Определение по дело №28290/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1711
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20211110128290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1711
гр. София , 08.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в закрито заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110128290 по описа за 2021 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Следва да се допусне исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, ответникът не следва да
бъде задължаван да представя по делото счетоводна справка за извършени плащания
по договора.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 200 лв., платим от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението.
1
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Р.С. като вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за платен депозит.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.10.2021 г., 09:30 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 177,69
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2021 г.,
до погасяването, представляваща платена при начална липса на основание, евентуално
– на отпаднало основание, сума по договор за потребителски кредит №
295888/19.02.2021 г., сключен между страните.
Ищецът – М. Г. С., твърди, че между страните е налице сключен договор за
потребителски кредит № 295888/19.02.2021 г., по силата на който е получил от
ответника в заем сумата в размер на 600 лв. срещу задължението от негова страна да
върне сумата, ведно с договорена възнаградителна лихва. Твърди, че договорът е
недействителен, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК – не е спазена формата за валидност на договора, не е
посочен правилно годишният процент на разходите по договора, клаузата,
предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, поради което съдържанието на договора не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, не е посочен съществен елемент от
съдържанието му, а именно – наличието или липсата на право на отказ от договора,
както и какъв е срокът, в който това право може да бъде упражнено, вкл. и другите
условия за неговото упражняване. Освен това, счита, че отделни клаузи от договора за
нищожни, поради нарушаване на закона, противоречие с добрите нрави, както и
поради факта, че същите са неравноправни. При условията на евентуалност счита, че
договорът е унищожаем, тъй като е сключен при крайна нужда и явно неизгодни
условия. Сочи, че е заплатил в изпълнение на договора сумата в общ размер на 777,69
лв., като претендира сумата в размер на 177,69 лв., представляваща разлика между
дължимата сума по договора (600 лв.) и платената от ищеца (777,69 лв.), предвид
факта, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, евентуално – тъй като
2
същият е унищожаем, защото е сключен при крайна нужда. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – фирма АД, оспорва исковете, като твърди, че договорът е
действителен, тъй като отговаря на изискванията на ЗПК. Оспорва факта, че в полза на
кредитополучателя е възникнало правото да развали договора. Ето защо, моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се
от доказване са следните обстоятелства – че между ищеца и ответника е сключен
договор за потребителски кредит № 295888/19.02.2021 г. с посоченото в исковата
молба съдържание, общата платена сума по който от кредитополучателя е в размер на
777,69 лв.
За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да докаже: обедняване на ищеца - заплащането на сумата в размер
на 177,69 лв. в полза на ответника, обогатяване на ответника – получаването на сумата
в размер на 177,69 лв.; изискуемост на вземането – моментът на даването/получаването
на сумата, както и че са налице предпоставките за разваляне на договора, тъй като
същият е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането.
Определението не подлежи на обжалване.


Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3