№ 343
гр. Стара Загора, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично при закрити врати заседание на седемнадесети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Т.
в присъствието на прокурора Г. М.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20215500101773 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.140, ал.1 и 3 от ГПК и във вр. с чл.93
във вр. с чл.97, ал.2 и във вр. с чл.100 и чл.103 от СК.
Делото е образувано въз основа на постъпила Искова молба вх.№
6459/01.12.2021г. от пълнолетния български гражданин Д. Г. Т. от ***, с
която иска от настоящия първоинстанционен съд да извърши пълно
осиновяване на малолетното дете М. К. А. на 13 г. на неговата съпруга Р. Й.
Т./и двете от също село/ с баща, вписан като такъв в Акта му за раждане-
втория пълнолетен ответник К. А. К. от ***, съгласно разпоредбата на чл.103
във вр. с чл.93, ал.1 от СК. Има доказателствени искания за приемане на
представените с Молбата документи като писмени доказателства по делото и
за допускането до разпит на 3 бр. свидетели- всички те при режим на
довеждане от него в съда. Счита, че искането му е изцяло основателно и
доказано, че претендираното от него непълно осиновяване ще е изцяло в
интерес на малолетното дете М. на 13 г., с които той живее отдавна в едно
домакинство, ведно с майката на детето- съпругата му Р. Т., и което го
възприема и нарича свой баща. В този смисъл е пледоарията на процесуалния
му представител пред настоящия първоинстанционен съд.
Първата пълнолетна ответница- майката Р. Й. Т. от *** не възразява и
1
изразява изричното си съгласие за уважаването на исковата претенция за
непълно осиновяване на малолетното й дете от ищеца, с който живеят заедно
с детето в едно домакинство и с който са в законен гражданки брак към
настоящия момент. Счита, че едно такова непълно осиновяване от сегашния й
съпруг ще е изцяло в интересите на малолетното й дете във всяко едно
отношение. В този смисъл е и пледоарията й пред настоящата първа съдебна
инстанция.
Втория пълнолетен ответник- биологичния баща К. А. К. от ***/вписан
като баща в Акта за раждане на поискана за непълно осиновяване малолетна
ответница М. К. А. на 13 г. от ***/ чрез назначения му особен представител-
адвокат не оспорва процесуалната допустимост на иска по чл.103 във вр. с
чл.93, ал.1 от СК, но го оспорва изцяло по основание, като излага подробно
своите фактически правни аргументи в своя защита. Счита, че поисканото
непълно осиновяване от ищеца/неродител/ при ясен, жив и известен на
малолетното дете истински баща в негово лице, няма да е изцяло в интерес на
малолетното му дете, с което той бил поддържал някакви контакти. Моли да
се отхвърли изцяло предявения иск за непълно осиновяване на собственото
му малолетно дете М. К. А. на 13 г. от *** от ищеца, който не е нейн
биологичен баща, а само живее в едно домакинство с детето и майка му, и е
неин настоящ официален съпруг. В този смисъл е пледоарията му пред
настоящия първоинстанционен съд.
Особения представител- адвокат от АК- Ст.Загора на поискано за
непълно осиновяване малолетно дете М. К. А. на 13 г. от ***, счита иска по
чл.103 във вр. с чл.93, ал.1 от СК за процесуално допустим и напълно
основателен и доказан, като предлага той да бъде уважен изцяло, с оглед
пълната защита интересните на малолетното дете, ведно с всички законни
последици от това. В този смисъл е и пледоарията му пред настоящия
първоинстанционен съд.
По делото няма остъпил писмен Отговор на Исковата молба от Дирекция
“Социално подпомагане”- Отдел „Закрила на детето“- гр.Стара Загорска, но
има представен актуален Социален доклад относно поисканото за непълно
осиновяване малолетно дете М. К. А. на 13 г. от ***. Не се е явил негов
процесуален представител, не е взел становище по спора и не е пледирал пред
настоящата първа съдебна инстанция.
2
Представителят на ОП- Ст.Загора счита, че били напълно доказани
законовите условия рождения баща на малолетното дете трайно да не е давал
издръжка и да не се е грижил за малолетното си дете, поради което счита, че
основните интереси на детето няма да бъдат по никакъв начин накърнени с
едно такова поискано непълно осиновяване, като дори при евентуално
уважаване на иска изразява съгласие за исканата евентуална промяна на
бащиното и фамилното име на малолетното дете.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите
на всяка едно страните, и приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, счита за установена и доказана по несъмнен и безспорен
начин следната фактическа обстановка по делото :
Предявеният по делото иск е с правно основание по чл.103, ал.1 във
връзка с чл.102 и във вр. с чл.93, ал.1 от СК за допускане на непълно
осиновяване на малолетното дете М. К. А. на 13 г. от ***, която безспорно е
биологична и юридическа дъщеря на пълнолетната ответница Р. Й. Т. от
същото дело, при която дете живее и която осъществява непосредствените
грижи за неговото отглеждане и възпитание, без съгласието на биологичния й
баща- втория пълнолетен ответник баща К. А. К. от ***, което не се оспорва
от никоя страна по делото. Процесната искова претенция е заведена от
съпруга на родителката, който иска от настоящия първоинстанционен съд да
допусне непълно осиновяване на детето й, за което очевидно не е налице
изразено по някакъв начин съгласие от рождения баща на малолетното
дете/пълнолетния ответник/, поради което е налице законовата хипотеза на
чл.100, ал.З във вр. с чл.100, ал.1 и във вр. с чл.93, ал.1 от СК. По делото се
установи с приетите писмени и гласни доказателства, че през последните
повече от 10 г. биологичният и юридичски баща на малолетното дете М. К.
А. на 13 г. /пълнолетния ответник К. А. К. от ***/ трайно не е полага никакви
нормални или поне периодични и инцидентни грижи за нея и не й дава поне
дължимата минимална ежемесечна издръжка по смисъла на чл.93, ал.1 от СК,
поради което едно такова непълно осиновяване евентуално би било изцяло и
напълно в интерес на самото малолетно дете предвид разпоредбата на чл.97,
ал.2 от СК. Установи се по несъмнен и безспорен начин по делото, че
биологичният баща на малолетното дете в продължение на повече от 10 г.
постоянно, трайно и непрекъснато не присъства по никакъв начин в живота на
3
малолетното си дете, като от повече от 10 г. всички грижи по отглеждането и
възпитанието му се полагат изцяло от майка му и от съпруга й- ищец, които
имат сключен граждански брак на 08.10.2021г.- видно от Акт за граждански
брак № 1/08.10.2021г. на Община- с.Опан, обл.Старозагорска. Установи се от
гласните доказателства по делото, че малолетното дете М. е родено от
съвместното съжителство на посочените в Акта й за раждане родители, като
майката и настоящия й съпруг живеят на съпружески начала вече няколко
години, имат родено на ***г. в *** едно свое общо дете Г. Д.в Т.- сега вече на
8, 6 г. Като поне от 9 г. ищецът изцяло се е грижила за поисканото за пълно
осиновяване малолетно дете на съпругата си, като бащата на това дете по
никакъв начин не й помагал/нито с парични средства, нито с лични грижи/,
като дори не търсел детето си, за да я види и по някакъв начин да контактува
с нея. В продължение на повече от 10 г. биологичния баща- ответник от
навършването на 3 г. възраст на детето си, не е осигурявал достатъчно
средства в семейството им и не е давал никаква парична или материална
ежемесечна издръжка на малолетното си дете. Установи се по делото, че още
при запознанството си с майката Р. Т., ищецът Д. Т. е приел факта, че тя има
свое малко дете, но той проявявал симпатии към детето, които се оказали
взаимни, тъй като детето М. също бързо се е привързала към него, и той я
заобичал, като свое собствено дете. След преместването на майката и детето
да живеят при ищеца, детето се почувствало щастливо в неговия дом, защото
е било огрижвано, имало си е самостоятелна стая, чувствало е, че има
истинско семейство, като сама започнала да го нарича „татко“, и между тях се
създала истинска емоционална връзка, като между родител и собствено дете,
както във взаимоотношенията между двете деца в семейството- М. и Г..
