Решение по дело №621/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1568
Дата: 9 ноември 2018 г. (в сила от 9 ноември 2018 г.)
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20182100500621
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

I -   86                                                  09.11.2018 г.                                        град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

                     мл.с. Сияна ДИМИТРОВА

 

Секретар – Ани Цветанова

като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова

въззивно гражданско дело № 621 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе

 предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 1958/23.03.2018 г. от Д.Р.Д., ЕГН **********, П.С.П., ЕГН ********** и Р.С.А., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. А., ул. „Н. В.“ № ***, срещу решение № 46/07.03.2018 г. на Районен съд – Айтос, постановено по гр.д. № 766/2016 г.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е разпределил реалното ползване на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 680 кв.м., имот с пл. № 77 в кв. 166 по плана на гр. Айтос, обособено в УПИ V-77 в кв. 166 по плана на гр. Айтос, с площ от 677 кв.м., находящ се на административен адрес: гр. А., ул. Н. В.“ № **/***“, съобразно вариант „А“ от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Във въззивната си жалба пред настоящия съд, въззивниците  излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт, като постановен при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че съдът изградил крайния си извод изцяло въз основа на експертиза, по която били изложени възражения от въззивниците. Твърди се, че кредитираната от съда експертиза неправилно определяла квотите на съсобствениците и по този начин ги ощетявала при упражняване правото им на ползване на съсобствения имот, а в хода на процеса било постановено решение по делбено дело между част от страните, което също не било съобразено при изготвяне на вариантите за разпределяне ползването в имота. Въпреки констатиране от страна на съда на тези обстоятелства, въззивниците твърдят, че неправилно отказал допускане на нова задача към експертизата, за изготвяне на нов вариант за разпределение на ползването и съобразяване на изложените възражения и факти. При тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение изцяло, като се претендират направените разноски във въззивната инстанция. С въззивната жалба се релевира и доказателствено искане за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да изготви нов вариант на разпределение на ползването на съсобствения за страните имот, като вземе предвид квотите им в съсобствеността и ограничи достъпа на съсобственика К.Н. до находящата се в имота сграда, предвид обстоятелството, че последната не притежава собственост в нея. Претендира се отмяна изцяло на обжалваното решение, постановяване на ново във връзка с оплакванията на въззивниците и присъждане в тяхна полза на съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К.Р.Н., ЕГН **********, чрез адвокат Диана Вълчева от БАК, е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност и излага насрещни съображения по оплакванията, релевирани от въззивниците. Сочи, че районният съд правилно разпределил ползването на съсобствения недвижим имот, вземайки предвид заключението на изготвената по делото и неоспорена от страните експертиза. Излагат се съображения, че оплакванията и възраженията срещу приетата СТЕ са преклудирани, тъй като не са били своевременно направени съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от ГПК. Въззиваемата намира за неоснователно и оплакването за несъобразяване от съда на постановеното в друг процес делбено решение, тъй като с него бил възложен недвижим имот на съделител, но дължимото парично уравнение на дялове било извършено след постановяване на обжалваното решение, предвид което и за АРС не съществувало основание да го съобрази. От друга страна се навеждат твърдения, че съделителят – въззивник П.П. все още не е станал собственик на делбения имот, тъй като не е заплатил дължимата законна лихва върху сумата за уравняване. С тези съображения се иска потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.

В законоустановения срок не са постъпили отговори на въззивната жалба от въззиваемите страни Д.И.К. и Н.Ж.К..

Представителят на въззивниците, в открито съдебно заседание поддържа въззивната жалба и моли за отмяната на обжалвания акт и постановяване на нов, с който съдът да разпредели ползването на процесния имот съобразно вариант „Г“, предложен с допълнителното заключение на вещото лице по приетата пред въззивната инстанция експертиза. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата Н., чрез процесуалният си представител, в открито съдебно заседание по делото заявява, че желае въззивният съд да разпредели ползването на процесния имот съобразно вариант „Г“ или вариант „В“ по приетото пред въззивната инстанция допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза. Излага се становище за недължимост на разноски пред въззивния съд, предвид факта, че преразглеждането на спора е наложено от обективно новонастъпило обстоятелство – промяна в собствеността, въз основа на съдебно решение за делба и заплащане на уравнение след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд.

 Въззиваемите Д.И.К. и Н.Ж.К. не се явяват и не се представляват в проведено по делото съдебно заседание. Не изразяват становище по хода на делото и по съществото на спора.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо (постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба).

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Първоинстанционното производство е образувано след служебно разделяне с определение № 571/21.11.2016 г. по гр.д. 582/2016 г. по описа на АРС на предявена насрещна претенция в производство по делба на недвижим имот, по иск на Д.Р.Д. срещу К.Р.Н., П.С.П., Р.С.А., Д.И.К. и Н.Ж.К.  за разпределяне ползването между страните на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 680 кв.м., имот с пл. № 77 в кв. 166 по плана на гр. Айтос, обособено в УПИ V-77 в кв. 166 по плана на гр. Айтос, с площ от 677 кв.м., находящ се на административен адрес: гр. А., ул. Н. В.“ № **/***“.

Твърди се, че Д.Р.Д., К.Р.Н., П.С.П., Р.С.А. притежават по наследство, в качеството им на собственици на втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда в имота, 132/677 ид. части от дворното място; К.Р.Н. притежава 108/667 ид.части от дворното място по дарение; Д.Р.Д. притежава 269/667 ид.части от дворното място по дарение и в качеството му на собственик на трети жилищен етаж от масивна жилищна сграда в имота; а Д.И.К. и Н.Ж.К. притежават, в качеството им на собственици на първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда в имота, 168/677 ид. части от дворното място. Ангажират се писмени доказателства.

Бургаският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС - за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот.

 Ответницата К.Н. е представила в законния срок отговор на исковата молба, с който е изразила становище за неоснователност и недоказаност на искането. Оспорва се размера на заявените от ищеца квоти на страните в съсобствеността, като се иска разпределяне на ползването при квоти, както следва: 1/3 ид.ч. от 677 кв.м. или 225,66 кв.м. за Д.Д.; 1/3 ид.ч. от 677 кв.м. или 225,66 кв.м. за К.Н.; 1/4 ид.ч. от 677 кв.м. или 169,25 кв.м. за Д.К. и Н.К.; и 1/12 ид.ч. от 677 кв.м. или 56,42 кв.м. за П.П. и Р.А.. Ангажират се писмени доказателства.

Ответниците П.С.П., Р.С.А., Д.И.К. и Н.Ж.К. не представят отговор на исковата молба в законовия срок.

С обжалваното решение районният съд е приел, че страните са съсобственици на дворното място при квоти, установени от съда след анализ на представените от страните документи за собственост. С решението е взет предвид факта, че в имота съществува построена триетажна масивна сграда и е кредитирано заключението на вещото лице по делото, като останалата за ползване площ е разпределена от съда, съгласно квотите в съсобствеността, както следва: 145,99 кв.м. за Д.Д.; 215,99 кв.м. за К.Н.; 59,25 кв.м. за Д.К. и Н.К.; и 46,75 кв.м. за П.П. и Р.А.. Съдът се е позовал на приетото от него експертно заключение, като е посочил, че предложения от експерта вариант "А" в най-голя степен разрешава спора относно ползването на дворното място, като определя по-големи части за лично ползване от съсобствениците и по-малка част за общо ползване на сградата в имота. Районният съд е отчел и извършената съдебна делба с решение № 186/13.11.2017 г. по гр.д. № 582/2016 г. по описа на АРС, като е счел, че последиците ѝ – преминаване в изключителен дял на ответника П.П. на втори жилищен етаж от построената в имота сграда, се уреждат с вариант „А“ за разпределяне ползването на дворното място.

Пред въззивната инстанция не се спори между страните относно наличието на съсобственост между тях по отношение на процесния недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 680 кв.м., имот с пл. № 77 в кв. 166 по плана на гр. Айтос, обособено в УПИ V-77 в кв. 166 по плана на гр. Айтос, с площ от 677 кв.м., находящ се на административен адрес: гр. А., ул. Н. В.“ № **/***“.

Не се оспорват и определените от съда квоти на страните в съсобствеността, съгласно изследваните документи за собственост – НА № ***, том **-ри, дело ***/**.**.19** г. на АРС; НА № ***, том *, дело № ***/**.0*.19** г. на АРС; НА № ***, том ***-ти, дело № 1***/**.0*.19** г. на РС, НА № **, том *-**, дело № ***/**.0*.19** г. на АРС; и представените удостоверения за наследници, а именно: ¼ ид. част от 432 кв.м. или 108 кв.м. за наследниците на Ж. К. - Д.К. и Н.К.; ¼ ид. част от 432 кв.м. или 108 кв.м. по дарение за К.Н.;  108 кв.м. по дарение за Д.Д.; по 1/3 от останала ¼ ид. част от имота – по наследяване за всеки от Д.Д., К.Н. и О. Д. /починала, със законни наследници П.С.П., Р.С.А./.

Пред първоинстанционния съд е изготвено и прието заключение на вещото лице И.Б. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, като в приложение на същото са дадени два варианта за разпределяне ползването на процесния имот. Експертът е установил, че след регулационна промяна, понастоящем имотът е заснет и се владее при площ от 680 кв.м., като в същия е изградена триетажна масивна сграда, навес и гаражи. Отчитайки собствеността на всяка от страните в действително съществуващите на място обекти, вещото лице е определило оставащата за разпределение площ, съотнесена към квотите в дворното място, както следва: 145,99 кв.м. за Д.Д.; 215,99 кв.м. за К.Н.; 59,25 кв.м. за Д.К. и Н.К.; и 46,75 кв.м. за П.П. и Р.А..

По пъвроинстанционното дело е приложено влязло в законна сила на 29.12.2017 г. решение № 186/13.11.2017 г. по гр.д. № 582/2016 г. по описа на АРС за извършване на съдебна делба на втори жилищен етаж от построената в процесния имот триетажна масивна жилищна сграда, съгласно което целият етаж е поставен в дял на П.П. срещу определено парично уравняване на дяловете на К.Н., Р.А. и Д.Д..

Спорът между страните пред настоящия съд се съсредоточава относно варианта на разпределение ползването на дворното място с оглед извършената делба, като въззивниците възразяват срещу достъпа на въззиваемата Н. до построената в имота сграда, в която Н. вече не притежава собственост и относно предвидените с одобрения от АРС вариант „А“ площи за еднолично ползване и разликата в отклоненията, за всеки от съсобствениците, с установената по експертиза оставаща площ за разпределение за всеки от тях.

Пред въззивната инстанция не се оспорва уравняването на дяловете на Р.А. и Д.Д. от П.П., съгласно решение № 186/13.11.2017 г. по гр.д. № 582/2016 г. по описа на АРС. По повод възражения на въззиваемата Н. е представено платежно нареждане от въззивниците, видно от което П.П. е превел на К.Н. определената за уравнение сума от 19 100 лева на 30.03.2018 г.

 Във връзка с оплакванията на въззивниците за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение – отказ да се допусне изготвяне на нов вариант по експертизата и с оглед твърдения новонастъпил факт, пред въззивната инстанция са поставени допълнителни задачи на вещото лице Б. и са приети два нови варианта за разпределяне ползването на процесния имот – вариант „В“ и вариант „Г“, като спорещите страни изразяват съгласие за одобряване на вариант „Г“.

При така изяснената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 32 от  ЗС общата вещ се управлява по съгласието на съсобствениците, притежаващи повече от половината. Ако мнозинство не може да се образува или взетото от мнозинството решени е вредно за общата вещ, въпроса се решава от съда. В случая са налице предпоставките за решаване на въпроса от съда.

Производството е по спорна съдебна администрация, при което крайният съдебен акт не се ползва с сила на пресъдено нещо, като всяко изменение в обстоятелствата е основание за преразглеждане на спора.

В случая, от доказателствата по делото се установява такова изменение, като с представено пред първоинстанционния съд решение за извършване на делба са отпаднали правата на собственост на въззиваемата Н. по отношение на изградената в процесния имот жилищна сграда и този факт не е бил взет предвид при изготвяне на одобрения от районния съд вариант „А“ към експертизата.

Настоящият съдебен състав намира за основателни оплакванията на въззивниците, предвид налагащото се изменение в оставащата за всеки от съсобствениците площ за разпределение и с оглед настъпилата промяна в собствеността на обектите в имота. Тази промяна обосновава и основателност на оплакването на въззивниците относно достъпа на въззиваемата Н. до сградата в имота, предоставен ѝ с утвърдения от АРС вариант „А“ за разпределяне на ползването, в която сграда въззивницата понастоящем не притежава собственост,.

Предвид горното, съдът като кредитира изцяло изготвеното от вещото лице допълнително заключение пред въззивната инстанция, прието като неоспорено от страните и преценено от съда като компетентно и безпристрастно дадено, съобразявайки исканията на страните за утвърждаване на представения към него вариант „Г“ и констатирайки, че последният не предвижда промяна и съхранява в цялост правата на въззиваемите Д.И.К. и Н.Ж.К., намира, че разпределянето на ползването на процесния имот следва да се определи именно съгласно него.

Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново по същество, като се разпредели ползването между страните съобразно предложения от вещото лице Б. вариант "Г" от допълнителното заключение на СТЕ, изготвено от в.л. И.Б., с вх. № 13662/01.10.2018 г. по описа на БОС.

По въпроса за съдебните разноски:

При този изход от спора, доколкото се претендират разноски само във въззивната инстанция,  такива следва да бъдат присъдени в полза на въззивниците, съгласно доказателствата за извършването им.

Доколкото в настоящия случай става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда /тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно/, въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички инстанции. В този смисъл съдът поддържа съображенията изложени в Определение № 18/07.01.2014 г. по ч. гр.д. № 3859/2013 г. ,ІІІ г.о на ВКС и Определение № 306/04.09.2017 по дело №2722/2017 на ВКС, ГК, III г.о.

Предвид факта, че с новия вариант на разпределение на ползването не се налага промяна във връзка с правата на въззиваемите Д.И.К. и Н.Ж.К., съдът намира, че същите не са дали повод за проведения въззивен контрол и не следва да бъдат товарени със съдебни разноски.

Въззивниците са заплатили държавна такса по жалбата в размер на 25 лева, която ще им бъде присъдена заедно със сторените разноски за възнаграждение за изготвената пред въззивната инстанция експертиза в размер на 250 лева и адвокатско възнаграждение в размер 600 лева, или  всичко общо в размер на 875 лева пред въззивната инстанции, която сума на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се възложи в тежест на въззиваемата К.Н., с оглед изхода на спора.

Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 46/07.03.2018 г. на Районен съд – Айтос, постановено по гр.д. № 766/2016 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 680 кв.м., имот с пл. № 77 в кв. 166 по плана на гр. Айтос, обособено в УПИ V-77 в кв. 166 по плана на гр. Айтос, с площ от 677 кв.м., находящ се на административен адрес: гр. А., ул. Н. В.“ № **/***“, съобразно ВАРИАНТ "Г" към допълнителното заключение на вещото лице И.Б. от 29.09.2018 г., вх. № 13662/01.10.2018г. по описа на БОС, както следва:

1. Д.Р.Д., ЕГН **********, П.С.П., ЕГН ********** и Р.С.А., ЕГН **********, ще ползват съобразно общия си дял от 192,75 кв.м. ид. части, площите от дворното място, защриховани в светло лилав цвят- общо 171,75 кв.м.; както и площите, оцветени в жълт цвят- общо 21 кв.м. – обособен тротоар за собствениците на втори и трети жилищен етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда.

2. К.Р.Н., ЕГН **********, ще ползва съобразно дяла си от 216 кв.м. ид. части, площта от дворното място защрихована в светло син цвят- 216 кв.м.;

3. Д.И.К., ЕГН********** и Н.Ж.К., ЕГН **********, двамата наследници на Ж. К., ще ползват съобразно общия си дял от 44,25 кв.м. ид. части, площите от дворното място, защриховани в светло зелен цвят- общо 44,25 кв.м.;

4. В скицата са отразени застроените площи със съществуващи обекти, собствени на страните, както следва: ЗП от 23 кв.м. в бежов цвят за П.П.; ЗП от 18 кв.м. в цвят охра за Д.Д.; ЗП общо от 96 кв.м. в тъмно зелен цвят за Д.К. и Н.К..

ОБЯВЯВА скица - ВАРИАНТ "Г" допълнителното заключение на вещото лице И.Б. от 29.09.2018 г., вх. № 13662/01.10.2018г. по описа на БОС за неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА К.Р.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на Д.Р.Д., ЕГН **********, П.С.П., ЕГН ********** и Р.С.А., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. А., ул. „Н. В.“ № ***сумата от 875 /осемстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща сторени съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.     

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

   2.