и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 107/02.10.2007 год. по Н.о.х.дело № 628/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ангел Митев Атанасов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 03.04.2007 год. в гр. Кърджали отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка "Панасоник", модел "100", на стойност 44.94 лв.; 1 бр. СИМ- карта на стойност 19.90 лв.; 1 бр. мъжки кожен портфейл на стойност 4.80 лв., 1 бр. лична карта на стойност 10 лв., и дебитна карта, на стойност 2 лв., всичко на обща стойност 81.64 лв., от владението на Емил Савов Савов от гр. Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, при първоначален "общ" режим на изпълнение на наказанието, на основание чл.46, б. „б" от ЗИН. С присъдата съдът е признал подс.Ангел Атанасов за виновен и в това, че на 03.04.2007 год. в гр. Кърджали, като използвал техническо средство-дебитна карта № BG28STSA93000013003115, издадена от "Банка ДСК"ЕАД - гр. Хасково, отнел чужди движими вещи- пари на стойност 55 лв., вложени по банкова картова сметка, от владението на Емил Савов Савов от гр. Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 9 /девет/ месеца, при първоначален "общ" режим на изпълнение на наказанието, на основание чл.46, б. „б" от ЗИН. На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът е определил на подсъдимия Атанасов едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: „лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, при първоначален "общ" режим на изпълнение на наказанието, на основание чл.46 б. „б" от ЗИН. На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият Ангел Митев Атанасов да изтърпи и наложеното му наказание с присъда № 602/2005 год., постановена по Н.о.х.дело № 810/2005 год. по описа на РС-Кърджали - „лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година, при първоначален „общ" режим на изпълнение на наказанието, на основание чл.46, б. „б" от ЗИН. Осъдил е подсъдимия да заплати по сметка на PC- гр. Кърджали направените деловодни разноски в размер на 50 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ангел Митев Атанасов от гр.Кърджали, който я обжалва в частта относно наложените му наказания, респ. общо такова, като счита, че същите са явно несправедливи – прекалено завишени и несъответствуващи на извършеното престъпление. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид редица обстоятелства по делото – здравословното му състояние, семейното му положение /имал три деца/, със съпругата му били безработни, необходимостта от полагане на грижи за болния му брат, който бил инвалид. Моли да му бъде намалено наложеното наказание до възможният минимум. В съдебно заседание поддържа жалбата си така, както е предявена. Представя нови писмени доказателства относно здравословното си състояние. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на Кърджалийския районен съд – правилна и законосъобразна, като наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, като във въззивното съдебно следствие са събрани нови писмени доказателства относно здравословното състояние на подс.Атанасов – епикриза, издадена от Клиника по неврохирургия при Университетска болница „Св.Георги” – гр.Пловдив и амбулаторна книжка на подс.Ангел Митев Атанасов. Въз основа на събраните по делото доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Ангел Митев Атанасов е роден на 30.09.1980 год. в гр. Кърджали, където живее постоянно, има начално образование, не е женен, не работи, осъждан е с присъда № 602/15.11.2005 год. по Н.о.х.дело № 810/2005 год. по описа на РС-Кърджали, влязла в сила на 30.11.2005 год., на наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години на основание чл.66 Óл.1 от НК, за извършено престъпление по чл.325 ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене. На 02.04.2007 год., около 16.00 часа, св. Емил Савов, заедно с негови приятели - свидетелите Хаджиев и Ганчев седели на пейка в парк "Горубсо" в гр. Кърджали, като пиели бира. По същото време покрай тях минали две непознати за тях лица – подс.Атанасов и св. Салиф /с прякор „Рашко"/, на които св. Савов предложил да ги почерпи с бира. Подс. Атанасов и св. Салиф приели предложението и се присъединили към компанията. Св. Савов им налял бира и започнали разговор, в хода на който се запознали. По време на престоя им в парк „Горубсо", св. Савов два пъти ходил до близък хранителен магазин, откъдето купил бира, като за целта в 17.44 часа от банкомат на бул. „България" същият изтеглил 20 лева с дебитната си карта. Скоро след това си тръгнал св. Ганчев. Около 19.00 часа св. Савов, придружен от подсъдимия Атанасов, отишъл до друг банкомат на бул. „България", откъдето чрез дебитната си карта отново изтеглил 20 лева. Подс.Атанасов видял, че пострадалия прибира дебитната си карта в портфейла. След това двамата влезли в намиращ се наблизо хранителен магазин, в който св.Савов купил бутилка мастика за компанията, след което двамата се върнали отново в парка при останалите- св. Салиф и св. Хаджиев. Малко след това св.Хаджиев също си тръгнал, а св. Савов останал с подсъдимия и св. Салиф. Междувременно св. Савов услужил с мобилния си телефон на подсъдимия, който имал сим-карта, но нямал телефон, за да проведе личен разговор. Около 21.00 часа св. Савов се обадил по мобилния си телефон на св. Ганев и го попитал дали може да отиде на гости в дома му с двете момчета от парка. Свидетелят Ганчев се съгласил, но го предупредил, че не бива да остават в дома му повече от час. Тримата- подс.Атанасов, св.Савов и св. Салиф, отишли в дома на св. Ганчев, находящ се в кв. „Възрожденци", бл.98, в гр. Кърджали, като със себе си носили бутилката с останалия им алкохол. Същите гостували на св. Ганчев около 2 часа. Около 23.00 часа св. Савов, подс. Атанасов и св. Салиф си тръгнали, като отишли в заведение „Ориентал" в кв. „Възрожденци", където консумирали алкохол. Сметката била платена отново от св. Емил Савов, който дал последните си налични в брой пари, и тъй като същите не му достигнали, се наложило св. Салиф да доплати 2 лева за консумацията им. След като напуснали заведението, св. Савов заявил на подсъдимия и св.Салиф, че ще се прибира пеш по „новия" мост над р. Арда /от кв."Възрожденци" към централната част на града/, тъй като не разполагал с пари за такси, при което другите двама тръгнали с него. Около 1.30-2.00 часа на 03.04.2007 год., при приближаването на края на същия мост, св. Салиф се насочил към магазин, за който знаел, че работи денонощно, за да си закупи цигари, а св.Савов и подсъдимия продължили движението си към края на моста. До офиса на „Корона такси" в гр. Кърджали, подс. Атанасов съборил св. Савов на земята, скочил върху него, затиснал го с тялото си и поискал от свидетеля да му даде мобилния си телефон и портфейла си. Първоначално св. Савов се развикал за помощ, но като видял, че не може да се съпротивлява, дал на подсъдимия първо телефона си, а след това и портфейла си. Св. Салиф, връщайки се от магазина по същото време, чул виковете за помощ на свидетеля Савов и видял подсъдимия легнал върху него, както и видял, че св.Савов дал нещо на подсъдимия, при което се изплашил и побягнал в посока към Градската градина в гр. Кърджали. Подсъдимият Атанасов, след като взел вещите на свидетеля, също побягнал в тази посока. В близост до Кооперативния пазар в гр. Кърджали подс. Атанасов настигнал св. Салиф и му казал какво е взел от св.Савов. Когато подсъдимият отворил портфейла видял, че вътре няма пари, а само лична карта и дебитна карта, както и малък лист, най който имало изписани цифри /ПИН-кода на дебитната карта/. Подсъдимият помолил св. Салиф заедно да отидат до банкомата на читалище „Юмер Лютви". Когато отишли до банкомата – в 2.20 часа, подс. Атанасов извадил от портфейла на Савов дебитната му карта и листчето с номера, поставил дебитната карта в банкомата и гледайки от листчето, набрал ПИН- кода. На три пъти подсъдимият изтеглил общо 55 лв. от картата, които прибрал, след което със св.Салиф тръгнали в посока към автогарата в града. Междувременно, св. Савов се обадил в РПУ- Кърджали, като на пристигналите полицейски служители обяснил, че едно лице на име Ангел му отнел със сила телефона и портфейла с лични документи и дебитна карта, и дал описание на подсъдимия. На сутринта, около 9.00 часа, св.Савов се обадил в „Банка-ДСК" – клон Кърджали, за да блокира дебитната карта, като от банката му съобщили, че цялата сума била изтеглена и останал само изискуемия минимум за поддържане на картата. Около седмица след инкриминираната дата непозната жена открила св.Хаджиев, който като музикант бил известен в града, и му предала телефон, портмоне, лична карта и дебитна карта и сумата от 55 лв., като помолила същия да ги предаде на св. Савов, за да оттегли жалбата си срещу момчето, което го било нападнало и обрало. Св.Хаджиев взел вещите и поел ангажимента да ги предаде на св. Савов, но предал на последния портфейла, личната и дебитната карта, телефона /без Сим-картата/, а сумата от 55 лв. не предал на св.Савов, тъй като с последния имали уговорка да я ползува и да му я върне по-късно. Видно от заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на мобилен телефон марка „Панасоник", модел „100" възлиза на 44.94 лева; на СИМ-карта – 19.90 лева; на мъжки кожен портфейл – 4.80 лева; на дебитна карта- 2 лева, или общо 71.64 лв., а стойността на личната карта възлиза на 10 лева, при което общата стойност на отнетите при грабежа вещи възлиза на 81,64 лева. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани частично; от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Савов, Салиф, Хаджиев, Ганчев, Зафиров и Янев, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, както и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е извършил цялостен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като в мотивите си е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, както и мотивите си за това, като тези съображения се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.Атанасов в частта им, в която твърди, че св.Савов бил обещал да му даде мобилния си телефон като възнаграждение за извършени на свидетеля сексуални услуги, и след като подсъдимия напомнил на свидетеля за обещанието му, последния извадил телефона и портфейла си и му ги дал; че не бил събарял св.Савов на земята, а го бил хванал за ръката и двамата паднали. Обясненията на подс.Атанасов в посочените части са нелогични, непоследователни и не се подкрепят от каквито и да било доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от показанията на св.Савов и св.Салиф, които са непосредствени очевидци /всъщност св.Савов е и пострадал/ при отнемане от подс.Атанасов на инкриминираните вещи – телефон, портфейл, СИМ-карта, лична карта и дебитна карта, чрез употребата на сила, от владението на св.Савов. Не намират логично обяснение в тези твърдения на подс.Атанасов безспорно установени факти по делото – събарянето на земята на св.Савов, викането за помощ от последния, вземането на портфейла, ведно с личната карта и дебитната карта на свидетеля, побягването на подсъдимия след отнемане на вещите, сигнализирането за станалото в полицията и подаването на официално оплакване от св.Савов, които действия на подс.Атанасов и св.Савов биха били безмислени и нелогични, ако действително свидетелят е обещал да даде на подсъдимия мобилния си телефон като възнаграждение за извършена сексуална услуга /за каквато въобще няма данни по делото/. Още повече, че самият подсъдим твърди, че св.Савов му бил обещал да му даде само мобилния си телефон, но не и останалите инкриминирани вещи, вкл. и личната и дебитната карта на свидетеля, нито пък му е обещавал паричните средства в банковата си сметка. Ето защо настоящата инстанция намира, че обясненията на подс.Атанасов в посочените части представляват опит да се изгради защитна версия от подсъдимия, целяща да го оневини изцяло или отчасти, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първионстанционният съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс. Атанасов е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави, както следва: на чл. 198 ал.1 от НК – на 03.04.2007 год. в гр. Кърджали отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка "Панасоник", модел "100", на стойност 44.94 лв.; 1 бр. СИМ- карта на стойност 19.90 лв.; 1 бр. мъжки кожен портфейл на стойност 4.80 лв., 1 бр. лична карта на стойност 10 лв., и дебитна карта, на стойност 2 лв., всичко на обща стойност 81.64 лв., от владението на Емил Савов Савов от гр. Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила; както и на чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК - на 03.04.2007 год. в гр. Кърджали, чрез използуване на техническо средство-дебитна карта № BG28STSA93000013003115, издадена от "Банка ДСК"ЕАД - гр. Хасково, отнел чужди движими вещи- пари на стойност 55 лв., вложени по банкова картова сметка, от владението на Емил Савов Савов от гр. Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. С оглед така установената фактическа обстановка – отнемането от подсъдимия на чужди движими вещи – мобилен телефон със СИМ-карта, портфейл, лична карта и дебитна карта, от владението на св.Савов, без съгласието на последния и с намерението противозаконно да ги присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с намерение да я присвои, е видно от последващото поведение на подсъдимия – избягването с отнетите вещи от местопрестъплението и използуването им/, като за отнемането им е употребена сила; респ. отнемането от подсъдимия на чужди движими вещи – пари на стойност 55 лв., от владението на св.Савов, без съгласието на последния и с намерение подсъдимия противозаконно да ги присвои /което се установява от разпореждането на подсъдимия с отнетите пари след осъществяване на деянието/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянията по чл.198 ал.1 от НК и по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК от подсъдимия от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни, тъй като безспорно са установени авторството на деянията, времето, мястото и начина на извършването им, както и формата на вината на дееца – при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Такива са и изводите на съда относно квалифициращото кражбата обстоятелство – за извършване на деянието, чрез използуване на техническо средство – дебитната карта на св.