ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260159
18.02.2021 г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 77 по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по жалба № 1/04.01.2021 г.,
подадена от М.Ф. срещу Определение № 437 от 18.12.2020 г., постановено от Районен
съд Каварна по гр. дело 330/2020 г., с което първостепенният съд е оставил без
уважение искането на жалбоподателя за изменение на Решение № 110/21.10.2020 г.
по гр.д. № 330/2020 г. в частта за разноските.
Съдебният акт се атакува с доводи за
неправилност.
Жалбоподателят счита, че при определяне
размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът не е
съобразил, че по делото са разгледани три обективно съединени иска. Заявява, че
при исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се дължи възнаграждение в размер
на 610, 00 лева, колкото е минималната работна заплата за страната, а по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се дължи отделно възнаграждение,
съобразно материалния интерес – чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
допълнение сочи, че доколкото по делото е оказана безплатна адвокатска помощ,
то не е възможно да представи списък по чл. 80 от ГПК.
Иска определението да бъде отменено и
ответната страна да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер,
съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Насрещната страна е подала отговор, с
който се противопоставя на изложеното в жалбата. Изтъква, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Посочва също, че страната не е
представила списък по чл. 80 от ГПК, поради което искането ѝ за изменение
на съдебния акт в частта на разноските е недопустимо.
Прави искане обжалваният акт да бъде
потвърден.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в жалбата и като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява основателна.
Първоинстанционното производство е
образувано по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. С исковата молба ищцата е поискала да ѝ бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимо при условията на чл. 38 от ЗА. Приложен е
и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че на ищцата е
предоставена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА.
С Решение № 110/21.10.2020 г. по гр.д. №
330/2020 г. първоинстанционният съд е уважил претенциите на ищцата, като на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е осъдил ответната страна да заплати на М.Ф.
адвокатско възнаграждение в размер на 350, 00 лева.
На първо място се поставя въпросът за
допустимостта на молбата по чл. 248 от ГПК, депозирана от ищцата. Въззивният
съд не споделя становището на районния съд и на ответната страна, че ищцата не
е представила списък по чл. 80 от ГПК. Не споделя и направеният на тази основа
извод за недопустимост на искането за изменение на решението в частта на
разноските. В т. 2 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело
№ 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че списъкът на разноските
може да бъде инкорпориран в исковата молба. Пак в същата точка е пояснено, че този
списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които
счита, че следва да ѝ бъдат присъдени. Следователно, списъкът на
разноските е волеизявление на страната, адресирано до съда, за присъждане на
реализирани разходи по делото. В конкретния случай списъкът на разноските на
ищцата е инкорпориран в исковата молба, където е посочила, че иска да ѝ
бъде присъдено адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимо при условията на
чл. 38 от ЗА. Основания за този извод дава характера на предоставената правна
защита. М.Ф. е ползвала безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. Не е заплатила възнаграждение за процесуално представителство, но предвид
изхода на делото насрещната страна трябва да бъде осъдена да заплати такова на
адвоката, като размерът му се определя от съда.
Поради тази причина ищцата не може да предостави списък, в който да
посочи разходите за процесуално представителство, доколкото такива не е
правила. От друга страна обаче, може да представи списък на разходите, които
счита, че следва да ѝ бъдат присъдени. Именно това е направила с исковата
молба, изводимо от волеизявлението ѝ за присъждане на възнаграждение по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. В действителност размер на търсеното възнаграждение не е конкретно
определен, но такъв е определяем поради изричното посочване, че се търси
възнагражение в минималните размери по наредбата. Оттук се извежда, че искането
за изменение на съдебния акт в частта на разноските е допустимо, защото ищцата
е представила списък по чл. 80 от ГПК.
Същото е и основателно. Това е така,
защото съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, която
забранява размерът на адвокатското възнаграждение при предоставена безплатна
правна помощ да е по-нисък от минималния по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. В
настоящия случай по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ възнаграждението не може да бъде по-малко от размера на минималната месечна
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2 – чл.
7, ал. 1, т. 1 от наредбата (минималната работна заплата към момента на
определянето на размера на възнаграждението е била 610, 00 лева). По оценяемия иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ минималното възнаграждение се
изчислява по чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата. Оттук се извежда, че минималното
възнаграждение за процесуално представителство по делото възлиза на 949, 48
лева. Същото трябва да бъде присъдено на адвокат Д.Д., съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА.
Изложеното налага извода, че Определение
№ 437 от 18.12.2020 г., постановено от Районен съд Каварна по гр. дело 330/2020
г., следва да бъде отменено. Решение № 110/21.10.2020 г. по
гр.д. № 330/2020 г. на Районен съд Каварна следва да бъде изменено в частта, с
която е осъдил Професионална земеделска гимназия „Кл. Арк. Тимирязев“ да
заплати на М.П.Ф. сумата от 350, 00 лева – адвокатско възнаграждение, като ответникът
бъде осъден да заплати на адвокат Д.Д. сумата от 949, 48 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА по гр.д. №
330 по описа на Районен съд Каварна за 2020 г.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение
№ 437 от 18.12.2020 г., постановено от Районен съд Каварна по гр. дело 330/2020
г., с което първостепенният съд е оставил без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на Решение № 110/21.10.2020 г. по гр.д. № 330/2020
г. в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение
№ 110/21.10.2020 г. по гр.д. № 330/2020 г.
по описа на Районен съд Каварна,
в частта, с която е осъдил Професионална земеделска гимназия „Кл. Арк.
Тимирязев“ да заплати на М.П.Ф. сумата от 350, 00 лева – адвокатско
възнаграждение, като ОСЪЖДА Професионална
земеделска гимназия „Кл. Арк. Тимирязев“, със седалище и адрес на управление:
гр. Каварна, ул. „Добротица“ № 48, ЕИК *********, да заплати на адвокат Д.Д., с
адрес: ***, офис № 3, сумата от 949, 98 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, по гр.д. № 330 по описа на Районен
съд Каварна за 2020 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.