№ 238
гр. Велико Търново, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000226 по описа за 2021 година
С Решение № 260030/26.03.2021 год. по т. д. № 69/2020 год. Плевенският
окръжен съд осъдил „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Общо
застраховане“ АД (ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ АД) – гр. София да заплати на
осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 498 ал. 3 от КЗ на И. И. Л. чрез законния му
представител и баща И.Л. Н. – и двамата от с. Буковлък, общ. Плевен, сумата 36
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от пострадалия И. И. Л.
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП на 18.02.2019 год.,
около 17.30 ч., с участието на л. а. „Мерцедес“ Е 270, с рег. № 34****, в гр.
Плевен, по *********, при завой надясно срещу бензиностанция „Еко“,
управляван от В. И. В. и поради негово виновно и противоправно поведение,
който водач е бил застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № BG/23/119000449865, сключена на
07.02.2019 год. и валидна от 12.02.2019 год. до 11.02.2020 год., ведно със
законната лихва върху тази сума от 10.07.2019 год. до окончателното изплащане,
като за разликата до претендираните 80 000 лв. главница и за законна лихва от
18.02.2019 год. до 10.07.2019 год., отхвърлил исковете като неоснователни.
1
Осъдил И. И. Л., чрез законния му представител и баща И.Л. Н., да заплати
на ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ АД деловодни разноски по компенсация в
размер на 678 лв.
Осъдил ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ АД да заплати по см. на ПлОС
сумата 337.50 лв. разноски, направени от бюджета на съда за вещи лица,
съразмерно уважената част на иска и 1 440 лв. ДТ върху уважения размер на иска.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за сумата над 15 000 лв. до 36 000 лв., е подадена
от ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ АД чрез адв. Т. Т.. Счита решението за
неправилно в обжалваната част, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, необосновано и несъобразено с доказателствата по делото.
Поддържа възражението, че приносът на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат надхвърля 40 %. Велосипедът не е отговарял на нито едно
от изискванията на чл. 79 от ЗДвП и съдът неправилно е приел като релевантно за
съпричиняването само обстоятелството, че е бил без изправни спирачки.
Велосипед без функциониращи спирачки, механичен или електронен звънец,
устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и
червен светлоотразител отзад и бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи, представлява неуправляемо ППС. Пострадалият е
предприел спиране с крак върху гумата на велосипеда в опит да предотврати
събитието. Освен това е управлявал велосипеда неправомерно върху тротоара, а
не върху велосипедната инфраструктура. В тази връзка съдът погрешно е приел
допуснатата САТЕ. Не са кредитирани показанията на свидетеля Василев.
Отделно от това, присъденото обезщетение е в завишен размер. Оздравителният
процес при ищеца е протекъл без усложнения и към настоящия момент той е
напълно възстановен. Не е провеждал рехабилитация и това се е отразило на
продължителността на оздравителния процес. Претърпените вреди не са доказани
и неправилно са кредитирани показанията на свидетеля Ламби Л.. Съдът не е
направил преценка на всички обстоятелства и обезщетението по размер не
отговаря на регламентирания в чл. 52 от ЗЗД принцип. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, с която искът е уважен за разликата над 15 000 лв.
и вместо това да отхвърли иска за тази сума. Алтернативно прави искане за
намаляване размера на присъденото обезщетение. Направено е искане за
присъждане на разноски.
2
В писмения си отговор въззиваемият-ищец И. И. Л. чрез законния си
представител и баща И.Л. Н., представляван от адв. А.А., заема становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение по подробно
изложени аргументи съобразно оплакванията в жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата
по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от
фактическа и правна страна:
И. И. Л., действащ чрез законния си представител и баща И.Л. Н., а в хода
на процеса пред въззивната инстанция – лично и със съгласието на своя законен
представител и баща И.Л. Н., е предявил искове с правно основание чл. 432 ал. 1
от КЗ за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ АД да му заплати
сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от него в резултат от ПТП, настъпило на 18.02.2019 год. по вина на
водача на л. а. „Мерцедес“ Е 270 с рег. № ЕН 34**** В. И. В., застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ЗАД „ОЗК-Общо
застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Първостепенният съд е уважил частично иска за обезщетение за
неимуществени вреди – до размер на 36 000 лв. и претенцията за законна лихва от
10.07.2019 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата над 36 000 лв. до 80 000 лв. и за законната лихва от датата на деликта
– 18.02.2019 год. до 10.07.2019 год., както и в частта, с която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 15 000 лв., ведно със
законната лихва от 10.07.2019 год. до окончателното изплащане, решението на
ПлОС не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
С оглед предмета на обжалване, спорен е размерът на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до
уважения размер от 36 000 лв., ведно със законната лихва, съответно - съдът
обсъжда само и единствено справедливия размер на обезщетението, което се
дължи на ищеца и приема за доказано наличието на предпоставките по чл. 432 ал.
