Решение по дело №451/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   865         Година  2022,  16.05.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.04.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора СЛАВЕНА КОС­ТО­ВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 451 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Д.Л.М. *** срещу Решение №23/06.01.2022г., постановено по АНД № 4302/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII  н. състав, с което е потвър­ден Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №4721273, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за осъщест­вената юрисконсултска защита.

В жалбата се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички наведени с жалбата възраже­ния и се настоява за отмяна на съдебното решение и отмяна на ЕФ.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Плов­­­див, чрез процесуа­лен представител юриск.Б., в нарочно писмено становище оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възраже­ние за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив ЕФ, серия К №4721273 за налагане на глоба за нарушение, уста­новено с автоматизирано техническо средство или система на 10.04.2021г. в 19,06 часа в град Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, надлеза южно платно посока изток, при максимално разрешена скорост за движение в населеното място 50 км/ч с отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача, М., в качеството му на собст­веник, на когото е регистрирано МПС – лек автомобил „Волво С 60“, с рег.№ ***, е бил санкциониран на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.5 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева за това, че управлява МПС със скорост от 94 км/ч, при максимално разре­шена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на Районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с без­спор­ни доказателства се установява извършване от страна на М. на вмене­ното му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допус­на­ти съществени нарушения на процесуалните правила от административнона­казващия орган.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил пра­вилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законо­съобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

От страна на касационния жалбоподател са направени възражения, които освен, че носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са идентични с твърденията, изложени в първоинстаннционното произ­водство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

За пълнота и с оглед наведените в касационната жалба възражения, касае­щи липсата на посочена дата на издаване на ЕФ, е необходимо да се посочи, че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с ЕФ, разпоред­бите на ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление, са неприло­жими. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §6, т.63 ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От това следва, че електронният фиш е своеобразен власт­ни­чески акт с установителни и санкционни функции.В тази връзка, съгласно Тълку­ва­телно решение №1 от 26.02.2014г. по т. д. №1/2013г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /чл.189 ал.11 ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприло­жими по отношение на електронния фиш. Ето защо наведените в тази връзка възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, до­пус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

При този изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

Р      Е      Ш      И

           

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №23/06.01.2022г., постанове­но по АНД №4302/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н. с. 

            ОСЪЖДА Д.Л.М. *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 сума­та от 80/осемдесет/ лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                       2.