Решение по дело №1384/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 декември 2023 г.
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20237180701384
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2419

гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, 29 – ти състав, в публично заседание, проведено на 23.11.2023 г., в състав:

 

Съдия: Адриан Янев

 

при участието на секретаря Петя Петрова и прокурора Илияна Джубалиева, като разгледа административно дело № 1384 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

 Образувано по искова молба на Д.Ю.С., с която на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати следните суми:

-сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затвора гр. Пловдив за период от 01.05.2018 г. до 20.08.2018 г. и сумата от 727,51 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 20.08.2018 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

            -сумата от 2 000 лева,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затворническото общежитие гр. Смолян за период от 21.08.2018 г. до 30.11.2018 г. и сумата от 913,34 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 30.11.2018 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

-сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затвора гр. Пловдив за период от 01.12.2018 г. до 25.06.2019 г. и сумата от 1397,07 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 25.06.2019 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

-сумата от 2 500 лева,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затворническото общежитие гр. Смолян за период от 26.06.2019 г. до 30.10.2019 г. и сумата от 909,72 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 31.05.2019 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

-сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затвора гр. Пловдив за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 529,17 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 30.04.2021 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

-сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затвора гр. Пловдив за период от 01.05.2022 г. до 28.02.2023 г. и сумата от 101,11 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 28.02.2023 г. погрешно в исковата молба е посочен несъществуващ ден – 30-то число на този  месец, поради което се приема последния му ден) до 31.05.2023 г. (, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се поддържа, че в Затвора гр. Пловдив и Затворническото общежитие гр. Смолян са допуснати следните нарушения на чл. 3 ЗИНЗС:  1. липса на достатъчно жилищна площ; 2. липса на вентилация, проветряване и свеж въздух; 3. лошо състояние на тоалетната (неработещи казанчета, чешми, умивалници и липса на шумоизолация); 4. лошо състояние на банята (липса на нормална температура на водата, липса на възможност за индивидуално къпане и преминаване по хавлия през открита площ, за да се стигне до банята); 5. липса на достатъчно светлина в килиите поради малкия прозорец и формата на спалното помещение); 6. липса на отопление през зимния период и неосигуряване на достатъчно дебели завивки; 7. наличието на бълхи дървеници в килиите, както и неосигуряването на препарати за почистване; 8. липса на водене на индивидуална и корекционна работа (не е дадена възможност за участие в програми за въздействие за индивидуална и групова работа); 9. липса на достатъчно мебели в килиите; 10. неосигуряване на питейна вода в ЗО Смолян за втория му период на пребиваване. Посочва, че тези нарушения са го поставили в унизително положение.  

Подаден е отговор на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се оспорват исковите претенции.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковете и предлага да се отхвърлят.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложено становище, изготвено от инспектор пробация (л. 89), се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив през три периода, които са с начални дати 13.06.2018г., 20.12.2019 г. и 26.05.2022 г. (датите при постъпване в Приемно отделение на Затвора).

От справка, изготвена от инспектор (л.108) се установява, че ищецът се е намирал в Затворническото общежитие гр. Смолян през следните периоди: от 08.08.2018 г. до 29.10.2018 г. (след това е преместен в Затвора гр. Пловдив) и от 17.04.2019 г. до 16.08.2019 г. (след това е освободен).

Приложена е справка на началника на Затвора гр. Пловдив (л. 53 и л. 54), от която се установява, че ищецът е бил освобождаван от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ на следните дати: 16.08.2019 г., 15.03.2021 г. и 06.01.2023 г.

Обстоятелствата, посочени в горепосочените документи, не са оспорени от ищцовата страна, поради което от съвкупната преценка на същите (съобразявайки датите на постъпване и освобождаване и периодите в ЗО Смолян) се установява, че ищецът Д.Ю.С. е търпял наказание лишаване от свобода, респ. задържане под стража, за което се е намирал в  пенитенциарно заведение както следва:

-от 13.06.2018 г. до 07.08.2018 г. в Затвора гр. Пловдив;

-от 08.08.2018 г. до 29.10.2018 г. в Затворническото общежитие гр. Смолян;

-от 30.10.2018 г. до 16.04.2019 г. в Затвора гр. Пловдив;

-от 17.04.2019 г. до 16.08.2019 г. в Затворническото общежитие гр. Смолян;

-от 20.12.2019 г. до 15.03.2021 г. в Затвора гр. Пловдив;

-от 26.05.2022 г. до 06.01.2023 г. в Затвора гр. Пловдив;

На следващо място следва да се разгледат хронологично документите, отнасящи се за жилищната площ на спалните помещения и броя лица настанени в тях, както и битовите условия, където е пребивавал ищецът.

