Разпореждане по дело №2472/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 681
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Неделина Минчева
Дело: 20215530102472
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 681
гр. ....... , 02.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ......., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Неделина Минчева
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Частно гражданско дело
№ 20215530102472 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е постъпило по подсъдност от РС Котел.
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
600,00лв. – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №5544115 от
13.08.2019г., 83,27лв. договорна лихва за периода от 12.09.2019г. до 10.03.2020г., 481,88лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение, 175,00лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране, 42,85лв - лихва за периода от 13.09.2019г. до 26.03.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането и съдебни разноски, срещу длъжника С. З. П. от гр.........
След като разгледа заявлението, съдът намери за установено следното:
В производството за издаване на заповед за изпълнение заявителят може да поиска
издаването на такава заповед за вземания за парични суми или заместими вещи, когато
искът е подсъден на районния съд. В настоящия случай заявлението е за парична сума в
размер под 25 000лв., което определя подсъдността на иска на районен съд, съгласно
правилата на родовата подсъдност по чл.103 и чл.104 ГПК.
Съгласно чл.411, ал.1 ГПК заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес
или седалището на длъжника. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район
се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В настоящия
случай длъжникът се явява потребител по смисъла на чл.411, ал.1 от ГПК и е приложима
хипотезата на изр.2 от разпоредбата, съгласно която подсъдността се определя първо от
1
настоящия адрес на длъжника и едва ако такъв липсва, се определя от постоянния адрес.
Настоящият адрес на длъжника е в община ......., поради което компетентен да се произнесе
по заявлението е именно Старозагорският районен съд.
В производството по издаване на заповед за изпълнение съдът не проверява
основателността на претенцията, а уважава същата когато са налице формалните изисквания
на чл.410 и чл.411 ГПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона и добрите нрави или искането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
В изпълнение на задължението си за служебна проверка настоящият състав приема, че
заявлението в частта му относно претендираната неустойка в размер на 481,88лв. и разходи
за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 175,00лв. следва да бъде отхвърлено
поради нищожност на посочените клаузи в договора за заем с оглед на следните
съображения:
В депозираното заявление се твърди, че по силата на сключен между длъжника и
небанкова финансова институция договор за кредит, е уговорено в тридневен срок от
падежа на задължението кредитополучателят да предостави обезпечение на задълженията,
като посочи поръчител, който трябва да отговаря на конкретни подробно изброени условия.
В конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на
кредитополучателя, отнасящо се до обезпечаване задължението си - осигуряване на
поръчител, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни
затруднения, тъй като изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях
длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация.
Прехвърлянето на тези задължения на кредитополучателя, съчетано с определянето на
кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за
начисляване на неустойката. Само поради тези особености на договора, клаузата за
неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави
нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД. Уговорената
парична неустойка се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води
до скрито оскъпяване на кредита. Начислената неустойка увеличава дълга на заемателя и
води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските
при евентуално принудително събиране. Всичко това навежда на извод, че целта на
неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на закона. В случай,
че кредиторът е искал да обезпечи по-добре задължението си, е следвало да отпусне заема
едва след намирането на поръчител.
Поради същата причина недействителна се явява и клаузата за начисляване на такса
разходи за извънсъдебно събиране на вземането поради забава в плащането на паричните
2
вноски. За събирането на задължението на кредитора се дължи възнаградителна лихва. Това
е възнаграждението, в което следва да се включва и дейността на служителите му по
събирането на кредита, както съдебно, така и извънсъдебно. При забава в изплащането на
кредита се дължи мораторна лихва. В случая предвидените допълнителни такси на практика
кредиторът увеличава санкцията при забава в плащането на погасителните вноски, която
санкция следва да бъде в размер на мораторната лихва. В случая наред със задължението за
мораторна лихва, кредитополучателят дължи и заплащането на допълнителна такса.
Следователно клаузата в договора за потребителски кредит, с които потребителят се е
задължил да заплати такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането при забава се
явява нищожна.
Предвид горното, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта му
относно претендираната неустойка в размер на 481,88лв. и разходи за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на 175,00лв. следва да бъде отхвърлено.
В останалата му част подаденото заявление от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД гр.София отговаря на изискванията на чл.410 ГПК
и не са налице пречките по чл.411, ал.2 ГПК. То е подадено от надлежно упълномощено
лице, видно от представеното пълномощно. Поради тази причина съдът следва да издаде
заповед за изпълнение за претендираното парично вземане, включващо главница, договорна
лихва и обезщетение за забава и след влизането й в сила, следва да издаде и изпълнителен
лист в полза на заявителя.
По отношение на претенцията за разноски съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017г., във връзка с чл.26 от
Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл.37 от ЗПП, и следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв., както и да присъди
разноски за държавна такса в претендирания размер.
Предвид гореизложеното и на основание чл.410 и 411 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по чл.410
ГПК, с която се разпорежда на длъжника С. З. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр........,
......., да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1527, ул.“Панайот Волов”
№29, ет.3, тел.: 02/4143563, представлявана от Янислав Бориславов Янакиев – управител,
чрез пълномощника юрисконсулт Й. В. М., с адрес: гр.София 1527, ул.“Панайот Волов”
№29, ет.3, сумата от 600,00лв. /шестстотин лева/ – главница, представляваща задължение
по Договор за паричен заем №5544115 от 13.08.2019г., 83,27лв. /осемдесет и три лева и 27
стотинки/ - договорна лихва за периода от 12.09.2019г. до 10.03.2020г., 42,85лв /четиридесет
3
и два лева и 85 стотинки/ - лихва за периода от 13.09.2019г. до 26.03.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса в размер на
27,66лв. /двадесет и седем лева и 66 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00лв. /петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление в частта му за претендираната неустойка в
размер на 481,88лв. и разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на
175,00лв.
Разпореждането в частта за отхвърляне на заявлението подлежи на обжалване от
заявителя с частна жалба пред ОС – ....... в едноседмичен срок от датата на връчването му.
След влизане в сила на разпореждането да се издаде изпълнителен лист.
Съдия при Районен съд – .......: _______________________
4