РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 27.06.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
декември през двехиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯ. БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7685 по описа за 2012 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът Е.Д.М. твърди, че на 11.08.2004 г. срещу него е започнало
наказателно
преследване, приключило на 06.04.2010 г., с влизане в сила на присъда по НОХД N
3546/2005 г. по описа на СРС, 5 състав, с която ищецът за невиновен по
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1, т.
2, пр. 1 и т. 5, пр. 2, вр. ал. 1 НК; чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 НК; чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 198,
ал. , пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Вследствие на незаконосъобразните
действия по образуване на наказателното производство и поддържане на
обвинението ищецът е претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в
вътрешни страдания, вследствие изпадане в тежко емоционално състояние, с
изпадане в сила депресия, страдане от безсъние, влошаване на здравословното
състояние, ограничаване на социални контакти. Отделно, търпял неимуществени
вреди от несгоди и от наложените мерки
за процесуална принуда – задържане под стража. Счита, че с оглед оправдаването
му по повдигнатото обвинение има право на обезщетение за неимуществените вреди,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 500 000 лв. Претендира
законна лихва за периода от 24.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и
разноски по делото.
Ответникът оспорва исковете. Счита претендирания размер на обезщетението
за прекомерен, а искът за недоказан, поради недоказаност настъпилите
неимуществени вреди.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК
намира следното:
Видно от намиращото се в приложеното към настоящото дело дознание срещу
ищеца Е.Д.М. е започнало наказателно преследване на 11.08.2004 г. По повод на
внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт е образувано съдебно
наказателно производство по НОХД N 3546/2005 г. по описа на СРС, НО, 5 състав,
приключило с присъда от 29.11.2007 г., с която обвиняемият ищец е признат за
невиновен, в това, че на 11.08.2004 г., около 01.00 ч., заедно с Е. Д.М.
отвлякъл четири лица – С.Д.Х., С.А.М., И.И.А. и Б.А.М., с микробус Форд Транзит
от магистрала Х., участък между последния тунел по посока гр. С. до района на
с. Я., с цел противозаконно да ги лиши от свобода, като деецът е бил въоръжен с
автомат Калашников, кал. 5,45, поради което е оправдан по повдигнатото
обвинение за извършване на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 1 и
т. 5, пр. 2, вр. ал. 1 НК; признат за невиновен в това, че на 11.08.2004 г., за
времето от 01.00 ч. до 02.30 ч. в гр. С., на автомагистрала Х., до с. Я., в
съучастие като съизвършител с Е. Д.М. е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 492 лв. от владението на С.Д.Х. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил заплашване, поради което е оправдан по повдигнатото
обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК; признат е за невиновен в това, че на 11.08.2004 г. за
времето от 01.00 ч. до 02.30 ч. в гр. С., на автомагистрала Х., до с. Я., в
съучастие като съизвършител с Е. Д.М. е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 429,23 лв. от владението на И.И.А. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това заплашване, поради което е оправдан по
обвинението в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК; признат за невиновен в това, че на 11.08.2004 г., за
времето от 01.00 ч. до 02.30 ч., в гр. С., на автомагистрала Х., до с. Я., в
съучастие като съизвършител с Е. Д.М. е отнел чужди движими вещи а обща
стойност 129,35 лв. от владението на Б.А.М. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употреби за това заплашване, поради което е оправдан по обвинение
в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК. Присъдата е влязла в сила на 06.04.2010 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавната отговаря за вреди, причинени
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
поради това, че извършеното деяние не представлява престъпление.
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна,
безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от
длъжностните лица. Съгласно чл. ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а
не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното
поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който
е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът не е за съда,
а за П., на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния
процес. В конкретния случай вредите са причинени от незаконни
актове на П., тъй като е било образувано наказателно производство за обвинение
в извършване на престъпление, във връзка с това производство му е било наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“, като П. е поддържала обвинението
срещу ищеца по време на съдебното производство. Държавата може да накърни
законното право на чест, достойнство и спокоен живот, единствено когато чрез
своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред. В
наказателният процес това е правото на държавата да счете някого за извършител
на престъпление и да му наложи наказание за извършеното престъпление по реда,
предвиден НПК. Неоснователността на материалната
претенция на държавата води до незаконност на
предприетите за реализацията й процесуални действия.
Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по
предвидения за това ред, както е в процесния случай. В резултат от
действията на съда като субект в наказателния процес и национален съд по
правата на човека по смисъла на чл.13 от Конвенцията в крайна сметка се е
стигнало до признаване на лицето за невиновно и оправдаването му. По този начин
съдът в рамките на самия наказателен процес е взел мерки за отстраняване
причините за допуснатото увреждане.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението се присъжда
по справедливост. От изслушаната по делото комплексна съдебно – медицинска
експертиза се установява липсата на белези на менингорадикулярно дразнене и на
черепномозъчни нерви; зрението е запазено, зениците са нормално широки;
нормален е мускулния тонус и несмутена мускулна сила в крайниците; висши корови
функции – несмутени; координация и сетивност – без оплаквания. Заключението на
вещите лица е, че здравословното състояние по отношение на нервната система е
добро, без явления на декомпенсация във висшата му нервна дейност и без
нарушения в соматичната нервна дейност. Установено е, че лицето не страда от
психично заболяване, а оплакванията се от безсъние, тревожност, липса на
настроение са от невротичен характер и са свързани с наложените му нежелани
външни ограничения и забрани, ограничаващи изборите и свободата на действие,
което е нормалнопсихологично и разбираемо, тъй като касае социалния му статус. От
психиатричното интервю не се установява психотични симптоми и депресивна
симптоматика, не се касае за психично заболяване. Всички оплаквания са свързани
от наложения му начин на живот. Ако има изградени трудови навици от преди
задържането му са съхранени възможностите му да ги прояви отново. Тези изводи
се потвърждават и от повторната комплексна експертиза. В същата е посочено, че
не може да се приеме, че продължителното престояване в условията на
принудително задържане са настъпили обективни нарушения на органите и функциите
на нервната система. От преглед на здравния картон на лицето за периода
09.08.2005 г. – 23.06.2006 г. се установяват преходни заболявания, като няма
регистрирани системни заболявания на опорнодвигателни апарат, на вътрешните
органи, на нервната система и на психиатрични прегледи. Към момента на изготвяне
на заключението по повторната експертиза – 24.09.2015 г. се установява добро
състояние на нервната система, без явления за декомпенсация във висшата му
нервна дейност, без наличие на психично заболяване. Няма установени нервни
разстройства. Други доказателства относно търпенето на неимуществени вреди не
са ангажирани от ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира за неустановено
по делото здравословното състояние на ищеца да се е влошило, вследствие на
повдигнатото обвинение и задържането му под стража. Не са ангажирани
доказателства фактът на задържане под стража и повдигнатото обвинение как са се
отразили на името на ищеца в обществото, на социалния му статус и променило ли
е отношение на познати и близки към него. По делото не се установява и ищецът
да е търпял изключителни и над житейски нормалните спрямо случая вреди от
обвинението – не е налице психическо заболяване или нервно разстройство,
включително депресивни състояния. Установява се единствено оплаквания от безсъние,
тревожност и липса на настроение, които са от невротичен характер, свързани с
нежелани към момента на изготвяне на заключението външни ограничения, тъй като към
този момент лицето се намира в места за изтърпяване на наказания и мерки за
процесуална принуда „задържане под стража“ във връзка с обвинения в извършване
на престъпления, различни от тези, по които е оправдан с процесната присъда.
С оглед на това, съдът не намира за установено
ищецът да е преживял неудобства извън характерните за тези на лицата обвинени в
извършване на престъпление и задържано под стража. Независимо от това, като,
обаче се съобрази продължителността на наказателното производство, водено срещу
ищеца – около 6 години; реализираната мярка за неотклонение „задържане под
стража“, тежестта на обвинението, възрастта на ищеца, изпитваните негативни
емоции, както и обществения критерий за справедливост намира, че сумата от 5
000 лв. е достатъчна да обезщети вредите от понесените неимуществени вреди.
Предвид изложеното, искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 500 000 лв. Отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение - така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр. д.
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Предвид това, законна лихва следва да
бъдат присъдена от 06.04.2010 г., когато е влязла в сила оправдателната
присъда.
На основание чл. 9а, ал. 2,
вр. с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ищецът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 594 лв. – платени от бюджета
на съда възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска, а
ответникът – сумата 6 лв. – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на Е.Д.М., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан
с присъда по ВНОХД N 3546/2005 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, влязла в сила
на 06.04.2010 г., ведно със законната сила,
считано от 06.04.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от размер на 500 000 лв.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал 6 ГПК, вр. чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ сумата 594 лв. – възнаграждения
за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал 6 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата 6 лв. – възнаграждения за вещи
лица, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: