РЕШЕНИЕ
№ 1588
гр. Русе, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520101139 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.7 и следващите от Закон за защита срещу домашното
насилие.
С. Ю. Г. заявява, че на 13.08.2010г. сключила граждански брак с К. К. Г., от който
имат две деца: М., роден на 29.03.2017г. и К., роден на 05.09.2012г.
По време на брачното съжителство, ответникът се опитвал да обсеби ищцата,
контролирал всяко нейно действия, не й разрешавал да работи и управлява лек автомобил,
проявявал патологична ревност, изисквал от съпругата си да му се покорява и да изпълнява
това, което иска.
След като на 02.02.2023г. ищцата предявила иск за прекратяване на брака, започнал
да я изнудва да оттегли молбата. На същата дата, около 20 часа, с цел да осъществи полов
акт, ответникът я бутал с ръце и тяло на леглото в спалнята, хвърлял се върху нея, извивал
ръцете й когато се съпротивлявала и се опитал да я съблече. Впоследствие от семейното
жилище изчезнали различни вещи, между които паспортите на М.К.. К. Г. настоявал,
молителката да подготви декларации за пътуване на децата в чужбина. Настройвал роднини
и приятели срещу нея, оплаквал се на учителите, инициирал скандал по повод сеансите,
които провеждала с психолог.
На 03.02.2023г. сутринта, ищцата се върнала в семейното жилище, за да се преоблече
и ответникът се заканил с думите: „ще те съсипя“, „ще ти взема децата“, „ще те направя
луда“ и поискал да оттегли молбата за развод.
На 08.02.2023г., около 19 часа докато С. Г. и К. чакали М. да излезе от тренировката
по батут, К. Г. ги пресрещнал изненадващо. Когато потеглила с автомобила, ответникът
1
отворил вратата и започнал да дърпа децата, които били на задната седалка. Махнал колана
и свалил М. от колата. Децата се разстроили. С помощта на други хора, молителката успяла
да върне детето в автомобила и се обадила на телефон 112, за да съобщи за инцидента.
След случилото се М.К. били притеснени от поведението на баща си, поради което
ищцата напуснала семейното жилище заедно с децата и се установила в дома на родителите
си. Това озлобило К. Г., който системно започнал да я притеснява – звънял и изпращал
съобщения, „дебнел“ пред блока на родителите й, причаквал я на различни места в града.
Децата били ужасени, че могат да срещнат внезапно баща си и да се повтори случката от
08.02.2023г.
Предвид изложеното, С. Г. моли съда да издаде заповед за защита, с която да задължи
К. К. Г. да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и децата М.К.; да му забрани да я
приближава на разстояние по-малко от 100 метра
В срока по чл.131 ГПК, ответникът К. К. Г. е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва изложените от молителката обстоятелства.
Твърди, че никога не е ограничавал или контролирал съпругата си, напротив – винаги
се съобразявал с нейните желания и търпял ограниченията, които му налагала. След като в
края на 2020г. С. Г. започнала да провежда индивидуални консултации с психолог, между
съпрузите често възниквали проблеми. Впоследствие ищцата започнала да се увлича и по
различни духовни учения, вследствие което поведението и отношението й значително се
променили. В началото на 2023г. споделила с децата, че ще се разведе, обиждала и
заплашвала ответника пред синовете му.
Когато получил исковата молба по брачното дело, се консултирал с адвокат, който му
предложил да направи опит за споразумение. На 08.02.2023г. била проведена среща между
съпрузите и техните адвокати. Ищцата се държала арогантно и категорично заявила, че
ответникът трябва да се съгласи с всички нейни условия. След срещата К. Г. потеглил с
автомобила си към залата за батут, с намерение да види М., който бил на тренировка. С. Г.
се опитала да го изгони и ответникът излязъл навън, за да поговори с К., който изчаквал
майка си в автомобила й. Малко по-късно М. и детето на психолога излезли. Ищцата се
опитала да ги „натика“ в колата, за да ограничи контакта на М. с баща му. Последният
извикал сина си и детето се зарадвало, че го вижда. Поискало да тръгне с него, но ищцата не
разрешила. Заключила вратите на колата, но М. отворил прозореца, отключил вратата и се
опитал да слезе. След забрана от страна на майката, детето се примирило и ищцата
потеглила с автомобила. Два дни по-късно С. Г. подала жалба в полицията.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
С. Ю. Г. и К. К. Г. са сключили граждански брак на 13.08.201г., обстоятелство,
установено с удостоверение за сключен граждански брак, издаден от Община Русе, въз
основа акт №0397 от същата дата. От съвместното си съжителство имат две деца: К. К.ов Г.
с ЕГН **********, роден на 05.09.2012г. и М. К.ов Г. с ЕГН **********, роден на
2
29.03.2017г.
В декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, молителката е описала извършените от ответника
спрямо нея действия в периода 02.02.2023г. – 08.02.2023г.
Представена е кореспонденция между страните проведена чрез мобилно приложение
в периода 02.02.2023г. – 17.02.2023г.
На 03.02.2023г. в 16.51 часа е закупена винетка за автомобил с регистрационен номер
Р 3616 КМ.
На 13.02.2023г. полицейски инспектор при Първо РУ при ОДМВР – Русе е изготвил
протокол, с който предупредил К. К. Г. да не се заканва с престъпление против личността на
С. Ю. Г., които закани биха възбудили страх за осъществяването им и да не извършва
действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към
обществото.
През м.февруари 2023г. С. Г. предявила срещу К. Г. иск за развод, съединен с
претенции за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на децата,
ползване на семейното жилище и промяна на фамилното име.
Според становище от психологична консултация, проведена на 02.02.2023г., след
разговор с К. и М., и приложени проективни методики, психологът установил, че децата са
объркани и напрегнати с оглед взаимоотношенията в семейството. У К. преобладавали
чувства на тъга и тревожност, свързани с представата за възможно препятстване контакта му
с единия или другия родител. Дадена е препоръка, родителите да провеждат психологични
консултации за подобряване комуникацията и избягване конфликтните взаимоотношения.
В отговор на молба за оказване подкрепа на детето К., отправена от К. Г., директорът
на СУЕЕ – Русе уведомил ответника, че въпреки желанието да бъдат проведени срещи
между детето и педагогическия съветник, такива не е възможно да се осъществят предвид
изричния писмен отказ на майката (писмо с изх.№304/15.03.2023г. по описа на СУЕЕ –
Русе). По отношение детето М. също не е удовлетворено желанието на бащата да бъдат
проведени консултации с психолога на детската градина, тъй като майката уведомила
директора, че синът й посещава психолог.
Дирекция „Национална система 112“ е предоставила писмена информация и запис на
CD на телефонните разговори, проведени по подаден от ищцата сигнал към телефон 112 на
08.02.2023г.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе е представила преписка, образувана по
жалба на К. Г., депозирана на 16.02.2023г. В хода на извършената проверка е изискана
информация от детските заведения, които К. и М. посещават. Класния ръководител на К. е
констатирал, че през последните седмици, детето е видимо притеснено, лесно се разсейва по
време на час.
Представени са: справка за движението на ответника във фирмените помещения на
„Фикосота“ ООД на 03.02.2023г.; служебна бележка, с която се установява, че К. Г. е
присъствал на работна среща, проведена на 03.02.2023г. в 08.00 часа сутринта в офиса на
„Техноматикс“ ЕООД в гр.Шумен; протоколи от работни срещи, проведени в началото на
м.февруари 2023г.
3
Пр.преписка №1811/2023г. по описа на РРП, образувана по повод заявление от С. Ю.
Г. във връзка с инцидента на 08.02.2023г. е приключила с постановление, с което е отказано
образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена. В хода на
производството са снети обяснения от ищцата, която заявила, че по време на конфликта
ответникът не е наранил физически нея или децата им, но била уплашена от думите и тона
му. Прокуратурата установила, че на 08.02.2023г. между страните по делото възникнал
словесен конфликт, свързан с упражняване родителските права спрямо родените от брака
деца, но не са били отправяни заплахи или закани и не се е стигнало до физическа
саморазправа.
