№ 113                                               25.09.2019 г.                      Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в  закритото съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

При секретаря

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 197  по описа на съда за 2019  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 153, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Е. Н. И. от село Я. против мълчалив отказ, респективно изричен такъв, обективиран в решение № 192/23.07.2019 г., на директора на дирекция "ОДОП" – Варна да спре изпълнението на ревизионен акт № Р-03001719000686/24.06.2019г, издаден от ТД на НАП-Варна. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на отказа за спиране на изпълнението. Счита, че предложеното от него обезпечение- недвижим имот, покрива изцяло вземането на НАП. Поради това моли съда да в условията на евентуалност да отмени като незаконосъобразен мълчаливия отказ,  респ. обективирания в решение № 192/23.07.2019г на директора на дирекция "ОДОП" – Варна изричен отказ да бъде спряно изпълнението на  ревизионния акт. В молбата се прави и изрично искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт на основание чл.157, ал.2 от ДОПК.

Ответникът – директор на дирекция ОДОП - гр. Варна счита жалбата за недопустима. Сочи, че не е налице мълчалив, а изричен отказ, обективиран в решение № 192/23.07.2019 г. Поради това моли съда да прекрати производството по делото.

 След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу Е. Н. И. от село Я. е издаден  ревизионен акт № Р-03001719000686-091-001/24.06.2019г. С акта са установени задължения в общ размер на  33 671.71 лева.

Актът е обжалван изцяло от И. с жалба с вх.№ 10664-7/11.07.2019г. На същата дата- 11.07.2019г., е подадено и искане за спиране на изпълнението на обжалвания акт, което е заведено в ТД на НАП- Варна с вх.№ 1066-8.  В искането е предложено за обезпечение на вземането по обжалвания ревизионен акт да послужи  ½ идеална част от  недвижим имот, собственост на ревизираното лице, находящ се в село Я., Р. област, ул. „*****“ № ** и представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 1284 кв.м, за който е отреден ХУП 651, 652 в кв.47, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ на всеки етаж 96 кв.м, таван с полезна площ от 96 кв.м, едноетажна жилищна сграда със застроена площ 50 кв.м и гараж със застроена площ 40 кв.м. В искането изрично е посочено, че посочената част от недвижимия имот възлиза на 54 500 лева според експерти на КОНПИ. Жалбоподателят признава, че няма доходи и не разполага  с други средства за обезпечение.  

За периода  от датата на издаване на акта до деня на подаване на искането за спиране допълнително са начислени лихви в размер на  113,30 лева. Към момента на подаване на искането за спиране общото задължение по ревизионния акт възлиза на  33785.01 лева.

По искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт е изразено становище на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Разград. В него се сочи, че в хода на ревизионното производство по издаване на РА, чието спиране се иска, по искане на органа, извършващ ревизията, е издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С190017-023-0001597/20.05.2019г., с което е наложен запор на налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в  ***** АД и ***** АД. Постановление за продължаване на предварителните мерки не е издавано, тъй като  върху същите сметки има  наложени предходни запори и липсват авоари. Сочи се, че авоарът  по сметката в ***** се формира от получавани от  Е. И. семейни помощи за деца.

В становището се сочи, че в ТД на НАП- Варна, офис Разград  има образувано изпълнително дело срещу Е. И. за принудително събиране на задължения към РС-Разград в размер на 28 лева, след което  към делото са присъединени задължения в размер на 16 737.96 лева ДДФЛ по ревизионен акт № Р-03001715010551-091-001/02.08.2016г.

От извършената справка в Службата по вписванията- Разград се установява, че жалбоподателят е собственик на ½ идеална част от описания по-горе недвижим имот. По персоналната партида на лицето е вписана искова молба, предявена от КОНПИ- ТД Варна срещу Г. А. и  Е. И. С обезпечителна заповед  № 583/19.06.2017г. по ч.гр.д. № 160/2017г. на РОС е наложена възбрана върху описания недвижим имот в полза на кредитора КОНПИ.  В становището на публичния изпълнител се сочи още, че това имущество е несеквестируемо съгласно чл.213 от ДОПК.

Поради това становището на публичния изпълнител е, че вземането по ревизионния акт не е обезпечено, поради което изпълнението не следва да бъде спряно.

С обжалваното Решение № 192/ 23.07.2019 г. директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП е отказал спиране на изпълнението на РА № Р-03001719000686-091-001/24.06.2019г. Изложени са съображения, че искането е процесуално допустимо, но неоснователно. Посочено е, че с обжалвания РА са установени задължения, които към 11.07.2019г. са в общ размер на  33 785.01 лева – главница и лихва. Позовал се е на становището на публичния изпълнител и е посочил подробно предприетите мерки за обезпечаване събирането на публичното вземане по издадения РА. Направен е извод, че предложеното обезпечение върху описания недвижим имот не може да се приеме за годно обезпечение,  доколкото същото представлява несеквестируемо имущество по чл.213 от ДОПК, а освен това върху него е вписана възбрана от КОНПИ. Поради тези съображения административният орган приема, че  не са налице основания за спиране на изпълнението  на обжалвания ревизионен акт, тъй като  задължението по него не е обезпечено.

Решението е изпратено за връчване по електронен път на 23.07.2019г., но е връчено на лицето едва на 09.09.2019г. заедно с разпореждането на съда.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата процесуално допустима. Тя е насочена срещу изричния отказ по искането за спиране изпълнението на РА № Р-03001719000686-091-001/24.06.2019г., обективиран в Решение № 192/23.07.2019г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна. Към 01.08.2019г.- датата на подаване на жалбата по чл.153, ал.7 от ДОПК, по искането е бил издаден изричен акт, поради което не е бил формиран мълчалив отказ. Обстоятелството, че  към момента на подаване на жалбата посоченото решение на директора не е било връчено на  ревизираното лице  не може да доведе до извод, че е налице мълчалив отказ.

Действително срокът по чл.153, ал.6 от ДОПК не е спазен. Искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт е било подадено на 11.07.2019г. Ето защо седмодневният срок за произнасяне на органа е изтекъл  на 18.07.2017г., а решението е постановено на 23.07.2019г.  Съдът намира, че регламентираният в чл. 153, ал. 6 от ДОПК срок е инструктивен и с изтичането му не се преклудира възможността на органа да се произнесе по подаденото до него искане. Жалбоподателят е заявил, че поддържа жалбата и срещу изричния отказ, обективиран в посоченото по-горе решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението е постановено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ДОПК искането за спиране изпълнението на ревизионния акт се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата против самия РА.  Съобразно правилото на чл.152, ал.2 от ДОПК решаващ орган е  директорът на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП. Решението по направеното искане е постановено именно от директор  на дирекция „ОДОП“- варна при ЦУ на НАП. Следователно оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган.

 Както се изтъкна и по-горе, обстоятелството, че  решението  е постановено след изтичане на срока по чл. 153, ал. 6 ДОПК,  не води до извод за неговата нищожност, тъй като регламентираният в  ал.6 срок е инструктивен. С изтичането му не се преклудира възможността на органа да се произнесе по подаденото до него искане.

Съобразно чл.153, ал. 3 от ДОПК към искането се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Правомощията на решаващия орган са определени в разпоредбата на чл. 153, ал. 3 - ал. 5 от ДОПК. Според чл. 153, ал. 4 от ДОПК решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в посочения по ал. 3 размер. В случая няма доказателства за наличност по запорираните банкови сметки на Е. И., нито за предоставена от него безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ДОПК в останалите случаи органът извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение, и може да спре изпълнението като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. От анализа на цитираните разпоредби следва, че преценката на обезпечението, която органът извършва в случаите по ал. 5 на чл. 153 не се ограничава само и единствено до обстоятелството дали размерът на предложеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвата към момента на подаване на искането за спиране. Органът следва  да извърши преценка и дали обезпечителните мерки ще гарантират събирането на публичното вземане след приключване на производствата по обжалване и след влизане в сила на ревизионния акт. По аргумент от чл. 195, ал. 2 от ДОПК обезпечението следва да гарантира, че събирането  на вземането ще бъде възможно и няма да бъде затруднено. В случая решаващият орган е отказал да спре изпълнението, тъй като е приел, че като обезпечение се предлага недвижим имот, който е единствено жилище на длъжника и съобразно нормата на 213, ал.1, т.2 е несеквестируем. Отделно от това спрямо този имот е вписана и възбрана по ЗПКОНПИ. Съдът споделя изцяло направения от решаващия орган извод. Предложеното обезпечение не може да гарантира  събирането на вземането, тъй като недвижимият имот  представлява единствено жилище на длъжника (факт, който той сам признава в искането си за спиране и в депозираните впоследствие жалби и искания) и срещу него не може да бъде насочено принудително изпълнение, а отделно от това, вписаната върху този имат възбрана  по реда на ЗПКОНПИ до момента не е вдигната.  

В жалбата е направено и изрично искане  до съда  да спре  изпълнението на акта на основание чл.157, ал.2 от ДОПК. Предпоставка за разглеждане на искането за спиране е наличието на висящо съдебно производство по оспорване на ревизионния акт. От изложеното по-горе е видно, че производството е все още във фазата на обжалването на ревизионния акт по административен ред. Ето защо това искане е недопустимо като преждевременно заявено и поради това то следва  да се остави без разглеждане.

Поради изложеното и на основание  чл. 153, ал. 7 от ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ  КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Е. Н. И. от село Я., ул.“*****“ № ** против отказ за спиране на изпълнението на ревизионен акт № Р-03001719000686-091-001/24.06.2019г., издаден по реда на чл.119, ал.2 от ДОПК, обективиран в Решение № 192/23.07.2019 г. на директора на дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт на основание чл.157, ал.2 от ДОПК като недопустимо.

Определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ:/п/