№ 290
гр. Бургас, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120200630 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на И. С. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *, против Наказателно постановление № 23-
0769-003207/ 04.12.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР - Бургас,
Сектор „Пътна полиция“ - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на
издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.
В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично. Представлява се от адв. * от БАК, която
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, ведно с присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрисконсулт
*, която пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно. Претендира
разноски.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното
наказателно постановление на жалбоподателя на 28.01.2025г., видно от
разписката към същото и депозирането на жалбата пред АНО на 07.02.2025г.),
от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 02.07.2023г., около 10:15 часа, в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, по
бул. „*“ до бл. 52 в посока ул. „*“, жалбоподателят И. С. Г. управлявал лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № *. Въпросният автомобил бил закупен от Г.
на 06.03.2023г., като сделката по придобиването била оформена в надлежна
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, изповядана от
нотариус с рег. № 592 и информация за същата била подадена по електронен
път в КАТ.
Въпреки задължението за пререгистрация на автомобила в едномесечен
срок (т.е. до 06.04.2023г.) новият собственик не изпълнил законовите си
задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността. Не сторил това и в
двумесечен срок от придобиването (т.е. до 06.05.2023г.), поради което и на
08.05.2023г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по
реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
На горепосочените дата и място лекият автомобил, управляван от
жалбоподателя, бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на
който влизал и свидетелят Л. Т. Л. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Бургас.
След извършена справка с техническо средство (РСОД) и ОДЧ
(дежурната част) било установено, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 08.05.2023г.
За констатираното на място от свидетеля Л. бил съставен АУАН бл. №
285132 от 02.07.2023г. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал
и получил препис от него без възражения.
Не е спорно между страните, че към датата на проверката – 02.07.2023г.
процесният автомобил е бил собственост на жалбоподателя И. С. Г..
Преписката била изпратена в Районна прокуратура - Бургас, като с
постановление от 23.11.2023г. прокурор при БРП постановил отказ да се
образува досъдебно производство, след което материалите били върнати
отново в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Бургас.
Въз основа на горецитираното постановление на прокурор при БРП
било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът
кредитира изцяло.
От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП за констатациите в него, се установява, че на 02.07.2023г., около 10:15
2
часа, в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, по бул. „*“ до бл. 52 в посока ул. „*“,
жалбоподателят И. С. Г. управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *,
като последният бил със служебно прекратена регистрация, считано от
08.05.2023г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП – поради прехвърляне на
собствеността и неизпълнение от страна на новия собственик на задължението
му да пререгистрира превозното средство.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група в ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“ - Бургас. АУАН
също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, оправомощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения
шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП, съгласно която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Задължение на
собственика е да регистрира автомобила по правилата на чл. 4, ал. 1 от
Наредба №I45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
като представи превозното средство и необходимите документи за извършване
на регистрация или промяна в регистрацията, в срок до два месеца от
придобиване на собствеността. Санкцията за управление на нерегистрирано
МПС е предвидена в приложената от АНО санкционна разпоредба – чл.175,
3
ал.3, пр.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“ е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от
ДР на ЗДвП, както и че той е бил управляван от жалбоподателя на път,
отворен за обществено ползване (в гр. Бургас). Жалбоподателят не оспорва и
факта, че автомобилът е придобит от него на 06.03.2023г. в предвидената за
това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка
на подписите), както и че в двумесечен срок от придобиването той не е
изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба
№I45/24.03.2000г. да пререгистрира превозното средство.
В случая, както бе посочено по-горе, приложение намира разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона (ex lege), а не
по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират когото и да е за прекратяването на
регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин
е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че Г.
не е знаел, че регистрацията на автомобила ще бъде прекратена вследствие на
бездействието му, както и че не е бил уведомен за прекратяването на
регистрацията (т. е. че липсва субективната страна на нарушението).
Служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидените срокове.
В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила, без да бъде
прекратена служебно регистрацията му, е бил до 06.05.2023г. и очевидно не е
бил спазен, поради което и правилно регистрацията му е била служебно
прекратена след изтичане на крайния срок. Ето защо, жалбоподателят,
управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил
това си задължение, е бил наясно с предвидените от закона последици.
Правният ред се основава на презумпцията за знание на законите и
добросъвестното им спазване от субектите, които, осъществявайки дадена
дейност, са длъжни да са запознати с правната регламентация. Така и
управлението на МПС, което е източник на повишена опасност, е подробно
регламентирано и се очаква от всеки правоспособен водач да го познава.
Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да
се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както
при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва
наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме,
4
че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение на
нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и следва да понесе
предвидената за това отговорност.
Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по
аналогични казуси, като например Решение № 2412/19.12.2018г. по к. н. а. х. д.
№ 3199/2018г. на Административен съд – Бургас, Решение № 767 от
17.07.2023 г. к. н. а. х. д. № 774/2023 г. на Административен съд – Бургас,
Решение № 644 от 20.06.2023 г. по к. н. а. х. д. № 823/2023 г. на
Административен съд – Бургас, Решение № 445 от 05.04.2022 г. по к. н. а. х. д.
№ 145/2022 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 464 от 25.03.2021
г. по к. н. а. х. д. № 495/2021 г. на Административен съд – Бургас, Решение №
290 от 24.02.2021 г. по к. н. а. х. д. № 121/2021 г. на Административен съд –
Бургас и др.
В разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е предвидено наказание
"Глоба" в размер от 200 до 500 лева, както и наказание "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая двете
кумулативни санкции са били определени в минималния възможен размер,
поради което и няма как съдът допълнително да ги намали.
Съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат
чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, т.е.
нарушенията по ЗДвП не са маловажни. Управлението на нерегистрирано
МПС в достатъчна степен застрашава обществените отношения, свързани с
транспорта.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лева.
5
В конкретния случай, предвид изхода на делото, право на разноски има
АНО, който е бил защитаван от юрисконсулт и своевременно е поискал
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на
извършените от процесуалния представител на АНО действия, съдът счита, че
справедлив размер на възнаграждението в конкретния случай се явява 80 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-003207/
04.12.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на И. С. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева,
както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА И. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР -Бургас с БУЛСТАТ: *********
сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6