Решение по дело №1130/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 267
Дата: 4 август 2022 г. (в сила от 20 август 2022 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20205320101130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Карлово, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20205320101130 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 69 от
ЗН във втората фаза – по извършване на делбата.
С решение № 23 от 13.04.2021г., влязло в законна сила на
11.05.2021г. е допусната съдебна делба между ИВ. В. П. с ЕГН ********** от
село П., община К., област П., ул. ***** от една страна и Г. ЦВ. Л. с ЕГН
********** от град К., община К., област П., ул. „К.В.“ *** и ИВ. П. П. с ЕГН
********** от град К., община К., област П., ул. „Д.Ш.“ № *** – от друга
страна, на техния съсобствен недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна
сграда, навес и дворно място, ведно с намиращите се в мястото подобрения и
трайни насаждения, цялото застроено и незастроено от 640 (шестстотин и
четиридесет) кв.м, находящо се в село П., П.ска област при съседи: от две
страни улици и от две страни В.П.П., който имот по регулационния план на
село П. има планоснимачен № 33 (тридесет и три) в квартал 3 (трети) и за
него е отреден парцел I (първи), при квоти: 4/6 (четири шести) идеални части
за ИВ. В. П. и по 1/6 (по една шеста) идеална част за Г. ЦВ. Л. и ИВ. П. П..
І. ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:
В първото заседание след допускане на делбата, ищцата ИВ. В. П. е
направила и е приета претенцията й за възлагане на допуснатия до делба имот
по реда на чл. 349, ал.1 от ГПК. Ищцата твърди, че делбеният имот е
неподеляемо жилище, бивша съпружеска общност, прекратена със смъртта на
наследодателя, чиято съпруга ищцата е била приживе и че не притежава друго
жилище, отделно заявява, че е живяла в това при откриване на наследството.
Възлагателната претенция е направена в преклузивния срок по чл.
344, ал. 4 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
1
Ответниците Г. ЦВ. Л. и ИВ. П. П. признават претенцията по
основание.
ОТНОСНО способа за извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез
възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по
чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или
чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на
способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите
и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на
дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на
делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното
имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва
да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната
равностойност на дела си от продажната цена. При направена възлагателна
претенция по реда на чл. 349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато до съдебна делба е
допуснат жилищен имот, съдът следва първо да разгледа основателността на
претенцията, и след това да избере способа, по който да извърши делбата.
ОТНОСНО претенцията за възлагане на имота:
В настоящия случай единият делбен имот представлява жилище. В
първата фаза на делбеното производство е установено, че жилището е
придобито от ищцата И.П. и общия наследодател на страните Ц.П. в режим на
имуществена общност – по възмезден начин, по време на брака им, т.е.
съсобствеността между страните не е възкликнала само от наследяване, но е и
резултат от прекратена със смъртта на наследодателя СИО. Съгласно чл. 349,
ал. 1 ГПК, ако неподелаемият имот е жилище, което е било съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и
преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да
го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други
имоти или с пари. Според, ал. 2 на чл. 349 ГПК, ако неподелаемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е
живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде
поставено в негов дял, като дяловете на съделителите се уравняват с друг
имот или с пари. Настоящият състав счита, че дадената от страните правна
квалификация не го обвързва. Съгласно разясненията, дадени в т.7 на
Тълкувателно решение № 1/2004г. по гр. дело 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако
един от съделителите има едновременно качеството на преживял съпруг и на
наследник по закон, и правото на собственост върху делбения имот е
придобито от него и от наследодателя в режим на СИО по време на брака им,
преживелият съпруг може да предяви претенция за възлагане по чл. 288, ал.2
от ГПК (отм.), съответстваща на сега действащата разпоредба на чл. 349, ал.1
от ГПК. Привилегията, съдържаща се в нормата на чл. 349, ал.1 от ГПК,
която е в защита на ненавършилите пълнолетие деца, касае само случаите на
делба на имущество, при което съсобствеността е възникнала в резултат на
прекратена с развод СИО, т.е. изискването за възлагане на родителски права
не се отнася към хипотезата, когато претенцията е предявена от преживял
съпруг, какъвто е настоящият случай. При възлагателна претенция, касаеща
имот, чиято съпружеска имуществена общност е прекратена със смъртта на
съпруга, ирелевантно е наличието на непълнолетни деца, родени от брака (в
2
този смисъл решение № 72 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2014 г., I
г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
При това положение, съдът намира, че е надлежно сезиран с
възлагателна претенция по чл. 349, ал.1 от ГПК и следва да се произнесе по
основателността й.
Безспорно е, че допуснатият до делба имот: двуетажна жилищна
сграда, навес и дворно място, ведно с намиращите се в мястото подобрения и
трайни насаждения, цялото застроено и незастроено от 640 (шестстотин и
четиридесет) кв.м, находящо се в село П., П.ска област при съседи: от две
страни улици и от две страни В.П.П., който имот по регулационния план на
село П. има планоснимачен № 33 (тридесет и три) в квартал 3 (трети) и за
него е отреден парцел I (първи) представлява жилище по смисъла на §5 т.30
от ДР на ЗУТ и чл. 40 от ЗУТ и този факт се установява и от неоспорената
съдебно-техническата експертиза, както и фактът, че имотът е неподеляем. Не
се спори, и в първата фаза на делбеното производство е установено по
несъмнен начин, че съделителката с възлагателна претенция – И.В. е
преживяла съпруга на общия на страните наследодател, че съсобствеността
върху този имот е възникнала в режим на СИО, която е прекратена със
смъртта на наследодателя, т.е. съделителката И.В. отговаря на изискванията,
посочени в чл. 349, ал.1 от ГПК. По отношение наличието или липсата на
друго жилище, е изслушана, по реда на чл. 176 от ГПК, която признава факта,
че ответницата Г.Л., че ищцата не притежава друго жилище или идеални
части от жилище. Този факт не е оспорен от ответницата И.П. и се признава
от нея. Законовото изискване за липса на самостоятелно жилище при
направена възлагателнва претенция не може да бъде тълкувано стеснително.
За да е неоснователна претенцията е необходимо съделителят, който я
отправя, да не е пълноправен (единствен) собственик на жилищен имот. Няма
пречка обаче да е съсобственик на такъв имот. Целта на възлагането е да се
осигури жилище на съделителя, който не притежава такова, а притежанието
на идеална част от жилищен имот не може да бъде приравнено на
притежаването на пълното право на собственост върху такъв имот (в този
смисъл решение № 229 от 07.04.2010г. по гр. дело № 1482009 г. на ВКС, І
г.о.). Без правно значение е факта дали ищцата И.П. е живяла в имота при
откриване на наследството, доколкото специалната разпоредба на чл. 349,
ал.1 от ГПК не поставя такова изискване, но в тази връзка същата е
представила и служебна бележка от Кметство П..
При това положение, всички изискуеми условия за възлагане на
процесния имот – дворно място с къща по реда на чл. 349, ал.1 от ГПК са
изпълнени и съдът следва да уважи претенцията на ищцата И.В. като
основателна и доказана, като уравни дяловете на останалите съделители в
пари.
Пазарната стойност на този имот съгласно неоспорената експертиза
възлиза на 24 600 лева.
С оглед на изложеното ищцата, в чийто дял се поставя имота, следва
да бъде осъдена да заплати на ответниците уравнение на дяловете в пари,
съответно на правата им в съсобствеността по приетата пазарна стойност на
имота или по 4100 лева, ведно със законната лихва в 6-месечен срок от
влизане в сила на решението за възлагане.
3
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355, изр. І-во от ГПК:
Следва всеки от съделителите да бъде осъден на основание чл. 355
от ГПК и чл.8, изр.І-во от ТДТССГПК да заплати по сметка на КрлРС
държавна такса върху стойността на дела си съобразно приетите в първата
фаза квоти, както следва: И.В. следва да заплати държавна такса в размер на
4% върху 16 400.00 лева или 656.00 лева, ответницата Г.Л. следва да заплати
държавна такса в размер на 4% върху 4 100.00 лева или 164.00 лева;
ответницата И.П. следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху
4 100.00 лева или 164.00 лева.
ОТНОСНО разноските:
Поначало в делбения процес всяка страна, с оглед едновременното й
качество и на ищец, и на ответник, понася разноските по водене на делото
съразмерно със стойността на дела си, а разноски за реализирано адвокатско
възнаграждение не се присаждат. В конкретния случай ищцата претендира
разноски и такива и се следват само доколкото същата лично е внесла
възнаграждението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и от
името на ответницата И.П., която се назначава във втората фраза на
делбеното производство за оценка на имота и неговата поделяемост. По
изложените съображения, следва да се осъди ответницата И.П. да заплати на
ищцата И.В. сумата от 45.00 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице.
ІІ. ОТНОСНО претенцията на ищцата по чл. 346 от ГПК:
Ищцата твърди, че извършила в дворното място и къщата
подобрения, както следва:
1) Подобренията, направени в дворното място - 5 вида на стойност
5050.00 лева, от които:
- през 2020 г. построила навес с площ около 90 кв. метра, на обща
стойност 1800 лева;
- през 2010 година била направена пристройка/лятна кухня с площ
около 35 кв. м на стойност 1750.00 лева
- през 2018 година бил направен асмалък ос площ около 50 кв.м с
бетонни колове и стоманен винкел на стойност 900.00 лева
- през 2018 година била направена циментова настилка/пътеки на
стойност 400.00 лева
- в дворното място посадила трайни насаждения - лозница, круша,
праскова, вишня, дюля на стойност 200.00 лева.
По отношение на тези подобрения, ищцата не можела да посочи на
каква стойност са труда и материалите.
2) Подобренията, направени в жилищната сграда били две -
изработване на парно отопление (камина и 3 бр. радиатори) и поставяне на
цокъл по дължината на външните стени. Общата им стойност била 4789.47
лева, от които 3689.47 лева за материали и 1100.00 лева за положения труд,
както следва:
- през 2018 година бил направен цокъл на външните стени на къщата
от гранитогрес с дължина около 20 м и височина 1 м, на стойност 1400 лева,
4
от които 600 лева за труд и 800 лева за материали;
- през 2021 година била направена инсталация за парно отопление на
обща стойност 3389.47 лева, от които 500 лева за труд и 2289.47 лева за
материали.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответниците да му
заплатят стойността на извършените подобрения съобразно правата си в
съсобствеността. При обща претенция за извършени подобрения на стойност
9 839.47 лева, ищцата претендира осъждане на всяка от ответниците да и
заплати сумата от 1639.91 лева (съответстваща на стойността на дела на всяка
от ответниците в съсобствеността, съобразно уточнението, направено в
открито съдебно заседание на 22.02.2022 г.
Ответницата Г. ЦВ. Л. не е взела становище по претенцията.
Ответницата ИВ. В. П. оспорва претенцията като неоснователна.
Сочи, че са представени писмени доказателства, които са относими към
предмета на делото, а това е молба в която се сочат извършени подобрения от
страна на ищцата И.П., а именно 5 вида подобрения на стойност 5050 лева,
както и подобрения, извършвани в двуетажната паянтова жилищна сграда или
всички подобрения на обща стойност от 9839.47 лева, като в молбата не може
да се определи и на каква стойност възлизат и каква е частта и стойността на
платеният труд за извършените подобрения и каква е стойността на
закупуването на материали. Странно било как са направени изчисленията за
да се получи цифрата от 9839.47 лева след като се сочи, че не може да се
определи на каква стойност възлизат положеният платен и друг труд и
вложените материали.
Нямало представена разбивка по пера на вложените материали за
всяко едно от сочещите се подобрения, на каква стойност възлизат вложените
материали и на каква стойност възлиза заплатеният или вложеният труд
относно извършване на подобренията. Представена била фактура, издадена на
25.01.2022 година относно закупуване на части, без да е упоменато кой е
закупил тези материали, затова не можело да се приеме за меродавно кой е
купувачът, не се сочело на каква стойност възлиза вложеният труд, който бил
специфичен.
Освен това, предвид съсобствеността в процесния обект, предмет на
делба, нямало доказателства да е искано разрешение от съсобственика на
имота и наследодател на ответницата и лично от нея, след смъртта на нейният
наследодател, да бъдат извършвани такива подобрения. Ответницата и
нейният наследодател приживе не са давали съгласие да се извършват
каквито и да било подобрения в съсобственият имот, предмет на делба.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли претенцията
като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет за безспорен и неподлежащ на доказване факта, че
ответницата И.П. не е давала съгласие за извършените СМР в имота.
За доказване твърденията на ищеца за извършени ремонти и във
връзка с оспорването на ответницата, съдът е изслушал свидетел.
5
От показанията на св. Т.В., племенник на ищцата, сочи, че знае
имота в село П., за който се води делото. Представлявал двуетажна къща, на
гредоред. Къщата била строена от дядо му П.. По къщата били правени много
допълнителни ремонти. Свидетелят участвал с труд, винаги го търсили за
поддръжка. Направил цокъл на къщата, лепил плочки, това му бил занаята,
завалявал асми. Цокълът представлявал облицовка отвън на къщата, за да
няма влага. Помагал за парната инсталация на къщата, къртил, защото имал
много инструменти. За парното били трима души. Материалите ги купила
леля му. За тези строителни работи платила около 1 500-1 600 лева.
Свидетелят казвал на леля си какво да купува. Ищцата имала собствен
автомобил и с него ходела да купува материали. Свидетелят направил цокъла
на къщата преди около 3-4 години. За парното помагал като правел дупки,
през които да минават тръбите за радиаторите. Парната инсталация я
изградил майстор, който се разбирал от тази работа, свидетелят не му знаел
името, бил само помощник. Парното го правили миналата година. Асмата
била правена и към кухнята правили един навес от винкели, всичко заварял
свидетеля. Навесът бил правен приблизително преди две години и бил голям
около 30 кв.м. Свидетелят направил в двора циментови пътеки преди 3-4
години и след около два месеца направил навесаказал на леля си какви
материали да се купят, защото това работел. Леля му садила дръвчета в двора,
но свидетелят не знаел кога. Били засадени през различни години. Калеко му
почина преди 2-3 години, не помнел точно. За парната инсталация като
материали били вложени радиатори, тръби, колена и вътрешна камина на
дърва. Това струвало около 5 000-6 000 лева, мисля че леля ми ги заплати. Не
разбирам от парна инсталация, аз само съм помагал на майстора. Аз съм
запушвал дупките с цимент. Има бойлер към парното. Бойлерът бил
комбиниран – на ток и дърва. В навеса като материали били вложени
електроди, винкели и железа. За навеса свидетелят ползвал различни профили
винкел – 3.5 см - 4.0 см, Г-образен, П-образен, не помнел точно, каквото е
купила леля му. Постоянно работела това нещо и не можел да помни къде
какво е слагал.
Преди да обсъди заключението на вещото лице по пера, съдът
намира че следва да се произнесе по основателността на претенцията в
отделните й части.
По делото е безспорно, че в процесното дворно място и къща за
извършвани СМР без съгласието на съсобствениците, ответници в процеса.
Не се твърди и установява същите да са се противопоставяли на
извършването им. При това положение, претенцията на ищцата И.В. съдът
квалифицира по чл. 61 ал.2 от ЗЗД. От правно значение в случая е, че
съсобствеността върху имота между съделителите е възникнала на 17.03.2019
година със смъртта на съпруга на ищцата и общ наследодател, т.е. всички
дейности в имота, извършени преди тази дата, са били извършвани от
съпрузите в собственият им семеен имот, ответниците не са били
съсобственици по време на извършването им и по отношение на тези
извършени подобрения, СМР и трайни насаждения, претенцията на ищцата
спрямо другите две наследници на Ц.П. се явява неоснователна. При
откриване на наследството тези извършени дейности са били факт, за тях
приживе на общия наследодател нито е било необходимо да се иска съгласие
6
от трети за собствеността лица, нито същите биха могли да бъдат ангажирани
да ги плащат, защото не са имали права върху имота, т.е. не може да се
установи ищцата да е подобрявала или поддържала съсобствен със страните
имот, същата е полагала грижи за своята собственост.
Ищцата е направила претенция за следните дейности, извършени
преди смъртта на съпруга й:
- 2010 година - пристройка/лятна кухня - на обща стойност 1750.00
лева, за 1/6 ид. част (представляваща, за което се иска осъждане на всяка от
ответниците) - 291.67 лева;
- 2018 година - асмалък на обща стойност 900.00 лева, за 1/6 ид. част
– 150 лева;
- 2018 година - циментова настилка/пътеки на обща стойност 400.00
лева, за 1/6 ид. част – 66.67 лева;
- трайни насаждения (непосочена година, установено от експерта, че
всяко от дърветата е на три или повече години) на обща стойност 200 лева, за
1/6 ид. част – 33.33 лева;
- 2018 година - цокъл на външните стени на къщата от гранитогрес
на обща стойност 1400 лева, за 1/6 ид. част – 233.33 лева.
Ищцата е направила претенции за следните СМР, извършени след
откриване на наследството:
- 2020 г. - навес с площ около 90 кв. метра, на обща стойност 1800
лева; за 1/6 ид. част – 300.00 лева;
- 2021 година - инсталация за парно отопление на обща стойност
3389.47 лева, за 1/6 ид. част – 564.91 лева
Общо, в тези части претенциите на ищцата възлизат в размер на по
775 лева спрямо всяка от ответниците и за тази сума и тези подобрения,
същите следва да се отхвърлят като неоснователни.
От неоспореното заключение на вещото лице З. се установява, че е
извършен оглед на място на 07.05.2022 г, в присъствието на ищцата (съдът
обсъжда констатациите и заключението само по отношение на претенциите за
изграден навес и парна инсталация, доколкото за всички останали искът се
отхвърля), и вещото лице е констатирало следното:
В югоизточната част на дворното място е имало стопанска
постройка, която е била преустроена до навес с една оградна стена, с площ от
около 28 кв.м, която стена изпълнява и ролята на ограда. В североизточната
част на имота е изграден навес с три оградни стени, двускатен покрив -
дървена конструкция, стени от кирпич и малко тухли, като в неговите рамки е
изпълнена дворна тоалетна на яма. По преценка на вещото лице двете
постройки са градени седемдесетте години, затова и началната цена е
редуцирана с 50% овехтяване.
Парната инсталация е в отлично състояние - камина с водна риза,
три броя панелни радиатори, бойлер и необходимите тръбна и ел. инсталации.
Експертиза има за цел да даде пазарна стойност на строителната
услуга по ремонта на обекта, както е договорено между страните. Тази
пазарна стойност включва за всеки вид строителна работа извършена по
7
изграждането: труд, материали, транспорт, механизация, доставно-складови
разходи, преки и непреки разходи, с печалба за строителя и ДДС, тъй като
експертизата е установила, че ремонта на отделните видове СМР е извършен
чрез възлагане. Остойностяването на видовете строително-ремонтни работи е
получено при следните допускания: 1) Цените на труда са по специалности и
по степени така както са в разходните норми за труд по ТНС (трудови норми
в строителството) и в УСН (уедрени сметни норми) на „С. – СЕК“ 2022, 2021,
2018. Цените на материалите са по цени на едро. Цените на машиносмените,
които участват в образуването на цените на някои от СМР са получени след
засичане на пазарни и на изчислени цени. Всички цени са с печалба на
строителя и ДДС. Информация от личния архив на оценителя
При определяне на количествата са използвани данни от измерване
на място.
За определяне на препоръчителната пазарна стойност на разходите
за създаване на СМР в дворното място на обекта, предмет на експертизата -
съставляващо УПИ ***, кв.3 по устройствения план на с. П., общ. К., обл. П.:
- инсталация за парно отопление – изградена 2021 г. на стойност
2 825.00 лева, стойност с печалба от 10% - 3107.50 лева, стойност с печалба и
ДДС – 3729.00 лева, увеличена стойност 4 101.90 лева.
За определяне на препоръчителната пазарна стойност на
постройките в имота е използван репродуктивния метод.
За сградите репродуктивната стойност представлява разходите за
създаване на нов строителен продукт към датата на оценката, с отчитане на
физическото, функционалното и икономическото му обезценяване.
Стойността на нов строителен продукт е получена чрез средностатистически
данни за цената на единица нов строителен продукт по уедрени показатели. В
нея са включени преки разходи (труд, материали и механизация),
допълнителни разходи (административно-управленски) и печалба на
строителя, както и други съпътстващи разходи.
Физическото амортизиране на сградите отразява остаряването им
като функция на времето в резултат на качеството на проектиране и
изпълнение, естественото стареене, стопанисването, необходимите разходи за
ремонт към датата на оценката и др.
Функционалното обезценяване отчита функционалните недостатъци
на сградата и представлява разходите по тяхното отстраняване.
Икономическото обезценяване на сградите е резултат на външни
влияния и отразява състоянието на пазара на подобен вид имоти.
При определяне на репродуктивната стойност на сградите са взети
предвид следните обстоятелства: конструктивно решение, технология на
изпълнение; потенциално времетраене на строителството; физическо
състояние; функционална пригодност; възможности за генериране на доходи.
Вещото лице дава следните стойности:
- Навес с до 3 оградни стени с площ от 62.30 кв. метра –
възстановителна стойност 1619.80 лева, увеличена стойност 1133.86 лева;
- Навес с до 3 оградни стени с площ от 28.00 кв. метра –
възстановителна стойност 224.00 лева, увеличена стойност 156.80 лева;
8
Съгласно нормата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД когато е водена чужда
работа без пълномощия и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря до
размера на обогатяването му. В настоящият случай посредством гласните
доказателства се установи по несъмнен начин, че ищецът е извършил СРР
подробно описани в молбата му, без съгласието на ответниците. Безспорно
работата е била предприета и в собствен интерес, тъй като ищецът е
съсобственик, живее в първия жилищен етаж, ползва и двора. Съгласно ТР
85/68г. на Върховния съд съсобственика, който е извършил подобрения в
съсобствения недвижим имот без съгласието на останалите съсобственици,
урежда отношенията си с тях по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие. По същия ред се уреждат и отношенията между държателя,
каквото качество ищецът е имал към момента на извършване на ремонта по
отношение на частите на ответниците. В този случай съгласно посоченото ТР
и практиката на ВКС се присъжда по-малката стойност между увеличената
стойност на вещта и действително изразходваните средства. Ищцата в
настоящото производство има качеството на владелец на своите части и
държател на частите на другите съсобственици. Тя е извършила подобренията
без знанието и съгласието на другите съсобственици. С оглед на изложеното,
може да претендира разноските на основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД. Разпоредбата
на чл. 61 ал.2 от ЗЗД посочва, че ако работата е била предприета и в собствен
интерес, заинтересувания отговаря само до размера на обогатяването му. При
това положение следва да се приеме, че е налице хипотезата на водене на
чужда работа без пълномощие, като тази работа е извършена и в собствен
интерес. В този случай ответниците отговарят до размера на обогатяването
си. При установеното от експерта че общо двата навеса с приблизителна
площ от около 90 кв. метра са строени през 70-те години на миналия век, и
при липса на категорични доказателства какви точно ремонти дейности по
отношение на тези навеси за извършвани през 2020 г., съдът намира, че
следва претенцията за сумата от по 300 лева, представляваща частта, която се
претендира от всяка от ответниците за тази СМР да се отхвърли като
неоснователна.
Основателна се явява претенцията за заплащане на сметки във
връзка с припадащата се част, с която ответниците са се обогатили след
поставяне на праната инсталация. По малката стойност между увеличената
стойност на имота и разходите по изработване на парната инсталация се явява
тази по разходите, установена от експертизата в размер на 3729.00.
Припадащата се част на всяка от ответниците е в размер на по 621.15 лева, но
тъй като ищцата не е поискала изменение в размера на иска, то следва да се
осъди всяка от ответниците да заплати на ищцата разходите по направената
парна инсталация така, както са претендирани или в размер на 564.91 лева.
При това положение следва да се осъди всяка от ответниците да
заплати на ищцата сумата от по 564.91 лева, представляваща стойността на
разходите по изграждане на парна инсталация, съответстваща на дела на
ответниците, като за разликата над тази сума и за претендираните останали
СМР, претенциите по сметки на ищцата следва да се отхвърлят като
неоснователни.
ОТНОСНО разноските по чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК.
На основание чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78, ал.1 от
9
Тарифа за държавните такси събирани по ГПК ответниците по сметки следва
да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на по 22.60 лева всяка
от тях, съразмерно с уважената част от претенцията по сметки, като
дължимата държавна такса за отхвърлената част от иска в размер на по 43
лева за всеки от исковете или общо 86 лева, следва да се възложи в тежест на
ищеца по сметки.
Следва да се осъдят ответниците за заплатят на ищцата съразмерно с
уважената част от претенцията, разноски за съдебно-техническа експертиза в
размер на по 60.28 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ, на основание член 349 ал.1 ГПК, В ДЯЛ на ИВ. В. П. с
ЕГН ********** от село П., община К., област П., ул. ***** следния
наследствен недвижим имот: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, навес и
дворно място, ведно с намиращите се в мястото подобрения и трайни
насаждения, цялото застроено и незастроено от 640 (шестстотин и
четиридесет) кв.м, находящо се в село П., П.ска област при съседи: от две
страни улици и от две страни В.П.П., който имот по регулационния план на
село П. има планоснимачен № 33 (тридесет и три) в квартал 3 (трети) и за
него е отреден парцел I (първи), който имот е със справедлива пазарна
стойност в размер на 24 600 (деветнадесет хиляди и петстотин) лева.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ:
ОСЪЖДА, на основание член 349 ал.5 ГПК, ИВ. В. П. с ЕГН
********** от село П., община К., област П., ул. ***** да заплати на Г. ЦВ.
Л. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „К.В.“ *** сумата
от 4 100 (четири хиляди и сто) лева, ведно със законната лихва, платими в
шестмесечен срок, считано от влизане на решението в законна сила.
ОСЪЖДА, на основание член 349 ал.5 ГПК, ИВ. В. П. с ЕГН
********** от село П., община К., област П., ул. ***** да заплати на ИВ. П.
П. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „Д.Ш.“ № ***
сумата от 4 100 (четири хиляди и сто) лева, ведно със законната лихва,
платими в шестмесечен срок, считано от влизане на решението в законна
сила.
УВЕДОМЯВА страните, че ИВ. В. П. с ЕГН ********** от село П.,
община К., област П., ул. ***** ще стане собственик на имота, получен чрез
възлагане по чл.349 ал.1 ГПК, след като изплати в посочения по-горе срок
(шест месеца) определеното парично уравнение заедно със законната лихва.
Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се
обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан на основание
чл.349 ал.6 ГПК.
ЗА ВЗЕМАНЕТО СИ за уравнение на дяловете, Г. ЦВ. Л. с ЕГН
********** от град К., община К., област П., ул. „К.В.“ *** и ИВ. В. П. с ЕГН
********** от село П., община К., област П., ул. ***** могат да впишат
законна ипотека върху имота на основание чл. 349, ал.3 от ГПК.
10
ОСЪЖДА, на основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД, Г. ЦВ. Л. с ЕГН
********** от град К., община К., област П., ул. „К.В.“ *** да заплати на ИВ.
В. П. с ЕГН ********** от село П., община К., област П., ул. ***** сумата от
564.91 лева (петстотин шестдесет и четири лева деветдесет и една стотинки),
представляваща разноските по изграждане на парна инсталация в двуетажна
жилищна сграда, построена в дворно място, ведно с намиращите се в мястото
подобрения и трайни насаждения, цялото застроено и незастроено от 640
(шестстотин и четиридесет) кв.м, находящо се в село П., П.ска област,
представляваща стойността на припадащата й се 1/6 (една шеста) ид. част от
правото на собственост, като за разликата над 564.91 лева до пълния предявен
размер от 1639.91 лева, представляваща претенция за заплащане на следните
извършени в имота СРР и трайни насаждения: направа на пристройка/лятна
кухня; направа на асмалък, направа на циментова настилка/пътеки;
изграждане на навес с площ от 90 кв. м, направа на цокъл на външните стени
на къщата от гранитогрес и засаждане на трайни насаждения, отхвърля иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД, ИВ. П. П. с ЕГН
********** от град К., община К., област П., ул. „Д.Ш.“ № *** да заплати на
ИВ. В. П. с ЕГН ********** от село П., община К., област П., ул. *****
сумата от 564.91 лева (петстотин шестдесет и четири лева деветдесет и една
стотинки), представляваща разноските по изграждане на парна инсталация в
двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, ведно с намиращите се
в мястото подобрения и трайни насаждения, цялото застроено и незастроено
от 640 (шестстотин и четиридесет) кв.м, находящо се в село П., П.ска област,
представляваща стойността на припадащата й се 1/6 ид. част от правото на
собственост, като за разликата над 564.91 лева до пълния предявен размер от
1639.91 лева, представляваща претенция за заплащане на следните извършени
в имота СРР и трайни насаждения: направа на пристройка/лятна кухня;
направа на асмалък, направа на циментова настилка/пътеки; изграждане на
навес с площ от 90 кв. м, направа на цокъл на външните стени на къщата от
гранитогрес и засаждане на трайни насаждения, отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. ЦВ. Л. с ЕГН ********** от град К., община К., област
П., ул. „К.В.“ *** да заплати на ИВ. В. П. с ЕГН ********** от село П.,
община К., област П., ул. ***** разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 60.28 лева (шестдесет лева двадесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА ИВ. П. П. с ЕГН ********** от град К., община К., област
П., ул. „Д.Ш.“ № *** да заплати на ИВ. В. П. с ЕГН ********** от село П.,
община К., област П., ул. ***** разноски за възнаграждения на вещи лица в
размер на 105.28 лева (сто и пет лева двадесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА ИВ. В. П. с ЕГН ********** от село П., община К., област
П., ул. ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
КрлРС държавни такси в общ размер на 742 (седемстотин четиридесет и два)
лева.
ОСЪЖДА Г. ЦВ. Л. с ЕГН ********** от град К., община К., област
П., ул. „К.В.“ *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 186.60 лева (сто осемдесет
и шест лева и шестдесет стотинки).
11
ОСЪЖДА ИВ. П. П. с ЕГН ********** от град К., община К., област
П., ул. „Д.Ш.“ № *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 186.60 лева (сто осемдесет
и шест лева и шестдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
12