РЕШЕНИЕ
№ 2318
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330101354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Гаранционен фонд е предявил против И.А. Т. осъдителен иск с правно основание чл.
558, ал.7 КЗ вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ за заплащане на сумата от 11 020 лв., представляваща
изплатено от ищеца в полза на увреденото лице Я.И.П. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди по щета № ****/24.07.2019 г.,
дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-
транспортното произшествие – 16.08.2018 г., е управлявала лек автомобил „Мерцедес“,
модел „С 200“, с рег.№ **** без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
07.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 16.08.2018 г., около 10.15 ч., при движение в гр. П. ****,
ответникът И.А. Т., управлявайки лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 200“, с рег.№ ****,
не успява да възприеме пресичащия от ляво на дясно по пешеходната пътека Я.П.,
вследствие на което го удря и му нанася травматични увреждания. Сочи се, че в нарушение
на разпоредбите в КЗ ответникът е управлявал моторното превозно средство без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие на реализираното от
ответника ПТП пострадалият Я.П., действащ чрез своята м. и законен представител Е.Я.Д. се
е обърнал към ищеца с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от инцидента
вреди. Управителният съвет на Гаранционен фонд определил обезщетение за
неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди в размер на 11 020 лв./11 000 –
неимуществени и 20.00 лв. – имуществени/, която сума била изплатена на пострадалия на
13.09.2019 г. Ответникът бил поканен да възстанови платеното, но до момента плащане не е
извършвано. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск,
ведно със законните последици. Претендира разноски.
Ответникът И.А. Т. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1
1
ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 558, ал.7 КЗ вр. чл.
557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е
платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното
поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с
използването на моторно превозно средство от делинквента и 4. делинквентът да не е
обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.
От представената по делото Справка от базата данни на Информационния център към
Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, се установява, че към часа на настъпване на
пътно-транспортното произшествие – 10:15 ч. на 16.08.2018 г., гражданската отговорност на
ответната страна не е била застрахована по силата на валидно възникнало правоотношение.
От данните за наличните вписвания е видно, че застраховката, сключена със застрахователна
полица № **** е със срок на валидност от 16.08.2018 г. до 15.08.2018 г., като часът, посочен
като начало на срока, е 12:42 ч., т.е договорът е сключен след настъпване на
произшествието. Този извод се подкрепя и от представения по делото Констативен протокол
за ПТП, в който служителите на МВР – Пловдив са удостоверили, че произшествието е
настъпило около 10:15 ч.
По делото е представен Протокол № ****/24.06.2019 г. от проведено открито съдебно
заседание по НОХД № 3205 по описа за 2019 г., с обективирано в него Споразумение,
съгласно което ответникът е признал, че на 16.08.2019 г., в гр. П. ****, при управление на
МПС „Мерцедес“, модел „С 200“, с рег.№ **** е нарушил правилата за движение по
пътищата, като е извършил престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал.1,
б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал.1 от НК и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на Я.И.П., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца,
изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Споразумението има характер на влязла в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК
се ползва с доказателствена стойност по отношение на установения механизъм на деянието,
противоправното деяние и вината на водача, по отношение на който е наложено наказание.
Причинната връзка между деянието и настъпилите вреди за пострадалото лице също се
установяват от влязлото в сила споразумение, доколкото причинените телесни повреди, се
явяват съставомерни вреди и като такива са установени в производството по НОХД №
325/2019 г.
От представените в производството по делото доказателства се установява, че при
ищеца е образувана щета № ****/24.07.2019 г. по уведомление от Я.П., действащ чрез своята
м. и законен представител Е.Я. Б., като след извършена медицинска експертиза е
установено, че на пострадалия Я.П. са причинени следните травматични увреждания:
фрактура на дистална метафиза на ляв радиус тип „зелена клонка“ и „контузио
капитис“/контузия на главата/. Медицинският експерт е определил застрахователно
обезщетение в размер на 10 000 лв. за едното увреждане и 1 000 лв. за другото,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и 20 лв. – обезщетение за
2
имуществени вреди, при първоначално претендиран от пострадалия размер от 50 000 лв.
С платежно нареждане от 13.09.2019 г. в полза на Я.И.П. е заплатена сумата от 11 020
лв. с вписано основание – обезщетение по щета № ****/2019 г. С покана за плащане
ответната страна е уведомена за образуваната щета, както и че дължи сумата от 11 060, 20
лв., включваща заплатеното обезщетение и всички разходи и разноски. Поканата е получена
от ответната страна – делинквент на 01.11.2021 г., видно от върнатата о приложена по
делото обратна разписка.
При съвкупната преценка на събраните доказателства съдът приема за установен по
безспорен начин механизмът на процесното пътно-транспортното произшествие. Деянието
на водача на автомобила е било противоправно, като последното съобразно установената в
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе
оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Причинно-
следствената връзка между противоправното деяние на ответната страна и твърдения
вредоносен резултат е установена, както стана ясно по-горе, от приложения по делото
Протокол № ****/24.06.2019 г. от проведено открито съдебно заседание по НОХД № 3205
по описа за 2019 г., с обективирано в него Споразумение, както и от съвкупния анализ на
приложената по делото медицинска документация. Съдът намира, че вредите са
закономерна, естествена и необходима последица от пътно-транспортното произшествие.
Следователно, за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата, като със заплащане на обезщетението
Гаранционен фонд е встъпил в правата на увреденото лице против делинквента, чиято
гражданска отговорност не е била обезпечена по силата на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа
на настъпване на произшествието.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска,
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно
производство разноски в общ размер от 640, 80 лв., от които сумата от 440, 80 лв. за
държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно искането на ищеца, заявено в
исковата молба.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал.7 КЗ вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ И. А. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. П. ****, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул.
“Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 11 020 лв., представляваща изплатено от ищеца в
полза на третото увредено лице Я.И.П. застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди по щета № ****/24.07.2019 г., дължимо от ответника – делинквент, който към момента
на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 16.08.2018 г., около 10:15 ч., е
управлявала лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 200“, с рег.№ **** без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 07.01.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА И. А. Т., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд сумата от
640, 80 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 1354/2022 г. на Районен съд –
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
3
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
4