№ 397
гр. Кърджали, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20235140100920 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на А. Е. Г., от гр. М. , К.обл., с
ЕГН ********** против „АРТЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* по
обективно и субективно съединени осъдителни искове по чл.128 т.2 от КТ,
чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от общо 18 655.80
/осемнадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и осемдесет / лева , от
която : 6 218.60 лева , представляваща неизплатеното брутно трудово
възнаграждение за м.май, юни и отчасти м. юли -до 14.07.2023 год./ датата на
прекратяване на трудовото правоотношение / ; 7 681.80 лева- представляваща
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ - за срока на договореното предизвестие- 3
брутни работни заплати , както и сумата от 4 755.40 лева - представляваща
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ -за неползван от годишен отпуск за 2023
год. - 39 дни, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира и разноски в
производството.
Ответникът в срока за отговор не е подал такъв по реда на чл.131 от
ГПК. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея. Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства, процесуалното поведение на страните и направеното искане от
страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, намира, че са
1
налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване по делото на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Същият е
редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален
представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово
отсъствие. От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните в хода на делото доказателства, в това число при приложение на
последиците на разпоредбата на чл.161 от ГПК поради непредставяне на
писмени доказателства от ответника, за който е бил задължен от съда с
определението за насрочване.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество
на спора.
При този изход на делото в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да се присъдят претендираните от него разноски в общ размер на
2518.70 лв. , от които 2500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство и 18.70 лв. държавна такса за вписване на
обезпечителна заповед. Съдът намира, че направените разноски в образувано
изп.дело по налагане на обезпечителни мерки следва да се присъдят в
настоящото производсто по следните съображение:
Обезпечителното производство, дори и развило се в рамките на исков
процес, има относителна процесуална самостоятелност. Същото е
функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния
изход на принудителното удовлетворяване на правото – и с бъдещия
изпълнителен процес /ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС – ОСГТК/. Това
производство има две фази: 1) по допускане на обезпечаването на иска и 2) по
налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Двете фази се развиват пред
различни органи, но същите са част от единния обезпечителен процес така Ж.
2
С., БГПП, изд. 2012 г., стр. 1209, стр. 1220 – 1226.. Според т. 5 от ТР №
6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК „направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход“. Доколкото в ТР разноските
не са разграничени по отделни фази, то следва да се приеме, че се имат
предвид всички направени разноски в обезпечителното производство и в
двете му фази – както по допускане, така и по налагане на обезпечението,
независимо пред кой орган те са се развили. В случая не съществува правна
възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки да бъдат
събрани по друг ред, вкл. и директно от съдебния изпълнител в рамките на
образуваното пред него производство. Това производство няма характер на
изпълнително такова по смисъла на ГПК /независимо как канцеларски е
заведено от съдебния изпълнител/, като липсва и изпълнителен титул в полза
на ищеца, въз основа на който те да бъдат събрани от съдебния изпълнител –
такъв може да бъде само съдебен титул, доколкото дължимостта на тези
разноски от ответника е обусловено от положителния за ищеца изход по
исковото дело, преценката за което принадлежи само на съда съобразно т. 5
от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК. Действително, разноските по
изпълнението могат да се събират от съдебния изпълнител и директно
съгласно чл. 79 ГПК /без изпълнителен лист/, но само в рамките на
изпълнително производство, образувано въз основа на друг изпълнителен
титул, докато развилото се пред съдебния изпълнител производство по чл. 400
ГПК не е изпълнително производство, а обезпечително такова. В това
производство съдебният изпълнител не е компетентен нито да признава, нито
да събира разноски на която и да е страна, така както това не може да стори и
друг орган в подобно производство по налагане на други обезпечителни
мерки /напр. съдията по вписванията при налагане на възбрана – чл. 400, ал. 2
ГПК/. Следователно, ако тези разноски не се присъдят от съда в исковото
производство, те ще останат невъзмездени за спечелилата исковия спор
страна, което е очевидно несправедливо. Ето защо в настоящото
производство, съдът следва да присъди направените разноски в
обезпечителното производство.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат държавната такса по делото съразмерно на уважената част на всеки
от предявените искове, но не по-малко от 50 лв. /чл.1 от ТДТГПК/, при което
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали
3
сумата 746.23 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "АРТЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, п.к. 6600,бул. БЪЛГАРИЯ №
2Б, представлявано от управителя Светла Петкова Кривошапкова да заплати
на А. Е. Г., от гр. М. , К.обл., с ЕГН ********** сума в общ размер на 18
655.80 /осемнадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и осемдесет /
лева , от която : 6 218.60 лева , представляваща неизплатеното брутно
трудово възнаграждение за м.май, юни и отчасти м. юли -до 14.07.2023 год./
датата на прекратяване на трудовото правоотношение / ; 7 681.80 лева-
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ - за срока на договореното
предизвестие- 3 брутни работни заплати , както и сумата от 4 755.40 лева -
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ -за неползван от годишен
отпуск за 2023 год. - 39 дни, по прекратено трудово правоотношение съгласно
Заповед №411/14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на исковата молба 18.07.2023г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "АРТЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, п.к. 6600,бул. БЪЛГАРИЯ №
2Б, представлявано от управителя Светла Петкова Кривошапкова да заплати
на А. Е. Г., от гр. М. , К.обл., с ЕГН **********, сума в общ размер на
2518.70 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК "АРТЕКС БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали,
п.к. 6600,бул. БЪЛГАРИЯ № 2Б, представлявано от управителя Светла
Петкова Кривошапкова, да заплати в полза на Държавата- бюджет на
съдебната власт, по сметка на РС- Кърджали сума в общ размер 746.23 лв.,
представляваща дължима държавна такса в производството.
Присъдените суми /с изключение на дължимите в полза на Бюджета
на съдебната власт/ могат да бъдат платени по следната банкова сметка на
ищеца: : IBAN BG22BUIN*************** Банка „ Алианц -България „ АД
гр. София, с титуляр на сметката "АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Д. и
БОЯДЖИЕВ".
4
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5