Решение по дело №2409/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.144 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на К. А. Г., [гражданство], с ЛНЧ: **********, с международен паспорт № 75 0924541 и адрес [населено място], [жк] [адрес], чрез адвокат Д. Л. от АК – Видин и адвокат Е. А. от САК, с адрес за призоваване [населено място], [улица], ет.5, ап.17 против заповед рег.№ УРИ 251з-7011/04.12.2023 г. на директора на ОД на МВР [населено място]. Счита, че заповедта е издадена в противоречие със закона и прави искане да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът – Директора на ОД на МВР [населено място], редовно уведомен, представя административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С писмо рег.№УП-3034/01.09.2023г. на директора на Регистрационно-приемателен център - [населено място] (л.28 от делото), на основание чл.66, ал.2 от ЗУБ са уведомени ГД „Гранична полиция“, Отдел „Миграция“ при ОД на МВР Бургас и Дирекция „Миграция“ – МВР, [населено място], за чужденец с отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в ДАБ при МС, а именно К. А. Г.. В писмото е посочено, че тя е подала в ДАБ при МС молба за предоставяне на международна закрила с вх.№ 177/25.03.2022 г., по която е постановено решение № 15426/19.10.2022г. на зам.председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е обжалвано пред Административен съд – Бургас и с решение № 47/ 25.01.2023 г. постановено по адм.д.№ 1988/2022 г. жалбата на К. Г. е отхвърлена. Първоинстанционното съдебно решение е обжалвано пред Върховен административен съд и е влязло в сила на 16.05.2023 г.

О. К. Г. е подадена молба за международна закрила до ДАБ при МС с рег.№ УП 3034/10.10.2023 г. (л.37-42 от делото), на основание чл.8 от ЗУБ. Молбата е мотивирана с опасения от преследване, основани на сексуалната и ориентация и политическо мнение. В отговор със съобщение рег.№ УП 3034/10.10.2023 г. (л.36 от делото) лицето е уведомено, че преди да се пристъпи към разглеждане на молбата, ще бъде преценена нейната допустимост, съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ.

На 24.10.2023 г. настоящият адрес на Глазунова е посетен от служители на сектор „Миграция“ при ОД на МВР, за което е съставена докладна записка рег.№ 5382р-8825 (л.32 от делото). Изготвена е призовка за явяването и в сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Бургас, по която е оформен отказ за получаване (л.34 от делото).

С писмо рег.№ 5364р-27120/26.10.2023г. на директора на Дирекция „Миграция (л.30 от делото), е уведомен директорът на ОД на МВР Бургас за незаконното пребиваване в страната на К. Г. и предприемане на съответните действия и прилагане разпоредбите на ЗЧРБ.

С решение № 19-В/27.10.2023 г. на интервюиращия орган при ДАБ (л.63-64 от делото), на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ, подадената от К. Г. последваща молба с вх.№ УП 3034/10.10.2023 г. не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Решението е връчено на лицето на 01.11.2023 г. видно от направеното отбелязване.

Със съобщение УРИ № 538200-18915/30.10.2023г. на началника на сектор „Миграция“ при ОД на МВР (л.45 от делото), на основание чл.26 , ал.1 от АПК К. Г. е уведомена за иницииране на производство по налагане на ПАМ „завръщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на основание чл.39а, ал.1, т.2 във вр. с чл.41, т.4 от ЗЧРБ, поради това, че с влязло в сила съдебно решение и е отказано предоставяне на статут на бежанец. В писмото е указана възможността да изрази становище в 3-дневен срок, както и да се запознае с материалите по преписката. В отговор е постъпило сведение от лицето с вх.№ 00-19203/02.11.2023 г. (л.46 от делото), в което е посочено, че обжалва обективирания в решение № 19-В/27.10.2023 г. отказ пред Административен съд - София с жалба вх.№ 3907/02.11.2023 г. (л.47 от делото).

С писмо рег.№ 251000-22097/02.11.2023г. на зам.директора на ОД на МВР (л.57 от делото) е изискана информация от РПЦ – [населено място], относно наличието на образувани производства за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, спрямо К. Г.. В отговор е постъпило писмо вх.№ 251000-22512/09.11.2023 г. (л.58 от делото), в което се сочи, че лицето е подало последваща молба за предоставяне на международна закрила, която е регистрирана в РПЦ - София, ПМЗ „Враждебна“.

С молба вх.№ 19227/03.11.2023г. до сектор „Миграция“ на ОД на МВР (л.60 от делото) от К. Г. е поискано прекратяване на производството по налагане на ПАМ, с мотив, че все още е в процедура по предоставяне на международна закрила, след подадена последваща молба по чл.76а от ЗУБ и обжалване пред Административен съд - София.

С писмо рег.№ УРИ 538200-19340/06.11.2023 г. (л.73 от делото) от К. Г. е изискано да представи удостоверение за наличие на образувано съдебно производство.

О. А. съд София-град е издаденото удостоверение от 14.11.2023 г. (л.78 от делото), съгласно което в А. е заведена жалба с вх.№ 39077/02.11.2023 г. от К. Г., копие от същата е изпратено до интервюиращия орган при ДАБ за комплектуване на административната преписка, като към момента на издаване на удостоверението преписката не е пристигнала и не е образувано дело.

С предложение рег.№ УРИ 5382р-9801-30.11.2023 г. от началник сектор „Миграция“ към ОД на МВР (л.25 от делото) е предложено по отношение на К. Г. да бъде издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, на основание чл.39а, ал.1, т.2 във вр. с чл.41, т.4 от ЗЧРБ, като на основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ на лицето бъде предоставен 30 дневен срок да изпълни доброволно заповедта. В мотивите на предложението е посочено, че с оглед представеното удостоверение от А., не са налице основания за спиране на административното производство, както и е взето предвид влязло в сила решение № 15426/19.10.2022 г. на П. на ДАБ при МС, с което на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България.

Със заповед рег.№ УРИ 251з-7011/04.12.2023 г. на директора на ОД на МВР [населено място] (л.21 от делото), на основание чл.41, т.4 във вр. с чл.44, ал.1 от ЗЧРБ и с оглед мотивите изложени в предложение УРИ 5382р-9801/30.11.2023 г. на началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР Бургас, на К. А. Г. е наложена принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, на основание чл.39а, ал.1, т.2 във вр. с чл.41, т.4 от ЗЧРБ. В заповедта е посочено, че съгласно от чл.44, ал.1 от ЗЧРБ мярката следва да бъде изпълнена в Руска Федерация. На основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ е определен срок от 30 дни, в който чужденецът да изпълни доброволно задължението за връщане.

Заповедта е връчена на К. Г. на 11.12.2023 г. видно от приложеното известие за доставяне (л.23 от делото) и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх.№ 13304/18.12.2023 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2 установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Съгласно чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, директорите на главните дирекции „Национална полиция“, „Гранична полиция“ и „Борба с организираната престъпност“, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция „Миграция“, директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповед рег.№ УРИ 251з-7011/04.12.2023 г. е издадена от компетентен орган - директора на ОД на МВР [населено място], съобразно правомощията му по чл.44, ал.1 от ЗЧРБ.

Съгласно чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ е принудителна административна мярка, която се налагат на чужденците по този закон.

Съгласно чл.41, т.4 от ЗЧРБ, връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище; връщане се налага след писмено потвърждение от ДАБ и в случай че производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено.

В случая, не е налице спор по делото, че спрямо К. Г. има влязло в сила решение № 15426/19.10.2022 г. на зам.председателя на ДАБ, с което и е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ. Въпреки това обжалваната заповед се явява преждевременно издадена, доколкото от събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че от К. Г. е подадена последваща молба за закрила с вх.№ УП 3034/10.10.2023 г., на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ, за което административния орган е бил уведомен. По тази молба, към момента на издаване на обжалваната заповед е било налице произнасяне, с което не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила, но постановеното решение е обжалвано и не е било влязло в сила. След като това решението не е влязло в сила и директора на ОД на МВ е знаел това обстоятелство е следвало да спре производството на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, до приключване на образуваното друго административно производство по ЗУБ, за предоставяне на международна закрила. В този смисъл правилно от ответника е изискано посоченото в нормата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК удостоверение от А., от което се установява, както наличието на административното производство, така и подаването на жалба в съда срещу постановеното решение, но въпреки това неправилно не е било спряно производството по налагане на процесната ПАМ.

След като административното производство не е било спряно, въпреки наличието на предвидените от законодателя основания за това, административния орган е допуснал процесуално нарушение. Това нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на издадената заповед на налагане на ПАМ, тъй като ако производството беше спряно и възобновено след приключване на производството по предоставяне на международна закрила, то ответника би могъл и да не постанови обжалвания акт. В този смисъл следва да се има в предвид и че с решение № 891/01.02.2024 г., постановено по адм.д.№ 2338/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас е отменено решение № 19-В/27-10-2023 г. на интервюиращ орган при ДАБ, с което не е допусната последващата молба с вх.№ УП 3034/10.10.2023 г. на К. Г., до производство за предоставяне на международна закрила и преписката е върната за произнасяне по същество на молбата, тоест към настоящия момент е налице ново неприключило производство по предоставен на международна закрила.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, съгласно които ПАМ „отнемане правото на пребиваване“, „връщане“, „експулсиране“ и „забрана за влизане в страната“ не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение (ал.1), а тези мерки се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила (ал.2). Тези норми са относими в случаите на вече издадена и влязла в сила заповед за налагане на ПАМ, тъй като само те подлежат на изпълнение, а от законодателя не е предвидена изрична възможност да се налагат ПАМ в хода на висящо административно производство по предоставяне на международна закрила по ЗУБ. В случая, производството по ЗУБ е образувано с подаване на молба с вх.№ УП 3034/10.10.2023 г., докато за производството по издаване на процесната заповед К. Г. е уведомена със съобщение УРИ № 538200-18915/30.10.2023 г., тоест производството по издаване на процесната заповед се явява последващо.

На следващо място, със заповедта е разпоредено мярката да бъде изпълнена в Р. Ф., тоест в страната по произход на К. Г., без да е извършена преценка за наличието на основанията за прилагане на нормата на чл.44, ал.5 от ЗЧРБ. В тази норма е предвидено, че чужденец на когото е наложена ПАМ връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. В хода на административното производство е представена подадената от К. Г. последваща молба за закрила, в която са изложени факти и твърдения въз основа на които се установява, че у нея е налице страх от лично преследване от страна на държавата поради сексуалната и ориентация и политическото мнение, въпреки което ответникът не е извършил преценка на обстоятелствата по чл.44, ал.5 от ЗЧРБ и не е изложил никакви мотиви защо счита, че лицето следва да бъде върнато точно в страната по произход, която би могла да се яви и страна в която то е изложено на опасност от лично преследване.

Липсата на мотиви относно разпореденото връщане на К. Г. в страната по произход, въпреки наличието на данни за страх от нейна страна за лично преследване от държавата води до незаконосъобразност на обжалваната заповед, по смисъла на чл.146, т.3 АПК, като издадена в нарушение на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4 АПК и също е самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед на изложеното жалбата на К. А. Г. е основателна, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, заповед рег.№ УРИ 251з-7011/04.12.2023 г. на директора на ОД на МВР [населено място], следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед рег.№ УРИ 251з-7011/04.12.2023 г. на директора на ОД на МВР [населено място].

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.