№ 747
гр. Благоевград, 19.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно
гражданско дело № 20241200500932 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
За жалбоподателя Сдружение „С.Б.“, редовно призован, законният
представител не се явява. За сдружението се явяват адв. Я. и адв. К..
АДВ. К.: Представям пълномощно и договор за правна защита и
съдействие за настоящата инстанция.
За въззиваемия О.Г.Д., редовно призован, явява се адв. Ш..
АДВ. Ш.: Представям пълномощно и договор за правна защита и
съдействие за настоящата инстанция.
За въззиваемия Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройство чрез областния управител на
Област с административен център Благоевград, редовно призован, явява се г-
жа А.В..
Г-ЖА А.В.: Представям пълномощно за преупълномощаване и
удостоверение за правоспособност, тъй като длъжността не ми е юрисконсулт.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
1
С оглед редовното призоваване на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото като препраща към Разпореждане №
829/02.10.2024 г., връчено на страните с призовките за днешното с.з.
АДВ. К.: Поддържам жалбата.
АДВ. Я.: Поддържам жалбата с направените в нея оплаквания,
същевременно днес пред Вас правя оплакване за допускане на нарушение на
императивна материално-правна норма, каквито са правните норми на § 42 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността от 1999 г. във връзка с § 7,
ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, най-вече досежно обстоятелството дали процесният
имот има статут на частна държавна собственост или на частна общинска
собственост. Позовавам се на т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. като
докладвам дело № 1/2013 г. по описа на ВКС, съгласно която тогава когато е
допуснато нарушение на императивна материално-правна норма, дори и да не
са наведени конкретните оплаквания във въззивната жалба те подлежат на
разглеждане от въззивния съд в хода на въззивното производство.
Исковете сме предявили при условията на обективно-кумулативно
съединяване на исковете, тъй като за нас не беше ясно, когато е предявявана
исковата молба наличието на актове за общинска собственост и т.н., дали са
налице изпълнени условията на Закона за общинската собственост по
отношение на трансформацията на собствеността от държавна в общинска.
Да, държавата не възразява, че имотът не е държавен, но имаме законови
разпоредби, които определят трансформацията на собствеността в държавна и
общинска, в последствие на частна и публична, а в последствие
преминаването от държавата в патримониума на общините.
Ние твърдим, че неправилно първоинстанционният съд е счел, че
2
ищцовото сдружение не е собственик, тъй като не са били установени
определени предпоставки, включително и че са би налице предпоставките на §
42. Съобразно направеното признание от страна на държавата, че не е
държавен и ние не твърдим, че е държавен, а твърдим, че е на сдружението.
Тъй като искът е предявен и срещу държавата във въззивното производство
нямаме друг избор, освен да поддържаме обстоятелството, че не е държавен.
Така е предявен, така е разгледан, така е допуснат и поради тази причина ние
не можем да излезем от рамките на първоинстанционното производство и в
крайна сметка в случай, че имаме неправилно посочен или грешка в ответната
страна ще отидем на чл. 127, ако съдът така счита.
Представяме доказателства, свързани с правоприемството между „С.Б.“
и сдружение „С.Б.“ и в тези доказателства твърдим, че това не са нови такива,
а са извлечения от публикувани актове в ТР, които са публични и които
първоинстанционният съд следваше да изследва, но не е изследвал и за
улеснение на съда представяме тези актове, които са публикувани в ТР.
Считам, че няма преклузия, защото съгласно чл. 9 и чл. 11 от Закона за
търговския регистър и юридическите лица с нестопанска цел обявяват, че
регистрите са публични и всеки има достъп до тях.
Твърдим, че такива обстоятелства са навеждани в хода на
първоинстанционното производство, тогава когато е изследван въпросът за
идентичността на имота по акта за държавна собственост. В исковата молба не
откриваме подобно твърдение, макар във втория абзац да е посочено, че не е
бил изрично предмет на прехвърлителна сделка от момента на неговото
предоставяне досега сдружение „С.Б.“, а в акта за държавна собственост е
записано, че имотът е удържавен за нуждите на „С.Б.“ в производственото
предприятие „У.“ – гр. Г.Д. и считаме, че това е връзката, която трябва да
установяваме като правоприемство. Първоинстанционният съд пространно е
излагал доводи за липса на доказателства за правоприемство въпреки
публикуваните такива в ТР.
АДВ. Ш.: От името на доверителя ми оспорвам изцяло депозираната
въззивна жалба против решението на първоинстанционния съд считаме, че
същата е неоснователна по съображенията изложени в подадения от нас
отговор.
3
Що се касае до направеното в днешното с.з. искане считаме, че същото е
преклудирано и представените документи не следва да се приемат като
доказателства. Не сме в административния процес, когато съдът не следва да
изисква от страните доказателства за факти, до които може да има
информация, именно по силата на нейния обществено-достъпен характер.
Считаме, че тези обстоятелства следваше да бъдат установени в първата
инстанция, направили сме възражения в отговора. Обсъждан е този въпрос в
първото съдебно заседание, защото съдията беше допуснал грешка в
указанията, които беше дал на ищците в каква посока следва да ангажират
доказателства във връзка с правоприемството.
По тези съображения считаме, че искането е преклудирано и тези нови
доказателства са недопустими пред настоящата инстанция. Моля да не
приемате представените документи, защото искането е преклудирано, дадена
е такава възможност и не са представени пред първоинстанционния съд.
Както казах не сме в административния процес, където в АПК е предвидено,
че когато става въпрос за факти и обстоятелства, които са от общодостъпна
информация съдът не може да изисква от страните да представя документи за
такива.
Г-ЖА А.В.: Оспорваме въззивната жалба, твърдяли сме още в самото
начало и в писмения си отговор срещу исковата молба, че по отношение на
държавата не е налице пасивна-процесуална легитимация да отговоря на така
предявения иск, тъй като към момента на предявяването собствеността не
принадлежи на държавата, а на О.Г.Д.. Противопоставям се на направеното
искане за приемане на писмени доказателства в днешното с.з., тъй като
основанието, на което се позовава адвоката на въззиваемия - тълкувателното
решение в него става въпрос, тъй като става въпрос за императивна-правна
норма в смисъл дали имотът е публична-държавна или публично-общинска
собственост, но не и само по себе си приложението на нормите на § чл. 42 от
Закона за общинската собственост и от ЗМСМА.
В този смисъл твърдя, че това основание не може да бъде допуснато, а
представените писмени доказателства не би следвало да бъдат приети.
Същите са предмет на делото пред първоинстанционния съд изследване и
4
именно правоприемството на „У.“ със „С.Б.“, поради което ще моля да
приемете, че същото е преклудирано.
В случай че решите да приемете тези доказателства ще моля да ни
дадете срок за запознаване, в който да изразим становище по тях.
АДВ. К.: Въпросът за приемството според мен не е толкова относим към
предмета на спора. Нашето твърдение е, че сдружение „С.Б.“ в тази форма, в
която съществува и днес, е съществувала и към 1996 г. началото на
ирелевантния период, за който се претендира давност. Твърдението, че
владеем имота от датата на акта за държавна собственост, с който е
предоставен за ползване, но до 1996 г. този период така или иначе няма правно
значение. Това, че ПП „У.“ е тогавашната форма на сдружението или на негово
дъщерно предприятие е видно от тези документи за правоприемство, но през
1996 г., когато вече е позволено течението на давния срок владението се
осъществява вече от „С.Б.“ и това е до днес. Това е твърдението ни.
РЕПЛИКА АДВ. Я.: По отношение на доказателствата - съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. при проверка правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивно-материалноправна норма, дори и ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване, поради това когато в приложението на
тази императивна-материалноправна норма е необходимо събиране на
доказателства, които се събират и служебно от съда, въззивният съд е длъжен
да събере тези доказателства, дори и ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическата обстановка. Нашата теза е, че ние твърдим
нарушение на императивна-материално правна норма, която задължава
събиране на доказателства по факта на правоприемството и по давността,
защото тези две неща са свързани.
Твърдения в първоинстанционното производство за сдружение „С.Б.“ от
1996 г. и ПП „У.“, което е било производствената дейност на „С.Б.“ преди 1993
г., когато е регистрирано сдружението са въпроси, които са свързани и
изследвани в първоинстанционното производство. Оттам насетне считам, че
5
тези въпроси трябва да бъдат изяснени и при положение, че се прави
оплакване за допуснато такова нарушение считам, че е допустимо събирането
на доказателства и преклузия не е налице.
Г-ЖА А.В.: За мен не става ясно коя е императивната норма, която е
нарушена и Ви дава право да правите такива искания.
АДВ. Я.: Параграф 42.
Г-ЖА А.В.: Параграф 42 не е имтеративноправна норма, в
тълкувателното решение става въпрос въпрос за публична собственост, а не
частна. Параграф 42 обикновено преминава в собственост от държавата в
Общините имоти частна държавна собственост.
АДВ. Я.: Параграф 42 е императивна материално-правна норма, защото
по силата на закона имоти частна държавна собственост преминават в
патримониума на Общините. Тази норма има всички характеристики на
императивна и тя е материалноправна норма.
Ние твърдим, че в първоинстанционният съд не е изследвал този въпрос
и е допуснал нарушение на § 42. Параграф 42 не прави разграничение между
публична и частна собственост, по-скоро там се касае за частната собственост
държава, която преминава в частна общинска собственост, защото говорим за
парцели за жилищно строителство. Това е § 42, не става въпрос за публична
собственост в него.
Ние твърдим, че такава връзка се открива в исковата молба между абзац
първи и втори на исковата молба. В първи абзац е посочено, че с акт за
държавна собственост този имот е предоставен, т.е. е бил съставен акт за
държавна собственост на този имот. Във втория абзац е посочено, че въпреки
че не е бил изрично предмет на предварителна сделка от момента на неговото
предоставяне и до сега сдружението го владее.
Първо аз не откривам да се твърди в исковата молба, че началото на
давностното владение е от 2007 г. Твърди се, че през 2007 г. сдружението се е
6
снабдило с акт за собственост по документи, той не е по обстоятелствена
проверка. Представени са тези документи в нотариалното производство и
нотариусът е издал съответния акт. В исковата молба липсва въобще
твърдение откога е началото на давностното владение, такива са въвеждани в
хода на първоинстанционното производство, а дали първоинстанционният съд
го е посочил в доклада е съвсем друг въпрос, защото той не го е посочил в
доклада, въобще той не е посочил откога е давностното владение в своя
доклад, което налага съвсем други действия да бъдат извършени от въззивната
инстанция според нас.
Само да посоча, че цитираното от мен тълкувателно решение не изисква
посочване на тези нарушения във въззивната жалба и те дават възможност за
ангажиране на доказателства във въззивното производство, дори и да не
твърдим. Ние твърдим правоприемство като факт в първоинстанционното
производство при изясняване на фактическата обстановка по чл. 143 от ГПК.
АДВ. Ш.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ счита, че направените доказателствени искания за приемане на
документи представени в днешното с.з. следва да се остави без уважение.
Видно е, че за твърдяния факт в днешното с.з., за който се представят писмени
доказателства е указано от първоинстанционния съд за доказателствената
тежест на ищеца.
Ето защо след като същите не са били представени /или част от тях/ пред
първоинстанционния съд, то съдът счита, че е настъпила преклузия. Освен
това съдът счита, че тези доказателства не касаят предмета на спора,
доколкото твърдения ясни и недвусмислени в исковата молба в хода на
първоинстанционното производство за този факт не е имало от страна на
ищеца.
По изложените съображения и по аргумент на чл. 266, ал. 3 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за приемане на
представените в днешното с.з., установяващи правоприемство в страната на
ищеца.
АДВ. К.: Нямаме други доказателствени искания.
АДВ. Я.: Нямаме други доказателствени искания.
АДВ. Ш.: Нямаме други доказателствени искания.
Г-ЖА А.В.: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: Моля да постановите решение, с което уважите въззивната
жалба като основателна. Поддържаме съображенията, изложени по
съществото на спора в нея свързани с установяване на положителния факт на
давностно владение от страна на доверителя ни в рамките на процесния
период. Същевременно считаме, че не са доказани насрещни права по смисъла
на това, че Общината се позовава на норма, чиято хипотеза е неприложима в
случая, за да обоснове собственост в нейна полза, а от друга страна вторият
ответник извършва признание на иска практически, поради което считаме, че
са налице условията за постановяване на решение, с което да бъде уважен
предявения иск.
Претендираме разноски съгласно списък, който представям.
Прилагаме и кратка обосновка в писмен вид.
АДВ. Я.: Поддържам изцяло доводите развити във въззивната жалба за
неправилност на първоинстанционното решение. Освен тях моля да вземете
предвид и тези, които са развити в писмените бележки, които представяме и
поддържаме изцяло. Считаме, че при постановяване на първоинстанционното
решение съдът е допуснал нарушение на императивна-материалноправна
норма, а именно тази касаеща § 42 от ЗИДЗОС от 1999 г. като твърдим, че от
8
събраните по делото доказателства и най-вече изготвената съдебно-
техническа експертиза безспорно се установява, че не са били налице
елементите от фактическия състав на § 42 и О.Г.Д. не е придобивала
собствеността по силата на закона върху процесния имот. С оглед направеното
признание от страна на държавата, че този имот не е държавен считаме този
въпрос, че не се нуждае от допълнително изследване и обосновка.
По отношение доводите на първоинстанционния съд за това, че не е
било установено правоприемство и че не са установени елементите на
давностното владение изтекло в полза на юридическото лице сдружение
„С.Б.“ считам, че тези доводи на съда са неправилни и противоречащи на
събраните по делото доказателства. От тях се установява съвсем друга
фактическа обстановка, а тя е че процесният по делото имот е бил отчужден за
нуждите на „С.Б.“ чрез неговото ПП „У.“ - град Г.Д. през 1971 г. От 1971 г . до
1991 г. този имот е бил ползван от ПП „У.“, а след 1991 г. тогава когато
настъпва трансформация на обществените-политическите отношения в
България и въпросите със собствеността, държането на този имот е било
променено в своене извършено от юридическо лице. По въпросите за своенето
или за придобиване по давност на имоти от юридически лица се позоваваме на
правна теория, изразена във Въпроси на българското вещно право, от автор
проф. Ставру, 2008 г., в което е посочено възможността за придобиване по
давност от юридически лица, тогава когато те извършват чрез своите
ръководни органи действия на фактическо управление. Считаме, че тези
действия на фактическо управление са били налични още от 1993 г.,
респективно от 01.06.1996 г,. тогава когато са приети чл. 7, ал. 3 от Закона за
общинската собственост и чл. 7, ал. 3 от Закона за държавната собственост и
още повече след 1999 г., тогава когато е приет § 42 от ЗИДЗОС, който
определя кои имоти стават общинска собственост.
Сдружението „С.Б.“ винаги е владяло този имот чрез свои структури. По
тогавашната уредба, говоря към 1993 г. по Закона на лицата и семействата е
съществувал „С.Б.“ като сдружение. През 1993 г. по сега действащите правила
се създава сдружение „С.Б.“ като правоприемник на „С.Б.“ образуван през
1952 г. Във всички тези моменти производствените предприятия на „С.Б.“ са
извършвали производствена дейност в подкрепа на слепите наречено „У.“, а
след 1993 г. наречено „У.Ф.“ ЕООД по правилата на Закона за образуване на
9
едноличните търговски дружества с държавно имущество. Те са започнали да
владеят и променили държането до 1996 г., когато отпада забраната по чл. 86
от Закона за давността и оттогава преобръщат намерението в своене. Защото
дотогава е съществувала законновата забрана за придобиване по давност,
иначе те във всички моменти са владели този имот като свой собствен, защото
този имот е и застроен между впрочем.
След 1996 г. това сдружение се е снабдило с нотариален акт за
собственост въз основа на документи. Един от тези документи посочен в
нотариалния акт е удостоверението за данъчна оценка, а удостоверението за
данъчна оценка се съставя на база данъчна декларация подадена от
собственик. Удостоверението за данъчна оценка на ползвател не води до
издаване на нотариален акт за собственост, то води до издаване нотариален
акт за нещо друго и поради тази причина считаме за неоснователни доводите
за това да се твърди, че е неуточнено дали е бил подадена данъчна декларация
за собственост или за ползване. Нашето твърдение е, че тогава когато е
издаван нотариалния акт през 2007 г. за собственост е представена
удостоверение за данъчна оценка, издадено въз основа на декларация по чл. 14
от Закона за местни данъци и такси, която се заверява от О.Г.Д. в служебната й
част на тази декларация и към онзи момент О.Г.Д. не е имала никакви
претенции за този имот. Нещо повече към днешна дата липсва и съставен акт
за общинска собственост, каквито са изискванията за Закона за общинската
собственост.
Считаме за неправилни и изводите на съда по отношение приложението
на § 1 от Закона за собствеността и най-вече спирането течението на
давностните срокове, като в тази връзка се позоваваме на конституционното
решение от 2022 г.
Подробни съображения сме изложили в писмени бележки, които
представям и за другата страна.
АДВ. Ш.: Считам, че по делото не беше установено безспорно и
категорично ищцовото сдружение да е придобило процесния имот на
поддържаното от него в исковата молба правно основание. Считам, че същото
като краен резултат е правилно и законосъобразно, въззивната жалба
неоснователна, поради което моля да оставите същата без уважение.
10
Моля да ми бъде даден срок да представя писмени бележки във връзка с
писмената защита на процесуалните представители на въззивника.
Моля да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски, за
което представям списък и платежно нареждане за превод на сумата по банков
път.
Моля препис от протокола да ми бъде изпратен на ел. поща.
Г-ЖА А.В.: Моля от името на държавата да приемете, че предявеният
иск срещу държавата е недопустим и в тази част решението е допустимо и да
прекратите производството срещу Република България.
Решението е недопустимо, тъй като имотът е бил държавна собственост,
но по силата на § 7 и на § 42 от Закона за общинска собственост, същият е
преминал в собственост на О.Г.Д..
Ако приемете, че искът е допустим срещу държавата ще Ви моля да даде
срок за писмени бележки, в които подробно да изложа съображения, че той е
неоснователен.
Правя възражение за прекомерност на разноските и представям списък
на разноски от наша страна.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ 1-седмичен срок на страните за представяне на
писмени бележки.
ПОСТАНОВЯВА след изготвяне на протокола да се изпрати препис по
ел. поща на адв. Ш..
СЪДЪТ ОБЯВИ УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ и че ще се
произнесе с решение в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 10:10 часа.
Председател: _______________________
11
Секретар: _______________________
12