Пр.преписка №1727/2023г. по описа на РРП касае събития, настъпили след датата на
твърдяния акт на домашно насилие, поради което съдът счита, че същата е неотносима към
предмета на спора.
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: Г.А.П. (майка
на ищцата); Г.П.Н.; Ц.В.Р., И. К. Г., М. И. И..
Г.П. заявява, че след 2020г. – 2021г. ответникът започнал да се държи
пренебрежително към ищцата, коментирал критично външния й вид и вследствие неговото
поведение, отношенията между съпрузите се влошили. Ищцата споделила с родителите си,
че К. Г. я следи в социалните мрежи.
В началото на м.февруари 2023г. Г.П. разбрала, че дъщеря й подала молба за развод.
Тъй като децата били във ваканция на 02.02.2023г. ответникът ги оставил в дома й. На
същата дата, около 21 часа С. „нахълтала“ в апартамента на родителите си. Била по
домашни дрехи, видимо притеснена и разтревожена, а по ръцете й имало червеникави
петна. Разказала, че К. се опитал да я насили. Заплашвал я затова, че подала молба за развод
и искал да прекрати делото. Същата вечер ищцата нощувала в дома на родителите си. На
следващата сутрин, след 7 часа се върнала в семейното жилище, за да си вземе дрехи.
Очаквала, че ответникът вече е тръгнал към работното си място, но той бил в жилището.
Заплашил я, че ако не оттегли молбата си за развод „ще я направи луда, ще й стъжни
живота“.
На 08.02.2023г. С. Г. завела М. на тренировка. Върнала се с децата след 19.30 часа.
Била уплашена. Оставила децата и излязла с баща си. Децата разказали следното: Баща им
бил на тренировката. Искал да ги заведе в детски център, но К. отказал. Колата тръгнала, а
ответникът отворил вратата в движение. Децата се разплакали. Казали, че „тати се кара на
мама“. През следващите три месеца ищцата, заедно с децата пребивавали в дома на
свидетелката.
На 21.04.2023г. се върнали в жилището си. Свидетелката счита, че ответникът е
добър баща.
Г.Н. твърди, че С. Г. споделила намерението си да прекрати брака си с К. Г., тъй като
семейните отношения били влошени. Разказвала, че съпругът й непрекъснато я контролира.
Изпитвала страх, когато се обаждала, че ще закъснее, защото се налага да остане на работа.
След като подала молба за развод, „нещата ескалирали“. Ищцата била изключително
разстроена и уплашена. Споделила, че съпругът й направил опит за сексуално насилие,
4
заплашил я, ако не оттегли молбата за развод. Разказала събитията след тренировките по
батут – ответникът бил пред залата и искал да вземе децата, но К. не пожелал. Създал
напрежение и се наложило ищцата да подаде сигнал на тел.112, а впоследствие и жалба в
полицията.
Ц.Р. поддържа, че познава страните по делото като клиенти на магазина, в който
работи. Пояснява, че доведената му дъщеря – М. посещава тренировки по батут. На
08.02.2023г., посрещайки детето след тренировка, забелязал К. Г. и С. Г. да се карат пред
залата. Ищцата повишавала тон, говорела „по-разпалено“. Казала на децата да влизат в
колата, а на бащата – че повече няма да вижда тези деца. След това влязла в колата и
потеглила. Ответникът казал, че е баща и има право да вижда децата, а не само да дава пари.
Свидетелят твърди, че децата не са крещели или пищели. К. Г. бил по-притеснен от това, че
доста хора го гледали отстрани. Пояснява, че страните по делото разговаряли, докато
вървели към колата на ищцата. Останали до автомобила около 1 – 2 минути, като си
разменяли реплики. Жената била на около 3 – 4 метра от колата, а мъжът – на около 5 – 6
метра. Свидетелят останал докато автомобилът потеглил и не видял ищцата да прави
маневри, да се върне обратно или да спира.
