МОТИВИ по ПРИСЪДА по НОХД № 77/2019 г. на ТгРС
Наказателното производство от общ
характер е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Ямбол по
обвинение в престъпление по чл. 279 ал. 1 вр. чл.20, ал.2 от НК против подс. Х.А.
гражданин на САЩ, с постоянен адрес:***, щат К., САЩ и подс.Г.М.Г.
гражданин на В., с адрес: гр.М., ул.”У.а.” 22, В., пощенски код ******.
Обвинението се поддържа в съдебно
заседание от представителя на РП – Ямбол, с предложение на подсъдимите да се
наложи наказание „лишаване от свобода” в размер към минималния, за срок от три месеца,
което да бъде отложено за изпитателен
срок от три години, както и наказание
„глоба” в размер към минималния.
Подсъдимите – редовно призовани, не
се явяват в съдебно заседание, вместо тях се явява служебно назначеният им
защитник – адв.Г.И.Г. ***.
Служебно назначеният им защитник
– адв.Г.Г. *** пледира, че подзащитните му са осъществили деянието, за което са
привлечени като обвиняеми, а относно наказанието пледира да не бъде налагано
наказание като се приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимите
Х. А. и Г.М.Г. са граждани на САЩ и
Великобритания. През месец септември 2019 г. подсъдимите Х. А. и Г.М.Г. се
намирали в затвора „М.” в Р.Турция, където изтърпявали наказание и където са се
запознали. По време на престоя си там решили да избягат от затвора заедно и
когато са ги пуснали в отпуск за една седмица, двамата подсъдими отишли в И. и
от там с маршрутка тръгнали за О.В О. взели такси, което ги откарало до
асфалтов път където слезли от таксито. От там тръгнали пеш, вървели около
половин час, намерили брод и преминали през реката в района на граничен репер №
9, в землището на с.П., общ.Тополовград. След това достигнали метална ограда и
я преодолели, като се покатерили на същата с помощта на дърво и преминали на
територията на Р.България. Преминавайки покрай оградата, подсъдимите са видели
поставени камери по нея и с махайки с ръка към камерата са искали да покажат на
граничните полицаи тяхното присъствие и са се надявали да дойдат и да се
предадат. След като никой не е дошъл, двамата подсъдими са продължили покрай
оградата да вървят и са достигнали населено място – с.Маточина. Единия от
подсъдимите Х. А. е знаел малко български език и за това са отишли до първата
къща за да помолят да се обадят по телефона на брат си за да дойде да ги вземе.
След което са седнали на пейка пред къщата за да чакат брата на подс.А. да
дойде и да ги вземе. След около 20 минути дошли гранични полицаи и са ги
задържали за изясняване на случая.
От
изготвените справки за съдимост е видно, че лицата не са осъждани.
Така
изложената фактическа обстановка се доказва от събрания по делото
доказателствен материал – от обясненията на подсъдимите дадени на досъдебното
производство, както и от свидетелските показания на св.Я. и св.Д., които са
обективни и безпротиворечиви и съдът им дава вяра, както и от приложените по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.
С оглед на
изложеното и като прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили
престъпния състав на чл. 279 ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като по делото по
безспорен начин е установено, че са
преминали границата между Република Турция и Република България без
разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за целта
места. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК. От обективна
страна подсъдимите са извършили фактически действия по преминаване през
държавната ни граница, без да са получили разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гранично-пропускателен контрол. Действащият граничен
режим и ред в Р България изискват преминаване през определени места – ГКПП със
знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорично съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимите и
показанията на свидетелите. Поради изложеното от обективна страна с деянието си
подсъдимите са нарушили установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл. 279 ал. 1 от НК, без разрешение на надлежните органи на властта,
в хипотезата на „влизане в страната”. Деянието е довършено предвид на това, че
подсъдимите са успели да преминат държавната граница. От субективна страна
деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали
обществено-опасния характер на деянието, предвиждали са последиците и са ги
целели. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били наясно с липсата на
изискуемото разрешение за влизане в България или в друга държава от Европейския
съюз, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната граница.
Подсъдимите са съзнавали, че ще влезнат в страната ни без знанието на
граничните власти. Следователно в съзнанието им е била формирана представата за
противоправния характер на деянието и за неговите обществено опасни последици,
които са предвиждали, а от волева страна пряко са целели и са искали тяхното
настъпване, за да реализират крайната си цел да достигнат до България, за да не
излежават остатъка от присъдите си в Р Турция.
Затова
съдът ги призна за виновни по повдигнатото им обвинение.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид обществената
опасност на самото деяние, която е сравнително висока и от друга страна
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно пълните признания
на подсъдимите, факта, че същите способстват за разкриване на обективната
истина, чистото им съдебно минало към
момента на извършване на деянието, мотивите и подбудите за извършване на
деянието, както и незначителността на вредните последици и им определи
наказание „лишаване от свобода” в минималния
размер, предвиден в НК – три месеца, при превес на горепосочените смекчаващи
отговорността обстоятелства. Тъй като, видно от справката за съдимост,
подсъдимите не са осъждани към момента
на извършване на деянието, и съдът намира, че за поправянето им не е необходимо
същите да изтърпят така наложеното наказание, и целите на наказанието биха
могли да се постигнат по този начин, се приложи
чл.66 ал. 1 от НК, като отложи
изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от три години. Съдът наложи кумулативно и наказание
„глоба” в размер на от по 100 лева за всеки един от тях.
Съдът
намира, че така наложените наказания биха въздействали предупредително и
възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.
Причините и условията,
способствали за осъществяване на деянието, се съзират в ниската правна култура
на подсъдимите и в желанието им да избегнат наказателно преследване в друга
държава.
Съдът счита, че искането на
защитника на подсъдимите за прилагане на чл.279, ал.5 от НК е неоснователно и
не следва да се уважава. По делото въобще няма данни и не се твърди подсъдимите
да са преминали държавната граница за да търсят убежище в Р.България. За това и
няма никакво основание за приложение на горепосочения текст.
При този изход на делото, съдът
постанови подсъдимите да заплатят по равно и направените от ДП и съдебното
производство разноски, а именно 60 лева за възнаграждение на вещо лице и 20
лева пътни разноски за единия от свидетелите.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
07.11.2019 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: