Определение по дело №4/2023 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 110
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 6 февруари 2023 г.)
Съдия: Пламен Пенов
Дело: 20234300500004
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. Ловеч, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500004 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4” Бизнес
Парк София, сграда 6, п.к. 1766 против разпореждане № 2376/06.12.2022 г.,
по ч.гр.д. № 866/2022 г. на РС Тетевен, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател против Н. Т. И. за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 390,30 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на
атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване
при нарушение на съдопроизводствните правила. Излага се несъгласие с
изводите на съда относно неравноправния характер на клаузите в договора за
мобилна услуга и относно липса на данни за едностранно прекратяване на
същия договор. В частната жалба е направено искане за отмяна на
обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 390,30 лв. – неустойка.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното
разпореждане е връчено на 14.12.2022 г., а частната жалба е подадена на
20.12.2022 г., видно от удостоверяването на куриера за получаването й. За
частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в
атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК в обжалваната му част,
районният съд е приел, че няма данни за предсрочно прекратяване на
договора, както че изложените в заявлението твърдения за уговорките, от
които се извежда претенцията за неустойка, налагат извод за противоречие на
същите уговорки на закона и на добрите нрави.
Правилен е крайният извод на районния съд за неоснователност на
заявлението в частта за претендираната неустойка. Направената от районния
съд интерпретация на заявлението и на уточняващата го молба е точна и
коректна, а изграденият въз основа на нея извод за липса на твърдения и
данни относно уведомяване на длъжника за предсрочното прекратяване на
договора – правилен. По същността му предсрочно прекратяване, на което се
позовава заявителя, се свежда до разваляне по чл. 87 ЗЗД на договора за
далекосъобщителна услуга. Отправянето на изявление до неизправната
страна и достигането му до нея е необходимо и за активизиране действието на
неустоечната клауза. Излагането на твърдения в тази насока се налага, с оглед
на това, че те се свеждат до правно релевантни факти, които следва да се
инкорпорират в заповедта за изпълнение и да се доведат до знанието на
длъжника чрез връчването й, заради осигуряване възможност на длъжника да
ги оспори, преценявайки дали да възрази срещу вземанията по заповедта,
както и заради установяването им в исковото производство, което не би
могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата молба,
идентични на тези в заявлението. При неотстраняване на констатираната
нередовност на заявлението, заповедният съд законосъобразно е отказал да
издаде заповед за изпълнение за част от посочените в него суми (чл. 411, ал.
2, т. 1 ГПК).
По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е правилно
и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2376/06.12.2022 г., по ч.гр.д. №
866/2022 г. на РС Тетевен в обжалваната му част, с която е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател „Йеттел България“ ЕАД против Н. Т. И.
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 390,30
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3