1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за
репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Обсъжда също
3
своевременно направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
По отношение размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който размер следва да бъде определен преди разглеждане
на възражението за съпричиняване:
От заключението на допуснатата пред първостепенния съд
съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р С. К. и представените писмени
доказателства (епикризи и амбулаторен лист), въззивният съд приема за
установено, че при процесното ПТП ищецът И. И. Л. е получил счупване на
лявата бедрена кост (диафизарна фрактура в средна трета). Приет е в УМБАЛ „Д-
р Г. Странски“ – гр. Плевен в същия ден – на 18.02.2019 год. и е изписан на
25.02.2019 год. На 20.02.2019 год. е извършена оперативна интервенция за
наместване и фиксиране с метални плаки на счупената бедрена кост. Дадени са
препоръки за сваляне на конците на 16-тия ден и за придвижване с две помощни
средства до рентгенологично установимо възстановяване на костната структура в
зоната на счупването. При контролен преглед на 18.07.2019 год. е назначена
рехабилитация в домашни условия. На 24.01.2020 год. е извършена повторна
оперативна интервенция за отстраняване на металните плаки и е препоръчано
сваляне на конците на 14-тия ден. По делото липсват данни за провеждана от
ищеца рехабилитация или физиотерапия.
Според заключението на вещото лице най-интензивна и продължителна е
била болката в острия период на травмата (първия месец). При двете
хоспитализации е провеждана антибиотична профилактика и купиране на болката
с аналгетик. Около 5 месеца след инцидента, видно от Амбулаторен лист №
903/18.07.2019 год., е установена хипотрофия на бедрената и подбедрената
мускулатура на левия долен крайник. Ищецът се е придвижвал с инвалидна
количка и е бил в невъзможност за изправен стоеж поради болки. При втората
интервенция за отстраняване на металните плаки е установена нормална
подвижност в съседните на счупването стави. Това дава основание на вещото
лице да приеме, че оздравителният процес и протекъл със значима и
продължителна над 5-6 месеца болкова симптоматика, която постепенно е
преминала. Теоретично е възможна периодична и незначителна болка в крайника
в областта на счупването при по-интензивно физическо натоварване или промени
във времето.
4
Според вещото лице травмата е довела до тройно затрудняване на
движението на левия долен крайник за срок от около 8-9 месеца, а за физически
труд – около 9-12 месеца. Няма данни за усложнения и остатъчна симптоматика.
При така установеното за получената от ищеца травма, начина и периода на
лечение и възстановяване, въззивната инстанция намира, че определеният от
първостепенния съд общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от
60 000 лв. е завишен спрямо действително претърпените от него болки и
страдания и е несъответен на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Действително, получената от ищеца травма е била придружена с
хирургична интервенция и интензивни болки в първия месец. Оздравителният
процес обаче е протекъл в рамките на средния за този тип травми – 8-9 месеца,
според вещото лице. Още при самото отстраняването на металните плаки,
извършено през м. януари 2020 год., лекарите са установили нормална
подвижност в съседните на счупването стави. Близо година след травмата
функционалната активност на крайника е възстановена и според категоричното
заключение на медицинската експертиза към настоящия момент е налице пълно
възстановяване на крайника. В същата насока са и показанията на свидетеля Л. К.
Л. – братовчед на ищеца: че сега той се придвижва сам, ходи на училище, играе
футбол, въпреки че понякога изпитва болки (според свидетеля). Първостепенният
съд не е отчел в достатъчна степен този факт, поради което, размерът на
определеното обезщетение се явява необосновано завишен. На следващо място,
дадените на ищеца препоръки при изписване от болницата за режим и лечение са
за придвижване с две помощни средства. По делото са налице данни, че в
продължение на няколко месеца той се е придвижвал с инвалидна количка
(амбулаторен лист от 18.07.2019 год.). През този период той е щадил крайника, не
го е натоварвал и 5 месеца след получаване на травмата е настъпила хипотрофия.
Според вещото лице обездвижването на крайника забавя процеса на
възстановяване и ако крайникът е бил натоварван от самото начало, както е
препоръчано, атрофията не би настъпила. Отделно от това, по делото няма
медицински документи за провеждана рехабилитация и физиотерапия, които биха
имали положителен ефект за по-бързото възстановяване от травмата.
Предвид всичко изложено по-горе, въззивният съд намира, че максималният
размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания в резултат
на получената при ПТП средна телесна повреда възлиза на 40 000 лв. Този размер
5
съответства на доказаните в производството действително претърпени вреди, на
социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието и на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Относно възражението по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД:
Въззивният състав намира, че първоинстанционният съд правилно е уважил
възражението, своевременно въведено в процеса от застрахователя, за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради
управляване на велосипед с неизправни спирачки – нарушение на чл. 79 т. 1 от
ЗДвП, но приема, че приносът на ищеца е 50%, а не 40 %. Вещото лице инж. В.
Иванов, изготвил автотехническата експертиза, дава заключение, че и двамата
участници в ПТП – водачът на л. а „Мерцедес“ и велосипедистът, са имали
техническа възможност да се възприемат като местонахождение, посока и
направление към момента, в който водачът на автомобила е променил движението
му към входа на бензиностанцията. Експертът е категоричен, че велосипедистът е
имал техническа възможност да възприеме промяната на движение и подадения от
водача на автомобила десен мигач и да предприеме спиране, да пропусне
автомобила и да предотврати произшествието. Той не е спрял, защото
велосипедът е бил с неизправни спирачки. Опитал е да го спре чрез натиск с крак
върху предната ходова гума, отклонявайки кормилото надясно, след което се е
получил странично кос контакт между двете превозни средства. От всичко това
следва, че приносът на двамата участници в ПТП е равен, при което, дължимото
обезщетение в размер на 40 000 лв. следва да бъде намалено с 50%, което
означава, че ищецът следва да получи сумата 20 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди.
Неизпълнението на останалите изисквания на чл. 79 от ЗДвП за състоянието
на велосипедите, участващи в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, а именно: липса на звънец, устройство за излъчване на бяла или жълта
добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, бели или жълти
светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата, не се
намират в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, поради което не
могат да обосноват принос на пострадалия по см. на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Според
вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, произшествието е
реализирано в светлата част на денонощието, в която наличието на
светлоотразители и светлоотразяващи елементи не определя видимостта на
велосипеда от страна на водача на автомобила. Експертът не дава заключение
6
относно липсата на звънец и има ли тя значение за настъпилия резултат, но
подобна връзка трудно би могла да бъде обоснована предвид установения
механизъм на ПТП.
Чрез автотехническата експертиза се установява, че велосипедистът се е
движел извън велосипедната алея (на разстояние 0.7 м. източно от нея). Това
обстоятелство обаче също е без значение за настъпване на удара. Според вещото
лице контакт на велосипеда с автомобила не би могъл да бъде избегнат и
произшествието би настъпило и в този случай, макар на друго място и по друг
начин.
По тези съображения, решението на Плевенски окръжен съд в обжалваната
част, с която ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ АД е осъдено да заплати на осн. чл.
432 ал. 1 от КЗ на И. И. Л. разликата над 20 000 лв. до 36 000 лв. обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на ПТП на 18.02.2019 год., в
гр. Плевен, причинено от водача на л. а. „Мерцедес“ Е 270 с рег. № 34****,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била
застрахована от ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ АД, ведно със законната лихва
върху тази сума от 10.07.2019 год. до окончателното изплащане, следва да бъде
отменено и вместо това искът за тази сума – 16 000 лв., ведно със съответната
законна лихва, следва да бъде отхвърлен.
В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над
15 000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
съответната законна лихва, решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, решението следва да бъде отменено изцяло в
частта за разноските, вместо което отговорността за разноски следва да бъде
разпределена по следния начин:
Направените от ищеца разноски пред първата инстанция са в размер на
2 930 лв. платено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на иска
(20 000 лв.) и общия му размер (80 000 лв.) дължимите на ищеца разноски са в
размер на 733 лв.
Разноските на ответника пред първата инстанция са в общ размер на 3 630
лв., от които 3 000 лв. адвокатско възнаграждение, намалено поради прекомерност
7
съобразно направеното от насрещната страна възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК,
600 лв. депозит за вещи лица и 30 в. депозит за свидетел. Съобразно отхвърлената
част на иска (60 000 лв.), дължимите разноски на ответника пред първата
инстанция възлизат на 2 723 лв.
Ответникът дължи и част от разноските, направени от бюджета на
съдебната власт – общо 750 лв., съобразно уважената част на иска в размер на
187.50 лв. и ДТ върху същата част в размер на 800 лв. – общо 987.50 лв.
Направените пред въззивната инстанция разноски от въззиваемия-ищец са в
размер на 2 930 лв. платено адвокатско възнаграждение. Съобразно потвърдената
част на решението (5 000 лв.) и обжалваемия интерес (21 000 лв.), дължимите
разноски са в размер на 698 лв.
Направените пред въззивната инстанция разноски от жалбоподателя са в
размер на 2 178 лв., от които 1 728 лв. платено адвокатско възнаграждение и 420
лв. ДТ по жалбата. Съобразно уважената част на жалбата (16 000 лв.), дължимите
разноски на жалбоподателя възлизат на 1 659 лв.
След компенсация на разноските пред двете инстанции, определени
съобразно уважената част на иска (1 431 лв. за ищеца и 4 382 лв. за ответника),
възиваемият-ищец следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ответник
разноски в размер на 2 951 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260030/26.03.2021 год. на Плевенски окръжен съд по
т. д. № 69/2020 год. по описа на същия съд, в обжалваната част, с която
Плевенският окръжен съд осъдил „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Общо застраховане“ АД – гр. София да заплати на осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с чл.
498 ал. 3 от КЗ на И. И. Л. чрез законния му представител и баща И.Л. Н. – и
двамата от с. Буковлък, общ. Плавен, разликата над 20 000 лв. до 36 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от И. И. Л. неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат на ПТП на 18.02.2019 год., около 17.30 ч., с
участието на л. а. „Мерцедес“ Е 270, с рег. № 34****, в гр. Плевен, по *********,
при завой надясно срещу бензиностанция „Еко“, управляван от В. И. В. и поради
негово виновно и противоправно поведение, който водач е бил застрахован при
8
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/23/119000449865, сключена на 07.02.2019 год. и валидна от 12.02.2019 год. до
11.02.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.07.2019 год. до
окончателното изплащане, както и изцяло в частта за разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Л. с ЕГН **********, от с. Буковлък,
общ. Плевен, обл. Плевен, действащ лично и чрез своя законен представител и
баща И.Л. Н., против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Общо
застраховане“ АД – гр. София иск по чл. 432 от КЗ за разликата над 20 000 лв. до
36 000 лв., възлизаща на 16 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в резултат на ПТП на 18.02.2019 год., в гр. Плевен,
настъпило по вина на водача на л. а. „Мерцедес“ Е 270, с рег. № 34****,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Общо застраховане“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума от 10.07.2019 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. И. Л. с ЕГН **********, от с. Буковлък, общ. Плевен, обл.
Плевен, действащ лично и чрез своя законен представител и баща И.Л. Н., да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Общо застраховане“
АД – гр. София, ЕИК ********* сумата 2 951 лв. (две хиляди деветстотин
петдесет и един лева) разноски по делото пред двете инстанции по компенсация.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Общо
застраховане“ АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт (по см. на ВТАС) сумата 987.50 лв. (деветстотин осемдесет и
седем лева и петдесет стотинки) разноски от бюджета и ДТ по предявения иск.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10