Решение по дело №407/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 162
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20213200500407
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. гр. Добрич, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500407 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.
№261023/16.04.2021 год. на ИВ. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Е., общ.Ш.,
ул.“***“, №1 срещу решение №260030/22.03.2021 год. по гр.д.№ 658 /2019 год. на Районен
съд К. ,с което е признато за установено,че дължи на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ЖК “Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“, №496 вземане, за което е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 408/ 2019 год. по описа на
КРС, а именно сумата от 1 022.58 евро, равняваща се на 2000 лева по фиксинга на БНБ,
представляваща част от общо дължимата главница в размерна 1826.86 евро, равняваща се на
3573.03 лева за неизпълнение на парично задължение по Договор за кредит
№317/0051/14361712 от 21.04.2012 год., сключен с “Уни Кредит Булбанк” АД, вземането по
който е цедирано на “Еос Матрикс” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 15.10.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.07.2019 год. до
окончателното изплащане на вземането,както и е постановено да заплати на дружеството
сумата от 240.00 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в отклонение
от материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му, като спора бъде решен по
1
същество от въззивния съд ,който постанови отхвърляне на претенцията в цялост.
Страната възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че не следва да обсъжда
възражението му за неравноправност, респ. недействителност на клаузите по т.4 и т.11.3 от
договора за банков потребителски кредит , тъй като същите касаели формирането на
възнаградителната лихва ,а претенцията била заявена само за главница. Размерът на
главницата бил обусловен от начислявания лихвен процент, поради което настоява
възражението му, основано на разпоредбите на чл.142,чл.143 т.10 и т.12 ,чл.144 ал.2, чл.145
,чл.146 ал.4 и чл.147 ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите ,във връзка с чл.58
ал.1 т.2 и ал.2 от Закона за кредитните институции да бъде съобразено от въззивния съд.
Сочи също така, че по делото не били представени Общите условия към банковия кредит,
липсвали условията ,кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем, за което и
извършените цесии не бил уведомяван по реда на чл.99 от ЗЗД от първоначалния кредитор.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата
01.04.2021 год., жалба рег.№261023/16.04.2021 год.,изпратена по пощата на дата 14.04.2021
год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и е
процесуално допустима.
Въззиваемата страна ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ЖК “Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“, №496 счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както
следва:
Обжалваното решение е постановено по иск по чл. 422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК ,след като ищецът ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се е снабдил срещу ответника ИВ.
ИВ. П. със заповед № 175/23.07.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д.№ 408/2019 год. на Районен съд К. за вземане за главница,основано на
договор за банков потребителски кредит,което му е прехвърлено с последователно
сключени три договора по чл. 99 от ЗЗД.
Ответникът ИВ. ИВ. П. е сключил на дата 21.04.2012 год. договор за банков потребителски
кредит на физическо лице
( по Закона за потребителския кредит) № 317/0051/14361812,по силата на който
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ,ЕИК *********, гр.София му е предоставила кредит в
размер на 4 600 евро със срок на погасяване до 21.04.2019 год.
Правата и вземанията на банката по кредита са били предмет на прехвърляне ,осъществено
с договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 04.12.2017 год.,сключен от
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,като цедент с цесионера “ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ЕООД,ЕИК
*********,гр.София,а впоследствие и с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
дата 26.09.2018 год. ,сключен между “ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ЕООД,ЕИК
*********,гр.София ,като цедент с цесионера “ЕОС Сървисис“ЕООД,ЕИК
*********,гр.София ,респ. с договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
2
15.10.2018 год.,сключен между “ЕОС Сървисис“ЕООД,ЕИК *********, гр.София,като
цедент и ищеца по делото “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,гр.София,като
цесионер.
Трите договора съдържат клаузи,че продадените и прехвърлени вземания
,произхождащи от договори за кредит,сключени с физически лица се описват в Приложение
1,съставляваща неразделна част от договорите.По делото не е представено Приложение 1
към договора за цесия от дата 04.12.2017 год.,сключен между “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД и “ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ЕООД.Приложения 1 към договорите от дата 26.09.2018 год. и
15.10.2018 год. са представени по делото.
Ищецът не е представил по делото доказателства,че цедента “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД е уведомил длъжника ИВ. ИВ. П. за прехвърлянето на вземането,респ. че е
упълномощил цесионера “ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ЕООД да уведоми длъжника за
прехвърлянето,каквото задължение за предоставяне на нотариално заверено пълномощно на
цесионера за извършване на действието по чл.99 ал.3 от ЗЗД ,банката е поела в чл.4.3. от
договора.
Приложение №3 към договора от 26.09.2018 год. съставлява извършено от цедента “ГЕТБЕК
БЪЛГАРИЯ“ЕООД упълномощаване на цесионера “ЕОС Сървисис“ ЕООД и адв.Р.Ж. М.
,да извършат уведомяването на длъжниците (кредитополучатели) по реда на чл. 99 ал.3 от
ЗЗД.
Приложение № 3 към договора от 15.10.2018 год. съставлява извършено от цедента “ЕОС
Сървисис“ЕООД упълномощаване на цесионера “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и адв.Р.Ж. М.,да
извършат уведомяването на длъжниците (кредитополучатели) по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД.
От своя страна управителят на дружеството цесионер “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е
преупълномощило адвокатско дружество от Старозагорска адвокатска колегия,то от своя
страна адв. Р.Ж. М. с правата да уведомяват всички длъжници по законоустановения ред и
съгласно одобрени образци към съответните договори за цесия (прехвърляне на
вземания),сключени между “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и банки,финансови
институции,кредитни институции и др.небанкови търговски дружества,по силата на които
вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
По делото е приложено уведомление за цесия,с което дружеството ищец и от името на
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и “ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ЕООД; “ГЕТБЕК
БЪЛГАРИЯ“ЕООД и“ЕОС Сървисис“ЕООД и“ЕОС Сървисис“ЕООД уведомява длъжника
за прехвърлянията на правата и вземанията по договора за кредит от 04.12.2017 год.,
осъществени последователно с договори за цесия 04.12.2017 год.,26.09.2018 год. и
15.10.2018 год.,което се сочи да се отправя на основанието по чл. 99 ал.3 от ЗЗД и чл. 99 ал.4
от ЗЗД.Същото е било изпратено от адв.Р.Ж. М. до ищеца,отказал да го получи.
Цесията има трансфериращо действие,сменя се носителят на цедираното вземане .За да
произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
3
вземането. До момента на получаване на съобщението от длъжника,негов кредитор е
цедентът,като цесията има за длъжника значението на res inter alios acta-тя нито го
ползва,нито му вреди.След уведомлението за извършеното прехвърляне на вземане цедентът
изгубва качеството си на кредитор на длъжника.Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при
изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор
/цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/,което няма
предвиденото в чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която цесионерът-нов кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 ГПК.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД.
Приложеното по делото уведомление не изпълнява изискванията на закона ,всяка една от
трите цесии да е надлежно съобщена на длъжника и от тримата цеденти “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, “ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ЕООД и “ЕОС Сървисис“ЕООД.Първият кредитор
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД не е уведомил длъжника за цесията от 04.12.2017 год. чрез
свой представител съобразно устройствените й правила ,нито пък е упълномощил цесионера
“ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ЕООД да извърши посоченото действие. С оглед на горното,редовно
уведомяване на длъжника от последния кредитор “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по силата на
преупълномощаванията,посочени по-горе ,не може да бъде зачетено,като направено и от
името на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
Липсата на Приложение №1 към договора от договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 04.12.2017 год.,сключен от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,като цедент с
цесионера “ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ЕООД ,удостоверяващо прехвърляне на вземането на
банката към ИВ. ИВ. П. по сключения с него на дата 21.04.2012 год. договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 317/0051/14361812,респ. доказателства за
съобщаване от банката на нейния длъжник извършеното прехвърляне,обуславя извод ,че не
е осъществена смяната на кредитора по вземането,т.е. то не е преминало към нов кредитор
“ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ЕООД,а впоследствие в резултат на още две цесии и към ищеца по
4
делото.
Като не е налице такова уведомяване облигационна връзка между ищеца и ответника не е
възникнала,поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено и на основание чл.271 ал.1 от ГПК
следва да бъде отменено и спора решен по същество съобразно настоящото изложение.
Съответно на този резултат и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника разходите за водене на делото в двете съдебни инстанции.Те се
свеждат до държавна такса за въззивното производство в размер на 50 лв.,адвокатско
възнаграждение, платено в размер на 800 лв. в производството пред КРС и адвокатско
възнаграждение,платено в размер на 1 600 лв. във въззивното производство.Съпоставени с
фактическата и правна сложност на спора и материалния интерес по спора в размер на 2 000
лв. ,адвокатските възнаграждения са прекомерни и по възражението на ищеца по чл.78 ал.5
от ГПК на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение около минималния
по чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,а именно 400 лв.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №260030/22.03.2021 год. по гр.д.№ 658 /2019 год. на Районен
съд К. ,като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ЖК “Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“, №496 срещу ИВ. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Е., общ.Ш.,
ул.“***“, №1 за установяване по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
на вземане, за което е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 408/ 2019 год. по описа на КРС, а именно сумата от 1 022.58 евро,
равняваща се на 2000 лева по фиксинга на БНБ, представляваща част от общо дължимата
главница в размерна 1826.86 евро, равняваща се на 3573.03 лева за неизпълнение на парично
задължение по Договор за кредит №317/0051/14361712 от 21.04.2012 год., сключен с “Уни
Кредит Булбанк” АД, вземането по който е цедирано на “Еос Матрикс” ЕООД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.10.2018 год., ведно със законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
22.07.2019 год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ЖК “Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“, №496 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Е.,
общ.Ш., ул.“***“, №1 сумата от 850 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни
инстанции,от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение пред КРС, 400 лв. за адвокатско
5
възнаграждение пред ДОС и 50 лв.,ДТ за въззивното обжалване.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6