Савов /посредством която са изтеглени пари от банковата сметка на свидетеля/, без което извършването на деянието би било невъзможно. Впрочем, не е налице спор между страните относно така установената фактическа обстановка по делото и относно елементите от състава на двете престъпления, за извършването на които е признат за виновен и осъден подс.Атанасов, като оплаквания в тази връзка не се съдържат и във въззивната жалба против присъдата на първоинстанционния съд, доколкото изложените в същата доводи касаят само и единствено справедливостта на наложените на подсъдимия наказания, респ. наложеното му общо такова наказание „лишаване от свобода”. При налагане на наказанието на жалбодателя Атанасов съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – частичните му самопризнания, младостта му, тежкото му семейно и имотно състояние, ниската стойност на отнетите движими вещи, възстановяване на почти всички вещи /без СИМ-картата на мобилния телефон на св.Савов/, предмет на грабежа и на кражбата; обремененото му съдебно минало, високата степен на обществена опасност на дееца и недобрите му характеристични данни, като е приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона за всяко от двете престъпления наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложение на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК е определил наказанията на подс.Атанасов под минималния размер за всяко от деянията, а именно: наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца за престъплението по чл. 198 ал.1 от НК; и наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца за престъплението по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1 от НК. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че двете деяния подс.Атанасов е осъществил при условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23 ал.1 от НК, поради което е определил на подсъдимия едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца. Законосъобразен е извода на съда, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, и предвид липсата на предпоставките за приложението на института на условното осъждане по чл. 66 ал.1 от НК /подс.Атанасов е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за извършено престъпление от общ характер/, е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното общо наказание на подсъдимия, при първоначален „общ” режим, съгласно разпоредбата на чл. 46 б.”б” от ЗИН. В съответствие със закона е и направеният от първоинстанционния съд извод за необходимостта от приложение на разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК, поради което съдът обосновано е постановил отделно изтърпяване от подс.Атанасов на наложеното му с влязлата в сила на 30.11.2005 год. присъда № 602/15.11.2005 год. по Н.о.х.дело № 810/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година , чието изтърпяване е било отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, при първоначален „общ” режим на основание чл. 46 б.”б” от ЗИН, тъй като инкриминираните в настоящото производство деяния са били извършени от подсъдимия в изпитателния срок на предходното му условно осъждане. От изложеното е видно, че първоинстанционният съд е наложил на жалбодателя наказания, респ. общо такова, в размери под минималните такива, предвидени в закона за тези престъпления, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като настоящата инстанция намира, че същите съответствуват на тежестта на извършените престъпления и степента на обществената опасност на деянията и дееца, поради което наложените на подс.Атанасов отделни наказания за двете престъпления, а и общото му определено по реда на чл. 23 ал.1 от НК такова, не са явно несправедливи и не са налице условията за по-нататъшното им намаляване. В тази връзка следва да се отбележи, че представените пред настоящата инстанция нови писмени доказателства – епикриза и амбулаторна книжка, не установяват каквото и да било влошено здравословно състояние на подс.Атанасов, което евентуално да послужи за смекчаване на отговорността му, каквито доводи навежда в жалбата си последния, тъй като епикризата установява лечение на подсъдимия за период от 8 дни през м.февруари 2005 год./като в съдебно заседание пред въззивната инстанция самият подсъдим заявява, че след 2005 год. не е ходил на преглед и не се е лекувал от посоченото в епикризата заболяване/; докато от амбулаторната книжка не се установява наличието на каквото и да било заболяване на подсъдимия. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложените наказания, вкл. и общото такова, на подсъдимия Атанасов не са явно несправедливи, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 107/02.10.2007 год. по Н.о.х.дело № 628/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |