№ 929/16.12.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на седми
декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ
ВИДЕВ 2. ДИЯНА
ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар
|
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора
|
Даниела Петърнейчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Дияна
Златева-Найденова |
|
|
по к.н.а.х.
дело № 1023 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във
вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Иван В.,
против Решение № 362 от 11.08.2022 г., постановено по анд № 20225220200577 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е отменен Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Марин и Марин“ ООД,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли се да
бъде отменено решението на районния съд и да бъде постановено друго, с което да
бъде потвърден електронния фиш. Изложени са подробни съображения по
функционирането на електронните системи по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, относно
неприложимостта на освобождаването от отговорност по повод представения пред
районния съд тристранен договор, относно липсата на маловажност и по
фактическото нарушение, за което е санкциониран ответника по касацията.
В съдебно заседание, касаторът редовно призовани,
представляват се от юриск. В., който поддържа касационната жалба. Излага
съображения по съществото на спора. Претендира разноски.
Ответникът – „Марин и
Марин“ ООД – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Не взема
становище по касационната жалба.
Прокурорът счита че касационната жалба е
основателна, като намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Районният съд е отменил електронния фиш, като е
изложил няколко аргумента за отмяната: липса на доказателства за техническата
годност на устройството, с което е констатирано нарушението, наличието на
тристранен договор на ответника с доставчик на услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние и доставчик на декларирани данни и погрешното
индивидуализиране на процесното МПС като „в състав ремарке“, за наличие на
маловажност в случая.
Настоящият касационен състав не споделя аргументите на районния съд
за липса на нарушение. Напротив, според настоящата инстанция извършването на нарушението
е безспорно установено със събраните по делото доказателства, не са налице
нарушения в административнонаказателното производство и случаят не е маловажен.
Не са необходими доказателства за техническата
годност на електронната система за събиране на пътни такси. Съгласно чл. 10 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние (Наредбата), тази система представлява
„съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни
системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос,
обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние
от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им,
декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите
такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране“.
Тоест системата е съвкупност от множество компютърни системи, софтуерни
продукти и технически средства, някои от които хипотетично би могло да не бъдат
годни но не и системата като цяло. Освен това, в случая с тази система не е
извършено измерване по смисъла на чл. 5 от ЗИ. Извършено е заснемане на
процесния товарен автомобил на определено място в обхвата на платената пътна
мрежа, като е отчетена липса на закупена маршрутна карта или бордово устройство.
Ответникът не е ангажирал твърдения, нито че е закупил маршрутна карта, нито че
автомобилът е бил с включено и работещо бордово устройство.
Несъстоятелен е и аргументът за погрешното
индивидуализиране на процесното МПС като „в състав ремарке“. Не съществува спор
относно индивидуализацията на товарния автомобил, който напълно подробно е описан
в електронния фиш, а именно „ППС Влекач Волво ФХ, регистрационен номер
СВ7168АР, с технически допустима
максимална маса 20100…“.
Доводът, че подписването на тристранния договор
освобождава ответника от отговорност също е неправилен. Независимо дали ответникът
е избрал самостоятелно да предостави данни относно географското позициониране и
изминатото разстояние от процесното МПС на Електронната система за събиране на
тол такси или е избрал да ползва услугите на лице, действащо като доставчик на
декларирани данни, отговарящо на изискванията на чл. 32, ал. 1 и сключило
договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние (каквато възможност му предоставя чл. 14 от Наредбата), тези данни
могат да бъдат получени единствено посредством включено бордово устройство,
което в случая не е било налично в процесния автомобил. Осигуряването на такова
безспорно е задължение на ответника. Освен това именно той носи задължението да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса. Тоест, дори в случая за неустановяването на размера и за заплащането на
съответната такса да са отговорни доставчика на услугата по електронно събиране
на такса за изминато разстояние и доставчик на декларирани данни, с които
ответникът е сключил договор, то и в този случай именно ответникът е извършител
на нарушението и той следва да понесе санкция за него. Ако случаят е такъв то
ответникът би могъл да предяви иск за обезщетение против неизправните страни по
договора.
Следователно е налице нарушение, за което при липса
на смекчаващи обстоятелства, правилно с електронния фиш е наложена имуществена
санкция в от 2 500 лв., която е в абсолютно определен в закона размер.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията
за разноски на касатора, които следва да бъдат в размер на по 80 лв. за всяка
инстанция, колкото е минималното предвидено в закона възнаграждение за
представителство от юрисконсулт.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 362 от 11.08.2022 г., постановено
по анд № 20225220200577 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик, като
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Марин и Марин“ ООД за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
ОСЪЖДА „Марин и Марин“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева
разноски за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2.
/П/