Решение по дело №2643/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1667
Дата: 15 август 2022 г.
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20225330202643
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1667
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330202643 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Л. Н. Н., ЕГН **********, против
електронен фиш серия К № 3800250 за налагане на глоба за нарушение,
установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС тип TFR1-
M 612 на ОДМВР гр. Пловдив, с което на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв.
/петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н., по съображения, изложени в жалбата и лично в
съдебно заседание, моли съда да отмени процесния електронен фиш като
неправилен и незаконосъобразен.
Въззиваемата страна, ОДМВР гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище чрез
представляващ пледира за потвърждаване на ЕФ. Претендира
разноските по делото.
Пловдивският районен съд – VІІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
1
Жалбата е подадена в срок, от лице, което има правен интерес и се явява
допустима. За по-голяма прецизност, във връзка с допустимостта, следва да
се отбележи, че подсъдността на делото е постановена с Определение № 60/
05.05.2022г. на Върховен касационен съд гр. София. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният електронен фиш серия К № 3800250 е издаден за
установено нарушение с автоматизирано техническо средство TFR1-M 612, за
това, че на 19.03.2020г. в 13:14 часа в гр. Карлово, ул. „Т.Райнов“ срещу № 2,
с посока на движение изток - запад, било заснето извършено нарушение за
скорост с МПС лек автомобил „Рено Флуанс“ с рег. № ******** с установена
скорост на движение от 62 км/ч при въведено ограничение на скоростта в
населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с TFR1-M 612.
Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с
техническото средство, като измерената скорост намалил с 3 км/ч и приел за
наказуема скоростта, не 65 км/ч., а 62 км/ч.
Отразено е в електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано
МПС е жалбоподателят Л. Н. Н. и че с това е извършено нарушение на чл.21,
ал. 1 от ЗДвП, за което същият е санкциониран с глоба в размер на 50 лв. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, като изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, и
които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост,
като е превишил с 12 км/ч разрешената скорост от 50 км/ч в населено място.
В случая е налице административно нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 612, същото се монтира в
2
служебния патрул и се явява „мобилно“ по своя характер.
Техническото средство е одобрен тип за измерване, с оглед представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и наличния по делото
Протокол № 2-33-19/15.07.2019г. на Главна дирекция „Национална полиция“,
сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника, Лаборатория за
проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, със срок на
валидност 1 година, т.е. валиден и към момента на нарушението,
свидетелстващ за одобрението на АТСС и извън срока на удостоверението.
Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически
средства. Протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и
представлява доказателство, относно времето и мястото за контрол, посоката
на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, наличие/
липса на пътен знак, ограничаващ скоростта, режима на измерване, посоката
за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка
за законосъобразността на издадения електронен фиш. Що се касае до
наведеното от жалбоподателя възражение, относно непопълнените графи от
протокола, то съдът намира същото за неоснователно, доколкото
неотразяване на информация какъв е пътният знак на ограничение – предвид,
че в случая действа общото ограничение в населеното място и наличен ли е
Е24 – предвид, че отпадна това подзаконово изискване от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и не действа към момента на нарушението, съдът не
констатира нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Всички
реквизити: мястото на нарушението, контролиран участък /гр. Карлово ул.
„Т. Райнов“ срещу № 2/ часови диапазон между 09:10ч. и 14:00ч./ с процесно
време 13:14ч./, посоката на движение на контролираното МПС /изток-запад/,
посоката на задействане /приближаване/, служебния автомобил ********,
протокол за метрологична проверка от 15.07.2019г, датата на използване на
АТСС 19.03.2020г., са надлежно попълнени и съответстват на процесния
случай и материалите по преписката.
Видно е от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по
утвърдения образец: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото
на нарушението, датата, точният час на извършване на нарушението,
3
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя
Н. като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не
се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5
от ЗДП. Всъщност това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя.
Предвид мястото на нарушението, което попада в населено място – гр.
Карлово, за което съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП разрешената
скорост за движение в населеното място е 50 км/ч, правилно е била
определена правната му квалификация.
Установеното нарушение правилно е съобразено с нормата на чл.182,
ал.1, т. 2 от ЗДвП. Този текст на закона предвижда глоба от 50 лева при
установено превишение на разрешената скорост в населено място от 11 до 20
км/ч.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото не са
налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението не разкрива белезите на „маловажен случай“, т.е на такъв с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Макар да липсва възражение в тази посока, съдът намира за необходимо
да изложи мотиви защо може да се налага с електронен фиш глоба в размер
от 50 лева.
Използваната формулировка в чл. 39, ал. 4 ЗАНН и най-вече изразът
„могат да налагат глоби в размер над „необжалваемия минимум“ по ал. 2" е
юридически непрецизна и безкрайно неясна, най-малкото доколкото в чл. 39,
ал. 2 ЗАНН (във всичките й редакции) никога не се е съдържало правило, че
налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване.
Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение на
Конституционен съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в
съвсем различни разпоредби –чл. 59, ал. 3 ЗАНН и чл. 189, ал. 13 ЗДвП.
Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал. 1 ЗАНН и на
фишовете по чл. 39, ал. 2 ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба,
а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение,
4
така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл, в
чл. 39, ал. 3 ЗАНН изрично е посочено, че: "... ако нарушителят оспори
нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт
съгласно разпоредбите на този раздел... ".
Неясната формулировка на новелата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН налага да се
тълкува волята на законодателя, която е видна при съобразяване на мотивите
към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 05401-
84 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право
едновременно са въведени, както института на електронния фиш, така и
нормата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН. В мотивите изрично е посочено, че
недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011 г. е, че
предвижда възможност при административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система контролните органи да използват
облекчен ред за санкциониране на дееца чрез фиш, само ако нарушението
представлява маловажен случай и размера глобата е до 50 лева. Констатирано
е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената необходимост от
ефективна борба с нарушенията на ЗДвП, поради, което отново изрично е
посочено, че целта на законопроекта е да предвиди възможност овластените
за това контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които
това е било възможно до този момент.
От гореизложените мотиви е видна законодателната воля - нормата на
чл. 39, ал. 4 ЗАНН да има "овластитителен характер", тоест да предостави
една възможност контролните органи да санкционират нарушителите по
опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размера на
наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквото правомощия до този
момент те не са разполагали). Нормата, обаче по никакъв начин не ограничава
възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби помалки или равни
на 50 лева. В тази насока са Решение № 382/9.3.2022 г. на Административен
съд Пловдив, ХХVI касационен състав по КАНД № 3244 по описа на съда за
2021 г., Решение № 404 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3246/2021 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2120 от 10.11.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2219/2021 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив., Решение № 2567 от 22.12.2021 г. по к. а. н. д. № 2948/2021 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив.
Ето защо и предвид горното, съдът намира, че следва да потвърди
5
обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора, искането на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3800250 на ОДМВР гр.
Пловдив, с който на Л. Н. Н., ЕГН **********, е наложена глоба за
нарушение, установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС
тип TFR1-M 612, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет/ лева, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Л. Н. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР гр.
Пловдив, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6