№ 28866
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110132231 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от *********, ЕГН **********, с
адрес: ********** срещу „********“ ****, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: **********, иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност,
следните суми: сумата от 913,44 лв. – главница, ведно със законната лихва от
10.07.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 195,19 лв., представляваща
неолихвяеми вземания, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело
№ ********* по описа на **********, рег. ****
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който е направил искане по реда на чл. 51 ЗН да бъде определен срок на ищцата, в
който да заяви дали приема, или се отказва от наследството на ********. Съдът
намира това искане за неоснователно, тъй като производство по чл. 51 ЗН може да се
проведе само при висящо дело на кредитор срещу наследник на длъжник, а отделно от
това няма спор, че ищцата е приела наследството на ********.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ответника за изискване на препис от изпълнително дело №
********* по описа на **********, рег. ****е относимо към предмета на делото и е
необходимо за правилното му решаване, поради което следва да бъде уважено, с оглед
на което искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, с което да се
снабди с препис от изпълнителното дело, следва да бъде отхвърлено.
С оглед на горното, доколкото исковата молба е допустима и предвид
извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 51 ЗН за определяне
на срок на ищцата, в който да заяви дали приема, или се отказва от наследството на
********.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК, **********, рег. ****, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по делото заверен
препис на изпълнително дело № *********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.10.2024 г. от 14,40 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата ********* извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че е наследник на ********, която е починала на 11.04.2015 г., като срещу
последната бил издаден изпълнителен лист по гр. д. № *******. по описа на ******,
по силата на който следвало да заплати на ******** следните суми: 1113,44 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода 01.12.1997 г. –
28.02.2002 г., заедно със законната лихва от 23.10.2002 г., сумата от 473,19 лв.,
представляваща лихви за забава до 25.04.2002 г. и сумата от 31,73 лв., представляваща
разноски по делото. Поддържа, че за събиране на посочените суми ответникът
образувал и. д. № ******* по описа на **** ****, което било прекратено на 09.03.2010
г., а на 13.07.2011 г. ответникът образувал и. д. № ********* по описа на **********.
Ищцата посочва, че е приела наследството на ******** и била конституирана като
длъжник по изпълнително дело № *********, като със съобщение на ***** от
28.05.2024 г. била уведомена, че дължи 913,44 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 10.07.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 195,19 лв.,
представляваща неолихвяеми вземания. Развиват се подробни аргументи, че
последното валидно извършено изпълнително действие по и. д. № ********* е
изпращане на запорно съобщение до НОИ на 22.11.2013 г., след което едва на
02.12.2019 г. и 29.10.2021 г. взискателят е подал молби, към който момент длъжникът е
бил починал, без да са конституирани наследниците му, изпълнителното производство
вече е било прекратено по право и процесните вземания са били погасени по давност,
а, отделно от това, тези молби не били годни да прекъснат давността. Посочва се още,
че с разпореждане от 21.11.2023 г. изпълнителното дело е било спряно поради смърт на
длъжника, считано от 11.04.2015 г., поради което молбите на ответника-взискател от
02.12.2019 г. и 29.10.2021 г. не прекъсвали давността. Според ищцата срокът на
2
давността е три години, като съобразно Тълкувателно решение № 3/2020 г. по т. д. №
3/2020 г. на ВКС, същата е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е изтекла на 26.06.2018
г. Моли се за уважаване на предявения иск и се претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ********, който оспорва иска при възражения, че процесните вземания не
са погасени по давност, тъй като са извършвани плащания от длъжника и са
предприемани множество изпълнителни действия, които са прекъсвали давностния
срок, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди, че давностният
срок е пет, а не три години. Развива съображения, че изпълнителното дело не е
прекратено по право, тъй като е било спряно поради смърт на длъжника в периода
11.04.2015 г. – 14.12.2023 г., а преди този период са постъпвали плащания и са били
извършвани действия, които са прекъсвали сроковете на перемпцията и давността. С
оглед изложеното, ответникът моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски и
прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. 124
от ГПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и предвид изложеното от страните,
съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1)
че ищцата ********* е наследник на ********, която е починала на 11.04.2015 г., както
и че е приела наследството на същата; 2) че срещу ******** е издаден изпълнителен
лист по гр. д. № *******. по описа на ******, по силата на който следва да заплати на
******** следните суми: 1113,44 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия през периода 01.12.1997 г. – 28.02.2002 г., заедно със законната лихва от
23.10.2002 г., сумата от 473,19 лв., представляваща лихви за забава до 25.04.2002 г. и
сумата от 31,73 лв., представляваща разноски по делото; 3) че за събиране на
посочените суми ответникът ******** е образувал изпълнително дело № *********,
по което ищцата, в качеството си на наследник, е конституирана като длъжник и със
съобщение на ***** от 28.05.2024 г. е уведомена, че дължи 913,44 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 10.07.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 195,19 лв., представляваща неолихвяеми вземания.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Предвид отделените за безспорни обстоятелства, по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, вр. 124 от ГПК в тежест на ответника
е да докаже фактите, които твърди, че имат за последица спирането и/или прекъсване
на погасителната давност.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
3
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4