№ 176 / 15.4.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 15.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…........трети наказателен състав в публично заседание на 13 март........................................................……………………... през две хиляди и деветнадесета година................…………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Пепа Илиева...........................………………и в присъствието на прокурора..………….............…….............като разгледа докладваното от съдията Цветкова.............................…....………..........АН дело 309 по описа за 2019г.......................................и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 32 – 0000006/ 30.01.2019г. на Началник ОО”АА” в ГД „АИ” - Монтана на Р.С.Н. xxx е наложено административно наказание – глоба 200.00лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала на Р.С.Н., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание подържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката Р.С.Н. е съставен АУАН, за това, че на 11.01.2019г. около 11.35ч. в град Монтана, ул. „Димитър Подвързачов”, като водач на лек таксиметров автомобил „О. А.” с рег. № М xxxx ВХ, престоява на таксиметрова стоянка обозначена с пътен знак Е-20, с таксиметров автомобил обозначен с табела „Не работи”, с открит знак „Такси” на покрива на автомобила и изключен ЕТАФП /електронен таксиметров апарат с фискална памет/ .
При извършената проверка горепосочената водачка не представя контролен талон към свидетелството за управление на МПС.
Проверяващите счели, че тези деяния съставляват административни нарушения по чл.45 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и чл.100 ал.1 т.1 от Закон за движение по пътищата.
Жалбоподателката подписала акта без възражение. В срокът по чл.44 от ЗАНН не представила писмени възражения по констатациите.
На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и след като преценил събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването му и целите на чл.12 от ЗАНН преценил, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН и издал атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство, като по същество тя не се оспорва и от жалбоподателя. Свидетелските показания на С.Г. и А.А. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е била ангажирана за нарушение по чл.45 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и чл.100 ал.1 т.1 от Закон за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл.45 т.5 от Наредбата визира, че на водача е забранено да престоява на таксиметрова стоянка с таксиметров автомобил, обозначен с табела „Не работи”, със закрит или свален знак „Такси” и/или изключен електронен таксиметров апарат с фискална памет. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателката е извършила това нарушение, още повече, че по фактите и самата наказана не спори.
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП визира, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установи, че жалбоподателката е извършила и това нарушение, за което и е вменена административнонаказателна отговорност.
При определяне на административното наказание за всяко едно от нарушенията, наказващият орган точно е квалифицирал нарушенията и е наложил съответните санкции, не е излязъл от рамките на установените с акта нарушения. В тази връзка наложените наказания са справедливи и съответстват на извършените нарушения.
Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди. В случая липсват законови основания за намаляване размера на наложеното наказание.
По разбиране на съдия - докладчика фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 32 – 0000006/ 30.01.2019г. на Началник ОО”АА” в ГД „АИ” – Монтана, с което на Р.С.Н. xxx е наложено административно наказание – глоба 200.00лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК чрез РС-Монтана пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: