№ 6629
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20251100500596 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 21066 от 21.11.2024 г.,
постановено по гр. д. № 12092/2024 г. по описа на СРС, 156- ти състав, с което
са отхвърлени предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.
М. Б. за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че И. М. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
2515,80 лева – цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ********, аб. №
********, както и сумата от 247,40 лева – мораторна лихва върху главницата
за топлинната енергия за периода от 16.10.2020 г. до 24.03.2023 г., както и
сумата от 63,49 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 11,57 лева – мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
24.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 20.04.2023 г. по ч. гр. д. № 19019/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение като постановено при нарушения на
1
материалния и процесуалния закон и при необоснованост. Твърди се, че в хода
на производството са представени доказателства досежно съществуването на
облигационно правоотношение между ответницата в качеството й на
собственик на процесния имот и ищцовото дружество, поради което
последната дължи претендираните суми. Моли се съдът да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените
искове.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба
от ответника И. М. Б., в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. М. Б. за признаване за
установено между страните, че ответницата дължи на ищеца парични суми,
както следва: 2515,80 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.04.2023 г., 247,40 лв.- мораторна лихва за
забава, считано от 16.10.2020 г. до 24.03.2023 г., 63,29 лв.- главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода м. 05.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023 г., 11,57 лв.- лихва за
забава, считано от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г. В искова молба ищецът е
изложил твърдения, че ответницата е собственик на топлоснабден имот,
представляващ ап. 6, находящ се в гр. София, ул. „********. Изложил е, че за
процесния период до недвижимия имот е доставяна топлинна енергия, която
не е била заплатена. Поддържал е, че съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
собственикът на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия, поради
което и с оглед твърдението, че Б. притежава правото на собственост по
отношение на процесния апартамент, то последната е страна по облигационно
правоотношение, по силата на което е задължена да заплаща цената на
доставената топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител на страната, с който е оспорено качеството
на Б. като собственик на процесния недвижим имот. Релевирано е възражение
за погасяване на част от задълженията чрез плащане, както и поради изтекла
погасителна давност.
2
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че
ищецът не е успял да докаже притежанието на собствеността върху процесния
недвижим имот от ответницата Б.. Изтъкнал е, че в проведеното по делото
открито съдебно заседание ищецът изрично е посочил, че не разполага с
информация дали Л.П., за която има доказателства за придобИ.не правото на
собственост по отношение на апартамента, е починала. Намерил е, че
доколкото ищецът не е предприел действия по изменение на така предявения
иск чрез добавяне на основание, а именно твърдения за наличие на
наследствена сукцесия между Л.П. и И. Б., респ. приемане на наследството, то
на така въведеното основание исковете следва да бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол
съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение
№1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от
фактическа и правна страна следното.
Спорен пред настоящата съдебна инстанция е въпросът дали ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД е успял при условията на пълно и главно
доказване да докаже наличието на облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия между дружеството и ответницата И. М. Б..
Ищецът е поддържал твърдения, че И. Б. е собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. ********, аб. № ********. Правото на
собственост се придобИ. посредством оригинерни или дерИ.тивни способи
(по давност, по приращение, чрез преработване, чрез правна сделка, при
наследствено правоприемство). Фактическият състав, пораждащ вземането за
заплащане на цена за доставена топлинна енергия, защитимо с осъдителния
иск с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, включва в себе си като
материална предпоставка наличието право на собственост в патримониума на
ответника.
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че собственик на апартамента е Л.Й.П.- Б., придобила правото на
собственост след извършена покупко-продажба, обективирана в Нотариален
акт №9, том XXXXVI, дело №9714/92 г. Последната е подала и молба-
декларация за открИ.не на партида на топлоснабдения имот. До нея са
адресирани и издадените от дружеството- ищец фактури, касаещи исковия
период.
Предвид въведените с исковата молба фактически твърдения, то
правилно районният съд е оставил без уважение искането за по чл. 186 ГПК за
снабдяване на страната със съдебно удостоверение, респ. за служебно
изискване от Столична община да представи удостоверение за наследници на
лицето Л.Й.П..
С оглед всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав намира, че
решението в обжалваната част е постановено при правилно приложение
3
материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, като правните изводи, залегнали в мотивите на последното се
споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 272 ГПК
съдът препраща към тях.
При липса на доказателства ответницата да е собственик на
топлоснабдения имот, то предявените срещу нея искове са законосъобразно
отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и неоснователността на въззивнита жалба на
въззивното дружество не следва да бъдат присъждани претендираните
разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж възз. гр.
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №21066/21.11.2024 г., постановено по гр. д.
12092/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 156- ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4