Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на пети
декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 6041 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
44170 от 19.02.2019 г., постановено по гр. д. № 11850/2018 г., по описа на СРС,
41ви състав, е признато за установено по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Г.А.А. и К.Н.А. дължат на „Т.С.” ЕАД на основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 150 от ЗЕ разделно (по ½ всеки) от сумата от
1686.11 лева – главница, от която 1675.11 лева за доставена и незаплатена
топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 70, находящ се в гр.София,
ж.к. ******, аб. № 322028 в периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и от сумата
от 11 лева дялово разпределение или по 837.55 лева за топлинна енергия и 5.50
лева за дялово разпределение всеки един, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.06.2017г. до окончателното
заплащане на сумата. С решението са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Г.А.А.
и К.Н.А. искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ за разликата над сумата от 1675.11 лева до пълния
предявен размер от 1675.13 лева и иска с правно основани е чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 122.69 лева представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2016г. до 31.05.2017г., от която 120.98
лева върху цената на доставената и незаплатена топлинна енергия и 1.71 лева
върху сумата за дялово разпределение. С решението се съдът се е произнесъл и по
искането на страните за присъждане на сторените от всеки от тях разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „М.Е.“
ООД.
В срока по
чл.259, ал. 1 от ГПК от името на „Т.С.“ ЕАД е депозирана въззивна жалба с вх. №
5043039/13.03.2019г. срещу първоинстанционното решение в частта, с която са
отхвърлени предявените от дружеството искове за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и дялово разпределение. В жалбата се излагат
съображения, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, с
които се регламентират облигационните отношения между страните. Сочи се, че
съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, поради което ответниците са изпаднали в забава за
дължимите суми след изтичане на последния ден от месеца. С оглед изложеното се моли
решението на Софийски районен съд в обжалваната му част да бъде отменено, а
предявените от дружеството искове изцяло уважени. Претендира се и присъждането
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК от името на Г.А.А. и К.Н.А., чрез особения им представител
адв. В.С., е депозиран отговор на
въззивната жалба, с който се оспорват доводите на въззивника. Поддържа се, че
постановеното от Софийски районен съд решение е правилно в обжалваната му част
и се моли същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 08.06.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД,
с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжниците Г. Р.А.,
ЕГН ********** и К.Н.А., ЕГН ********** за следните суми: 1/ сумата от 1686,13
лева, предсталяваща доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „****, аб. № 322028, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.06.2017 г. до изплащането ѝ; 2/ мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 122,69 лева за периода 15.09.2016 г. – 31.05.2017
г.
На 16.06.2017 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 37562/2017 г., по описа на
СРС, 41 състав, с която е разпоредено длъжниците да заплатят разделно /по
½ част за всеки от тях/ на кредитора „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението
суми, както и разноските по делото.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК се счита за
редовно връчена на длъжниците Г. Р.А., ЕГН ********** и К.Н.А., ЕГН **********
на 08.01.2018 г. на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 22.01.2018
г. първоинстанционният съд е указал на
заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането на съда. В указания
срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът
е предявил иск срещу Г. Р.А., ЕГН ********** и К.Н.А., ЕГН ********** за
претендираните в заявлението суми.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците Г. Р.А.,
ЕГН ********** и К.Н.А., ЕГН **********. Поддържа, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „М.Е.“ ООД, като в
тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответниците, чрез назначения
им особен представител – адв. В.Н.С. - САК е депозиран общ отговор на исковата
молба, с които се оспорват предявените искове. В отговора се поддържа, че не е
установено по делото, че ответниците са имали качеството клиенти на топлинна
енергия през процесния период. Оспорва се, че през процесния период ищцовото
дружество е доставяло стоки или услуги на процесната стойност, както и че е
доставяло топлоенергия на адреса, отговаряща на български държавен стандарт за
топлопреносната мрежа към исковия период. Излагат се доводи за нищожност на
клаузи в общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. по отношение на падежите на
задълженията за заплащане на топлинна енергия, тъй като същите зависели от
обявяване на фактурите в интернет, а не всички потребители имали възможност да
следят сметките си в мрежата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 41-ви състав, решение за валидно.
Решението в
обжалваната част по отхвърлените искове за обезщетение за забава за периода от
15.09.2016 г. до 31.05.2017 г., дължимо върху главницата за възнаграждение за
дялово разпределение е недопустимо и като такова следва да се обезсили и делото
по иска в тази част следва да се прекрати. В случая със заповедта по чл. 410 от ГПК не е присъдена на заявителя сума за лихва за забава върху възнаграждението
за дялово разпределение на енергията. Заповедта изрично сочи основанието на
задълженията - потребена стойност на топлинна енергия и лихва за забава на
същата, поради което и само на такова основание е допустим установителния иск
по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно при преценката за допустимост на
иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването на такава
заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не
е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в него. На
длъжника се връчва заповедта за изпълнение, като именно тя очертава претенцията
към него и съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В
конкретния случай със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на суми,
представляващи обезщетение за забава за периода от 15.09.2016г. до 31.05.2017г.,
дължимо върху главница за възнаграждение за дялово разпределение, поради което исковете
за тази сума са недопустими, респективно постановеното по тези искове решение
на СРС е недопустимо и следва да се обезсили в тази му част, а производството
по исковете за обезщетение за забава за периода от 15.09.2016г. до
31.05.2017г., дължимо върху главница за възнаграждение за дялово разпределение,
следва да се прекрати. Съдът не следва да се произнася по заповедта за
изпълнение за тези суми, защото иск за такива не е допустим и в правомощие на
заповедния съд е да прецени, дали следва да обезсили заповедта в тази ѝ
част.
В останалата
обжалвана част решението е допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част, въззивният съдебен състав намира следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за
плащане на обезщетение за забава върху стойност на доставена и потребена
топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му
потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот
– в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17
май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила в необжалваните части, с които е признато за
установено, че ответниците Г. Р.А., ЕГН ********** и К.Н.А., ЕГН **********
дължат на ищцовото дружество на основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с
чл. 150 от ЗЕ разделно (по ½ всеки) от сумата от 1686.11 лева –
главница, от която 1675.11 лева за доставена и незаплатена топлинна енергия до
топлоснабден имот – апартамент № 70, находящ се в гр.София, ж.к. ******, аб. №
322028 в периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и от сумата от 11 лева дялово
разпределение или по 837.55 лева за топлинна енергия и 5.50 лева за дялово
разпределение всеки един, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.06.2017г. до окончателното заплащане на сумата.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че е формирана сила на
пресъдено нещо по отношение на обстоятелствата относно наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
между страните в настоящото производство през претендирания в исковата молба
период за процесния имот.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира, че в настоящото производство е
установено при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са имали
качеството клиенти на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент
№ 70, находящ се в гр.София, ж.к. ******, аб. № 322028 през процесния период,
както и че в същия имот е доставена топлинна енергия през процесния период на
стойност, посочена в решението на СРС.
Спорния по
делото въпрос, който следва да намери разрешение в настоящото производство е
този, касаещ дължимостта на сумата от 120,98 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2016г. до
31.05.2017г., дължима върху цената на доставена и незаплатена топлинна енергия.
За да бъде
уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
За процесния
период от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. страните в настоящото производство са
били обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от Протокол №
53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В раздел IX от горепосочените Общи условия са
уредени въпросите свързани със заплащането на топлинната енергия и услугата за
дялово разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителни сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 33, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за
задължения по чл. 32, ал. 2 и то само в случай, че същите не са заплатени в
срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с цитираната разпоредба възникването на задължения
за обезщетение за забава върху вземането за потребено количество топлинна
енергия е поставено под условия, доказването на сбъдването на което е в тежест
на продавача – ищец в настоящото производство. По делото не са представени
доказателства за сбъдване на условието по чл. 33, ал. 4 от обвързващите
страните по спора Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, поради което и предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с предмет обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.09.2016г. до 31.05.2017г., дължима върху цената на доставена и
незаплатена топлинна енергия се явява неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода
на спора пред въззивната инстанция право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК имат въззиваемите. От името на същите не е
направено искане за присъждане на разноски, поради което настоящият състав не
следва да се произнася по въпроса за разноските.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 44170 от 19.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 11850/2018 г., по описа на СРС, 41-ви състав в частта,
с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** Б против Г. Р.А., ЕГН ********** и К.Н.А., ЕГН **********
и двамата с адрес: *** искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Р.А., ЕГН ********** и К.Н.А.,
ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* по ½ част от сумата от 1.71
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.09.2016г. до 31.05.2017г., дължимо върху цената на услугата дялово
разпределение в топлоснабден имот – апартамент № 70, находящ се в гр.София,
ж.к. ******, аб. № 322028, И ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по исковете в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44170 от 19.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 11850/2018 г., по описа на СРС, 41-ви състав в
останалата обжалвана част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „М.Е.” ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.