РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Благоевград, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210201224 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба от „ГБС – ИНФРАСТРУКТУРНО
СТРОИТЕЛСТВО“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С***,
ул.”Д****, представлявано от Т* Г* – Изп. Директор и Г* К*-Изп.Директор, подадена чрез
юрисконсулт Н* А* против ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № ********** на Агенция "Пътна инфраструктура", с който за извършеното
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
В жалбата се сочи, че при издаване на електронния фиш са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, нарушена процедура по ангажиране на
отговорност с електронен фиш. Иска се отмяна на процесния фиш.Алтернативно се прави
искане за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовани не изпраща
представител. По делото е постъпило становище от юрисконсулт Атанасова, която поддържа
жалбата, по същество изразява становище за незаконосъобразност на атакувания фиш и
моли за неговата отмяна.
За наказващия орган Агенция "Пътна инфраструктура" се явява процесуален
представител, който оспорва основателността на жалбата и пледира атакуваният електронен
фиш да бъде потвърден като законосъобразен.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:
На 23.09.2021 г. в 11:22 часа в община Благоевград по път А-3 км. 92+548, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа e установено нарушение
за ППС Товарен автомобил „М***** *“ , с регистрационен номер *******, с технически
допустима максимална маса //, брой оси *, екологична категория ** без ремарке, като
системата отчела, че автомобила се е движил и за същия изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението
1
е установено с устройство № 10122, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на А-3 км.
92+548. Било установено, че собственик на процесния автомобил е дружеството
жалбоподател, поради което за извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП е издаден и
атакувания ЕФ № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179,
ал. 3б от Закона за движението по пътищата на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2500. 00 лв.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата е създала доклад с номер на нарушението. Към доклада са приложени статични
изображения във вид на снимков материал. От представено по делото решение №
101/20.02.2020 г. на МС за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние тол такса се установява, че А-3 – автомагистрала, е част
от този списък.
В хода на съдебното производство са представени доказателства от наказващия
орган, а именно решение № 101/20.02.2020 г. на МС, справка за разположението на
контролната единица, справка за нарушението .По делото е изискана и предоставена
информация от ИТН, от която се установява, че на процесната дата е подадена тол
декларация е платена такса.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните
писмени доказателства за тяхното установяване, а именно известие за доставяне, снимков
материал, справка за процесното нарушение, писмо № 2901/28.11.2024 г. на Интелигентни
трафик системи ведно с технически запис от работата на бордовото устройство, тол история
и справка с предадените GNSS позиции за процесната дата, справка за местоположението на
стационарни контролни единици и списък на републиканските пътища, за които се събира
тол такса,които съдът кредитира като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, вътрешно без противоречиви и логически последователни.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на страните, съдът установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона срок, поради
което е допустима, разгледана по същество е основателна.
В рамките на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. В случая нарушението е установено от доклад и
снимки от електронната система за събиране на пътни такси, които установяват, че
процесното ППС се е движило на сочената дата по път А 3 на посочения
километър.Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от Закон за движение по пътищата,
отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси. Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж от
Закон за движение по пътищата, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал.
3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази насока следва
да се посочи, че макар в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да е направено препращане
единствено към нарушенията по чл. 179, ал.3 от ЗДвП, то от своя страна правилото по чл.
189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за „електронния фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3 - 3б“ от ЗДвП. Следователно издаването на електронен фиш и за нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е допустимо и е изрично предвидено в действащото законодателство.
Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от
2
ЗДвП. С посочени норми се регламентира правото на собственика или ползвателя на ППС, с
което е извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като
срокът за това действие започва да тече от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или на електронния фиш. Това правило отново сочи, че
деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП може да бъде установявано и санкционирано и чрез
издаването на електронен фиш. В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП като
задължителен реквизит на ЕФ е предвидено вписването на собственика или ползвателя на
пътното превозно средство. Същевременно годен субект на нарушението по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, към което препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е водачът на автомобила, а не неговият
собственик или регистриран ползвател /собственикът е субект именно на нарушението по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП/. Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за
нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в случаите на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Последната
разпоредба дава регламентация на случаите, когато е установено нарушение по чл. 179, ал. 3
- 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя. Допустимостта за развитието на процедурата в
отсъствие на нарушителя отново сочи на дадена от законодателя санкция деяние с
процесната правна квалификация да бъде установявано, а наказанието налагано и чрез
издаването на електронен фиш. Най-сетне разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП
регламентира правомощие за определените от председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица при изпълнение на функциите да
съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП. По тези съображения съдът
приема, че налагайки санкцията за извършеното нарушение с електронен фиш,
процесуалният закон е приложен правилно, а съществено нарушение на процедурните
правила не е допуснато, поради което и доводите в обратна насока съдът приема за
неоснователни.
Определените в закона изисквания към електронния фиш е да съдържа данни за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Атакувания
електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по образец, утвърден от
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Електронен фиш № ********** е
издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 ЗП, установяваща, че
Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Мястото на
извършване на нарушението е посочено на км. 92+548 от А-3. Съгласно чл. 179, ал. 3е от
ЗДвП при нарушения, установени въз основа на данните от системата по чл. 167а, ал. З от
същия закон за място на извършване на нарушенията по чл. 179, ал. 3- 36 от същия се счита
първото място, на което е установено движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа. Видно от генерираният на основание чл. 167а, ал. З от ЗДвП доклад за
извършеното нарушение същото е установено от устройство (тол секция) номер 101122,
намиращо се на път А-3 км 92+548, където е заснето движението на Товарен автомобил
„М********“ , с регистрационен номер ******, с технически допустима максимална маса
**, брой оси *, екологична категория **, без ремарке и е генериран снимков материал. В
електронния фиш са описани датата и часа на извършеното нарушение 23.09.2021 г. в 11:22
ч., регистрационния номер на автомобила и данни за неговата маса, брой оси, екологична
категория, които дават възможност за идентификация на автомобила и определяне на
неговата категория. Посочено е основанието за налагане на имуществената санкция на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на процесното ППС, с което е
3
извършено нарушението. Посоченото води до извод, че в рамките на производството по
ангажиране на отговорност на жалбоподателя с атакувания електронен фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да ограничават или препятстват правото на
защита. Съдът намира и, че деянието не е маловажно и към него не са приложими правилата
на чл. 28 от ЗАНН, като отчита, че нарушението засяга безопасността на движението по
пътищата и не е установена необичайно ниска степен на обществена опасност, която да го
отличава от останалите случаи на подобни нарушения, както и като взе предвид, че според
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от
ЗАНН.
При формална законосъобразност на атакувания електронен фиш обаче, съдът
намира, че в конкретния случай не се установи по безспорен начин да е извършено
нарушението, вменено на жалбоподателя. По делото са представени доказателства от ИТН,
доставчик на услугата, че на процесната дата е подадена тол декларация и заплатена
дължимата такса в размер на 0.96 лв. на 23.09.2021г. в 11.19ч., т. е. към часа, посочен в
атакувания електронен фиш, когато според наказващия орган е извършено нарушение е била
заплатена дължимата такса и дружеството не е било в нарушение. Посочените доказателства
водят до извод, че от страна на дружеството са били предприети и извършени всички
необходими действия в съответствие със ЗДвП, поради което според настоящия състав в
конкретния случай е налице липса на съставомерно деяние, поради което и електронния
фиш следва да бъде отменен, поради неправилно приложение на материалния закон. В тази
връзка следва да бъде посочено, че в случая от страна на наказващия орган е допуснато
нарушение и на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не е изследвал спорните обстоятелства, преди да
пристъпи към санкциониране на жалбоподателя.
Самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш представлява
непропорционалността на наложената санкция. С решение на от 21.11.2024 г. по дело С-
61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Административен съд Хасково /България /, Съда на Европейския съюз приема, че член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата, относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност
чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Съгласно § 16 от ПЗР на ЗП:
"Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.
Посоченото обуславя приложението на общия принцип на правото на съюза за
"пропорционалност" и към посочения кръг обществени отношения. В случая законодателят
е въвел следната санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса:
-задължение по чл. 10б за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се
определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 за
разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна
4
мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа;
-кумулативно с това е предвидена и административна санкция в чувствително
завишен фиксиран размер в чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която санкция не зависи
от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично),
причините за това и дължината на изминатото разстояние. При така предвиденото в
националния закон, съдът намира, че въведената система е в нарушение с принципа за
пропорционалност, доколкото видно от чл. 26 Тарифа за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните
такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от
тежестта на конкретното нарушение, доколкото (подобно на санкциите по чл. 179, ал.
3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП) не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за
заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на
изминатото разстояние. В конкретния случай размерът на имуществената санкция от 2500
лева е в разрез с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури.
Видно от приложените доказателства дължимата, а в случая и заплатена такса е
многократно по-малка от наложената на дружеството имуществена санкция. По делото не са
налични данни за какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното
средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750, 00 лева,
чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според техническите
характеристики на превозното средство.
Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за
държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи. В тази връзка е практиката на СЕС по съединени дела
С-497/15 и С-498/15. Предвидената санкция в чл. 179, ал. 3б ЗДвП е абсолютно определена,
т. е., фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта,
съответно, предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл. 9а от
Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за пропорционалност. В този смисъл
Решение № 611 от 13.05.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 279/2024 г.; Решение
№ 3431 от 15.04.2024 г. по к. а. н. д. № 232/2024 г. по описа на XX състав на
Административен съд – Пловдив. Ето защо според съда наложената санкция във фиксиран
размер, преценена спрямо размера на дължимата пътна такса, изглежда непропорционална
както на извършеното нарушение, така и на преследваните цели.В подобни случаи следва да
се извърши проверка дали съществува обща административно наказателна разпоредба, която
предвижда налагането на санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга
санкция. В случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Единствената такава е тази
на чл. 185 от ЗДвП, но същата предвижда само налагане на глоба и по аргумент от
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се
5
налагат санкции, да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе към нарушения,
извършени от юридически лица и еднолични търговци.
Посоченото обуславя отмяна на ЕФ, поради несъответствие на наложената санкция с член 9а
от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, в
какъвто смисъл е и посоченото по-горе решение на СЕС.
Предвид всичко изложено, като незаконосъобразен атакувания електронен фиш
следва да бъде отменен.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за
жалбоподателя, който прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че претенцията е основателна. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. С
оглед изхода на делото следва на „ГБС – ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120лева.Производството по делото продължи в две съдебни заседания, като фактическата и
правна сложност не е значителна, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на минимума, а именно 80 /осемдесет лева./
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
АПИ, която е юридическото лице, издател на незаконосъобразния акт.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на наказващия орган се явява неоснователно.
Предвид това и на основание чл. 63, ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
********** на Агенция "Пътна инфраструктура", с който за извършеното нарушение на чл.
102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във
връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на „ГБС –
ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С***, ул.”Д***, представлявано от Т* Г* – Изп. Директор и Г* К*-
Изп.Директор е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. ОСЪЖДА Агенция
пътна инфраструктура да заплати на „ГБС – ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С*, ул.”Д**, представлявано от Т*
Г* – Изп. Директор и Г* К*-Изп.Директор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на наказващия орган, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните пред
6
Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7