По делото е приложено становище на инспектор - пробация (л. 89), от което се установява, че ищецът е пребивавал в Приемно отделение в Затвора гр. Пловдив, считано от 13.06.2018 г. до 19.06.2018 г., но липсват съхранявани данни от администрацията на затвора, касаещи в кое помещение е бил настанен и с колко лица е съжителствал, включително и за битовите условия.

Видно от справка на ИСДВР (л. 66 – л. 69), според която до 16.05.2020 г. липсват съхранявани данни, отнасящи с колко лица е съжителствал ищецът в спалните помещения в Затвора – гр. Пловдив (до 09.112018 г. липсва и информация в кое помещение е бил настанен). От справка на ИСДВР (л. 95 – л. 96) се установява, че ищецът е пребивавал в спално помещение № 72 (пост № 2) за периода от 09.11.2018 г. до 15.03.2019 г., както и в спално помещение № 82 (пост № 2) за периода от 15.03.2019 г. до 12.04.2019 г. Всяко спално помещение е обзаведено с легло и шкаф за всеки един от лишените от свобода. В стаите са налични санитарен възел с течаща студена вода и отваряеми прозорци.

От справка рег. № 445-1/04.10.2023 г., изготвена от началника на ЗОО –  гр. Смолян (л. 108 – л. 109), се установява, че за периода от 08.08.2018 г. до 29.10.2018 г. ищецът е бил настанен в стая № 311 в ЗО – гр. Смолян, която е с площ 38,16 кв. м., като е посочено, че не са настанявани повече от осем лишени от свобода. В тази връзка съдът приема, че броят настанени е 8 човека, доколкото се твърди единствено, че не е превишаван този брой, т. е. за периода  от 08.08.2018 г. до 29.10.2018 г. е била осигурена жилищна площ от 4 кв. м. за всяко едно от лицата, настанени в това помещение (при съобразяване на общата площ на стаята спрямо броя лишени от свобода в помещението). За периода от 17.04.2019 г. до 16.08.2019 г. ищецът е обитавал стая № 302 в ЗО гр. Смолян, която е с площ 32,6 кв. м., като за този период не са настанявани повече от седем лишени от свобода, което означава, че и за този период е била осигурена жилищна площ от 4 кв. м. за всеки от обитаващите в това помещение.

От справка рег. № 445-1/04.10.2023 г., изготвена от началника на ЗОО –  гр. Смолян (л. 108 – л. 109), се установява още, че стая № 311 има два отваряеми прозореца с размери 160см/170см., оборудвана е с един шкаф с по четири отделения (с размери 35 х 100 см. и височина 195 см.), два малки шкафа, масичка, два стола и легла за всеки с размери 80х190 см. Същата стая няма санитарен възел, но настанените в нея ползват обща тоалетна на същия етаж, където има достъп до течаща студена вода. Стая № 302, състояща се от две помещения, има два отваряеми прозореца с размери 160см/170см., оборудвана е с два шкафа с по четири отделения (с размери 35х100 см. и височина 195 см.), две маси, два стола и легла за всеки с размери 80х190 см. Тази стая разполага със санитарен възел, където има достъп до течаща студена вода.

Справка рег. № 445-1/04.10.2023 г., изготвена от началника на ЗОО –  гр. Смолян (л. 108 – л. 109) дава информация, че достъпът до топла вода се осъществява два пъти седмично в общо помещение (баня на третия етаж) според изготвен дневен график. На банята е направен ремонт в началото на 2018 г. С постъпването в затвора му се зачисляват дюшек, възглавница, брой одеяла според сезона. Могат да ползват собствени чаршафи и калъфки, или да им се осигурят такива. Осигурено е един път седмично пералня, за което е представен график. Всеки месец са предоставяни препарати за почистване на килиите.  Извършвани са дейности по дезинсекция и дератизация, което се подкрепя и от приложените по делото графици и протоколи за извършени услуги. От РЗИ са вземани редовни проби от питейната вода и не са давани предписания за нежелани вещества в нея,. Допълнително на лишените от свобода е предоставена възможност да закупуват бутилирана вода. С ищеца са водени индивидуални беседи във връзка с плана на присъдата, но същите не давали резултат, доколкото е наказван два пъти. 

