Решение по дело №1049/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 януари 2022 г.
Съдия: Василка Желева
Дело: 20217260701049
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 67

24.01.2022 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1049 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Д.Д.П. ***, против Заповед №РД-1587 от 30.09.2021 г. на Кмета на Община Харманли.

Жалбоподателят считал оспорената заповед за неправилен, немотивиран и противоречащ на закона акт. Твърди, че при издаването му не били спазени нормативните изисквания. По никакъв начин съседът му не бил доказал нуждата от ремонт, още повече да ползва двора му. Не било посочено отстоянието за ползване, не било посочено почистване на строителни отпадъци. Времетраенето на работния ден не било съобразено със сезона и светлата част на денонощието, нито с трудовото законодателство. Не бил съобразен и предвиден час за почивка. Жалбоподателят се опасявал, че поставената настилка от камък щяла да бъде съсипана, а напръскването със строителни материали щяло да повреди покритието на боядисаната и стабилна врата, през която евентуално щяло да се преминава. Твърди, че имотът бил обявен за продажба и нанесените му от този ремонт щети щели да намалят цената и възможността за продажба. Претендира отмяна на обжалваната заповед.

В допълнителна писмена молба разказва за влошени междусъседски взаимоотношения със съседа му К. и счита, че последният поискал разрешението за ремонт с цел да нанесе щети в неговия имот, след като разбрал, че е обявен за продажба. Моли да не бъде допускано извършването на ремонтните дейности.

Ответникът, Кмет на Община Харманли, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание излага становище за законосъобразност на обжалваната заповед и моли същата да бъде потвърдена.

Заинтересованата страна, К.Д.К., не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Според Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №398, т.I, дело №851/1990 г. от 14.12.1990 г., заинтересованата стана по делото К.Д.К. и съпругата му Н. И. К. са признати за собственици на следния недвижим имот: Парцел VII застроен урегулиран от 1030 кв.м. при неуредени регулационни сметки, отреден за имот пл.№152 в кв.16 по плана на *, Хасковска област, утвърден със Заповед №11403 от 45 г., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда.  

По Заявление вх.№ОХ-05-2749/20.11.2020 г. от К.Д.К. *** за издаване на скица за недвижим имот, в което е посочено, че скицата му е необходима за „Построяване на скеле за измазване на къщата“, е издадена Скица №719/25.11.2020 г. на урегулиран поземлен имот VII-152 в кв.16 по плана на *, община Харманли, област Хасково, одобрен със заповед №11403/12.12.1945 г. и №103/24.02.2014 г.

Под вх.№ОХ-05-2750/20.11.2020 г. К.Д.К. *** Искане за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, на основание чл.192, ал.2/3 и ал.4 от ЗУТ, като е поискал да му бъде учредено право на преминаване през чужд поземлен имот поради липса на друго техническо решение за обслужване на урегулиран поземлен имот №152 в кв.16 на *.

Със Заповед №РД-1587 от 30.09.2021 г. на Кмета на Община Харманли, на основание чл.194, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, въз основа на подаденото Искане с вх.№ОХ-05-2750/20.11.2020 г. за свободен достъп за извършване на замазка по западната фасада на жилищна сграда, находяща се в УПИ VI-152, кв.16 по плана на *, е задължен Д.Д.П. да осигури свободен достъп за извършване на замазка на жилищна сграда, находяща се в УПИ VII-152, на границата с УПИ VI-153, кв.16 по плана на *, на К.Д.К., в едномесечен срок, след влизане в сила на заповедта, ежедневно от 8.00 ч. до 19.00 ч. В заповедта е посочено, че при неизпълнение на задълженията достъпът се осигурява принудително по административен ред, както и че след завършване на работите по чл.194, ал.1 от ЗУТ лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнение на работите, а ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява за причинените вреди.

Съгласно представената Разписка, Д.Д.П. е получил екземпляр от Заповед №РД-1587/30.09.2021 г. срещу подпис на 01.10.2021 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 12.10.2021 г. чрез Кмета на Община Харманли, където е регистрирана под вх.№ОХ-05-2868 от същата дата.

Жалбата е процесуално допустима, като насочена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и подадена от адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването, при спазване на предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаване на акта.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административния акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Заповед №РД-1587 от 30.09.2021 г. на Кмета на Община Харманли е издадена с посочено правно основание чл.194, ал.1 от ЗУТ, съгласно която разпоредба собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи – със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Тъй като ЗУТ изрично предвижда компетентността на кмета на общината да издава заповед за осигуряване на достъп в недвижими имоти, процесният административен акт е издаден от функционално и териториално компетентен орган.  

Заповедта е надлежно мотивирана, като в нея са изложени фактически и правни основания за издаването й. От фактическа страна необходимостта от осигуряване на свободен достъп в имота на Д.Д.П. е обоснована с извършването на замазка на западната фасада на жилищна сграда, собственост на К.Д.К., находяща се в съседния имот, на границата между двата УПИ. Освен разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗУТ, в заповедта е посочена и нормата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, според която не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации.

В конкретния случай от съдържанието на оспорения акт ясно и недвусмислено са установими основанията, поради които административният орган е издал административното разпореждане за осигуряване на свободен достъп в чужд имот. При преценка законосъобразността на заповедта се установява, че същите са налице и заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. К.Д.К. е поискал да му бъде осигурен достъп в съседния на неговия имот, за да постави скеле за измазване на къщата си. От легалните дефиниции на понятията „основен ремонт“ и „текущ ремонт“, дадени в §5, т.42 и т.43 от ДР на ЗУТ е видно, че под  „текущ ремонт“ на строеж се разбира подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Безспорно е, че измазването на фасадата на жилищната сграда в УПИ VII-152 представлява текущ ремонт, за който не се изисква изрично издаване на разрешение за строеж за извършването на строителните работи. От представената по делото скица е видно, че жилищната сграда – 2МЖ е разположена в УПИ VII-52, собственост на К.Д.К. по такъв начин, че западната й фасада попада на границата на този имот с УПИ VI-153, при което обективно е невъзможно измазването й да се извърши без достъп в съседния имот, т.е. липсва друго техническо решение за извършването на необходимите строителните дейности.

С оглед липсата на изискване за издаване на разрешение за строеж, съдът не споделя наведеното от оспорващия възражение, че съседът му следвало да доказва необходимостта от извършване на строителните дейности. Неоснователно е и възражението, че в заповедта не било посочено „отстоянието за ползване“, тъй като законът не вменява задължение за посочване на такова. Задължението, предписано с оспорената заповед, е конкретно – да се осигури свободен достъп в имота за извършване на замазка на жилищната сграда, поради което и обемът на достъпа следва да се ограничи до възможния за поставяне на скеле и извършване на замазката. Възраженията за несъобразяване на заповедта с времетраенето на работния ден или трудовото законодателство са ирелевантни, доколкото свободният достъп, по смисъла на чл.194, ал.1 от ЗУТ, е определен в конкретни времеви параметри в заповедта, а периодът от денонощието от 8.00 до 19.00 часа е житейски приемлив и същият няма нищо общо с трудовото законодателство. Противно на твърденията в жалбата, в заповедта изрично е вписано задължението на лицето, за което е осигурен достъпа, да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот, веднага след завършване на работите по чл.194, ал.1 от ЗУТ, но дори и да не беше вписано, това задължение произтича пряко от разпоредбата на чл.194, ал.4 от ЗУТ, както и в ал.5 на същата разпоредба е предвидено обезщетение за неизпълнението му.

Останалите доводи, развити в допълнителната молба на жалбоподателя – за  тенденциозност в действията на съседа му и искане на разрешението за цели, различни от извършването на ремонтните дейности, не могат да се установяват обективно от събраните по делото доказателства, и не водят до извода за издаване на заповедта в несъответствие с целта на закона.

Като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея – отхвърлена като неоснователна. 

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.П. ***, против Заповед №РД-1587 от 30.09.2021 г. на Кмета на Община Харманли.   

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                     СЪДИЯ: