Р Е Ш Е Н И Е
№ 260637 22.12.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, XII-ти състав
На двадесет и пети ноември година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 4131 по описа на
съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано
по повод жалба на Н.Б.С., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № Б-55/14.08.2020 г., издадено от началник на РДНСК, гр. Бургас,
с което на основание чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 232,
ал.1, т.1 от Закон за устройство на територията.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя се явява
надлежно упълномощен процесуален представител – синът му. Поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено. Не прави искане за разноски.
За административнонаказващия орган, се явява надлежно
упълномощен процесуален представител. Оспорват жалбата и молят за потвърждаване
на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Не правят
искане за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана
страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата
е в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Н.Б.С., ЕГН **********, изпълнявал функциите
си на специалист по част „Електро“ от екипа на правоспособните физически лица в
„И. ВГ 60“ ЕООД, ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л.“,
бл. …, ет. …, ап. …, с Удостоверение № РК-0621/ 20.05.2016г. издадено от
началник ДНСК, със срок на валидност до 20.05.2021г., като подписал окончателен
доклад №11-37 от 30.11.2018г. за установяване на годността на строеж: „Б. с. с
ч. о. 900-2100 MHz с №BGS 0632 „Т.“ на „А1 Б.“ ЕАД, находяща се на покрива на
сграда с идентификатор 51500.507.660.2 по КК и КР на к.к. „С. б. – З.“, гр. Н.,
апартаментен хотел „Т. Н.“ в УПИ IV-440, 116, кв. 3502, по плана на гр. Н.“.
В РДНСК Бургас, било входирано искане с вх. №
ДК-06-288-00-544/17.02.2020г. за назначаване на ДПК на гореописания строеж, към
което бил приложен окончателен доклад №11-37 от 30.11.2018г. Проверяващите –
служители на Регионална Дирекция по национален строителен контрол Бургас констатирали,
че жалбоподателят - инженер Н.Б.С., в качеството си на квалифициран специалист
по част „Електро“ от екипа на правоспособните физически лица в „И. ВГ 60“ ЕООД
е подписал съставения окончателен доклад №11-37 от 30.11.2018г., като в доклада
липсвала оценка на условията на свързването на строежа с мрежите на
техническата инфраструктура.
С това си деяние, Н.Б.С. е изпълнил лошо възложените
му задължения по Наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни
и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, което е довело до отказване
назначаване на ДПК за приемане на строеж: „Б. с. с ч. о. 900-2100 MHz с №BGS
0632 „Т.“ на „А1 Б.“ ЕАД“, находящ се на покрива на сграда с идентификатор
51500.507.660.2 по КК и КР на к.к. „С. б. - .“, гр. Н., апартаментен хотел „Т.
Н.“ в УПИ IV-440, 116, кв. 3502 по плана на гр. Н.
До Н.Б.С. е отправена покана изх. №
ДК-06-288-00-267/04.05.2020г. за явяване в РДНСК Бургас за съставяне на АУАН.
АУАН бил съставен на 18.05.2020г., като жалбоподателят го подписал, с възражението,
че не е извършил констатираното нарушение.
След връчване на АУАН, административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като счел
фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал
обжалваното постановление, с което на основание чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000
лева, за нарушение на чл. 232, ал.1, т.1 от Закон за устройство на територията.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено
за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН
е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело
до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните
съображения:
Производството по установяване на административни нарушения
и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната
доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за
давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на
тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването
на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се
разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а
моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да
обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически
трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното
усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме
факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може
да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той
трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на
една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а
именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години
за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената с
нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на АНО, да състави АУАН, по дефиниция
означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност
субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за
установяват своевременно нарушенията и техните извършители.
В административно наказателното производство, тежестта
на доказване е на АНО. Именно АНО, следва да докаже, че въпросното нарушение е
извършено именно от жалбоподателя виновно, като описанието му, следва да
съответства на съдържанието на административно наказателната норма, която АНО е
посочил като нарушена, от страна на жалбоподателя. Нужно е също, фактическата
обстановка, изложена в АУАН и НП, да съвпада, като въз основа на изложеното в
АУАН и след проверка на неговата законосъобразност, се издава НП. Необходимо е
да бъде посочена точна дата на извършване на нарушението, като същата не следва
да се тълкува от настоящия състав.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че
нарушителят е подписал процесния доклад на 30.11.2018г., без да постави оценка
на условията на свързването на строежа с мрежите на техническата инфраструктура,
същият е извършил нарушението именно на тази дата, като деянието е довършено
към момента на полагане на подписа – 30.11.2018г, а не към момента на
установяване на нарушението от АНО - 04.03.2020г, като посочването на период на
извършване на нарушението от АНО е опит да санира своя пропуск.
Видно от представените по делото доказателства, АУАН е
бил съставен на 18.05.2020 г, т.е. след предвидения в Закона 3 месечен срок.
Тук следва да се подчертае, че пропускането на
по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия
едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за
срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се
намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на
тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок
от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя
и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и
в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след
изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството
и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда
спора по същество.
Съдът намира, че жалбата
срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено,
но жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което,
същите остават, както са направени от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-55/14.08.2020 г.,
издадено от началник на РДНСК, гр. Бургас против Н.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с което на
основание чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 232, ал.1, т.1 от
Закон за устройство на територията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.