№ 228
гр. Варна , 31.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен А. Атанасов Търговско дело
№ 20203100901111 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:40 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищцовото дружество „Глобо Енереджи“ ЕООД , представлявано от
К.-К.Д., редовно призовано, представлява се от адв. П. П., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Ответното дружество „Енерго – Про Продажби“ АД , представлявано
от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., редовно призовано, представлява се от адв. Л. М.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Третото лице помагач на страна на ответника „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД, представлявано от И.Й., редовно призовано,
не изпраща представител.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
1
СЪДЪТ, докладва постъпило становище с вх. № 9900/26.05.2021 г. от
НЕК, с която същите за взели становище по неоснователността на
претенцията, както и са развили подборни съображения.
Адв. П.: Поддържаме исковата молба и допълнителната искова молба.
Оспорваме отговорите. Нямаме искания по доклада. Нямаме искания по
доказателствата. Няма да представяме други доказателства и моля, да
приемете представените.
Адв. М.: Поддържаме депозирания отговор и допълнителен такъв.
Оспорваме иска. Запознати сме с проекта за доклада. Нямаме възражение по
същия. Нямаме искания по доказателствата.
Адв. П.: Ние правим искане за спиране на производството, до
приключване на преюдициалното му производство по административно дело
№1719/2021 г., по описа на Административен съд – София–град, тъй като
считаме, че предметът на това дело е оспорването на Решение СП–5 на КЕВР
и това административно производство намираме за преюдициално спрямо
настоящото, като представяме разпореждане по административно дело
№1719/2021 г., с което доказваме висящността на това дело, както и предмета
му, а имено оспорването на Решение СП–5. Представяме е едно определение
на ВКС, с което решение на Варненски апелативен съд е допуснато до
касационно разглеждане, с аргументи за вероятна негова недопустимост, тъй
като Апелативен съд – Варна е отказал да спре търговското дело до
приключване на преюдициалното му административно дело. Налице са още
две подобни определения на ВКС. Представям за сведения на съда само едно
от тях.
Адв. М.: Моля, да оставите без уважение така направеното искане за
спиране на производството по следните аргументи:
На първо място – Запознати с това определение на Върховен
касационен съд, както и другите такива. С посочените определения в никакъв
случай, каквито са твърденията на процесуалния представител, не са
изложени аргументи за евентуална недопустимост, а просто е допусната
проверка на решение на Апелативен съд, с оглед това да се провери, дали това
решение е допустимо. Аргументи за недопустимост на решението, в никакъв
2
случай няма. Това дали решението е допустимо или не, тепърва ще се
проверява от ВКС. В този смисъл това определение, както и другите като него
не може и е недопустимо да се приемат, като видите ли предварителна
наведена аргументация за недопустимост на решението.
На следващо място, моля да съобразите и следно: Както настоящият
съд, така и Апелативен съд – Варна е разгледал множество подобни дела. В
самото началото отново имаше опити за спиране на производства, поради
обжалване тогава на СП–1, които спирания бяха отменени именно от
Върховния касационен съд. Бяха отменени именно с аргументацията, че не е
налице в случая преюдициалност на административното производство по
оспорване на СП, по отношение на един търговски спор, с правно основание
чл.79.
На първо място – Решението на КЕВР, в никакъв случай на е класическо
ценово решение, защото то не определя цена, а единствено оповестява един
факт, който е сложен назад във времето и това нетното специфично
производство използвано като елемент при формиране на цената по
съответното ценово решение, което обаче си е едни стабилен акт.
На следващо място, на основание чл. 13 от ЗЕ, това решение на КЕВР се
ползва с предварителна изпълняемост. Обжалването му по никакъв начин не
може да бъде основание, това решение да не бъде зачетено като такова.
Всъщност липсата на преюдициалност по отношение на спора, е видно най –
вече от факта, че по същество ако се отмени СП, това ще доведе до отпадане
на основанието на иска, така както е заведено в настоящото производство и
евентуално би било основание за един друг иск на плоскостта и евентуално на
неоснователно обогатяване.
Аргументите, които сега изложих, вече са възприети, както от съставите
на Окръжен съд – Варна, така и от съставите на Апелативен съд – Варна,
които въпреки представянето на тези определения и направените искания,
отхвърлят искането за спиране.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
748/ 27.04.2021 година:
3
Постъпила е искова молба от ”Глобо Енерджи” ЕООД, против “Енерго-
Про Продажби“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно
съединение искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание Договор за
изкупуване на електрическа енергия №195 от 24.02.2012г., както следва: -
сумата от 78045.11лв., представляваща обективирана в Дебитно известие
№101/30.09.2017г. към Фактура №100/12.09.2017г. цена на произведена и
доставена електроенергия през м.08.2017г., както и сумата от 21766.06лв.,
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода
от 01.01.2018г. до 30.09.2020г.; -сумата от 8901.61лв., представляваща
обективирана в Дебитно известие №104/30.09.2017г. към Фактура
№100/12.09.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през
м.08.2017г., както и сумата от 2482.50лв., представляваща обезщетение за
забава върху посочената главница, за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2020г.;
-сумата от 97615.28лв., представляваща дължим остатък от обективирана във
Фактура №102/30.09.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия
през м.09.2017г., както и сумата от 27233.89лв., представляваща обезщетение
за забава върху посочената главница, за периода от 01.01.2018г. до
30.09.2020г. и -сумата от 11076.37лв., представляваща обективирана в
Дебитно известие №105/30.09.2017г. към Фактура №102/30.09.2017г. цена на
произведена и доставена електроенергия през м.09.2017г., както и сумата от
3089.05лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената
главница, за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2020г. Претендира се
присъждане на законната лихва върху претендираните главници, считано от
предявяване на иска-01.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и на
деловодни разноски
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия,
произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от
КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от
ответника съгласно Договор за изкупуване на електрическа енергия №195 от
24.02.2012г. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищеца, е
присъединена към ел.разпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
4
№3054-2008-П-Д10-173-23.08.2010 от 02.09.2003г. По силата на договора за
изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството си на
производител, продава електрическа енергия, която ответникът изкупува при
условията на Договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и
Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата
енергия. През м.август 2017г., ищецът е доставил на ответника
електроенергия в размер на 413.490 MWh, която е произведена след
достигано на границата от 1907 kWh нетно специфично производство на
електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на
2250 ефективни годишни часове работа. За въпросното количество ел.енергия
ищецът е издал Фактура №100/12.09.2017г. на стойност 7825.18лв. с ДДС,
като при фактурирането е ползвана продажна цена от 15.7706 лв./MWh, т.е.
цената за излишък на балансиращия пазар. Въпросната фактура е издадена по
посочената цена, тъй като количеството електроенергия е произведено докато
централата е работила под 2250 часа, но е надхвърлен прагът от 1907 k/Wh
НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През целият месец август ВяЕЦ е работа
под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2139 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1
kW мощност. През м.септември 2017г. ВяЕЦ е достигнала 2250 часа
ефективна работа, поради което ищецът е издал Дебитно известие
№101/30.09.2017г. към Фактура №100 на стойност 78045.11лв. и Дебитно
известие №104/01.10.2017г. към Фактура №100 на стойност 8901.61лв., с
които е коригирана продажната цена до размера на преференциалната цена,
дължима по т.2.7 от Решение СП-1, а именно на цена 191лв./MWh за
количеството електроенергия, произведено през месец август 2017г., след
достигането на 2139 kW/h НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност и 2250 часа
ефективна работа, в размер на 413.490 MWh. Твърди се, че ответникът не е
погасил задължението по Дебитно известие №101, поради което освен
главницата дължи и обезщетение за забава в размер на 21766.06лв. за периода
от 01.01.2018г. до датата на подаване на искова молба. Ответникът не е
погасил и задължението по Дебитно известие №104, поради което освен
заплащането на сумата от 8901.61лв., дължи и обезщетение за забава в размер
на 3089.05лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата
молба. През м.09.2017г., процесната ВяЕЦ е доставила електроенергия в
размер на 514.510 MWh, която е произведена след достигане на границата от
2139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на 2250
5
ефективни годишни часове работа. За въпросното количество ел.енергия
ищецът е издал издадена Фактура №102/30.09.2017г. на стойност
106849.32лв. при преференциална продажна цена от 173.06лв./MWh. Тъй като
след 29.09.2017г. процесната ВяЕЦ е достигала 2250 ефективни годишни
часове на работа, то за периода от 01.09.2017г.- 29.09.2017г. централата е
работила под 2250 часа и при надхвърлен праг от 2139 k/Wh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. Ето защо ищецът е издал Дебитно известие
№105/30.09.2017г. към Фактура №102 на стойност 11076.37лв., с което
коригирал продажната цена до размера на преференциалната такава по т.2.7
от Решение СП-1, а именно в размер на 191лв./MWh/ за количеството
електроенергия от 514.510 MWh, което е произведено през м.септември
2017г., след достигането на 2139 kW/h НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Ответникът не е погасил изцяло задължението по Фактура №102, като
дължимият остатъкът е в размер на 97615.28лв., върху който се дължи и
обезщетение за забава в размер на 27233.89лв. за периода от 01.01.2018г. до
датата на подаване на исковата молба. Ответникът не е погасил и
задължението по Дебитно известие №105 в размер на 11076.37лв., върху
който се дължи и обезщетение за забава в размер на 3089.05лв. за периода от
01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количество
ел.енергия и период, е приложима преференциална цена съгласно чл.16, ал.1
от договора за изкупуване, определена с Решение Ц-018/20.06.2011г. на КЕВР
според въведеният с Решение №Ц-010/30.03.2011г. специален
критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 часа
включително, и над 2250 часа годишни часове“. Въз основа на този критерий,
са определени две различни преференциални цени за изкупуване на
електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е
достигнала съответната вятърната електрическа централа. С т.7 на Решение
Ц-18 е определена цена от 191лв./MWh за ВяЕЦ, работили до 2250 часа, а с
т.8 на е определена цена от 173.06лв./MWh за ВяЕЦ, работили над 2250 часа.
По силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни часове
работа на единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира
произведената електрическа енергия по преференциалната цена определена в
6
т.7 и след достигането на тези часове по цената определена в т.8 от
решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към
03.05.2011г./, на изкупуване по въпросната преференциална цена подлежи
цялото количество електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената
на електроенергията от възобновяеми източници, не се изменя за срока на
договора за изкупуване, т.е. и по времето на процесния период. С
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., е въведена
промяна количествата електроенергия от възобновяеми източници, които
подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата
преференциална цена. Според изменената разпоредба, крайният снабдител-
ответникът, има задължение да изкупува произведената електроенергия от
възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера
на определената средногодишна продължителност на работа, определена от
КЕВР за конкретните типове производители, а за количества произведена
електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа
произведени количества-по утвърдената от КЕВР цена по която общественият
доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната
продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена,
подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез
въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното
специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/, като за
надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за
излишък на балансиращия пазар. С Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР
установява НСПЕ, въз основа на което през периода 2008-2015г., са
определени преференциални цени. С оглед определените стойности на НСПЕ,
за които се прилага преференциална цена от Решение Ц-018/20.06.2011г. в
зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица
инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, ответникът следва
да изкупува количествата електроенергия, произведени от нея, по
преференциална цена по т.2.7 и т.2.8 от решението, т.е. на цена от
191лв./MWh, без ДДС до 1907 kWh за вятърни електрически централи,
работещи до 2250 часа и на цена от 173.06лв./MWh, без ДДС до 2139 kWh за
централи работещи над 2250 часа. Ето защо се поддържа, че до достигане на
7
2250 ефективни годишни часове работа на вятърната електрическа централа
на ищеца, ответникът следва да изкупува произведените количества
електроенергия, съответно по т.2.7 до 1907 kWh НСПЕ и по т.2.8 за
горницата. На следващо място се сочи, че по силата на Договора за
изкупуване, ищецът има право да продава произведената електрическа
енергия по двете преференциални цени определени в т.7 и т.8 от Решение Ц-
18, като нормативната уредба не установява забрана една и съща ВяЕЦ да
произвежда електроенергия едновременно като централа, работеща до 2250
часа, и централа, работеща над 2250 часа, т.е. да спада и към двете групи
централи. Поддържа се, че този спорен въпрос е разрешен в мотивите на
Решение №3312 от 04.03.2020г. по адм.д.№14112/2018г. на ВАС. Развити са
подробни съображения за приложимата към договора за изкупуване на
ел.енергия нормативна уредба, включително касателно всички изменения
/редакции/ на същата. В заключение се поддържа, че неправилно, в
противоречие с нормативната уредба и с условията на договорите между
страните, ответникът не е заплатил пълният размер на процесната
произведената, съответно фактурирана ел.енергия от ищеца.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата
молба, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като
се сочи, че в качеството на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е
задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми
източници при условията на същата норма, като част от електрическата
енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга
част по цени за излишък. Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“
ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, изкупените от първия от
количества електрическа енергия от възобновяеми източници, която втория е
задължен да закупи по силата на чл.94 от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с
клаузите на договора между страните и относимата нормативна уредба,
регулираща специфичните отношения по процесния договор, на ищеца е
платена съответната цена според установените лимити на производство, а
именно преференциална цена и цена на излишък на балансиращия пазар,
определена от “ЕСО“ ЕАД, в резултат, от което ищецът е получил дължимото
му се плащане. Поддържа се, че ако се възприеме разбирането на ищеца, че
след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от 24.07.2015г./ и въведената с него
8
нова редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо преминаването от една
категория на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. в друга категория, след
достигането на годишните ефективни часове по първата категория, би се
постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както те са определени
от законодателя в мотивите на законопроекта. Ето защо се поддържа, че в
противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е
определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия,
произведена от собствените му ветрогенератори, след достигане на нетното
специфично производство, по цена различна от цената за излишък на
балансиращия пазар. Развити са подробни съображения за приложимата към
договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително
настъпилите изменения на същата.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. Доразвити са подробни
съображения в подкрепа на исковите претенция, както и за неоснователност
на възраженията на ответника. Моли се съдът да се произнесе инцидентно по
валидността на Решение СП-1/15.10.2020г. на КЕВР, като релевантно за
изхода на настоящия спор, като са развити подробни съображения за неговата
нищожност и незаконосъобразност.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите
за неоснователност на исковете. Оспорват се доводите на ищеца за
осъществяване на инцидентен съдебен контрол по отношение на Решение СП-
1/15.10.2020г. на КЕВР, като се поддържа, че не е налице основание за такъв
контрол, доколкото ищецът е страна в административното производство и
защото решението не е преюдициално за изхода на търговският спор между
страните.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са спорни и не се
нуждаят от доказване следните факти и обстоятелства:
1. ищеца е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща
инсталирана мощност от 2х2000 kW, присъединена към
9
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия №3054-2008-П-
Д10-173-23.08.2010 от 02.09.2003г.;
2. ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е
титуляр на Лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия
№Л-139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо
Решение №И1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/;
3. между страните е сключен Договор за изкупуване на електрическа
енергия №195 от 24.02.2012г.;
4. за процесните периоди и централа, ищецът е издал Фактура
№100/12.09.2017г. на стойност 7825.18лв. с ДДС, Дебитно известие
№101/30.09.2017г. към Фактура №100 на стойност 78045.11лв. и Дебитно
известие №104/01.10.2017г. към Фактура №100 на стойност 8901.61лв.,
Фактура №102/30.09.2017г. на стойност 106849.32лв. и Дебитно известие
№105/30.09.2017г. към Фактура №102 на стойност 11076.37лв.;
5. изкупените количества ел.енергия от процесната ВяЕЦ, са продадени
на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени
от обществения доставчик;
6. процесните количества ел.енергия, са заплатени по цена за излишък.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищецът, следва да установи наличието на твърдяното
облигационно правоотношение, а имено договор за изкупуване на ел.енергия
от собствената му ВяЕЦ. Следва да установи още, че е доставил на ответника
количеството ел.енергия в размерите, за които са издадени процесните
фактури и дебитни известия, както и че стойността на произведеното и
доставено на ответника количество енергия, е определена съобразно
решението на КЕВР за определяне преференциални цени. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си по договора за
доставената му ел.енергия, съответно възраженията си, че посочените от
ищеца цени, са неприложими по отношение на процесните количества
10
ел.енергия.
СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане в съдебно заседание
писмени доказателства представени от страните, следва да бъдат приобщени
към делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ 3054–2008–П–Д–10–173–23.08.2010 от 02.09.2010 г.; Копие от Договор за
достъп на Производител на електрическа енергия до
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.ОН България Мреж“ АД
№ ПД–Д12–7–08.02.2012 год. от 14.02.2012 г.; Копие от Приложение 3 –
Протокол за отчет на произведената и отдадена в електроразпределителната
врежа активна електрическа енергия; Копие от Приложение 5; Копие от
Договор за закупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 195/2012 г. от 24.04.2012 г.; Копие от Приложение № 1;
Копие от Приложение № 2; Копие от Приложение № 3; Копие от фактура №
100/12.09.217 г.; Копие от Дебитно известие № 101/30.09.2017 г.; Копие от
фактура № 102/30.09.2017 г.; Копие от Дебитно известие № 104/01.10.2017 г.;
Копие от Дебитно известие № 105/ 01.10.2017 г.; Извлечение по сметка;
Копие от писмо с изх. № Е–12–00–646/30.05.2008 г.; Копие от писмо с изх. №
PRS–151/18.01.2018 г.; Копие от писмо от КЕВР с рег. № 02–0319/1 от
28.04.2012 г.; Изчисление на законна лихва за просрочени задължения от
28.09.2020 г. – 4 броя.
СЪДЪТ намира, искането на ищеца за спиране на настоящото
производство до приключване на адм.спор по обжалване на Решение СП–5 на
КЕВР, за неоснователно, предвид трайното наложилата се съдебна практика,
която понастоящем продължава да е актуална, с мотивите, че предвид
наличието на предварително изпълнение на атакуваното решение, не е налице
преюдициалност на проверката на законосъобразността на същото по
отношение на настоящия спор.
11
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца страна за спиране на
настоящото производство до приключване на адм.спор с предмет облажване
на Решение СП–5 на КВЕР.
Адв. П.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък с
разноските по делото.
Адв. М.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък с
разноските по делото.
Адв. П.: Правим възражение за прекомерност.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. П.: Моля, да уважите предявените искове. Моля, да ми присъдите
сторените разноски. Молим, съдът да осъществи косвен съдебен контрол на
Решение СП–5, като съобрази всички предпоставки за нищожности
незаконосъобразност, посочени в исковата молба и допълнителната искова
молба, както и предпоставките по чл. 146 от АПК. Моля, да ни дадете
възможност за представим подробна писмена защита.
Адв. М.: Моля, да отхвърлите предявените искове. Съображения за
неоснователността на претенциите, подробно сме изложили, както в
депозирания отговор, така и в допълнителния такъв, които моля, да
възприемете при постановяване на си крайния си акт. Считаме, че не е налице
предпоставка за осъществяване на косвен съдебен контрол, с оглед отново
липсата на преюдициалност. Моля, да ми присъдите сторените в
производството разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
12
СЪДЪТ, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, да представят писмена защита, в
едноседмичен срок, считано от днес.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13