Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр.Варна,
29.07.2019г
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито съдебно заседание на двадесети пети юли 2019г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
ФИЛИП РАДИНОВ мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д.№ 860 по описа
на ВОС за 2019г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 3279/18.04.2019 от С.П.В.-длъжник по изп.дело
№ 201097170400142 на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№ 717 срещу действията на ЧСИ, изразяващи
се в издаденото Постановление от 23.04.2019.
Оспорва дължимостта на част от сумите по
главницата, тъй като твърди, че е изпълнил доброволно, като е заплатил част в
размер на 1500лв от общото задължение за минал период от време, както и че е
заплатил издръжката за месеците септември, октомври, ноември, декември 2019, а
впоследствие и за януари, февруари и март 2019, както и че освен това е давал
пари за подаръци за съответните празници.
Твърди още, че таксата за образуване на делото
следва да бъде в размер на 24лв с ДДС, а не, както е посочил ЧСИ – в размер на
66лв.
Оспорва и определения размер на пропорционалната
такса от 142,32лв, която счита за завишена спрямо дължимата сума от 775лв.
върху която следва да бъде изчислена, тъй като сумата от 450лв била вече
заплатена и не се дължала.
Оспорва и размера на начислената лихва, тъй като не
ставало ясно за какъв период бил изчислена. Позовава се на това, че нито в
решението на съда, нито в ИЛ е посочена дата, от която се дължи издръжка и
затова счита, че до 30, респ.31-во число на съответния месец не е изпаднал в
забава.
Оспорва размера на адв.възнаграждение,
което счита за завишено и недължимо. Съгласно Наредбата за адв.възнаградения
минималният размер на възнаграждението за образуване на изп.дело
е 200лв От представения договор за поръчка е видно, че са договорени бъдещи
действия, каквито още не са били извършени, както и хонорар за подаване на
жалба в Прокуратурата .Освен това, същият не доказва реално плащане.
Затова счита, че с действията си не е дал повод за
образуването на изп.дело, тъй като нито е отказвал
плащане, нито е осуетявал същото. След влизане на решението в сила е погасил
всички задължения за издръжка до този момент. Твърди, че никога не е отказвал
съдействие и закупване на допълнителни неща при нужда.поради изложеното моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че не дължи
адвокатски хонорар в размер на 300лв, както и да бъде преизчислена таксата за
образуване на изп.д.,
и пропорционалната , а също и да бъде преизчислена дължимата лихва.
Претендира присъждането на сторените разноски за
настоящото производство.
Въззиваемата страна по жалбата Й.Г.Н. възразява по допустимостта на жалбата, тъй като не ставало
ясно кое действие на ЧСИ се обжалва. В случай ,че се приеме за редовна ,
изразява становище за нейната неоснователност.
Претендира присъждане на сторените разноски за
настоящото производство.
На основание чл.436 ал.3 ГПК са приложени обясненията на ЧСИ Румяна Тодорова.
Счита жалбата за неоснователна.
СЪДЪТ, за да се произнесе, съобрази следното:
Изп.д.№
20197170400142 е образувано от ЧСИ Р.Тодорова на 1.04.2019 въз основа подадената от Й.Н. молба с представен към нея изп.лист от 18.03.2018 на РС-Балчик,
издаден по гр.д.№ 488/2018г, по силата на който С. П.В. е осъден да заплаща
месечна издръжка в полза на непълнолетната си дъщеря Пламена в размер на 150лв,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, както и сумата от 775лв –
сторени разноски по делото.
Самата взискателка е представила заедно с ИЛ и
копие от разписките за получени пощенски записи, което е признание за
изпълнение на задължението. От същите е видно, че действително длъжникът е
превел на датите, видни от пощенските клейма, парични суми, както следва:
16.11.2018 - 500лв; 29.11.2018 - 500лв; 7.12.2018 -
500лв; 20.02.2019 - 300лв; 8.03.2019- 300лв или общо 2100лв.
След
образуването на изп.дело длъжникът е превел следните
суми:
2.02.2019 – 300лв – издръжка за мес.септ.
и окт.2018
8.03.2018 - 300лв – издръжка за мес.ноем.
и дек.2018
3.04.2019 - 450лв – издръжка за детето за м.ян.,
февр. и март 2019;
Представените разписки за пощенски преводи в размер
на 100лв – подарък на детето за нова година и 100лв-за РД, нямат отношение към
погасяването задължението за издръжка.
С Разпореждане
от 9.04.2019 ЧСИ е разпоредил събиране на вземанията в полза на взискателя,
а именно: 451лв-издръжка за минал период за период 1.01.2019-31.03.2019, ведно
с натрупаните лихви в размер на 7,50лв; неолихвена сума в размер на 775лв-
разноски; текуща месечна издръжка в размер на 150лв, считано от 1.04.2019;
66лв-такса за образуването на изп.дело;
142,32лв-пропорционална такса ЧСИ с ДДС, както и 300лв за адв.възнаграждение,
заплатено от взискателя и обективирани и в призовка за доброволно изпълнение.
На длъжника е била редовно връчена на 12.04.2019 ПДИ, с която същият е поканен да заплати горепосочените суми.
В отговор е депозирал заявление вх.№ 3172/15.04.2019 е възразил по отношение размерите на
посочените суми, както следва:
сумата от 775лв желае да заплати на разсрочено
плащане, на осн.чл.454 ГПК, по сл.начин – 20% от нея
= 155лв в срока за доброволно изпълнение; а остатъка- на равни вноски по 10%, т.е. 62лв месечно.
издръжката за м.април още не била станала изискуема,
а всички предходни са били заплатени.
Затова моли
за преизчисляване на пропорционалната такса от 142,32лв, която е завишена спрямо дължимите суми. Моли и за
намаляване размера на адв.възнаграждение, което също
е завишено и следва да бъде 200лв. Твърди
се още, че никога не е отказвал съдействие и с поведението си не е давал повод
за образуването на изп.дело, тъй като през
предходните месеци е компенсирал дължимия остатък за издръжката за една година
назад преди постановяване на съдебното
решение
С Постановление
от 23.04.2019 ЧСИ е отказал да
редуцира сумите от:
66лв с
ДДС – такса за образуване на изп.дело /такси по
т.1, т.5 и т.9 Тарифата/
300лв – адв хонорар, представляващ сбор от 200лв такса за
образуване на изп.д. и 100лв-за водене на изп.действия, тъй като освен подаването на молбата за
образуването на изп.дело, в нея е обективиран и
способ за изпълнение - запор върху трудовото възнаграждение. Към настоящия
момент длъжникът е представил доказателства само за частично плащане
142,32лв –
пропорционална такса за ЧСИ с включено ДДС; същата е изчислена върху вземане в
размер на 1232,50лв, което представлява сбор от
- 450лв издръжка за мин.време
- 7,50лв лихва за просрочие
- 775лв-необлихвена сума по ИЛ
- 118,60лв-такса по чл.26
- 23,72лв -ДДС
Отказва редуцирането на таксата по чл.26
поради това, че извършеното от длъжника плащане е станало след образуването на изп.дело и липсата
на заплащане на законната лихва, начислена за просрочие, както и задължението
по ИЛ. Посочено е още, че разпоредбата на чл.454 ГПК е неприложима,
когато се касае за способ за изпълнение - запор върху трудовото възнаграждение.
Поради изложеното непогасеният размер на
задължението към 23.04.2019 възлизал на 14410,82лв.
Въз основа на горната фактическа установеност се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е депозира от надлежна страна, в законовия
срок и е редовна, срещу действие на ЧСИ, визирано в хипотезата на чл.435 ал.2
т.4 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради
следното:
Доколкото в отказа си, обективиран в Постановлението
от 23.04.2019, ЧСИ се е произнесъл по отношение на определени суми, то и настоящият
съд, действащ като контролно-отменителна инстанция, следва да се произнесе по
отношение само на тях и в пределите на подадената жалба. Предвид това
1/ по отношение сумата от 66лв с ДДС – такса за образуване на изп.дело
/такси по т.1, т.5 и т.9 Тарифата/ липсва подадена жалба;
2/ по отношение сумата от 300лв за адв хонорар, представляващ сбор
от 200лв такса за образуване на изп.д. и 100лв-за
водене на изп.действия,
Съгласно ТР по тълк.д.№
6/2012г на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адв.възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и е представила
доказателства за това.
Видно от представената по изп.дело
разписка, издадена от адв.Кр.К.,
същият е получил сумата от 300лв, заплатена му от взискателката. От това
следва, че е налице реално изпълнение а задължението за заплащането и затова
посочената сума следва да бъде зачетена като дължима. Следователно, в настоящия
случай са налице посочените в ТР изисквания.
Отговорността за разноски, вкл. и направените в изп.производство, е уредена в Общите правила на ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на случаите, посочени в хипотезата на чл.79 ал.1 ГПК –
при прекратяване на изп.дело в посочените в чл.433
хипотези, с изключение на тази, когато плащането е настъпило след образуването
на изп.дело.
В настоящия случай не е налице някое от
обстоятелствата, освобождаващи длъжника от заплащане на разноските по
изпълнението и затова дължи такива.
Що се отнася до възражението за прекомерност на
посочения размер на адв.възнаграждение.
С разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК е предвидена
възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат
в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото.
Като не е заплатил изцяло дължимата сума преди
образуване на изп. производство, длъжникът е станал
причина за образуването му и затова дължи на взискателя сторените разноски.
Преценката за адекватния размер на възнаграждението
не може да бъде направена още при образуване на изп.дело,
а едва когато се установи, че задължението на длъжника е погасено, т.е. това би
могло да стане едва при приключване на изп.производство,
в каквато насока е и съдебната практика. Към него момент може да бъде преценено
и процесуалното поведение на длъжника, доколко същото е било насочено към
желание за доброволно изпълнение на задължението или пък обратното, да забавят
принудителното изпълнение и да изискват допълнителна активност както от страна
на ЧСИ, така и от страна на процесуалния представител на взискателя.
В конкретния случай съдът съобразява
обстоятелството, че в разписката е посочено, че сумата от 300лв се явява
възнаграждение на адвоката за бъдещите действия по изп.дело
и сезиране на Прокуратурата за дължими от С. суми. От това следва, че тя
обективира възнаграждение за две различни действия на адвоката. Предвид, че
таксата за образуване на изп.дело възлиза на 200лв съобразно
Наредба за минималния размер на адв.възнаграждения №
1/2004 чл.10 т.1, то съдът приема, че в този обем следва да се признае дължимо
възнаграждение.
Обективираният в молбата на адв.К.
до ЧСИ способ за изпълнение - запор върху трудовото възнаграждение, не следва
да бъде тълкуван, както е посочил ЧСИ, като отделно действие, за което да се
дължи отделно възнаграждение по смисъла на чл.10 т.2 от Наредбата. Това е така, на първо място предвид вмененото
на взискателя задължение по силата на чл.426 ал.2 ГПК задължение на взискателя
с молбата си за образуване на изп.дело да посочи и
начина на изпълнение, т.е. способа. На следващо място, в самата разписка не е
обективирана такава воля на доверителя. Освен това, към него момент процесуалният
представител не е извършил никакви други действия.
Изложеното мотивира съда да приеме, че посоченото
възнаграждение следва да бъде редуцирано по размер от 300лв на 200лв.
3/ що се отнася до определената пропорционална такса, дължима по чл.26 от Тарифата, в размер на 142,32лв с включено ДДС, същата е
изчислена правилно от ЧСИ. За да откаже редуцирането й, правилно е приел, че част
от извършеното от длъжника плащане е станало след образуването на изп.дело и при липса
на заплащане на законната лихва, начислена за просрочие, което се установява от
намиращите се по делото копия от разписки за пощенски записи.
Що се отнася до заявеното от длъжника желание за
разсрочено плащане на сумата от 775лв – разноски по делото за издръжка правилно
е прието от ЧСИ, че разпоредбата на чл.454 ГПК в настоящия случай е
неприложима, след се касае за способ за изпълнение - запор върху трудовото
възнаграждение. Такава възможност законът предвижда само при изпълнение,
насочено върху движими или недвижими вещи.
Като краен извод следва, че подадената жалба е
частично основателна и следва да бъде уважена само по отношение намаляване
дължимата от длъжника сума за заплатено от взискателката адв.възнаграждение,
като се намали от 300лв на 200лв
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата с вх.№ 3279/18.04.2019 на С.П.В.,
Постановление на ЧСИ от 23.04.2019г по
изп.дело № 201097170400142 на ЧСИ Румяна Тодорова, в частта му, с която е отказано
намаляването по размер на дължимото в полза на взискателя адв.възнаграждение
за разликата над 200лв до 300лв, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на дължимите от длъжника С.П.В. в полза на
взискателката Й.Г.Н. сторени от нея разноски за
заплатено адв.възнаграждение по изп.дело,
като ги НАМАЛЯВА от 300лв на 200лв
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.П.В., срещу Постановлението на ЧСИ
Румяна Тодорова от 23.04.2019г в останалата му част, с която е отказано
изменение размера определената пропорционална такса от 142,32лв с включено ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 за
прилагане по изп.дело № 201097170400142
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: