№ 123
гр. В.П., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20213610100153 по описа за 2021 година
Предявени са от „Е.П.П.“ АД, с ЕИК ********** със седалище: гр. В.,
адрес на управление: гр. В. 9009, район В.В., В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № 258,
представляван по закон от П.С.С., Я.М.Д. Д.К.Д., представляван по
пълномощие от Е.М. – юрисконсулт срещу С. М. Р., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. И., п.к. 9877, общ. В.П., обл. Ш., ул. „П.“ № 15,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
и чл.86 от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи
на ищеца СУМАТА 331.34 лева (триста тридесет и един лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща главница за незаплатена ел.енергия по
фактури с №№ ФП0288963599/19.12.2019 г.; ФП0290134900/20.01.2020 г.;
ФП0291299688/19.02.2020 г., ФП0292463435/19.03.2020 г.,
ФП0293667922/21.04.2020 г., ФП0294792224/20.05.2020 г.,
ФП0295956586/19.06.2020 г.,издадени за периода от 19.12.2019 г. до
19.06.2020 г. за обект с аб. № **********, с. И., п.к. 9877, общ. В.П., обл. Ш.,
ул. „П.“ № 15, с клиентски № **********, МОРАТОРНА ЛИХВА 21.36 лева
(двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки), за периода до 23.11.2020
г., ЗАКОННАТА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението – 04.12.2020 г.
до изплащане на вземането, като вземането произтича от следните
обстоятелства: Консумирана и незаплатена електрическа енергия съгласно
Общи условия на договорите за продажба на елекртическа енергия на
„Е.П.П.“ АД и чл. 107 и чл.98а от Закона за енергетиката и на основание
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.П.П.“ АД, за които е издадена заповед за изпълнение №260101/09.12.2020
г. по чгр.д.№600/2020 г. по описа на ВПРС.Претендират се и направените по
делото разноски, както и тези направени в хода на заповедното производство.
В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за
1
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на
вземането си, което е направено в законния срок. С издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, длъжникът-ответник С. М. Р. е осъден
да плати на кредитора "Е.П.П." АД, със седалище и адрес на управление: гр.
В., В. Т. – Г, сумата СУМАТА 331.34 лева (триста тридесет и един лева и
тридесет и четири стотинки), представляваща главница за потребена и
незаплатена ел.енергия по фактури с №№ ФП0288963599/19.12.2019 г.;
ФП0290134900/20.01.2020 г.; ФП0291299688/19.02.2020 г.,
ФП0292463435/19.03.2020 г., ФП0293667922/21.04.2020 г.,
ФП0294792224/20.05.2020 г., ФП0295956586/19.06.2020 г.,издадени за
периода от 19.12.2019 г. до 19.06.2020 г. за обект с аб. № **********,
клиентски № **********, находящ се в с. И., п.к. 9877, общ. В.П., обл. Ш., ул.
„П.“ № 15, който имот е собственост на ответника, МОРАТОРНА ЛИХВА
21.36 лева (двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки), за периода до
23.11.2020 г., ЗАКОННАТА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението –
04.12.2020 г. до изплащане на вземането.
Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника
съществуването на посочените вземания по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. №600/2020 г. по описа
на РС-В.Преслав.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който счита че не се установява облигационна
връзка между страните, както и реално доставената/потребена и правилно
отчетена ел.енергия.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особеният
представител, поддържа изложеното в отговора, счита исковете за допустими,
но неоснователни.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
За обект с аб. № **********, с. И., п.к. 9877, общ. В.П., обл. Ш., ул.
„П.“ № 15, с клиентски № **********ищецът "Енерго-Про Продажби" АД гр.
В. е издал на получателя С. М. Р., собственик на посочения недвижим имот,
както следва: фактури с №№ ФП0288963599/19.12.2019 г.;
ФП0290134900/20.01.2020 г.; ФП0291299688/19.02.2020 г.,
ФП0292463435/19.03.2020 г., ФП0293667922/21.04.2020 г.,
ФП0294792224/20.05.2020 г., ФП0295956586/19.06.2020 г.,издадени за
периода от 19.12.2019 г. до 19.06.2020 г., за сумата общо 331.34 лева. Сумата
не е заплатена от С. М. Р., който факт не се спори от ответната страна.
На 04.12.2020 г. "Енерго-Про Продажби" АД е подало срещу С. М. Р.
пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за неизплатените задължения на ответника по изброените фактури.
Образувано е ч. гр. дело №600/2020 г. по описа на съда, по което е
издадена заповед №260101 от 09.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника С. М. Р.. Заповедта е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е указал
2
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, който
съдът намира за допустими.
Уважаването на претенцията за установяване на съществуването на
вземанията на "Енерго-Про Продажби" АД, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №600/2020 г. по описа на
ВПРС, е предпоставено от установяване на възникването и съществуването на
облигационна връзка между страните по договор за продажба на електрическа
енергия, при общи условия, обвързващи всички клиенти на енергийния
снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ, реалното доставяне в процесния обект на
посочените в представените фактури количества електрическа енергия и
извършване на услугата възстановяване на захранването, както и размера на
претендираните вземания.
За съществуването на твърдяната договорна връзка между страните е
необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството
"потребител на електрическа енергия за битови нужди" за процесния обект.
Съгласно § 1, т. 42 ДР на ЗЕ това е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Член 92 ЗЕ, определя като страни по сделките с електрическа енергия –
"крайните снабдители на електрическа енергия" и "краен клиент" (пар. 1, т.
28а и т. 27г ДР, ЗЕ). Отношенията между потребителя и дружеството – краен
снабдител се уреждат съгласно публично известни общи условия, за
действието на които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ не е необходимо приемане от
страна на потребителя, т. к. приложение намират специалните разпоредби на
Закона за енергетиката, които дерогират общите такива по ЗЗД и ТЗ.
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на "Енерго-Про Продажби" АД (ОУДПЕЕ), одобрени
от ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г.,
публикувани във в-к "Репортер", действали през процесния период. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от тях "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата
от "Енерго-Про Продажби". Именно това са предпоставките, при
осъществяването на които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.
Съгласно фикцията, установена с чл. 110, ал. 2 от ЗС, електрическата
енергия следва статута на движимите вещи. С приемането на чл. 98а от ЗЕ(ДВ
бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) се въвежда нов принцип спрямо
определени сделки, сключени при т. н. Общи условия, различен от този по чл.
16 от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ, а именно: "Публикуваните Общи условия влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане",
като в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен
снабдител на ел. енергия заявление, в което да предложат специални условия.
С тази разпоредба се определя моментът, от който общите условия стават
задължителни за потребителите - от публикуването, а не от приемането им.
3
Така Общите условия са част от правоотношението между "ex Lege", по
силата на факта на публикуването. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ,
приложими към настоящия момент, "потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 26
от ОУ на ДПЕЕЕ, като в чл. 26, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕ изрично било
посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл. 38 от ОУ на
ДПЕЕЕ, "потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към "Енерго-Про Продажби"АД суми, дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". Продажбата на ел.
енергия се възстановява след като клиентът заплати на "Енерго-Про
Продажби"АД цена, съгласно ценоразпис в който са включени всички
направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел.
енергия. В случая основанието за прекъсване на продажбата на ел. енергия е
неплащане на дължимите суми за доставена ел. енергия - чл. 34 от ОУ на
ДПЕЕЕ. От анализа на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕ следва извода, че заплащането
на разходите за прекъсване на продажбата на ел. енергия /което заплащане е
условие да се възстанови продажбата на ел. енергия/ се дължи от
абонатаклиент, в случай че той поиска възстановяване на продажбата на ел.
енергия за обекта му. По-конкретно, ищецът следва да установи при
условията на пълно доказване, че в качеството си доставчик на ел. енергия е
доставил реално определено количество ел. енергия, за което са издадени
съответните фактури. От своя страна ответникът следва да наведе и установи
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ищеца, в т. ч. и извършено плащане по фактурите за неизплатената доставена
ел. енергия.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват
наличието на доставено и потребено количество ел. енергия по редовен отчет,
от една страна и неизпълнено от абоната задължение за заплащане на същото.
Възраженията за недължимост на суми за потребление са неоснователни.
Като потребител на ел. енергия ответникът е страна по договор за пренос на
ел. енергия чрез електроразпределителните мрежи на "Енерго-Про
Мрежи"АД, поради което същият е обвързан от ОУ на ДПЕЕМ и на ОУ на
ДПЕЕЕ, който са действали към отчетния период. Съгласно същите
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел.
енергия в определените в ОУ срокове и начин, като при забава дължи
обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От
изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от него ел.
енергия в посоченото в справката количество и същата подлежи на заплащане
съгласно правилата за продажбата по чл. 200 от ЗЗД ввр. чл. 79 от ЗЗД ввр.
чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ в изпълнение на договорни
задължения от страните.
Твърдението за неизпълнение на парично задължение за заплащане
стойността на консумираната ел. енергия от потребителя-ответник, е за
отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства по делото не са
събрани. Ответникът дължи сумата 331.34 лв. - неизплатено задължение за
консумирана ел. енергия.
4
Основателни се явяват претенциите на ищеца по отношение на
лихвата за забава. Купувачът на доставената ел. енергия(със статут на
движима вещ) изпада в забава, ако не изплати покупната цена, когато ел.
енергията е доставена, респ. консумирана от потребителя-купувач по
аргумент от чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Предвид изложеното претенцията за сумата
21.36 лв., представляваща общ размер на мораторна лихва върху главницата
от 331.34 лв. за периода от датата на падежа на вземането по всяка една
фактура за забава до 23.11.2020 г., както и за законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело
№600/2020 г. на ВПРС– 04.12.2020 г. до окончателното и изплащане.
Размерът на задълженията не се оспори от ответника, а възраженията на
особения представител, че ответника не е обвързан с договор и ищеца за
доставяне на ел. на захранения обект, съответно не е потребил изразходваната
ел. енергия в качеството си на краен клиент, което се обосновава от
възражението, че не е доказано от ищеца реално доставено количество
ел.енергия, потребена такава и правилно отчетена, останаха недоказани.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявените установителни
исков за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения
размер.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГК ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски по настоящото дело и по заповедното
производство, подкрепено с доказателства за действително реализирани
такива /платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител/, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в
рамките на настоящето производство съобразно уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 775.00 лв. за държавна
такса, юрисконсулско възнаграждение, възнаграждание на вещо лице и
възнаграждение на особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
„Е.П.П.“ АД, с ЕИК ********** със седалище: гр. В., адрес на управление: гр.
В. 9009, район В.В., В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № 258, представляван по закон от
П.С.С., Я.М.Д. Д.К.Д., че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА С. М. Р., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: с. И., п.к. 9877, общ. В.П., обл. Ш., ул. „П.“ № 15, в следните
размери: СУМАТА 331.34 лева (триста тридесет и един лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща главница за незаплатена ел.енергия по
5
фактури с №№ ФП0288963599/19.12.2019 г.; ФП0290134900/20.01.2020 г.;
ФП0291299688/19.02.2020 г., ФП0292463435/19.03.2020 г.,
ФП0293667922/21.04.2020 г., ФП0294792224/20.05.2020 г.,
ФП0295956586/19.06.2020 г.,издадени за периода от 19.12.2019 г. до
19.06.2020 г. за обект с аб. № **********, с. И., п.к. 9877, общ. В.П., обл. Ш.,
ул. „П.“ № 15, с клиентски № **********, МОРАТОРНА ЛИХВА 21.36 лева
(двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки), за периода до 23.11.2020
г., ЗАКОННАТА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението – 04.12.2020 г.
до изплащане на вземането, като вземането произтича от следните
обстоятелства: Консумирана и незаплатена електрическа енергия съгласно
Общи условия на договорите за продажба на елекртическа енергия на
„Е.П.П.“ АД и чл. 107 и чл.98а от Закона за енергетиката и на основание
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.П.П.“ АД, за които е издадена заповед за изпълнение №260101/09.12.2020
г. по чгр.д.№600/2020 г. по описа на ВПРС на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. М. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
И., п.к. 9877, общ. В.П., обл. Ш., ул. „П.“ № 15, да заплати на „Е.П.П.“ АД, с
ЕИК ********** със седалище: гр. В., адрес на управление: гр. В. 9009, район
В.В., В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № 258, представляван по закон от П.С.С., Я.М.Д.
Д.К.Д., направените разноски по гд. №153/2021г. по описа на ВПРС,
съобразно уважената част от исковете в размер на 775.00 лв. (седемстотин
седемдесет и пет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. М. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
И., п.к. 9877, общ. В.П., обл. Ш., ул. „П.“ № 15, да заплати на „Е.П.П.“ АД, с
ЕИК ********** със седалище: гр. В., адрес на управление: гр. В. 9009, район
В.В., В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № 258, представляван по закон от П.С.С., Я.М.Д.
Д.К.Д., направените разноски в заповедното производство по ч.грд.
№600/2020г. по описа на ВПРС, съобразно уважената част от исковете в
размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №600/2020
г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
6