От приложеното становище на инспектор - пробация (л. 89) се установява, че ищецът е пребивавал в стая „ОП-2“ в Приемно отделение в Затвора гр. Пловдив, считано от 20.12.2019 г. до 27.12.2019 г., но липсват съхранявани данни от администрацията на затвора, касаещи в кое помещение е бил настанен и с колко лица е съжителствал, включително и за битовите условия. Помещението е с площ 26,28 кв.м., разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,44 м./1,18 м. и 0,98 м/1,18 м., както и с осветителни тела. Наличен санитарен възел с площ от 2,7 кв.м., разполагащ с прозорец, течаща студена вода, осветление и вентилация. Отоплението се извършва посредством централно топлоподаване през отоплителния период. Липсват данни какво е било обзавеждането.

От приложеното становище на инспектор - пробация (л. 89) се установява, че ищецът е пребивавал в стая „ОП-2“ в Приемно отделение в Затвора гр. Пловдив, считано от 26.05.2022 г. до 31.05.2022 г. Помещението е със същата площ от 26,28 кв.м., което е с горепосочените битови условия, каквито са били при предходното му посещение. Ищецът е бил настанен съвместно с други лица както следва: на 26.05.2022 г. – 8 човека, на 27 - ми, 28 - ми и 29 – ти май 2022 г. – 6 човека и на 30.05.2022 г. – 8 човека. Това означава, че за два дни (26.05.2022 г. и 30.05.2022 г.) е липсвало осигурена жилищна площ от 4 кв.м.

От справка на ИСДВР (л. 66-л. 68) се установява, че от 16.05.2020 г. до 05.03.2021 г. е бил настанен в стая № 4 на пост IV в Затвора гр. Пловдив, която е с площ 28,19 кв.м., в която не е включена площта на санитарния възел (2,99 кв.м.) Стаята разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,50м/1м и 0,95м/0,95м., а в тоалетната прозорецът е с размери 0,30/1,10м. С оглед площта на килията (28,19 кв.м.) следва извод, че максималният брой лишени от свобода в това помещение е 7, за да се осигури жилищна площ от 4 кв.м. Това изискване не е спазено за следните периоди: от 16.05.2020 г. до 03.06.2020 г. (8 човека); от 26.06.2020 г. до 28.06.2020 г. (8 човека); от 30.06.2020 г. до 06.07.2020 г. (8 човека); на 07.07.2020 г. (9 човека) и от 08.07.2020 г. до 19.07.2020 г. (8 човека), т. е. общо 42 дни.  За останалия период до 04.03.2021 г. не е нарушено изискването за осигуряване на минимална жилищна площ.

От справка на ИСДВР (л. 66-л. 68) се установява, че от 05.03.2021 г. до 05.03.2021 г. е бил настанен в тая № 9 на пост VI в Затвора гр. Пловдив, която е с площ 27,99 кв.м., като същата разполага с два отваряеми прозорци с размери 0,9м/0,55м. В стаята липсва санитарен възел, но достъп до такъв е осигурен, който е с площ 2,4 кв.м. (разполага с прозорец). От 05.03.2021 г. до 09.03.2021 г. в стаята е били настани 4 човека, а за периода от 10.03.2021 г. до дата на второто му освобождаването – 15.03.2023 г. са били настанени 3 – ма лишени от свобода, т. е. била е осигурена жилища площ от 4 кв.м. 

По делото е приложено становище на ИСДВР (л. 91), от което се установява, че от 31.05.2022 г. до 11.08.2022 г. ищецът се е намирал стая № 56 в пост V в Затвора – гр. Пловдив, която е с площ от 27,89 кв.м., разполагаща с отваряеми прозорци и санитарен възел. За този период е спазено изискването за минимална жилищна площ, тъй като обитателите не са били повече от 6 човека.

По делото е приложено становище на ИСДВР (л. 56), от което се установява, че за периода от 12.08.2022 г. до датата на трето му освобождаване – 06.01.2023 г. ищецът се е намирал стая № 27 в трета група в Затвора – гр. Пловдив, която е с площ от 39,02 кв.м., разполагаща с два отваряеми прозорци. Наличен е санитарен възел с площ от 4,36 кв.м. за периода от 25.08.2022 г. до 28.08.2022 г. (4 дни) не е била осигурена минимална жилищна площ, тъй като през това време в спално помещение е имало 10 лишени от свобода. В останалите периоди на пребиваване в тази стая е спазено изискването за минимална жилищна площ, тъй като обитателите не са били повече от 9 човека.

От справка (л. 95 - л. 96), справка (л. 91 – л. 90) и становище (л. 56) дават информация за битовите условия в Затвора гр. Пловдив за всички периоди на пребиваване на ищеца. Отоплението е осъществявано чрез централно – локално парно отопление през отоплителния сезон, за което стаите са снабдени с радиатори. Извършвана е санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи, което се подкрепя от приложените по делото графици и протоколи за извършени услуги. С постъпването в затвора му се зачисляват дюшек, възглавница, брой одеяла според сезона. Могат да ползват собствени чаршафи и калъфки, или да им се осигурят такива. Осигурено е достъп до пералня според утвърден график. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до баня с топла течаща вода съгласно график за разпределение на времето на лишението от свобода от съответната група (на работещите е осигурен всеки ден достъп до баня). Питейната вода е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество, което е за всички граждани в условията на свободен живот. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в него, за което са снабдени с препарати за почистване.

От становище на ИСДВР (л. 56) се установява допълнително, че ищецът е работил 21 дни, като е спрян от работа поради несериозно отношение към трудовия процес. Същият е взел участие в програма „Живот на свобода. Справяне със стреса след освобождаване – правилно адаптиране“. С ищеца са провеждани са беседи и ежеседмични разговори по различни поводи – при планирани на присъдата, за участие в групова работа, при мотивиране за започване на работа и други. Корекционната дейност не е оказала необходимото въздействие поради утвърдените криминални нагласи.

По делото е разпитан свидетелят И.К., който посочва, че през 2019 – 2020 г. е бил заедно с ищеца в една килия - № 4 в шести пост, като същата била за 4- ма човека, но били настанени 8-8 души. Поддържа, че липсва вентилация, като само едното крило на прозореца се е отваряло. Счита, че тоалетните са в лошо състояние (изкъртена мивка и с дупки по вратата), а течаща вода е имало само при наличие на наляган. Извършвала се дезинсекция, но пак имало насекоми. Ползвали два пъти седмично баня, но трябвало да преминават по хавлия през открито пространство, тъй като липсвали съблекални в банята. Изразява мнение, че отоплението е под всякаква критика, тъй като нямало между 6:00 ч. и 08:00 ч. и между 14:00ч до 18:00 ч. Споделя, че през 2019 г. до 2020 г. имало пералня, но след това се развалила, при което прането е извършвано на ръка. Става ясно, че на затворниците се осигуряват препарати за почистване.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, с която посочва, че през 2019 г. са били 8 -9 човека в спално помещение № 4 в шести пост, тъй като противоречат на справка на ИСДВР (л. 66 – л. 69), според която до 12.04.2019 г. ищецът се е намирал в други спални помещения, а именно № 72 и № 82 в пост № 2. Не се дава вяра и на показанията, че през цялата 2020 г. в стаята са били 8-9 души, доколкото със справка  на ИСДВР (л. 66-л. 68) се установява, че това е било общо за 42 дни. В друга част показанията не дават сведения за факти, а изразяват лично мнение (напр. че е било мръсно, студено и задушно), поради което не се кредиторат.

В останалата част показанията на свидетеля се кредитират, тъй като не противоречат на писмените доказателства и свидетелят е изтърпявал наказанието лишаване от свобода заедно с ищеца, при което е имал непосредствени впечатления от съвместното съжителство, както и от обстановката в  килиите.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите-за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Липсва легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, поради което тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона.  Според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Според чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, а в чл. 21, ал. 6 е регламентирано, че  на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Според чл. 120, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС се извършва индивидуалната корекционна работа с осъдените, която е насочена към преодоляване на поведенчески проблеми и адаптивни кризи, както и към информирането им относно техния правен и социален статус и условията за изтърпяване на наказанията.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

 Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението)съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

В случая се установи, че ищецът не се е намирал в Затвора гр. Пловдив и ЗОО Смолян за част от исковите периоди по предявените претенции: от 01.05.2018 г. до 12.06.218 г.; от 16.08.2019 г. до 30.10.2019 г.; от 15.03.2021 г. до 30.04.2021 г.; от 01.05.2022 г. до 25.05.2022 г. и от 06.01.2023 г. до 30.02.2023 г.  Това от своя страна е самостоятелно основание исковете за тези периоди да се отхвърлят, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС

Не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и чл. 120, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС. Това е така, тъй като е осигурен постоянен достъп до санитарен възел с течаща вода и достъп два пъти седмично до баня (за работниците – ежедневно). Налице е необходимата мебелировка (легло, шкаф, стол и др.), осигурени са отопление, осветление и възможност за проветряване. Налице е достъп до питейна вода. Водена е индивидуална корекционна дейност с ищеца. Поддържането на хигиената в стаята е задължение на настанените в нея, за което им са осигурявани почистващи препарати и пособия. Лошото състояние на обзавеждането в банята, тоалетната и мебелировката не представляват нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, а са лични възприятия на ищеца.

До 16.05.2020 г. липсват данни при ответника за това с колко лица ищецът е пребивавал в съответното помещение, а ищецът не е ангажирал доказателства за това (не се кредитират показанията на свидетеля в тази част). Доказването на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (осигуряване на жилищна площ от 4 кв. м.) е в тежест на ищеца, а същият не е ангажирал доказателства за това. В същото време този елемент от фактическия състав не е включен в презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, доколкото същата се отнася за наличието на неимуществени вреди и причинно – следствена връзка. В тази връзка следва да се посочи, че провеждането на насрещно доказване за наличието на благоприятни условия в затвора не е обратно доказване, свързано с оборване на презумпция. Същото цели да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на факта по нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (по – горе се изложиха допълнителни доводи). В тази връзка до 16.05.2020 г. не е доказано наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, свързано с осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м.

За останалия период се доказа нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС само за 48 дни, като за останалия период също не е доказан (проведено е успешно насрещно доказване). Това нарушение е за следните периоди: 2 дни (26.05.2022 г. и 30.05.2022 г.), 42 дни (от 16.05.2020 г. до 03.06.2020 г., от 26.06.2020 г. до 28.06.2020 г., от 30.06.2020 г. до 06.07.2020 г., на 07.07.2020 г. и от 08.07.2020 г. до 19.07.2020 г.) и 4 дни (25.08.2022 г. до 28.08.2022 г.). През тези периоди не е осигурена 4 кв. м. жилищна площ на ищеца, която да е свързана с осигуряване на възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди.

Наличието на такова нарушение води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди (в случая унижение) и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с неосигуряване на минимална жилищна площ, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и ЗО Смолян при отчитане икономическия стандарт на страната за 2020 г. и 2022г. Според съда справедливо обезщетение следва да е 7 лева за всеки ден, през който не е осигурявана минимална жилищна площ, т. е. общо за 48 дни е 336 лева (разпределено спрямо периодите по исковите претенции). Такъв размер ще осигури репариране на неимуществените вредите, причинени на ищеца от унизителното отношение, в което е бил поставен заради липсата на достатъчна жилищна площ.

  Въз основа на горното исковите претенции следва да се уважат и отхвърлят както следва:

Изцяло неоснователни са исковите претенции за заплащане на 1 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди при престоя в Затвора гр. Пловдив за период от 01.05.2018 г. до 20.08.2018 г. и на сумата от 727,51 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 20.08.2018 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Изцяло неоснователни са исковите претенции за заплащане на 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди при престоя в Затворническото общежитие гр. Смолян за период от 21.08.2018 г. до 30.11.2018 г. и на сумата от 913,34 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 30.11.2018 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Изцяло неоснователни са исковите претенции за заплащане на 3 500 лева- обезщетение за неимуществени вреди при престоя в Затвора гр. Пловдив за период от 01.12.2018 г. до 25.06.2019 г. и на сумата от 1397,07 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 25.06.2019 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Изцяло неоснователни са исковите претенции за заплащане на 2 500 лева- обезщетение за неимуществени вреди при престоя в Затворническото общежитие гр. Смолян за период от 26.06.2019 г. до 30.10.2019 г. и на сумата от 909,72 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 31.05.2019 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Основателна е исковата претенция за сумата от 294 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (осигуряване на минимална жилищна площ), за 42 дни (от 16.05.2020 г. до 03.06.2020 г., от 26.06.2020 г. до 28.06.2020 г., от 30.06.2020 г. до 06.07.2020 г., на 07.07.2020 г. и от 08.07.2020 г. до 19.07.2020 г.), ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като разликата от този размер до предявения размер от 2 500 лева за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. (за нарушение на чл. 3 и чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и чл. 120, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС) следва да се отхвърли като неоснователна. Дължимата лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в размер на 63,98 лева за период от 30.04.2021 г. до 31.05.2023 г., като разликата от тази сума до предявения размер на 529,17 лева за същия период следва да се отхвърли.

Основателна е исковата претенция за сумата от 42 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (осигуряване на минимална жилищна площ), за 6 дни (26.05.2022 г., 30.05.2022 г. и от 25.08.2022 г. до 28.08.2022 г.), ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като разликата от този размер до предявения размер от 4 000 лева за период от 01.05.2022 г. до 28.02.2023 г. (за нарушение на чл. 3 и чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и чл. 120, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС) следва да се отхвърли като неоснователна. Дължимата лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в размер на 1,24 лева, считано от 28.02.2023 г. (погрешно е посочен несъществуващ ден – 30 то число от този месец, поради което се взема предвид последния ден от него) до 31.05.2023 г., като разликата от тази сума до предявения размер на 101,11 лева за същия период следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът има право да му се възстановяват направени разноски, които са съответни на уважената част (401,22 лева – главница и лихви) спрямо общия размер на исковете (16727 лева – главници и лихви). Същият е направил разноски от 10 лева за държавна такса, поради което има право да му се възстановяват 0,24 лева, съответни на уважената част.

По делото е приложен договор за представяне на правни услуги, от който се установява, че на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 АПК възнаграждението се изплаща на адвоката, предоставил правната помощ. Същото се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (при материален интерес от 16727 лева), т. е. 1 905,43 лева за адвокатски хонорар. Посоченият размер следва да се намали, като се съобрази уважената част от исковете спрямо общия размер на исковете, при което следва да се присъди сумата от 45,71 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от Д.Ю.С. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от 1 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затвора гр. Пловдив за период от 01.05.2018 г. до 20.08.2018 г., причинени за нарушение на чл. 3 и чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и чл. 120, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС и на сумата от 727,51 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 20.08.2018 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от Д.Ю.С. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затворническото общежитие гр. Смолян за период от 21.08.2018 г. до 30.11.2018 г., причинени за нарушение на чл. 3 и чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и чл. 120, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС и на сумата от 913,34 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 30.11.2018 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от Д.Ю.С. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от 3 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затвора гр. Пловдив за период от 01.12.2018 г. до 25.06.2019 г., причинени за нарушение на чл. 3 и чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и чл. 120, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС и на сумата от 1397,07 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 25.06.2019 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от Д.Ю.С. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от 2 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затворническото общежитие гр. Смолян, за период от 26.06.2019 г. до 30.10.2019 г., причинени за нарушение на чл. 3 и чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и чл. 120, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС и на сумата от 909,72 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 31.05.2019 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на Д.Ю.С. сумата от 294 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (осигуряване на минимална жилищна площ), за 42 дни (от 16.05.2020 г. до 03.06.2020 г., от 26.06.2020 г. до 28.06.2020 г., от 30.06.2020 г. до 06.07.2020 г., на 07.07.2020 г. и от 08.07.2020 г. до 19.07.2020 г.), ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 63,98 лева – лихва за забава върху главницата за период от 30.04.2021 г. до 31.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете претенции за разликата от 294 лева до предявения размер от от 2 500 лева за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. (за нарушение на чл. 3 и чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и чл. 120, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС), както и разликата от 63,98 лева до предявения размер от 529,17 лева – лихва за забава от 30.04.2021 г. до 31.05.2023 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на Д.Ю.С. сумата от 42 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (осигуряване на минимална жилищна площ), за 6 дни (26.05.2022 г., 30.05.2022 г. и от 25.08.2022 г. до 28.08.2022 г.), ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 1,24 лева, считано от 28.02.2023 г. до 31.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете претенции за разликата от 42 лева до предявения размер от 4 000 лева за период от 01.05.2022 г. до 28.02.2023 г. (за нарушение на чл. 3 и чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и чл. 120, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС), както разликата от 1,24 лева до 101,11 лева – лихва за забава от 28.02.2023 г. до 31.05.2023 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на Д.Ю.С. сумата от 0,24 лева – дължимата държавна такса, съответна на уважената част от исковете спрямо общия им предявен размер.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на адв. А.В.К. *** сумата от 45,71 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца, съответно на уважената част от исковете спрямо общия им предявен размер.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                           Съдия: