Определение по дело №35870/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25665
Дата: 20 юли 2023 г. (в сила от 20 юли 2023 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20221110135870
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25665
гр. София, 20.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110135870 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 02.12.2022 г., от С. П. В. против
„БНП ППФ” С. А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП ППФ С.А.“ – клон
България, с искане Договор за потребителски паричен кредит № PLUS –
17309160/03.10.2019 г. да бъде прогласен за нищожен, като противоречащ на разпоредби на
ЗПК, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1585,64 лева,
представляваща сбор от недължимо платена „такса ангажимент“ в размер на 210 лева по
недействителна клауза и сумата в размер на 1375,64 лева, представляваща заплатена над
дължимата главница по договора по кредита от 6000 лева сума.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 17309160/03.10.2019 г., по силата на
който ответното дружество отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 6000 лева.
Страната поддържа, че кредитополучателят следвало да заплати такса „ангажимент“ в
размер на 210 лева и „застрахователна премия“ като условие за получаване на кредит в
размер на 1310,40 лева. В исковата молба са изложени съображения, че процесният договор
е недействителен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като
съдържанието му е изписано на шрифт по-малък от 12 pt. На следващо място ищецът
поддържа, че съглашението е нищожно, тъй като противоречи на изискването по чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК за посочване на договорения лихвен процент. В допълнение е отбелязано, че
процесната сделка се явява недействителна и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
съществува неяснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите.
Страната поддържа, че макар в съглашението формално да е посочен ГПР в размер на 47,60
% не е ясно по какъв начин е определена общата за връщане от потребителя сума в размер
на 11705,85 лева. В исковата молба са изложени доводи, че процесният договор е
недействителен, тъй като липсва погасителен план, съдържащ последователността на
разпределение на вноските между различните пера по задължението. Ищецът поддържа, че
уговорките за заплащане на „такса ангажимент“ и „застрахователна премия“ касаят услуги,
които са свързани с усвояване и управление на кредита, което от една страна е забранено, а
от друга е налице противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в
съглашението не съдържа информация относно вида и действията, за които са начислени
таксите. В исковата молба са изложени съображения, че с договора е уговорен прекомерен
размер на разходите по кредита във вреда на потребителя, като на практика ищецът
следвало да върне сума в двоен размер на това, което е получил в заем. С молба-уточнение
от 02.12.2022 г. ищецът поддържа, че при нищожност на договора за кредит потребителя
1
дължи връщане на „чистата сума“, т.е. отпуснатата в заем сума. Страната излага твърдения,
че общо заплатената от потребителя сума по съглашението възлиза на сумата в размер на
7585,64 лева, поради което ответникът дължи връщане на сумата в размер на 1585,64 лева,
като получена без правно основание, в която сума е включена и заплатената „такса
ангажимент“. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени
в тежест на ответното дружество.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане ответникът да бъде
задължен да представи заверен препис от кредитното досие на потребителя. Направено е
искане да бъде допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да даде
отговор за размера на шрифта, на който е изписан договора. Направено е искане да бъде
допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор за размера
на шрифта, на който е изписан договора. Направено е искане да бъде допуснато изслушване
на съдебно-счетоводна експертиза по поставени в исковата молба задачи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени твърдения, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на
процесния договор за кредит, съдържанието на който е съобразено с императивните
изисквания на ЗПК. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че текстът на
съглашението е изписан на шрифт Garamond размер 12, като договорът съдържа всички
съществени елементи на правоотношението, като за потребителят изначално е ясно какъв е
размерът на отпусната в заем сума и каква сума следва да бъде върната на кредитора. В
подадения отговор са изложени доводи, че на база размер на отпуснат заем и обща стойност
на плащанията кредитополучателят може да разбера какво е оскъпяването по заема в
абсолютна стойност, без дори да прилага посочения в контракта ГПР, от което следва, че не
може да става дума за неяснота относно основни елементи от правоотношението.
Процесуалният представител на страната излага доводи, че уговореният ГПР по договора в
размер на 47,60 % е в рамките на законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, от което
категорично следва, че клаузата по уговарянето му не е неравноправна. В подадения отговор
са изложени твърдения, че стойността, целта и начина на удържане на дължимата от
потребителя „такса ангажимент“ са ясно разписани в договора, като кредитополучателят е
бил предварително уведомен за всички разноски по кредита, включително дължимата такса,
поради което е имал възможност да прецени дали да встъпи в кредитно правоотношение с
ответника. Процесуалният представител на страната оспорва поддържаните от ищеца
твърдения, че заплащането на застрахователна премия представлява възнаграждение по
управление или усвояване на кредита. В подадения отговор са изложени твърдения, че
застрахователната премия представлява възнаграждение за застрахователите за осигуреното
от тях застрахователно покритие по сключената чрез посредничеството на ответника
застраховка „Защита на плащанията“. Процесуалният представител поддържа, че за
условията по застраховката на потребителя е предоставен предварително Информационен
документ за застрахователния продукт, както и допълнителна информация съгласно Кодекса
на застраховането. В подадения отговор са изложени твърдения, че съгласно чл. 337, ал. 2
КЗ застрахователен посредник, който е получил плащане на премия или вноски по
застраховка е длъжен да уведоми застрахователя за получената сума, както и да я преведе на
застрахователя. От изложеното следва, че ответникът не дължи заплащане на внесени от
ищеца застрахователни премии, тъй като същите са преведени в полза на застрахователя,
респ. кредитната институция не се е обогатила с тях. По изложените съображения е
направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като сторените от дружеството
съдебни разноски в производството да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Поставени са допълнителни задачи към
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
По делото е постъпила молба от „ЮБ“ АД, в която са изложени твърдения, че на
2
31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП ППФ С.А.“ –
клон България, по силата на което приобретателят „ЮБ“ се явява правоприемник на клона,
което обстоятелство е надлежно вписано в Търговския регистър на 06.06.2023 г. по
партидата на отчуждителя и правоприемника. Направено е искане извършеното
прехвърляне да бъде съобразено от съда. При съобразяване на изложеното на основание чл.
227 ГПК „ЮБ“ АД следва да бъде конституиран в процесуалните права на ответника.
По редовността на исковата молба, съдът намира следното:
С разпореждане от 17.11.2022 г. съдът е предоставил възможност на ищеца да
отстрани констатираните нередовности на исковата молба в това число да представи
доказателство по делото за внесена държавна такса за разглеждане на спора. Съдът
констатира, че с молба-уточнение от 02.12.2022 г. ищецът частично е изпълнил дадените му
указания, но по делото липсва документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното на
страната следва повторно да бъдат дадени указания по чл. 128, т. 2 ГПК, като бъде
предупредена, че при тяхното повторно неизпълнение исковата молба ще бъде върната,
производството по делото прекратено, а ответникът ще има право на разноски по чл. 78, ал.
4 ГПК. При определяне на дължимия размер на таксата следва да бъде съобразено
направеното с молбата уточнение. С оглед процесуална икономия делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като при неизпълнение на дадените
указания исковата молба своевременно ще бъде върната.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS – 17309160/03.10.2019 г. за нищожен, е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор
за кредит с описано в исковата молба съдържание, който е недействителен на посочените от
страната основания.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск за сумата в размер
на 1585,64 лева по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване плащане в полза на ответника на посочените в исковата молба суми. В
доказателствена тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за
получаване на процесните суми.
Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да обяви за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните по спора е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS – 17309160/03.10.2019 г., по силата на който
ответното дружество отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 6000 лева, като сумата,
която следвало да върне кредитополучателя по съглашението възлиза на 11705,85 лева.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Съдът намира, че следва да приеме като писмени доказателства по делото
представените от страните документи. Съдът намира, че следва да остави без уважение
искането на ищеца за задължаване на насрещната страна по спора да представи по делото
заверен препис от кредитното досие на кредитополучателя, тъй като не са
индивидуализирани документите, които ищецът поддържа, че се намират у ответника и
какво е значението им за правния спор.
Съдът намира, че следва да допусне изслушване на поисканите от страните
експертизи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба по делото да представи доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на
3
предявените искове в размер общо на 531,65 лева по сметка на Софийски районен съд.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение в срок на дадените указания исковата
молба ще бъде върната, производството по делото прекратено, а ответникът ще има право на
разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК.
СЛЕД ИЗТИЧАНЕ на дадения на ищеца срок за изпълнение на дадените указания
делото да се докладва за извършване на преценка относно изпълнението им, респ.
предприемане на следващите се процесуални действия.
КОНСТИТУИРА „ЮБ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 в качеството на приобретател на „БНП ППФ С.А.“
– клон България.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи по делото намиращи се у него документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
следните въпроси: 1. Какъв е размерът на шрифта ползван в процесните договор за кредит и
застрахователно посредничество и общите условия към тях, както и какъв вид шрифт е
използван от познатите стандартни шрифтове; 2. В случай, че не е ползван стандартен
шрифт и не може да се посочи размер, съобразно стандартните шрифтове по каталог, да се
посочи при шрифт 12, какъв е размерът на символите при шрифт „Times new roman”,
съответно какъв е размерът на символите, ползвани в процесния договор и общи условия
към него, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението по сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза ИЕС,
който да бъде уведомен за поставените задачи след представяне на доказателство за
внесения депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставени от страните
задачи при депозит в размер на 400 лева, от които сумата в размер на 200 лева вносима от
ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението и сумата в размер на 200 лева вносима от ответника по сметка на Софийски
районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ВДП,
която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за
внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице да даде отговор какви вземания по процесния кредит са
погасени с извършените от ищеца плащания: главница, възнаградителна лихва, такси,
застрахователни премии и т.н.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвени
4
заключения по допуснатите експертизи, същите да се приложат по делото и да се докладват
на съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.09.2023 г. от 09.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която искането за конституиране на трето лице-
помагач на страната на ответника е оставено без уважение подлежи на обжалване от
ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящия съдебен акт с частна
жалба пред Софийски градски съд, а в останалата част определението не подлежи на
самостоятелен инстанционен контрол.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5