Вечерта, М. разказала, че К. Г. отишъл в залата по-рано и треньорката отказала да му
предаде детето. Ответникът споделил, че идва само, за да го види, а не да го вземе.
И. Г. – брат на ответника, заявява, че съвместният живот на страните по делото
протичал нормално, допреди две години, когато настъпила промяна в поведението на
ищцата, след като започнала да посещава някакви курсове. Взела от родителите на
ответника ключа от апартамента, за да не би да внесат лоша енергия в жилището.
На 02.02.2023г. с ответника посетили родителите си и последният им съобщил, че
отношенията му с ищцата са обтегнати. Около 22.30 часа си тръгнали, но К. се притеснявал,
че когато се прибере може да настъпи конфликт. Приближавайки блока установили, че
колата на ищцата я няма, а апартаментът е тъмен. Решили, че С. е останала при майка си.
Ответникът обяснил, че на следващия ден трябва да стане в 05.00 часа, за да тръгне към
Шумен около 06.00 часа, тъй като имал среща.
На следващата сутрин, около 7.30 часа И. Г. звъннал на брат си и разбрал, че той
наближава Шумен, а С. не се прибрала вечерта на 02.02.2023г. Вечерта отново се чули и
ответникът споделил, че ще остане да спи в гр.Шумен, в дома на колега.
М. И. твърди, че на 03.02.2023г. в периода 08.00 часа – 09.00 часа провел работна
среща с В.П. и К. Г. - служители на „Фикосота“ ООД. Поддържа, че от години е налице
практика, да бъдат изготвяни протоколи от работните срещи, за да бъдат вписани взетите
решения и да бъде удостоверено в какъв период от време служителите на търговските
партньори са били служебно ангажирани извън съответната фирма. Свидетелят е
категоричен, че на посочената дата К. Г. е присъствал на работната среща. Пояснява, че
ответникът никога не закъснява, напротив идва преди уговореното време.
По искане на страните е възложена и приета съдебно – психологична експертиза,
чието заключение съдът кредитира като ясно, пълно, всестранно и обективно. Въз основа
приетите по делото материали и проведени срещи с детето К. и неговите родители вещото
5
лице е стигнало до извод, че действията на ответника на 08.02.2023г. пред залата за батут не
са предизвикали страх в детето. К. не се почувствал застрашен, а притеснен от очакван
конфликт между родителите. Изпитал неудобство, че са на публично място и има друго дете
с тях. Обяснил, че в подобни ситуации „се изключва“, „Все едно не е там. Не ги гледа и
спира да ги чува.“. Експертът констатирал, че К. обича баща си. Детето възприемало
времето прекарано с ответника, като периоди, през които фокусът е насочен към неговите
интереси, желания и потребности. Не изпитвало страх или тревожност да остане насаме с
баща си. Психологът сочи, че в тази възраст К. е способен да мисли логично и да дава
логични обосновки. Измислените опасности и неистинните твърдения го лишавали от
доверие в собствените му възприятия и това затруднявало обективната му оценка за
ситуацията. Притеснявал се, че ако сподели чувствата и мислите си може да загуби обичта
на родителите си, поради което премълчавал и заемал очакваната от възрастните позиция.
Отчуждението между родителите предизвиквали в него дълбок страх и разочарования.
Несигурността, неразбирането и безпомощността предизвиквали у К. чувство на тъка,
самота и агресия. За да се почувства по-силен, приемал позицията на родителя, когото
припознавал като по-силен. Идентифицирал се с родителя, полагащ основните грижи за него
и копирал поведението му. Разпознавал като свои неговите негативни мисли и чувства в
дадена ситуация, свързана с родителя, който няма постоянно присъствие в ежедневието му.
В този смисъл, експертът счита, че макар и несъзнателно ищцата може да е повлияла върху
начина, по който К. интерпретирал събитията от 08.02.2023г., интегрирайки нейните
емоции, тревога и съпротива и разпознавайки ги като свои. К. се страхувал да не изгуби
любовта на майка си и да не бъде изместен от по-малкия си брат. Имал усещането, че
ищцата се опитва да го отдалечи от себе си, на моменти – физически и това усещане било
свързано с пребиваването на детето в дома на бабата и дядото по майчина линия. За да
получи одобрението на майка си, К. верифицирал нейните вярвания по отношение
личността на баща си, през заявяване нежелание за срещи с него, враждебно поведение,
заличаване на хубави спомени и общи преживявания, до обвинения във физически или
психичен тормоз, което поставяло детето в огромен вътрешен конфликт.
В о.с.з. психологът заявява, че на първата среща, К. създал впечатление, че е запознат
по някакъв начин с това, което се случва по време на събеседването и започнал да декларира
някаква информация, като дете, което знае, че ще бъде изпитано и си е научило добре
стихотворението. При втората среща описал ситуацията като притеснителна от
неизвестността как ще се развият взаимоотношенията между родителите му, но не възприел
събитията като опасни, страшни, криещи риск за него.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявената от С. Ю. Г. срещу К. К. Г. молба за постановяване мерки за защита от
домашно насилие е допустима, тъй като ищецът е от кръга лица, визирани в чл.3, т.2 и т.10
ЗЗДН и е депозирана в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
С оглед релевираните в хода на производството доказателства, съдът намира
претенцията за неоснователна по следните съображения:
Преследваната от Закона цел е да защити действителните жертви на домашно
6
насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадали лица, които са в
риск.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка или
които обитават едно жилище. Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и
заплашващо поведение, което включва както физическо, емоционално и психическо
насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване или други унизяващи
достойнството актове. В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо
насилие“. По същество то съставлява въздействие върху психиката на дадено лице, което би
могло да накърни физическата или психологическата му цялост. При психическо насилие
отношението на едно лице спрямо друго предизвиква състояние на психологическа травма,
която би могла да се изразява в тревожност, депресия, нервно разстройство. Формите на
психическо насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или
друго нездравословно поведение, което оказва негативно влияние върху самочувствието на
жертвата, нейното достойнство, адекватно мислене и поведение. Проявите на психическо и
емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически,
се засягат емоциите и психиката на засегнатото лице, които са неразривно свързани.
Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците
и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма и
в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото
лице.
Характерно за деяния от този тип е обстоятелството, че те се осъществяват най-често
в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които биха могли да ги установят чрез
показанията си пред съда. Поради тази причина, законодателят изрично е предвидил, че при
липса на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна
доказателствена сила (чл.13, ал.3 ЗЗДН).
Посочената норма обаче не създава презумпция за виновност на ответника и не
дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, т.е. молителят следва да установи акта на
домашно насилие по време, място и начин на извършване. Макар производството по ЗЗДН
да има за основна цел защита на пострадалите лице, установяването на извършено насилие
има и съответните санкционни последици. Особената доказателствена сила на декларацията
ще е налице само когато по делото няма други доказателства. При колизия на такива е редно
да се обърне внимание на всяко от тях, да се съпоставят и едва тогава да се извърши
преценка за наличието или липсата на осъществен акт на домашно насилие.
Невъзможността да се установят по описания начин, безпротиворечиво релевантните за
спора факти, обосновава и отказ за издаване на исканата заповед за защита.
В конкретния случай фактическите твърдения, заявени в молбата за защита, досежно
проявено от ответника насилие, не се подкрепят от събраните в хода на производството
доказателства.
С показанията на И. Г. и М. И. се установява, че на 02.02.2023г. вечерта ответникът е
7
пребивавал в дома на родителите си приблизително до 22.30 часа. Притеснявал се, че когато
се прибере може да настъпи конфликт с ищцата, но се оказало, че тя не е в семейното
жилище – апартаментът бил тъмен, а автомобилът не бил пред блока. На следващата сутрин
– 03.02.2023г., преди 08.00 часа К. Г. пристигнал в гр.Шумен и присъствал на работна
среща. Според св.Г.П., С. Г. „нахълтала в жилището й“ около 21 часа на 02.02.2023г. (св.Г.
твърди, че по това време ответникът е бил в дома на родителите си), а на 03.02.2023г.
сутринта, след 7 часа отишла да си вземе дрехи, за да се преоблече. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите И. Г. и М. И., тъй като кореспондират и с приетите по
делото писмени доказателства (служебна бележка, протокол от работна среща проведена на
03.02.2023г. между 08.00 часа и 09.00 часа). Очевидно, след като ищцата е напуснала дома
на родителите си след 7.00 часа сутринта, не е възможно да е извършен твърдяния акт на
домашно насилие и преди 08.00 часа ответникът да е пристигнал в гр.Шумен.
Св.Ц.Р. – очевидец на събитията от 08.02.2023г., видял С. и К. Г.и да говорят пред
залата за батут: „Спрях колата и видях, че нещо си говорят по разпалено, като дамата беше
по – разпалена“. Ищцата казала на децата да влязат в колата, а на бащата – че повече няма да
вижда тези деца, качила се в колата и потеглила. Противно на изложеното в исковата молба,
свидетелят твърди, че децата не са плакали или пищяли, а в противоречие със заявеното на
телефон 112 („… а той в момента не ме пуска да си тръгна. Едва съм си тръгнала…. Не мога
да се измъкна от него, за да си взема децата… В момента не ме пусна да си тръгна и
направихме панаир пред залата…“) поддържа, че С. Г. се качила и потеглила с децата, без да
прави маневри, да спира или да се връща обратно.
Останалите свидетели възпроизвеждат събитията, пресъздадени от молителката и
децата. От заключението на съдебно – психологичната експертиза е видно, че по-голямото
дете не се е почувствало застрашено, а притеснено от очакван конфликт между родителите.
Изпитало е неудобство, че събитията са се развили на публично място. Експертът поддържа,
че К. верифицирал вярванията на своята майка по отношение личността на баща си, през
заявяване нежелание за срещи с него, враждебно поведение, заличаване на хубави спомени и
общи преживявания, до обвинения във физически или психичен тормоз, т.е. детето
удостоверява ситуациите, по начин, по който майката очаква от него да бъдат пресъздадени.
Очевидно, на 08.02.2023г., между страните по делото е възникнал словесен конфликт,
по повод желанието на ответника да прекара известно време с децата си. Както самата ищца
твърди в обясненията, дадени в производството по пр.преписка №1811/2023г.: „Конкретни
заплахи с думи и действия не са отправени към мен и децата.“.
Не всяко нарушение на лично благо или агресивно поведение следва да се
квалифицира като насилие по смисъла на закона, а само онова, с което целенасочено се
нанасят вреди на пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между
близки. В случая на 08.02.2023г. ответникът е целял единствено да види децата си, а не да
причини вреда на тях или ищцата.
Ангажираните в хода на производството доказателства обуславят извод за
недоказаност на твърденията, изложени в исковата молба и опровергават данните в
декларацията по чл.9 ЗЗДН. Липсват убедителни доказателства за извършен от ответника
8
спрямо ищцата на 02.02.2023г.; 03.02.2023г. и 08.02.2023г. акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН и молбата като недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗЗДН и изхода на спора, молителката следва
да заплати държавна такса по сметка на РРС в размер на 50 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата са направените от ответника
разноски в размер на 1200 лева – възнаграждение за процесуално представителство и
депозит за призоваване на свидетел.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата, предявена от С. Ю. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
ул.“М.Д.“№4, вх.А срещу К. К. Г., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“А.К.“№2
(чрез адв.П. Х.) за защита срещу осъществен на 02.02.2023г.; 03.02.2023г. и 08.02.2023г.
спрямо нея акт на домашно насилие, чрез постановяване мерки за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Ю. Г., ЕГН ********** да заплати на К. К. Г., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1200 лева.
ОСЪЖДА С. Ю. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС 50 лева държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Русе в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9