Връзката в семейството се задълбочила още повече, когато се е родило и
братчето й Г., което тя е посрещнала с много голяма радост. Практически от
2013- 2014г. ищецът изцяло се грижел за малолетното дете на съпругата си,
като неин истински родител, водил я е на градина, в последствие и на
училище, осигурявал е средства за отглеждането й и се грижил и за
възпитанието й, за разлика от биологичния й баща.
Доказа се в хода на делото, че в семейството на ищеца детето М. се
чуствала щастлива и обгрижвана, че ищецът /съпруг на майката/ дава всичко
от себе си за благополучието на това малолетно дете/дъщеря на съпругата
му/, че тя живее спокойно, щастливо, обгрижвана и обичана, с осигурен добър
4
стандарт на живот. Поради което е безспорно, че действително е в интерес на
малолетсното дете същото да бъде осиновено от ищеца и той да упражнява
законно родителските права над нея, понеже между детето и ищеца/кандидат-
осиновител/ има изградена силна емоционална връзка, като между истински
родител и рождено дете, като малолетното дете М. по собствено желание
открай време го наричало „татко“, и като такъв познавала и наричала само
него, но не и биологичния си баща- пълнолетния ответник.
Не се установи по никакъв несъмнен и безспорен начин биологичния
баща да е давал редовно или поне периодично издръжка за мололетното си
дете/чрез майка му/, системно или епизодично да е купувал подаръци на това
свое дете. Видно от показанията на поисканите от ищеца и разпитаните по
делото 3 бр. свидетели, четиримата живеят в собственото жилище на ищеца в
***, където ищецът, заедно с биологичната майка на детето осъществяват
съвместно грижите за отглеждането и възпитанието на малолетното дете М..
Също така се установи, че от времето на фактическата раздяла през 2013г.
между биологичните родители на малолетното дете М. биологичния й баща
трайно не полага грижи за нея и не дава никаква редовно или инцидантна
месечна издръжка в пари и/или в натура, повече от 10 г. не се вижда с нея и
не проявява инициатива дори за чуване с нея по телефона или по друг
технически способ.
Съгласно неоспореното от никоя от страните по делото актуален
Социален доклад на ДСП- ОЗД- Ст.Загора, малолетното дете М. не показва
никакво емоционално отношение към биологичният си баща и има негативно
отношение към него. Бащата никакъв родителски капацитет, тъй като той
няма никакъв дори и инцидантен контакт с детето си и очевидно не полага
никакви непосредствени грижи за здравето, възпитанието и обучението на
детето си. Поради което очевидно между детето и бащата е трайно нарушен
контакта родител- дете, независимо от това дали майката е забранявала
контакта или не, а защото самият баща не е проявявал никаква инициатива за
това, като негов родител. Очевидно е наличие на синдром на родителското
отчуждание, развиващ се от повече от 10 г. именно поради липсата на контакт
на бащата с детето, както и поради обстоятелството, че детето се чувства
щастливо в новото си семейство. Същевременно между ищеца и малолетното
дете на съпругата му е създадена много топла емоционална връзка, като
5
детето по своя инициатива е започнало да го назовава с думата „татко“,
очевидно го приема за такъв, и вижда в него авторитет, който явно уважава и
обича. Което от своя страна означава, че ищецът се грижи в момента напълно
адекватно и достатъчно за духовното израстване на детето, формирането на
неговия характер, мироглед и обществено съзнание, което е от съществено
значение за бъдещето на самото дете и е изцяло в негов интерес. Предвид
което по делото се доказа, че ищецът има всички данни да се оформи, като
добър фактически родител на малолетното дете, и тя получава от негова
страна необходимото възпитание, което да формира характера й, като развит,
разумен и отговорен човек.
С оглед всичко гореизложено съдът счита, че искът за непълно
осиновяване се явява изцяло законосъобразен, основателен и доказан, налице
са и са безспорно доказани всички законови предпоставки по чл.93, ал.1 във
вр. с чл.102, ал.1 от СК за непълното осиновяване на малолетното детето без
съгласие на рождения му баща, от ищеца/кандидат- осиновителя/, който е
законен настоящ съпруг на майката, това непълно осиновяване е изцяло във
фактически и правен интерес на малолетното дете, и следва да бъде уважен,
ведно със законните последици от това.
Относно ищцовото искане за промяна и на имената/бащино и фамилно/
на детето- тъй като на него много добре е известно кой е биологичния му
баща/ответника К. А. К./, който е реален жив, здрав и активен пълнолетен
български гражданин, и който не е дал своето изрично писмено или гласно
съгласие за извършването на едно такова непълно осиновяване, съдът счита,
че с оглед избягването на известни практически неудобства в бъдеще, следва
да се променят досегашните бащино и фамилно име на малолетното дете по
смисъла на чл.93, ал.1 във вр. с чл.102 и чл.103 от СК, като то следва в
бъдеще да носи за такива имената на ищеца- непълен осиновител, като
външен израз на новата правна връзка с новия си юридически баща, който е
законен съпруг на майката и от която имат и друго тяхно общо дете Габариел
на 8 г., за да бъдат двете малолетни деца с еднакви бащини и фамилни имета,
идентично с настоящото фамилно име на бощата им майка- съпруга на ищеца,
със законните последици.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.18, ал.3 и чл.14, ал.1 от
приложимия български Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, съдът
6
следва да постанови без да се съставя нов Акт за раждане на детето/което се
извършва само при пълно осиновяване по смисъла на чл.50, ал.1 и 2 от ЗГР,
каквото не е налице по делото/, да се извърши отразяване в графа “Бележки”
на съществуващия от по- рано актуален Акт за раждане на малолетното дете
от 13.11.2009г. на Община- Димитровград, обл.Хасковска, в който да се
отрази непълното осиновяване на малолетното дете от ищеца- съпруг на
майката, със законните последици от това.
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от
всяка от страните по делото и да се протестира от ОП- Ст.Загора, в законния
1- седмичен срок чрез първоинстанционния ОС- гр.Стара Загора пред
въззивния му ПАС- гр.Пловдив, който за всички присъствали страни и за ОП-
Ст.Загора тече от днес/17.11.2022г./, а за неприсъствалата ДСП- ОЗД-
Ст.Загора- от датата на връчването му.
Ето защо, водим от горните мотиви и на основание чл.102, ал.1 във вр. с
чл.93, ал.1, пр.1 и чл.102, ал.1 от СК и във вр. с чл.78, ал.1, чл.18, ал.3 и чл.14,
ал.1 от ЗГР, първоинстанционният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на непълно осиновяване на малолетното дете М.
К. А.- ЕГН ********** от Д. Г. Т.- ЕГН **********, и двамата от ***.
ПРОМЕНЯ бащиното и фамилното име на малолетното непълно
осиновено дете с ЕГН ********** от М. К. А. на М. Д.ВА Т..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от всяка от страните и да се
протестира от ОП- Ст.Загора, в законния 1- седмичен срок, чрез ОС- гр.Стара
Загора пред ПАС- гр.Пловдив, който за всички присъствали страни и за ОП-
Ст.Загора тече от днес/17.11.2022г./, а за неприсъствалата ДСП- ОЗД-
Ст.Загора- от датата на връчването му.
РАЗПОРЕЖДА след влизане на Решението в законна сила, ПРЕПИСИ от
него да се изпратят на Д”ГРАО”- гр.Стара Загора и гр.Хасково, като част от
ГД „ГРАО” по ЕСГРАОН съгласно чл.115 от ЗГР, за отразяване на
постановените промени в ГРАО, и от там на Кмета на Община- ***, за
отбелязване на новите факти и обстоятелства в съществуващия Акт за
раждане на малолетното дете № 0357/13.11.2009г.
7
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
8