Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
Гр.Каварна 01.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Каварненският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКО Г.
разгледа докладваното от съдията Гр.д.№728/2018год. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Г.К.С. ЕГН ********** настоящ адрес ***,адрес по лична карта : гр.Каварна улица „***“ № ***,представлявана от адв.Г.Н. *** срещу М.Д.С. ЕГН ********** с адрес ***.
С петитума на исковата молба ищеца отправя искане към съда,да приеме за установено в отношенията между Г.К.С. ЕГН ********** и М.Д.С. ЕГН **********,че Г.К.С. ЕГН ********** е изключителен собственик по силата на пълна трансформация на негови лични средства,на придобития по време на брака им недвижим имот ,а именно: Апартамент № 18 с Идентификатор № ***.***находящ се в гр.Каварна улица „***“ ***сграда 1,разположена в ПИ с идентификатор № *** с площ 75,32кв.м.,прилежащи части: 2,039% от ОЧС,Изба № 20 с площ 3,35 кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.35,под обекта: ***.1.33,над обекта: ***.1.39.
Със същата искова молба е предявен при условията на евентуалност иск за приемане за установено в отношенията между Г.К.С. ЕГН ********** и М.Д.С. ЕГН **********,че Г.К.С. ЕГН ********** е собственик на 99% идеални части от правото на собственост на придобития по време на брака с ответника недвижим имот,а именно:Апартамент № 18 с Идентификатор № ***.***находящ се в гр.Каварна улица „***“ ***сграда 1,разположена в ПИ с идентификатор № *** с площ 75,32кв.м.,прилежащи части: 2,039% от ОЧС,Изба № 20 с площ 3,35 кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.35,под обекта: ***.1.33,над обекта: ***.1.39.
Към исковата молба ищецът прилага писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът М.Д.С. ЕГН ********** с адрес ***,чрез адвокат Д.Д. *** в законоустановения срок депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.В отговора не се оспорва процесуалната допустимост на иска,а само неговата основателност.Според обективираните в отговора твърдения,изложените в исковата молба фактически твърдения относно включването като член-кооператор в ЖСК,отпускането на жилищен кредит за покритие цената на жилището,участието с лични средства на ищцата за придобиване на жилището и други са неверни.Моли съдът да остави иска без уважение,като неоснователен,като се присъдят в полза на ответника направените в производството разноски.
Към отговора ответника прилага писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В о.з. ищеца,чрез процесуалният си представител поддържа предявеният с иковата молба главен иск и предявеният при условията на евентуалност иск,като се излагат подробни съображения в писмена защита.
В о.з. ответникът,редовно призован,не се явява,представлява се от упълномощен процесуален представител,който пледира предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,тъй като ищцата не е успяла да докаже при условията на главно и пълно доказване изключитнелния личен принос в придобиване на процесния имот,като се излагат подробни съображения в писмена защита.
Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните,намира за установено следното:
Ищцата Г.С. и ответника М.Д.С. са сключили граждански брак на 28.09.1974г.,като заживели на квартира в една влажна маза на ул.“***“ № 2 гр.Каварна.Видно от показанията на св.О.А. квартирата била неподходяща за младото семейство:..живееха в едно мазе,което е срещу киното,в изключителна мизерия“.С. искала да предприемат действия,за да имат дом,като например да си построят къща или да се включат в строеж,но ответника М.Д.С. категорични отказвал,под предлог,че си имал къща на село и друго не му трябвало.Страните нямали средства,но родителите на ищцата предложили да им помогнат финансово,само и само дъщеря им и внуците да са добре.През 1980-81г. от съседи ищцата научила,че са се включили в строителството на ЖК на улица „***“ № **/сега улица „***“/.Споделила с родителите си и те и казали да отиде и да провери дали има още свободни места за съкооператори.Ищцата споделила със съпруга си,за да отидат като семейство,но той категорично и отказал,т.к. „на него къща или апартамент не му трябва и че няма да ги носи в гроба си,можел да живее и така“.След като и отказва,С. решила да отиде сама и да кандидатства,като в Община Каварна отдел „Военно бюро“ подала нужните документи.Казала на съпруга си,че е одобрена и че има събрание на всички съкооператори и трябва да отидат,но той за пореден път отказал и и казал,да не го занимава повече с този въпрос.Ищцата отишла сама,теглили жребий за свободните апартаменти/защото собствениците били с предимство/ и на тях се паднал ап.18 ет.7,вх.Б—ЖК „Комсомолец“ улица „***“ 40,сега ЖК „***“ улица „***“в гр.Каварна.Платила сума в размер на 684 лева за право на строеж с пари,които взела от родителите си,т.к. ответника отказвал да има каквото и да е касателство с имота и и забранил да пипа от семейните спестявания.Цената на жилището е определена в размер на 11 912 лева,а цената на правото на строеж е в размер на 684 лева или общо стойността е в размер на 12596 лева,видно и от съставения впоследствие НА за собственост върху жилище строено на държавно място № 154 т.I,нот.дело № 229/1990г.
Ищцата нямала лични спестявания и не можела да взима от семейните ,за това решила да тегли жилищен кредит от ДСК на базата на лихвоточките,които имала.Отпуснали и 7300 лева.Но тъй като те не покривали цялата стойност на жилището от 11 912 лева,разликата от 4 612лв е била дадена от баща и-К.А. К..Същевременно семейния живот на страните не вървял,като ответника често злоупотребявал с алкохол,правел скандали и осъществявал актове на физическо насилие над съпругата си.Децата били уплашени и живеели в постоянен стрес.Строителството продължило няколко години.С предимство били завършени първо апартаментите на собствениците,а след това на останалите съкооператори.През 1986 г. имало земетресение в гр.Стражица и ответникът отишъл да работи там.Ищцата с двете деца се нанася в новопостроеното жилище,а ответника ги посещавал много рядко.Тя се грижела за децата,работила и същевременно продължила образованието си.При едно от посещенията си ответника я пребил,“защото била по-ученолюбива от него“.Подала молба за развод в гр.Балчик-но той обещал,че ще откаже от пиянството и побоищата и тя оттеглила молбата за развод.Съответно той не си удържал на думата,но от Стражица го изместили да работи в гр.Попово,също пострадал от земетресението.Там ответника започнал връзка с друга жена и заживял с нея в гр.Попово,където живее и до момента.Прибрал се още 1-2 пъти,с цел да си изнесе багажа от апартамента,като я информирал,че няма да го вижда повече.Ищцата го попитала какво ще правят с апартамента ,т.к. бил записан на името на двамата и трябвало да плащат и вноските по жилищния кредит/който също бил на името на двамата,като семейство/.Отговорил и „че на него апартамент не му трябва,а тя като искала апартамент да се спасявала и да си живеела в него с децата“.И така от 1987/88г. ищцата останала сама с грижите за децата,като ходила на работа,като експедитор в АПК.За да се справя финансово и да може да внася вноските по жилищния кредит,няколко години гледала под аренда овошки.В исковата молба се твърди,че баща и също много помагал за вноските,когато имала затруднение.Ответника повече не се интересувал,както от децата,така и за техните нужди.През 1995г. ищцата завела гражданско дело за издръжка на малката им дъщеря В. М. Д.,като с Решение от 07.03.1995г. по гр.д.№ 3/95г. по описа на Каварненски Районен съд М.Д.С. е осъден да заплаща издръжка за непълнолетното си дете В.,но по твърдение на ищцата не плащал нито издръжката,нито платил разноските по делото,като напълно се дезинтересирал от децата им.С. останала без работа поради съкращения и се преместила да живее в гр.Варна.През месец декември 1994г. баща и К. К. повикал ищцата в гр.Каварна ,т.к. той вече плащал вноските по жилищния кредит и данъците и взел решение да го изплати напълно.На 22.12.1994г. баща и покрил целия размер на кредита,който към него момент е 9947.68лв. ,видно от Удостоверение № 569/27.12.1994г. от ДСК,като с внасянето на сумата „кредита се ликвидира“.На 22.12.1994г. в деня на внасяне на сумата по кредита съставил декларация,че сумата по жилищния кредит за придобит след брака между дъщеря му и зет му М.С. недвижим имот,подробно описан в исковата молба е внесена лично от него и да се счита за дарение в полза само на дъщеря му.С Решение № 2562/04.06.2018г. по описа на ВРС,ХVIII с-в,влязло в законна сила на 15.09.2018г. гражданския брак на страните е прекратен.Ответника С. предявил иск по чл.57 ал.2 от СК,като ищцата е била осъдена да му заплаща наем в размер на 98,50лв./месечно/,считано от влизане в сила на съдебното решение.
Видно от показанията на свидетеля В. Д./дъщеря на ищцата Г.С./ апартамента е закупен с жилищен кредит от ДСК.В показанията си св.В.Д. заявява,че знае от родителите на майка си,че дядо и К. е направил доплащане,като дарение и е изплатил заема,който е отпуснат за закупуване на апратамента.От родителите на майка си знае още,че в самото начало, при учредяване на кооперация,дядо и К. е дал 700 лева и след това още една сума от 4600 лева,за да се започне строежа.Според показанията на св.Д. семейството се е нанесло в апратамента около 1985-1986г.Св.Д. твърди,че в този апартамент е живяла само с майка си.Режийните разходи за данъци,ток,вода са се изплащали от майка и и дядо и.Св.Д. заявява в показанията си,че не знае,баща и да е участвал финансово в изплащането на вноските по заема.
В показанията си О. К. А./брат на ищцата/ заявява,че апартамента е закупен около 1984-86 година,като средствата за апартамента са давани на няколко етапа:“Голяма част от средствата са дадени от моите родители,както за капаро при установяване на сдружение или какво незнам,за кооперацията,така и след това за изплащане на заема,който е взет за покриване разходите на апартамента.Заeмът е погасен от моите родители“.В показанията си св.О.А. твърди,че цената на апартамента е била около 11 или 12 хиляди лева,а заемът който е погасен от неговите родители е 11 хиляди лева.Според св.О.А. ответника е участвал в първоначалното обзавеждане на апратамента,тъй като е бил по професия дърводелец.Според свидетеля ответника е живял максимум една година в този апартамент,след което е напуснал семейството сии е заминал за Стражица.Видно от показанията на св.А.,ответника на сватбата на собствената си дъщеря отказал да влезе в този апартамент,защото не го чувствал като свой.По отношение на първоначалната вноска от около 5000 лева,свидетелят твърди,че не е бил свидетел на нито едно плащане и даване на пари,но неговите родители са го информирали за всяко свое действие:“…аз съм си дал съгласието за всяка стотинка,която са давали,вкл. и за погасяването на въпросния заем“.
От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Н. Т. М.-без роднински връзки със страните по делото се установява,че през 1977-78 година ответникът е станал член на ЖСК. Според св.М. за заплащането на жилището, освен свои лични средства е взел пари и от брат си и от сестра си, включително и свидетелят М. му е дал 1000 лева., които според свидетеля са били за погасяване на заема. В показанията си св.М. твърди, че с ответника са говорили кога е строена кооперацията и всичко което е споделил в показанията в съдебно заседание го знае от М.,включително и за изтегления от ответника заем за включване в ЖСК-то. Свидетеля М. твърди в показанията си,че ответника му е споделил, че е теглил и заем от взаимоспомагателна каса, но за какво точно не може да каже.
От представеното и прието като писмено доказателство по делото писмо № 5512-18-356/20.02.2019г. на НОИ се установява,че М.Д.С. с ЕГН ********** има вноски по заем за посочените в писмото периоди, вноски към ДЗИ и заем към взаимоспомагателна каса за времето от 1983 до 1989г.Видно от приложеното по делото копие от трудова книжка ответника е започнал работа през 1966г. и към момента на кандидатстване за заем той е имал доходи от трудово възнаграждение,което е изискване за отпускане на кредит.В тази насока са и показанията на св.О.А.:“..Въпросният заем доколкото си спомням е теглен от името на М., т.е от съпруга на сестра ми“. Видно от представеното съдебно решение на ВРС бракът между ищцата и ответника е сключен на 28.09.1974г. От представеното по делото удостоверение от НОИ се установява,че ищцата е започнала работа от 01.06.1982г. като продавач.Видно от представеното по делото копие от данъчна декларация за недвижим имот попълнена от ищцата и подписана от нея,в таблица № 1 като собственици са записани ищцата и ответника по делото,като в таблица 4 е посочено,че дяловете им са равни-по ½ ид.част.
При така установеното от фактическа страна ,съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл.23 ал.1 от СК.
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му-твърди се,че страните по делото са бивши съпрузи и собственици на недвижим имот,съгласно НА за собственост върху жилище строено на държавно място № 154 т.I,нот.дело № 229/1990г.,както и,че Г.К.С. ЕГН ********** е изключителен собственик по силата на пълна трансформация на негови лични средства,на придобития по време на брака им недвижим имот , а именно: Апартамент № ** с Идентификатор № ***.***находящ се в гр.Каварна улица „***“ ***сграда 1,разположена в ПИ с идентификатор № *** с площ 75,32кв.м.,прилежащи части: 2,039% от ОЧС,Изба № 20 с площ 3,35 кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.35,под обекта: ***.1.33,над обекта: ***.1.39.
Разгледан по същество предявеният иск се явява основателен и доказан по следните съображения:
Видно от петитума на исковата молба и от данните поделото,ищцата е сезирала съда с искане за установяване по отношение на ответника,че тя е изключителен собственик на основание чл.23 ал.1 от СК: преобразуване/трансформация на лично имущество, на придобития по време на брака им недвижим имот ,а именно: Апартамент № ** с Идентификатор № ***.***находящ се в гр.Каварна улица „***“ ***сграда 1,разположена в ПИ с идентификатор № *** с площ 75,32кв.м.,прилежащи части: 2,039% от ОЧС,Изба № 20 с площ 3,35 кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.35,под обекта: ***.1.33,над обекта: ***.1.39.,като в исковата молба е обективирано твърдение,че за придобиване на посочения недвижим имот общо платената продажна цена в размер на 12596 лева е лична собственост на ищцата,дарена от нейните родители.
Съгласно чл.23 ал.1 от СК,лични са вещните права,придобити по време на брака изцяло с лично имущество.Искът по чл.23 ал.1 от СК може да бъде предявен както по време на брака,така и след неговото прекратяване или обявяването му за недействителен/в този смисъл е Решение № 749 от 25.07.1994г. по гр.дело № 1192/1994г. II г.о ВКС/.В чл.21 ал.1 от СК е установено,че вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,принадлежат общо на двамата съпрузи,независимо от това на чие име са придобити.Разпоредбата на чл.23 от СК е израз на установеното в чл.21 ал.1 от СК положение,че съпружеската имуществена общност се основава и е в резултат само на съвместния принос на съпрузите,който винаги има определено икономическо изражение.Принципът изразен в чл.23 от СК е,че придобитото по време на брака има правното положение на средствата,които са разходвани за придобиването: ако е придобито с лични средства,то е лично/ал.1/,а ако е придобито отчасти с лични средства,то става отчасти лично имущество, отчасти общо на съпрузите/ал.2/. Основанието на иска по чл.23 от СК е трансформацията на извънсемейни средства за придобиване на имуществото през време на брака.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства ,както и от свидетелските показания на В. Д. и О. А. съдът приема за безспорно установено,че общо платената продажна цена в размер на 12596 лева за придобития по време на брака между страните по делото недвижим имот ,а именно: Апартамент № 18 с Идентификатор № ***.***находящ се в гр.Каварна улица „***“ ***сграда 1,разположена в ПИ с идентификатор № *** с площ 75,32кв.м.,прилежащи части: 2,039% от ОЧС,Изба № 20 с площ 3,35 кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.35,под обекта: ***.1.33,над обекта: ***.1.39. е лична собственост на ищцата,дарена от нейните родители,поради което същата е изключителен собственик на гореописания недвижим имот.
Приетите писмени доказателства и по конкретно Удостоверение № 569 от 27.12.1994г., вносна бележка № 22710/31 на държавна спестовна каса от 22.12.1994г. и нотариално заверена декларация от 27.12.1994г. от К.А. К. установяват фактите изложени в исковата молба,че на 22.12.1994г. К.А. К.-баща на ищцата е покрил целия размер на кредита,който към него момент е 9947.68 лева,като с внасянето на сумата „кредита се ликвидира“.На датата на внасяне на сумата по кредита-22.12.1994г. К.А. К. е подписал декларация/ нотариално заверена/ от чието съдържание се установява, че сумата по жилищния кредит за придобит по време на брака между дъщеря му и зет му М.С. апартамент находящ се в гр.Каварна блок „***“ ет.7 вх.Б ап.18 в размер на 9947.68 лева е внесена лично от него и да се счита за дарение в полза само на дъщеря му.Тези факти се подкрепят напълно и от показанията на свидетелите В. Д. и О. А..По отношение на сума в размер на 684 лева за право на строеж и сумата от 4 612 лева, представляваща разликата между отпуснатия заем от 7300 лева и цялата стойност на жилището от 11 912 лева,настоящия съдебен състав кредитира показанията на свидетеля О. А.,като логични,последователни,непротиворечиви и намиращи се в логическа връзка с останалите доказателства по делото,още повече,че свидетеля е имал непосредствени впечатления какви са били взаимоотношенията на страните по делото от момента на включване в ЖСК до настоящия момент,как е изтеглен жилищния кредит от ДСК,кой е плащал вноските по същия,платена ли е продажната цена и по какъв начин и с какви средства.От показанията на горепосочения свидетел се установява,че К.А. баща на ищцата и на свидетеля О.А. е дал първо 700 лева под формата на капаро за включване в ЖСК,после още около 5000 лева за вноска за жилището,а през 1994г. погасил и целият кредит.В логическа връзка с тези показания са и показанията на В. Д.-дъщеря на ищцата с които показания се потвърждава произхода на средствата за придобиването на процесния имот,както и че ответника по всякакъв начин се е дезинтересирал от това жилище.Що се отнася до достоверността или недостоверността на показанията на свидетелите О. А. и В. Д.,тя не се извлича от това,какви са отношенията им със страната,в случая ищцата.Кога следва да се приеме или да не се приеме,че нещата са се явили и развили така,както ги съобщава свидетелят,а оттам да се правят изводи дали той е достоверен или недостоверен,зависи от конкретната фактическа обстановка по делото, както и от другите данни и доказателства. С оглед на гореизложените обстоятелства и приемайки,че показанията на свидетелите О.А. и В.Д. са логични, последователни,непротиворечиви и кореспондиращи с останалия правно-релевантен за изхода на делото доказателствен материал,настоящия съдебен състав няма основание да подлага на съмнение достоверността на показанията на горепосочените свидетели,поради което кредитира тези показания.
В показанията си свидетеля Н. М. демонстрира колебание и липса на категоричност относно правно-релевантни факти свързани с това как е изтеглен жилищния кредит от ДСК,кой е плащал вноските по същия,платена ли е продажната цена и по какъв начин и с какви средства.Възниква основателно съмнение в достоверността на показанията на св.М. ,че е дал 1000 лева на ответника М.С. за вноски по заема и още веднъж 1000 лева на Г.С. за мебелировка на апартамента,тъй като доказателствената сила на това твърдение се разколебава от обясненията на ищцата,че не са се познавали в този период,като отрича категорично да е получавала от свидетеля пари,както и ответника да е искал от М. пари назаем.Показанията на М. за горепосочените обстоятелства са вътрешно противоречиви и колебливи,тъй като първоначално свидетеля М. твърди,че е дал на ответника 1000 лева за вноски по заема,а след това сам не може да уточни за какво му е поискал М. тези пари,за влагане в апартамента ли,за погасяване ли,като обобщава:“…Някакви пари му трябваха и му дадох“,без да става ясно,за какво са послужили тези пари,които е предоставил на ответника.Не е без значение и признанието от страна на св.М.:“… Всичко което казах до тук го знам от М..М. ми е споделял“.Непълните,колебливи, неясни и съмнителни показания на св.М.,взети сами по себе си,неподкрепени с други доказателства,не са и не могат да бъдат годен доказателствен материал,въз основа на който да се формират доказателствени изводи за правно-релевантни по делото факти.
Що се отнася до представеното от ответната страна удостоверение от НОИ,ТП-Силистра,същото не допринася за изясняване на обективната истина по делото,тъй като по никакъв начин не става ясно какви са тези вноски и имат ли пряка причинно-следствена връзка с отпуснатия заем за закупуване на процесния апартамент.Остава и неизяснено обстоятелството ,кога точно е изтеглен кредита от ДСК,тъй като банката не разполага с данни за процесния период.Предвид изложеното дотук необосновани и непочиващи на доказателства по делото се явяват твърденията на процесуалния представител на ответника,че самият ответник е започнал изплащането на заема,като подобно твърдение категорично се опровергава и от показанията на свидетелите О.А. и В.Д..
Съгласно чл.22 ал.1 от СК,вещните права,придобити преди брака,както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение,принадлежат на съпруга,който ги е придобил.От приетите писмени доказателства и по конкретно Удостоверение № 569 от 27.12.1994г.,вносна бележка № 22710/31 на държавна спестовна каса от 22.12.1994г. и нотариално заверена декларация от 27.12.1994г. от К.А. К., както и от показанията, депозирани от свидетелите О. А. и В. Д.,за които настоящия съдебен състав изложи мотиви защо ги кредитира,се установява по безспорен начин произходът на средствата,за придобиване на посоченият в исковата молба имот-общо платената продажна цена в размер на 12596 лева за придобития по време на брака между страните по делото недвижим имот,а именно: Апартамент № 18 с Идентификатор № ***.***находящ се в гр.Каварна улица „***“ ***сграда 1,разположена в ПИ с идентификатор № *** с площ 75,32кв.м.,прилежащи части: 2,039% от ОЧС,Изба № 20 с площ 3,35 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.35,под обекта: ***.1.33, над обекта: ***.1.39. е лична собственост на ищцата, дарена от нейните родители.Поради изложените по-горе съображения, съдът приема,че в случая е налице пълна трансформация на извънсемейни средства на ищцата към момента на придобиване на собствеността върху жилището,тъй като се доказа по безспорен и несъмнен начин,че общо платената продажна цена в размер на 12596 лева за придобития по време на брака между страните по делото недвижим имот,подробно описан по-горе е лична собственост на ищцата,дарена от нейните родители.
Предвид изложеното по-горе,съдът приема,че предявеният иск по чл.23 ал.1 от СК е основателен и следва да бъде уважен,като бъде прието за установено в отношенията между Г.К.С. ЕГН ********** и М.Д.С. ЕГН **********,че Г.К.С. ЕГН ********** е изключителен собственик по силата на пълна трансформация на негови лични средства,на придобития по време на брака им недвижим имот ,а именно: Апартамент № 18 с Идентификатор № ***.***находящ се в гр.Каварна улица „***“ ***сграда 1,разположена в ПИ с идентификатор № *** с площ 75,32кв.м.,прилежащи части: 2,039% от ОЧС,Изба № 20 с площ 3,35 кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.35,под обекта: ***.1.33,над обекта: ***.1.39.
С оглед уважаването на главния иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК,съдът не следва да се произнася по предявеният от страна на ищцата при условията на евентуалност иск за приемане за установено в отношенията между Г.К.С. ЕГН ********** и М.Д.С. ЕГН **********,че Г.К.С. ЕГН ********** е собственик на 99% идеални части от правото на собственост на придобития по време на брака с ответника недвижим имот,а именно:Апартамент № 18 с Идентификатор № ***.***находящ се в гр.Каварна улица „***“ ***сграда 1,разположена в ПИ с идентификатор № *** с площ 75,32кв.м.,прилежащи части: 2,039% от ОЧС, Изба № 20 с площ 3,35 кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.35,под обекта: ***.1.33,над обекта: ***.1.39.
При този изход на делото,с оглед направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от същата разноски по настоящото производство,както следва: за държавна такса-117.77 лева,за платено адвокатско възнаграждение-650 лева.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. Д. С. ЕГН ********** и М.Д.С. ЕГН **********, че Г. Д. С. ЕГН ********** е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК по силата на пълна трансформация на нейни лични средства,на придобития по време на брака им недвижим имот ,а именно: Апартамент № **с Идентификатор № ***.***находящ се в гр.Каварна улица „***“ ***сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор № *** с площ 75,32кв.м., прилежащи части: 2,039% от ОЧС,Изба № 20 с площ 3,35 кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.35,под обекта: ***.1.33,над обекта: ***.1.39.
ОСЪЖДА М.Д.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г.К.С. ЕГН ********** настоящ адрес ***,адрес по лична карта : гр.Каварна улица „***“ № *** направените от същата разноски по настоящото производство,както следва: за държавна такса-117.77 лева,за платено адвокатско възнаграждение-650 лева,на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: