Решение по дело №16216/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260161
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20193110116216
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260161/28.8.2020г.

гр.Варна,28.08.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16216 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на предявена от ищеца Д.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.Т.,***, „Консултантска кантора Б.“ обективно, кумулативно съединени осъдителни искове против ответника ГД „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: ***.Отправеното до съда искане с исковата молба, прецизирано с уточнителната молба е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъден ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР с административен адрес: *** да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 1539.15 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248.25 часа, за целия процесен период 12.10.2016г. до 30.09.2019г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата ;СУМАТА в общ размер на 100 лв., представляваща лихва за забава на осн. чл.86 от ЗЗД върху главницата от 1539.15 лв., изчислена върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 12.10.2016г.-30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, както следва; За месец октомври 2016г. -главница в размер на 28.40 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.11.2016г до 07.10.2019г.; за месец ноември 2016г. -главница в размер на 49.60 лв. лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.12.2016г до 07.10.2019г.; за месец декември 2016г. -главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.01.2017г до 07.10.2019г.; за месец януари 2017г. - 0лв..; за месец февруари 2017г. -главница в размер на 28.40 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.03.2017г до 07.10.2019г.; за месец март 2017г. - главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.04.2017г до 07.10.2019г.; за месец април 2017г. - главница в размер на 28.40 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.05.2017г до 07.10.2019г.; за месец май 2017г. -главница в размер на 28.40 лв., лихва в размер на 3.03лв., считано от 01.06.2017г до 07.10.2019г.; за месец юни 2017г.- главница в размер на 49.60 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.07.2017г до 07.10.2019г.; за месец юли 2017г. -главница в размер на 49.60 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.08.2017г до 07.10.2019г.; за месец август 2017г. -главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.09.2017г до 07.10.2019г.; месец септември 2017г. - главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.10.2017г до 07.10.2019г.; за месец октомври 2017г. -главница в размер на 14,14 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.11.2017г до 07.10.2019г.; за месец ноември 2017г. -главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.12.2017г до 07.10.2019г.; месец декември 2017г. - главница в размер на 35.43 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.01.2018г. до 07.10.2019г.; за месец януари 2018г. -главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.02.2018г до 07.10.2019г.; за месец февруари 2018г. - главница в размер на 63.86 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.03.2018г. до 07.10.2019г.; за месец март 2018г. - главница в размер на 42.53 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.04.2018г. до 07.10.2019г.;за месец април 2018г. - главница в размер на 42.53 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.05.2018г. до 07.10.2019г.; за месец май 2018г. - 0 лв..; месец юни 2018г. -главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.07.2018г. до 07.10.2019г.; за месец юли 2018г. -главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03лв., считано от 01.08.2018г. до 07.10.2019г.; за месец август 2018г.- главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.09.2018г до 07.10.2019г.; за месец септември 2018г. -главница в размер на 42.53 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.10.2018г. до 07.10.2019г.; за месец октомври 2018г. - 0 лв.; за месец ноември 2018г. -главница в размер на 63.68лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.12.2018г. до 07.10.2019г.; за месец декември 2018г. -главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.01.2019г. до 07.10.2019г.; за месец януари 2019г. -главница в размер на 28.40лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.02.2019г. до 07.10.2019г.; за месец февруари 2019г. -главница в размер на 49.60 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.03.2019г. до 07.10.2019г.; за месец март 2019г. -главница в размер на 42.53  лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.04.2019г. до 07.10.2019г.; за месец април 2019г. -главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.05.2019г. до 07.10.2019г.; за месец май 2019г. - главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.06.2019г. до 07.10.2019г.; за месец юни 2019г. -главница в размер на 42.53лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.07.2019г. до 07.10.2019г.; за месец юли 2019г. -главница в размер на 56.73 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.08.2019г. до 07.10.2019г.; месец август 2019г. - главница в размер на 35.46 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.09.2019г. до 07.10.2019г.; за месец септември 2019г. -главница в размер на 35.46 лв., лихва в размер на 3.03 лв., считано от 01.10.2019г. до 07.10.2019г.

Исковата молба се основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства: През периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът твърди, че е полагал труд на длъжност „ст. Полицай“ в ГПУ летище -гр. Варна към РДГП Аерогари. Същата била на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, гр. София. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът бил със статут на държавен служител. В исковата и уточнителна молби ищецът е навел твърдения затова, че в процесния исков период действала Наредба № 8121 з – 776/ 29.7.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределението на работното време, на неговото отчитане и компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл.3,ал.3 от същата Наредба посочвал, че при работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта – т.е. за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч , като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа  за всеки 24 часов период. Твърди се, че в следващата Наредба № 8121 з – 776/ 29.7.2016 г. липсвала изрична норма, предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в дневни,за разлика от действалата до 31.3.2015 г.Наредба 8121з  407  от 11.8.2014 г. , която в нормата на чл. 31 регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. се умножава по 0,143 . При наличие на твърдяната от ищеца нормативна празнота следвало да се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С оглед горното и въз основа на относимите към процесения период разпоредби на ЗМВР и НСОРЗ, ищецът счита, че ответникът следва да му заплати исковите суми.

Конкретното твърдение е, че за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал нощен труд за времето от 22.00 ч. до 6.00 ч., в размер на 1736 часа които следвало да бъдат приравнени към дневен с коефициент 1.143, които възлизали на 1984,25 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд водело до извънреден от 248,25часа, който следвало допълнително да бъде платен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгл. чл. 187, ал. 6 ЗМВР, всеки извънреден труд следвало да бъде компенсиран с по 6,20 лв. на час, като задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на 1539,15 лева. Така положения от ищеца труд по тримесечие е посочен по години в исковата и уточнителна моли и в самия петитум на иска ,като е конкретизирано, че всички претенции са в нетен размер. Твърди се още че ответникът се намира в забава,поради което се претендират и мораторни лихви ведно със законната лихва, конкретизирани по размери и периоди в уточнителната молба и вписани в петитума на иска. Обективирано е искането по делото да бъдат присъдени в полза на ищеца всички сторени съдебно- деловодни разноски, вкл. и за адвокатска защита. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка, ***.

Предявените искове са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване като главният иск съдът е приел, че е с правна квалификация чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР а акцесорния с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД.На последно място в исковата си молба ищецът е обосновал избора си на РС Варна като местно компетентен да разгледа спора по същество и е направил и доказателствени искания .

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. На първо място ответникът намира предявените искове за допустими, предявени пред надлежен първоинстационен съд, като не прави възражения за неподсъдност на иска. По същество в отговора на искова молба ответникът оспорва изцяло предявените искове – както за сбора от главни задължения, така и акцесорния иск за законна лихва, вкл.и за мораторни лихви. Ответникът НЕ ОСПОРВА обстоятелството че за процесния период ищецът е заемал длъжността  посочена в исковата молба.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за исковата сума, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен труд към дневен такъв за процесния период, ведно със законната лихва  върху цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, КАКТО и за МОРАТОРНИ лихви- ответникът оспорва исковете и като неоснователни и като недоказани. За процесния период твърди ответникът, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения па 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане па положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан на основание разпоредбата на чл. 178. ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, била приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ. бр. 69 от 2014 г.. изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4 от ДР на Наредба № 8121з-776729.07.2016 г. в сила от 02.08.2016 г.) сочи ответникът, че бил  регламентиран редът, касаещ спорния въпрос преди посочения в исковата молба период, тъй като действащата към този момент Наредба била отменена, а сега действащата  влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период.Към настоящия момент, редът ,според ответника бил регламентиран с Наредба № 8121 з -776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 2 Август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба № 8121 з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018 г.).

Ответникът не възразява, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) обаче,според ответника, не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период  действала друга Наредба, в която липсвала изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице била и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не можело да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба била непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на смени: 3. продължителност па нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), можело да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187. ал, 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време  били с една и съща продължителност от 8 часа. Не било налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ. За да се твърди, че бил налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следвало,според ответника, ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки положен от него час труд, включително за извънреден и нощен труд, своевременно му бил заплащан ежемесечно,което било видно от платежите бележки /приложени към отговора на искова молба/. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР било разрешено полагане на 8 часа нощен труд за разлика от другите държавни служители, на които било разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това твърди ответникът, че водело до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същия се получавал от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извършело заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото щяло да е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получавал коефициент 1. В тази връзка считам ответника, че ГДГП вече изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца както извънреден, така и нощен труд.Относно доказателствените искания: Ответникът не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемат длъжността, посочена в исковата молба. Не възразява срещу искането за назначаване на експертиза. От своя страна ответникът моли съда да приеме като доказателства заверени копия следните документи: платежни бележки относно извършените начисления на Д.С.П. за периода 01.10.2016 г.930.09.2019 г. Ответникът възразява против искането на ищеца за представянето на останалите доказателствени искания, касаещи претенцията по настоящия иск, считайки същите за неоснователни, тъй като били в голям обем и касаели продължителен период от време. При изготвяне на експертизата, вещото лице, сочи ответникът че има възможност да се запознае със съдържанието йм и въз основа на тях да изготви заключението си. С оглед гореизложеното, ответникът желае ВРС да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани, като присъдите в полза на ответника направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът приеме исковата молба за основателна искането на ответника е направените от ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер. посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

В открито съдебно заседание от 31.07.2020 г.след изслушване на заключението на в.л. Д.П. по допуснатата ССчЕ приобщаване на експертното заключение, връчване на препис от Молба за изменение на иска на насрещната и липса на стгановище, ВРС е допуснал изменение на предявения от Д.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против ГД „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: ***,

иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за МВР, чрез увеличаване на неговия размер, като същият от сумата от 1539,15 лв., да се счита предявен за сумата от 1727,56 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа, за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1.143, формирана по периоди, както следва:за периода октомври - декември 2016 г. - 132,19 лв.;за периода януари - март 2017 г. - 85,47 лв.;за периода април - юни 2017 г. - 109,89 лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 158,72 лв.;за периода октомври - декември 2017 г. - 103,78 лв.;за периода януари - март 2018 г. - 176,16 лв.;за периода април – юни 2018 г. - 116,96 лв.; за периода юли - септември 2018 г. - 182,76 лв.; за периода октомври - декември 2018 г. - 138,89 лв.;за периода януари - март 2019 г. - 160,84 лв.; за периода април - юни 2019 г. - 201,06 лв.;за периода юли - септември 2019 г. - 160,84 лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,

както и на предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер, като същият от сумата от 100,00 лв., да се счита предявен за сумата от 222,09 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода 12.10.2016 г.-09.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на месеца следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, формирана по периоди, както следва:за периода октомври - декември 2016 г. - 37,14 лв.;за периода януари - март 2017 г. - 21,87 лв.;за периода април - юни 2017 г. - 25,35 лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 32,54 лв.;за периода октомври - декември 2017 г. - 18,62 лв.;за периода януари - март 2018 г. - 27,20 лв.;за периода април – юни 2018 г. - 15,11 лв.;за периода юли - септември 2018 г. - 18,94 лв.;за периода октомври - декември 2018 г. - 10,84 лв.;за периода януари - март 2019 г. - 8,53 лв.; за периода април - юни 2019 г. - 5,59 лв.;за периода юли - септември 2019 г. - 0,36 лв.,на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.

В откритото съдебно заседание, ищецът, представляван от адв.Т. от ВАК, желае ВРС да постанови Решение, с което да уважи исковата претенция съобразно направено изменение по чл. 214 от ГПК в съдебно заседание като правните си доводи за това е развил в представените в същото заседание писмени бележки .Подържа се и  искането за присъждане на сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

В о.с.з. от 03.07.2020 г.представител на ответната страна не се явява.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в съвкупност и поотделно, по вътрешно убеждение, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е обявил на страните за БЕЗСПОРНО по делото, че през процесния период страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „старши полицай „ в ГПУ ЛЕТИЩЕ ВАРНА към ГД ГП МВР, поради което е бил със статут на държавен служител. Т.е. липсва спор относно наличието на служебно правоотношение между ищеца и ответника.

Спорът, както може да бъде установено дори и само от прочита на исковата молба и на отговора на искова молба, има правен характер и се свежда до въпроса: Полагал ли е исковия период от време ищецът  Д.П. труд, който следва да му заплатен от ответника ?

Отговорът на този въпрос следва да бъде даден на база събраните писмени доказателства по делото,анализ на заключението по допуснатата / необходима според съда / ССчЕ и в съответствие с приложимите за исковия период материални правни норми.

С отговора на искова молба, от ответната страна са представени и по делото са приобщени по надлежния ред относимите писмени доказателства: платежни бележки за периода - 36 броя приложени на листи от 18 –ти до 53 вкл., неоспорени от ищеца.

Така цитираните писмени доказателства,неоспорени от страните доказват не само наличието на служебно правоотношение между ищеца и ответника за исковия период, но и работата на ищеца на смени и заплащане на възнаграждение от страна на ответника.

Писмените доказателства следва да бъдат анализирани в съвкупност допуснатото и приобщено по делото заключение на вещото лице Д.П. от дата 22.06.2020 год. по съдебно - счетоводната експертиза.Заключението на вещото лице Д.П. е приобщено по делото на листи от 80-ти и до –87-ми.

ВРС възприема заключението на в.л.Д.П. като компетентно и обективно дадено.

От констативно–съобразителната част на ССчЕ на в.л.П. се изяснява,че на база писмения доказателствен материал по делото /изброен по-горе / и вписаното в СПРАВКИ 1-5 , че вещото лице е достигнало и извело следните заключения : Вещото лице – експерт счетоводител Д.П. заключава, че ищецът Д.П. за периода от 12.10.2016 г. до 20.09.2019 г. има отработени общо часове нощен труд 1728 часа от които са му заплатени 432,00 лева.Преизчислен положения  нощен труд в дневен с коефициент 1,143 пресмята в.л.П.,че се равнява на 1976 часа общо а разликата след преизчислението с коеф. 1,143 – 248 часа дневен труд.Извънреден труд, получен при преизчисление на положения нощен в дневен с коефициент 1,143 ,заключава вещото лице,че  не е изплащан в периода 12.10.2016- 30.09.2019 г.Общия размер на сумата за така вписания и изчислен извънреден труд за 248 часа вещото лице сочи че възлиза на 1 727,56 лева. Изрично е установено чрез ССчЕ, че нормочасовете за процесния период са 4960 ч.общо, отработени часове от 24 часови смени общо 5425ч. общо, положен отчетен извънреден труд при 24 часово дежурство/смяна, като разлика между нормочасовете за месеца и часовете положени при дежурства възлиза на 465 часа, от които на ищеца са били изплатени в размер на 3206,76 лв. Съгласно предпоследна т.6 от заключението на в.л.П. стойността на претендираното допълнително възнаграждение за извънреден труд , получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за периода от 12.10.2016 – 30.09.2019 г. е 1 727,56 лева за 248 часа . Видно от т. 7 на заключението на в.л.П., размерът на мораторната лихва, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца , следващ тримесечието на дължимо плащане до датата на предявяване на иска възлиза на общо 222,09 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се потвърждава, че ищецът е бил назначен на работа при отвеника  и като такъв е имал статута на държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

В този смисъл от  приложените за исковия период справки издадени от отвеника е видно  а и не е и спорно ,че ищецът заема длъжност „старши полицай“ при ГКПП Аерогара Варна, Летище Варна при ГД Гранична полиция МВР .

При тези обективни факти по делото, съдът счита, че приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.Горният извод се налага и от приложените по делото писмени доказателства, заключението по ССчЕ, което съдът намира за обективно и пълно и безпристрастно .Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

Спор между страните няма, че за исковия период от време е имало промяна в нормативната база относно заплащането на възнаграждението на държавните служители, които не са имали статут на ЛРТП, а тази промяна именно е довела до образуването на воденето на множество искови производства в цялата страна. На съда е и служебно известно, че за процесния вид правоотношения от 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текста на чл. 3, ал. 3 от Наредбата гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, приложима към процесния период липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната Наредба а в и предходните / е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът, за исковия период от време 12.10.2016 – 30.09.2019 г. положил нощен труд  от общо 1728 часа , като от ответника му е била изплатена сума от общо 432 лв./Справка 1към ССчЕ /.На база ССчЕ се установява и доказва, че дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за периода от 12.10.2016 – 30.09.2019 г. е 1 727,56 лева за 248 часа а размерът на мораторната лихва, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимо плащане до датата на предявяване на иска възлиза на общо 222,09 лв.

При така изложеното по-горе ВРС намира че исковете са напълно основателни и доказани поради което следва да бъдат уважени изцяло по начина по който са предявени и съобразно допуснатото изменение по реда на чл.214 ГПК .

С оглед изхода на спора съдът следва да определи дължимите се разноски и такси .

Видно от л.95 –ти , ищецът чрез адв.Т.  е представил Списък по чл. 80 ГПК в който претендира един разход – сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение. На л.96 –ти по делото е приложен Договор за правна защита и съдействие №  **********/31.01.2020г. , който договор има характера на разписка и отразява плащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (двеста и двадесет лева ) без ДДС. Този единствен разход като доказан и по основание и по размер следва да се присъди на ищеца. Безспорно договорът за правна защита е сключен преди измененията в Наредба 1/2004 г. действащи от 15-ти май 2020 г., поради което и настоящият състав счита, че не дължи произнасяне по евентуалното възражение на ответника обективирано в отговора на искова молба по чл. 78, ал.5 ГПК.

На последно място при този характер на спора, приложимостта на нормата на чл. 83 ГПК и на чл. 78, ал. 6 ГПК съдът следва да възложи в тежест на ответната страна дължимата се държавна такса.

При материален интерес от 1 727,56 лв. и 222,09 лв.държавната такса е равна на 4,00 % от цената на иска но не по-малко от 50,00 лева.В случая при предявените ОСИ таксата е равна на сбора от 69,10 лв. + 50,00 лв. = 119,10 лв.Таксата, която следва да бъде възложена в тежест на ответника възлиза на точно 119,10 лева (сто и деветнадесет лева и десет стотинки).

В обобщение, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 119,10 представляваща дължимата държавна такса за производството и 150,00 лева (сто и петдесет лева ) - възнаграждение за вещо лице.

 

Воден от горното, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА ответника ГД „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: *6 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** : СУМАТА от 1727,56 лева.,(хиляда седемстотин двадесет и седем лева и петдесет и шест стотинки) представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа, за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1.143, формирана по периоди, както следва:за периода октомври - декември 2016 г. - 132,19 лв.;за периода януари - март 2017 г. - 85,47 лв.;за периода април - юни 2017 г. - 109,89 лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 158,72 лв.;за периода октомври - декември 2017 г. - 103,78 лв.;за периода януари - март 2018 г. - 176,16 лв.;за периода април – юни 2018 г. - 116,96 лв.; за периода юли - септември 2018 г. - 182,76 лв.; за периода октомври - декември 2018 г. - 138,89 лв.;за периода януари - март 2019 г. - 160,84 лв.; за периода април - юни 2019 г. - 201,06 лв.;за периода юли - септември 2019 г. - 160,84 лв.,ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА, върху главницата от 1727,56 лева., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и СУМАТА от общо 222,09 лева, (двеста двадесет и два лева и девет стотинки )представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода 12.10.2016 г.-09.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на месеца следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, формирана по периоди, както следва:за периода октомври - декември 2016 г. - 37,14 лв.;за периода януари - март 2017 г. - 21,87 лв.;за периода април - юни 2017 г. - 25,35 лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 32,54 лв.;за периода октомври - декември 2017 г. - 18,62 лв.;за периода януари - март 2018 г. - 27,20 лв.;за периода април – юни 2018 г. - 15,11 лв.;за периода юли - септември 2018 г. - 18,94 лв.;за периода октомври - декември 2018 г. - 10,84 лв.;за периода януари - март 2019 г. - 8,53 лв.; за периода април - юни 2019 г. - 5,59 лв.;за периода юли - септември 2019 г. - 0,36 лв.,, на основание чл. 178, ал.1, т. 3 ,вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА ответника ГД „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 400,00 лева (четиристотпин лева ) - представляваща направените в производството от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА ответника ГД „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна СУМАТА от 119,10 лева (сто и деветнадесет лева и десет стотинки) - представляваща дължимата държавна такса за производството и и СУМАТА от 150,00 лева (сто и петдесет лева )- възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа на Решението .

 

ПРЕПИСЪТ от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители .

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: