Р Е Ш Е Н И Е
№……../………….12.2016г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети ноември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при
секретаря К.М.
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно търговско дело №1383 по описа за 2016г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
С.” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град С., обл.С., община С., р-н ***,
предявена чрез юрисконсулт Ж.Ж. срещу Решение №2869 от
13.07.2016г. по гр.д.№15217 от 2015г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен иска
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град С., обл.С., община С., р-н *** срещу „СТОРУМВИЛ” ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: град В., общ.В.,
ул.***, за приемане на установено в отношенията между страните по настоящото
дело, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 19 580.20лв. /деветнадесет хиляди
петстотин и осемдесет лева, двадесет ст./, от които 16 432.64лв. /шестнадесет хиляди
четиристотин тридесет и два лева, шестдесет и четири ст./ - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.01.2012год.- 03.2014год. и 3 147.56лв.
/три хиляди сто четиридесет и седем лева, петдесет и шест ст./ законна
лихва за забава от 01.03.2012год. до 26.01.2015год., ведно със законна лихва
върху главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
16.02.2015год.до окончателното изплащане на сумата, предмет на производството
по частно гражданско дело №8071/2015г. на СРС, 81 състав,на основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно
и постановено при нарушение на материалния закон. Основният довод на
жалбоподателя е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е
възникнало правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
небитови клиенти/стопански нужди, поради факта, че ответникът не е сключил
писмен договор. Позовава се на чл.154, ал.1 ЗЕ и възможността за
удовлетворяване на вземанията от неизправни длъжници. Сочи, че качеството
„клиент“ се придобива с подаване на заявление за присъединяване към топлопреносната мрежа, а не договора за покупко-продажба на
топлина енергия. Излага, че сградата, в която се намира имотът, собственост на
ответника е топлоснабдена и същият е снабдяван с
топлинна енергия. Настоява, че претенцията се основава на чл. 59 от ЗЗД и не
следва да установява договорни отношения между страните. Позовавайки се на
чл.301 от ТЗ и липсата на противопоставяне от страна на търговеца „Сторумвил” ЕООД във връзка с подписа, положен на приемо-предавателния протокол от 10.02.2011г. от
неупълномощено лице. Молбата е за отмяна на решението и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „СТОРУМВИЛ” ЕООД, ЕИК
*********, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ГПК.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, настоява за потвърждаване
на решението на ВРС.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Пред Районен съд град В. е заявен за разглеждане по
реда на чл.415, ал.1 във вр.чл.422, ал.1 от ГПК установителен иск, с който
ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ
С.” ЕАД ЕИК ********* настоява да бъде признато за установено по отношение на
ответника „СТОРУМВИЛ” ЕООД ЕИК ********* дължимостта
на сумата в общ размер от 19 580.20
лв., от които 16 432.64лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.01.2012год.- 03.2014год. и 3 147.56лв.
законна лихва за забава от 01.03.2012год. до 26.01.2015год., ведно със
законна лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 16.02.2015 год. до окончателното изплащане на сумата,
предмет на производството по частно гражданско дело №8071/2015г. на СРС, 81
състав.
В обстоятелствената част на исковата молба се
изтъква, че между страните е подписан договор при Общи условия за продажба на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес в гр.С., част от сградата на 113-то СОУ „Сава Филаретов“ бул.Тодор Александров №117, с абонатен №1017534.
Сочи се, че ответното дружество е потребител на ТЕ за стопански нужди по
смисъла на §1, т.43 от ДР на Закона за енергетиката и за него важи действащото
за процесния период законодателство в страната. В
тази насока се изнася, че съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ подажбата на ТЕ за стопански нужди от топропреносното
предприятие се осъществява на основата на писмен договор при общи условия,
подписан между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. В договора между страните е
регламентирано, че за всички неуредени случаи се прилагат ОУ за продажба на ТЕ
за стопански нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители и българското законодателство.
Твърди се, че предвид посочените правила в глава ІV от ОУ ответното дружество е
било длъжно да заплаща дължимите от него суми до 20 число на месеца следващ
този, за който е начислено вземането, като след изтичането на този срок изпада
в забава и му се начислява лихва по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по установителния иск е образувано
след подадено в срока по чл.414, ал.1 от ГПК възражение от длъжника „СТОРУМВИЛ” ЕООД ЕИК
********* срещу издадената по частно гражданско дело №8071/2015г.
на СРС, 81 състав заповед за изпълнение от 19.02.2015г. Същата е издадена въз
основа на подадено от заявителя „ТОПЛОФИКАЦИЯ
С.” ЕАД ЕИК ********* заявление, в което като обстоятелства, от които произтича
вземането на кредитора е посочено, че длъжникът е ползвал ТЕ през съответния
период без да заплаща стойността й, при което се е обогатил със същата без
основание за сметка на дружеството.
Съдът в исковото производство е разгледал
установителната претенцията на основанието, така както е заявено с исковата
молба – на основание валидно договорно правоотношение по
доставка на ТЕ за стопански нужди.
Правомощията на въззивният
съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са : да се произнесе служебно по валидността на
първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е
издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно, но недопустимо.
Предмет на иска е установяване
на материално притезание на заявител, легитимиран по
оспорено изпълнително основание. Искът по чл. 422 от ГПК не е просто установителен, а цели стабилизиране на
вече наличното изпълнително основание. Касае се за специален установителен иск,
чийто предмет е нормативно ограничен до онези вземания, съответно акцесорни
претенции, за които заявителят вече е снабден с изпълнително основание.
Установителното решение не може да внася промени в заповедта. Предмет на
установяване по делото е вземането, обективирано в
издадената заповед за изпълнение. Основанието на вземането, за което е издадена
заповедта, трябва да бъде идентично с основанието на установителния иск,
посочено в обстоятелствената част на исковата молба.
В разглеждания случай липсва
идентичност между основанието, посочено в заповед за изпълнение от 19.02.2015г.
по частно гражданско дело №8071/2015г. на СРС, 81 състав, и основанието на
установителния иск, въведено в историческата част на исковата молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД ЕИК
*********. В заявлението сумата е заявена за плащане като дължима на извъдоговорно облигационно отношение, а в исковата молба
основанието е с договорен произход - по договор за доставка на ТЕ.
В хода
на исковия процес, след първо съдебно заседание, в което окончателния доклад е
приет и разпределена доказателствената тежест между страните по релевантните за
предмета на делото обстоятелства, факти и отношения, ищецът уточнява с писмена
молба, че в действителност между страните няма сключен договор и претенцията му
се основава на плоскостта на неоснователното разместване на блага между
страните по делото. Съдът не е допуснал изменение на основанието на иска, а не
е бил и длъжен да го стори.
В т.11б от ТР № 4/18.06.2014 г.
по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГК и ТК на ВКС е прието, че в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа, на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност. Това е единствената хипотеза, която ВКС е обсъдил и за която е
приел, че е допустимо да се извърши промяна в основанието на заявеното вземане
- съединяването на положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК с осъдителен иск в рамките на същото производство
при условията на евентуалност. Настоящият случай не се обхваща от тази
хипотеза.
Съдебно предявеният по реда на
чл.422 от ГПК дълг е различен от вземането, за което ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение, а наличието на идентичност на материалноправното
основание на заповедта и предявената установителна претенция е процесуална
предпоставка за редовността на иска, респ. за надлежното сезиране на иска,
която в настоящия случай липсва. Изводът се подкрепя както от закона – чл.415
от ГПК, съгласно която разпоредба на установяване подлежи именно вземането по
заповедта за изпълнение, така и от постановките в мотивите на ТР №4/2013г. на
ОСГТК, т.8, че правният интерес от исковото производство по чл.422 от ГПК
произтича от оспорване с възражение вземането, за което вече е издадена заповед
за изпълнение в заповедното производство.
Недопустимостта на
производството води като последица недопустимост и на постановето
по заявения иск съдебно решение. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено
поради недопустимост, като производството по делото бъде прекратено, на
осн.чл.270, ал.3 от ГПК.
Съгласно разрешението, дадено в
т.13 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело
№4/2013г., ОСГТК, при прекратяване на производството по делото по иска по
чл.422 от ГПК, издадената заповед за изпълнение и ИЛ подлежат на обезсилване.
Поради обстоятелството, че в настоящия казус прекратяването на производството е
поради недопустимост на иска, а не поради постигната между страните спогодба,
следва издадената от СРС заповед за изпълнение да бъде обезсилена.
Отговорността за разноски е в
тежест на ищеца, както при отхвърляне на претенциите, така и при тяхното
прекратяване, по арг. от чл.78, ал.4 от ГПК.
На въззивното
дружество не се следват разноски, с оглед изхода на спора.
Воден от изложеното, съдът :
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение №2869 от
13.07.2016г. по гр.д.№15217 от 2015г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен иска
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град С., обл.С., община С., р-н *** срещу „СТОРУМВИЛ” ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град В., общ.В., ул.***,
за приемане на установено в отношенията между страните по настоящото дело, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 19 580.20лв. /деветнадесет хиляди
петстотин и осемдесет лева, двадесет ст./, от които 16 432.64лв. /шестнадесет хиляди
четиристотин тридесет и два лева, шестдесет и четири ст./ - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.01.2012год.- 03.2014год. и 3 147.56лв.
/три хиляди сто четиридесет и седем лева, петдесет и шест ст./ законна
лихва за забава от 01.03.2012год. до 26.01.2015год., ведно със законна лихва
върху главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
16.02.2015год. до окончателното изплащане на сумата, предмет на производството
по частно гражданско дело №8071/2015г. на СРС, 81 състав,на основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК, като недопустимо, и ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения иск.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град С., обл.С., община С., р-н *** ДА ЗАПЛАТИ на „СТОРУМВИЛ” ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: град В., общ.В.,
ул.*** сумата от 1503 лева, представляваща сторените пред първоинстанционния
съд разноски, от които 103 лева внесен депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение
в размер на 1400 лева.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на
парично задължение от 19.02.2015г., издадена по частно гражданско дело
№8071/2015г. на СРС, 81 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, при условията на чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.