Мотиви към Присъда № 260000 от 31.03.2021 г.
по НОХ дело № 200
по описа за 2019 г. на Районен съд Своге,
изготвени
на 08.06.2021 г.
Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Своге против В.В.А. ***,
ЕГН **********, който е обвинен в това, че в периода от 02.04.2017 г. до
03.04.2017г. в с. Ц. и с. З., общ. С., при условията на продължавано
престъпление, когато две деяния, които
осъществят поотделно състави на едно и също престъпление и са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, с цел да принуди лицата П.И.Л.
и Е.Р.П., да се разпоредят с вещи - парични суми, ги е заплашил, чрез изпращане
на писма на хартиен носител, с увреждане на имуществото им и други
противозаконни действия / насилие / с тежки последици за техни ближни, както
следва : 1) на 02.04.2017 г. в с. Ц., общ. С., е изпратил на П. И.Л., ЕГН **********,
като поставил в пощенската му кутия писмо със съдържание : „огромен палеж - а
не един джип само”, „отвличане на дъщеря ти след училище”, „рязане на пръсти –
уши”, „саморазправа по пътищата”, „при първо съмнение за нещо нередно, сделката отпада и ще получиш ново
писмо заедно с отрязан пръст на някой от семейството ти” да се разпореди с вещ
- сумата от 7 000 /седем хиляди лева/, които пари да остави на главния път
Церово-Бов на 300 м. след разклона за с. Зимевица до мантинелата, и 2) на 03.04.2017 г. в с. З., общ. С., е изпратил на Е.Р.П., ЕГН **********,
като поставил върху барака в двора му, писмо със съдържание : „Следим твоите
деца”, „Рязане на пръст на някое от децата ти”,
„Огромен пожар и може и може да изгорите живи”, „Отрязаните неща се
изпращат в плик”, „Не се опитвай да
хитрееш, за да не патят децата ти”, „Ако
има сигнал в полицията до месец два ще - има огромен пожар”, да се разпореди с
вещ - парична сума в размер на от 20 000 /двадесет хиляди лева/, които П. да остави на отбивката в посока с.
Бов, общ. Своге, след табела край на с.
Церово зад мантинелата - престъпление по чл. 213а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния
кодекс (НК).
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Своге поддържа обвинението
срещу подсъдимия, както относно фактическата обстановка, така и относно правната
квалификация на деянията. Счита, че в хода на съдебното следствие обвинението
се доказва по безспорен и категоричен начин. По отношение на реализацията на
наказателната отговорност намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено справедливо
наказание „лишаване от свобода”, в рамките очертани от закона, както и глоба, като се приведе в изпълнение
отложеното наказание.
Адв.
С.И., повереник на частните обвинители и граждански ищци П.Л. и Е.П., счита че
от събраните по делото доказателства се установява фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт, като деянието е доказано по безспорен и несъмнен
начин. Моли изцяло да се уважат предявените граждански искове, а на подсъдимия
да се наложи съответното наказание.
Адв.
А.Б. и адв. Б.А., защитници на подсъдимия, поотделно посочват че обвинението е
останало недоказано, както от обективна, така и от субективна страна, а
осъдителна присъда не може да почива на предположения. Навеждат доводи за
съществени процесуални нарушения, извършени при събирането и проверката на
доказателствата. Поради посочените съображения и недоказаност на обвинението, се
иска от съда да оправдае подзащитния им по повдигнатото му обвинение, а
предявените срещу него граждански искове да бъдат отхвърлени.
Подсъдимият
В.А. твърди, че е невинен и се касае за опит да му бъде приписано престъпление,
което не е извършил.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, както и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното :
В.А. и П.Л. ***. Те са на почти еднаква
възраст, познават се добре, включително вторият е помагал на първия, като му е
давал пари на заем. А. е посещавал дома на Л. и е бил наясно със семейното и
имущественото му положение. Последното е било добро, тъй като лицето е работило
като ……, имал е ………., закупил си е камион на стойност около 55000 лева, строил
е къща. В началото на 2017 г. бил запален джип, собственост на П. Л., като този
факт станал достояние на жителите на селото. Посочените обстоятелства се
установяват от показанията на свидетелите П.Л., И.Л., Ц.С. и Р.С., като същите
са били добре известни на подсъдимия, тъй като той бил в приятелски отношения с
П.Л., а и двамата живеят в едно и също село, поради което видимите прояви на
материално благополучие могат безпроблемно да се констатират от всеки местен
жител.
Другият пострадал от престъплението, по
което е повдигнато обвинението срещу А., е Е.П..***, което е в близост до с. Ц.
и се занимава с …... Според показанията му разполага с над ………. и …….., което
безспорно го характеризира като човек с добро материално положение. Посочените
признаци на благосъстояние са видими, и следователно известни на всички жители
на околността. Няма данни двамата да са се познавали, но А. е на една възраст с
децата на П..
На 02.04.2017 г. свидетелят И.Л. намерил в
пощенската кутия на имота, обитаван от сина му и находящ се в с. Ц., писмо
адресирано до П.Л. и написано от подсъдимия. Начинът, по който подсъдимият е
успял да постави в пощенската кутия плика с писмото, не е установен по делото.
Посоченото обстоятелство не е нужно да бъде
установено по категоричен начин, тъй като не е обхванато от състава на
престъплението. Безспорно по делото е установено, че съдържанието
на текста написан от подсъдимия е достигнало до адресата си П.Л., като законът
не поставя никакви условия как точно трябва да стане това. Авторството на
документа е безспорно доказано по делото от приетата тройна съдебно – почеркова
експертиза. Вещите лица са категорични, че ръкописния текст върху пощенския
плик и писмото към него са изпълнени от подсъдимия. В.А. отказа съдействие на
вещите лица, поради което заключението е изготвено по наличните документи. По
тази причина обстоятелствата изложени от подсъдимия в дадените от него
обяснения, както и възраженията на защита, във връзка със събирането и
проверката на доказателствата, са неотносими, тъй като е очевидно нежеланието
на подсъдимия да съдейства за разкриване на обективната истина. Текстът адресиран до П.Л. е със следното заплашително съдържание : „огромен палеж - а не един джип само”, „отвличане на дъщеря ти след
училище”, „рязане на пръсти – уши”, „саморазправа по пътищата”, „при първо
съмнение за нещо нередно, сделката отпада и ще получиш ново писмо заедно с
отрязан пръст на някой от семейството ти”, като целта била по този начин той да
бъде мотивиран да се разпореди със сумата от 7 000 лева, които пари е трябвало
да остави на главния път Церово-Бов на 300 м., след разклона за с. Зимевица, до
мантинелата. Свидетелят И.Л. твърди, че видял сгънато по особен начин някакво
листче, пуснато покрай пощенската кутия и паднало до нея. Видно от експертизата
се касае за плик и писмо в него, в този смисъл са и показанията на свидетелката
С. : „свекър ми беше отворил
писмото”. Свидетелят П.Л. твърди, че баща му е намерил писмото в
пощенската кутия. Според съда по достоворно изглежда писмото с плика да са били
в пощенската кутия, поради което в тази им част не кредитира показанията на
свидетеля И.Л., а кредитира тези на П.Л., независимо че той не е бил на мястото,
както и тези на Ц.С. – относно наличието на плик. Във връзка с тези обстоятелства
важи написаното по-горе, относно начина, по който подсъдимият е успял да
постави плика с писмото, тъй като независимо дали писмото е било в пощенската
кутия, или извън нея, както и дали е имало плик, съдържанието му е станало
достояние на адресата. И.Л. предал писмото на свидетелката С., която се обадила
на П.Л., подробно го запознала със съдържението на писмото, след което го
снимала и изпратила по приложението за съобщения „Вайбър”. По този начин е
осъществен състава на престъплението по 213а НК, тъй като законът не изисква
поставената цел за имуществено разпореждане да е изпълнена в действителност,
нито е от значение психичното и емоционално състояние на пострадалия. По тези
съображения съдебно психиатричните и психологични експертизи са неотносими.
Показанията на свидетеля Р.С. (извън по-горе обсъдената част, както и в частта им относно
гражданския иск),
както и на свидетелите Е.М. и В.С. също са неотносими, тъй като не установяват
обстоятелства, които да са във връзка със състава на престъплението.
Сутринта на 03.04.2017 г. в с. З., свидетелят Е.Р.П. открил писмо
адресирано до него и написано от подсъдимия. Същото било в плик, който бил захванат
с магнит към металната врата на барака, намираща се в двора на свидетеля. П. се
запознал със съдържанието на писмото, а начинът, по който подсъдимият е успял да постави плика с писмото върху
бараката не е установен по делото. Посоченото
обстоятелство не е нужно да бъде установено по категоричен начин, тъй като не е
обхванато от състава на престъплението. Безспорно по делото е установено, че съдържанието на текста написан от подсъдимия е достигнало до адресата си Е.П., като законът не поставя никакви условия как
точно трябва да стане това. Авторството на документа е безспорно доказано по
делото от приетата тройна съдебно – почеркова експертиза. Вещите лица са
категорични, че ръкописния текст върху пощенския плик и писмото към него са
изпълнени от подсъдимия. В.А. отказа съдействие на вещите лица, поради което
заключението е изготвено по наличните документи. По тази причина
обстоятелствата изложени от подсъдимия в дадените от него обяснения, както и
възраженията на защита, във връзка със събирането и проверката на
доказателствата, са неотносими, тъй като е очевидно нежеланието на подсъдимия
да съдейства за разкриване на обективната истина. Текстът адресиран до Е.П. е със следното заплашително съдържание : „Следим твоите деца”, „Рязане на пръст на някое от децата ти”, „Огромен пожар и може и може да изгорите
живи”, „Отрязаните неща се изпращат в
плик”, „Не се опитвай да хитрееш, за да не патят децата ти”, „Ако има сигнал в полицията до
месец два ще - има огромен пожар”, като целта била по този начин той да бъде
мотивиран да се разпореди със сумата от 20 000 лева, които П. да остави на отбивката в посока с.
Бов, общ. Своге, след табела край на с.
Церово зад мантинелата. По
този начин е осъществен състава на престъплението по 213а НК, тъй като законът
не изисква поставената цел за имуществено разпореждане да е изпълнена в
действителност, нито е от значение психичното и емоционално състояние на
пострадалия. По тези съображения съдебно психиатричните
и психологични експертизи са неотносими, както и показанията на свидетелите Е.М.
и В.С., тъй като не установяват обстоятелства, които да са във връзка със
състава на престъплението. Показанията на свидетеля Н. И. установяват
състоянието на пострадалия и са във връзка с гражданския иск.
От разпечатките на
входящите и изходящите повиквания от „БТК” ЕАД (Виваком) е видно, че вечерта на 02.04.2017 г.,
между 18,21 ч. и 20,01 ч., подсъдимият е бил в района на клетката на компанията
обслужваща с. З., което е непосредствено до с. З., като в последното няма
клетка. Това обстоятелство кореспондира с
показанията на свидетеля Е.П., който споделя, че във въпросната вечер :
„ ….. спря един автомобил – черна лека кола беше, не обърнах внимание. Живея
точно на центъра, има чешма. Аз помислих, че някой си налива вода. Точно до
чешмата имам барака, в която си съхранявам фуражи, защото гледам животни.
Въобще не излизах навън, мислех че си налива вода. На сутринта след като
излязох, гледам на вратата писмо, захванато с магнит”.
Според съда, обсъдените от него
обстоятелства, заедно с доказателствата и доказателствените средства, които ги
установяват, са напълно достатъчни за да се приеме, че обвинението срещу В.А. е
доказано по несъмнен начин. Събраните по делото доказателства, които не са
обсъдени от съда, според него са неотносими, тъй като с нищо не допринасят за
разкриване на обективната истина.
При така
установеното съдът счита, че подсъдимият А. е извършил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 213а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. От обективна страна той, при условията
на продължавано престъпление, и с цел да принуди лицата П.Л. и Е.П. да се
разпоредят с притежавани от тях вещи, в случая пари, ги е заплашил с увреждане на имуществото им и
други противозаконни действия (насилие) с тежки последици за техни ближни. От субективна страна деянието е
извършено от А. при пряк умисъл - съзнавал е неговия общественоопасен характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Съдържанието на умисъла се извежда от данните, че подсъдимият е бил наясно и е
съзнавал, че пострадалите не са му длъжници – не са му дължали посочените от
него парични суми, тъй като не е имал каквито и да са облигационни или други
отношения с тях. Установена е специалната цел, която е следвал деецът -
получаването на имотна облага за себе си.
Относно наказанието :
За престъплението по чл. 213а, ал. 1 деецът се наказва с лишаване от
свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева. Според
съда, смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия не са
налице. Отегчаващи наказателната отговорност са липсата
на самокритичност към извършеното, засягането на правата на повече от едно лице,
както и това, че подсъдимият е склонен към извършване на престъпления, като не
се е повлиял от веднъж вече наложеното му наказание. Независимо от изложеното
съдът приема, че следва да наложи наказание лишаване от свобода в минималния
предвиден от закона размер от една година, тъй като лишаване от свобода за
по-дълъг срок би било несъразмерно тежко, с оглед на конкретния случай. Престъплението по чл.213а НК е такова,
охраняващо собствеността и имуществените права на пострадалите, поради което
следва да се наложи и глоба, определена от съда също в минимален размер от 1000
лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС) съдът определя първоначален
„строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок определен при
предходно осъждане на подсъдимия. По тази причина и на
основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът привежда в изпълнение наложеното на В.А. наказание „лишаване от свобода”
за срок от две
години и десет месеца, постановено по НОХД № 105/2013 г. по описа на Софийския
окръжен съд, като при изпълнение на наказанието приспада на основание чл. 59,
ал. 1, т. 1 НК времето, през което той е бил задържан, считано от 30.10.2012 г.
до 20.02.2013 г. Съдът определя на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален „общ” режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване
от свобода.
Относно гражданските
искове :
По претендираните неимуществени вреди, съдът счита претенцията
срещу подсъдимия А. за доказана в основанието си, тъй като вследствие на престъплението пострадалите П.Л. и Е.П. са търпяли
значителни психически травми. Те произтичат от реалните опасения за
осъществяване на отправените закани и са довели до ситуативен стрес и уплаха от упражнените
спрямо тях заплахи, включително за семействата им. Относно гражданските
искове допуснатите съдебно
психиатрични и психологични експертизи са относими, тъй като чрез тях се установява, че
към инкриминираната дата пострадалите са преживяли ситуативен стрес, който не е
имал симптоматика на остра стресова реакция или протрахирана (удължена, продължителна)
реакция на стрес и не е довел до остра психична
криза и/или разстройство в адаптацията им. В този смисъл са и
показанията на разпитаните свидетели П.Л., И.Л., Ц.С., Р.С., Е.П. и Н. И., в
частта им относно реакцията на пострадалите на отправените към тях заплахи от
страна на подсъдимия. По безспорен
начин се установява причинно-следствената връзка между деянията и вредоносния
резултат. Размерът на обезщетението
се определя към момента на постановяване на присъдата, като съдът счита сумата от 2000 лева за справедливо
обeзщетение за претърпените от пострадалите неимуществени вреди. Съдът приема, че получената сума ще
замести, облекчи и компенсира преживяния стрес и уплаха. Ако се уважи искането в по-голям размер,
ще се стигне до неоснователно обогатяване, тъй като претендираната сума от 4600 лева е силно завишена, с оглед
на реално настъпилите уврежданията и периода на тяхното отшумяване. Присъдените суми се дължат от 20.12.2019 г., както
е поискано от гражданските ищци.
По разноските :
На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата направените по
делото разноски на досъдебното и на съдебното производство, както и дължимата
държавна такса върху уважените искове.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :