Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
27.09.2019г. |
|
Град |
Асеновград |
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Втори септември |
|
|
Година |
2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
381 |
по описа за |
2019 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №18-0239-001387/10.10.2018г. издадено от Началник РУП
Асеновград към ОДМВР Пловдив, с което на Й.Д.Д. с ЕГН**********,***, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.5,пр.1 вр. ал.1,т.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева
за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №18-0239-001387/10.10.2018г. издадено от Началник РУП
Асеновград към ОДМВР Пловдив, с което на Й.Д.Д. с ЕГН**********,***, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.5,пр.1 вр. ал.1,т.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева
за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не се явява се
явява лично по делото. Чрез писмената си жалба и отразеното в нея, счита по същество, че обжалваното НП
следва да се отмени, като постановено при съществени нарушения на закона. Алтернативно
се иска от съда, ако прецени, че констатираното нарушение е налице, да се
намали размера на глобата до минимума предвиден в закона
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Свидетелят Б.Й.Т. работи, като
полицейски служител в РУП Асеновград, на длъжността мл.автоконтрольор. На 21 срещу 22.09.2018г., св. Т. бил на работа нощна смяна. Около 01.10 часа св. Т. и колега му се намирали на ул. „Цар
Иван Асен ІІ“ в гр. Асеновград. По същото време те забелязали, че по улицата се
движи лек автомобил „Опел Вектра“ с регистрация на района на гр. Добрич. Св. Т.
и колега му решили да спрат водача за проверка което и сторили. При извършената
проверка се установило, че автомобила е с ДК№ ТХ 86 36 ХТ, като същия се
управлява от Й.Д.Д.. При проведения разговор водачът заявил, че свидетелството
за управление на МПС му е отнето и не може да представи такова. Това
обстоятелство се потвърдило след извършената справка по телефона с ОДЧ. При
справката се установило и това, че водачът Д. е криминално проявен. Въз основа
на резултатите от извършената проверка, на същата дата 22.09.2018г. св. Т. съставил
спрямо Д. АУАН № 949551. Със съставения АУАН на водача Д. бил вменен състав на административно
нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Съставеният
АУАН бил връчен на нарушителя Д. срещу
подпис, като последният отбелязал, че няма възражения. Въз основа на съставения
АУАН и е резултатите от допълнително извършената проверка, на 10.10.2018г.
спрямо Й.Д.Д. било издадено и обжалваното НП, в което нарушението по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП били квалифицирано като извършено в условията на повторност.
Отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на актосъставителя Б.Й.Т.,
както и приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло
кредитира.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за допустима, но за неоснователна. При така установеното от
фактическа страна може да се направи извод, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП ,
като на 22.09.2018г. в 01.10 часа, в гр.
Асеновград, по ул. „Цар Иван Асен ІІ“, е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“
с ДК№ ТХ 86 36 ХТ, като в същото време е бил лишен от правото да управлява МПС
по административен ред. Това е и основния състав на чл.150а от ЗДвП, по който е
било квалифицирано нарушението чрез съставения АУАН. Именно тази правна
квалификация е възприел и АНО който в издаденото НП е посочил, че нарушението е
квалифицирано по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. По отношение на това обстоятелства е
налице, единство между отразеното в АУАН и НП, като направеното възражение в
тази насока се явява неоснователно. Доколкото по време на проверката водачът Д.
сам е заявил, на св. Т., че свидетелството му за правоуправление на МСП е
отнето, което се е потвърдила и от извършената справка по телефона с ОДЧ, то
правилна се явява констатацията на актосъставителя, че водачът след като не
представя СУМПС същия се явява лишен от това право. По отношение на тези
обстоятелства при съставяне на акта няма допуснати нарушения. При анализа на
издаденото НП в действителност са налице, известни допълнително вписани
обстоятелства, но пък те не се явяват основания за отмяна на НП, тъй като не са
се отразили на правото на защита на нарушителя да разбере какво му нарушение се
вменява във вина, въпреки наведените в тази насока възражения. По отношение на
самото нарушение, видно от посоченото В НП, АНО е приел, че нарушителят е лишен
от право да управлява МПС въз основа на предходно съставен АУАН №
Д33218/21.10.2017г. и издадена ЗППАМ №17-0851-000921/21.10.2017г. От изисканата
от съда справка от ОДМВР Добрич, сектор ПП и КАТ, /листи от 37 до 39 от
съд.дело/ относно регистрацията на Д., се установява че същия е многократно
санкциониран за извършени нарушения по ЗДвП. Към момента на извършване на
проверката от св.Т., Д. в действителност е бил е бил лишен от право да
управлява МПС и това е станало с издадената ЗППАМ №17-0851-000921/21.10.2017г.
с която за извършено нарушение по чл.5, ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП свидетелството му
е било временно отнето. Видно от отразеното
в тази справка, свидетелството на Д. е
било отнето на 21.10.2017г. при съставяне на АУАН № Д33218/21.10.2017г. При
тези обстоятелства правилно констатираното нарушение е било квалифицирано в НП
като такова по чл.150а от ЗДвП. Същия текст гласи, че „За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. Доколкото по делото
безспорно се установи, че към момента на проверката същия е управлявал МПС,
като при това е бил с отнето свидетелство за правоуправление, то е видно, че
нарушил този текст.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна и по отношение на възведената с НП повторност
на извършеното нарушение. Видно от НП,
то на основание чл.177, ал.5,пр.1 вр. ал.1,т.1 от ЗДвП, на Д. е наложено административно наказание глоба
в размер на 1500 /лева. От ЗДвП се установява,че този текст се отнася за
нарушения извършени в условията на повторност, каквато спрямо жалбоподателя в
действителност е налице. Това се установява от приложеното на лист 36 от делото
НП №17-0851-001072/22.06.2017г. издадено от Началник Сектор към ОДМВР Добрич.
Със същото жалбоподателя е бил санкциониран за това, че на 28.05.2017г. в гр.Добрич
е осъществил състава на нарушението по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.177, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание-„глоба” в размер на 300 лева, както и състава на нарушение по чл.5, ал.3,т.2 от ЗДвП, като на
основание чл.177, ал.1,т.4 пр. 4 от ЗДвП му е било наложено административно
наказание-„глоба” в размер на 300 лева. Цитираното НП е било връчено на адресата
на 10.11.2017г., същото не е било обжалвано от него и е влязло в сила на
20.11.2017г. За да е налице повторност за извършено нарушение по чл.150а от ЗДвП, то съгласно § 6,т.33 от ЗДвП е необходимо второто нарушение да е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление,
с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Предвид
това, че нарушението предмет на настоящето дело е на 22.09.2018г. то очевидно е
констатираната с обжалваното НП повторност по отношение на Й.Д.Д. е налице.
Направеното възражение във връзка с това, че в съставения АУАН липсва
констатация относно повторноста съдът намира за неоснователно. На практика, от
една страна актосъставителя няма възможност да прецени на пътя доколко е налице
тази повторност, а от друга страна, видно от ЗДвП самата „повторност“ не е
включена в основния състав на текста по чл.150а от ЗДвП. Повторноста в случая е
от съществено значение за определяне на санкционната разпоредба по която следва
да се определи размера на наказанието, а не относно квалификацията на констатираното
нарушение. В тази насока съдът е на становище, че АНО орган не е допуснал нарушение като
жалбата се явява неоснователна. Дори условно да се допусне, че е налице
нарушение в тази насока при съставяне на АУАН, то със самото издадено НП, този
порок и бил отстранен.
При определяне вида и размера на
двете административни наказания АНО се е съобразил изцяло с текста на чл.27,
ал.2 от ЗАНН, като е отчел вида на нарушението и неговата квалификация. Текста
на чл.177, ал.5,пр.1 от ЗДвП гласи, че когато нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3
и ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба от 300 до 1500 лв., а за
повторно нарушение по ал. 3 и 4 наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв. Предвид
установеното с НП и АУАН нарушение по чл.150а, от ЗДвП, с оглед факта, че Д. е
бил лишен от право към 22.09.2018г. то следва да размера на глобата да се
определи и във връзка с чл.177, ал.1,т.1 от ЗДвП. Там е посочено, че следва да
се накаже се с глоба от 100 до 300 лв.:
1. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това
право по съдебен или административен ред. Съдът е на становище, че предвид
множеството регистрации и наложени наказания на Й.Д.Д. за извършени нарушения
по ЗДвП то санкцията спрямо него е била
правилно определена и наложена в размер към максимума от 1500лв. В случая
следва да се отчете и факта, че на 22.09.2018г. той е бил установен да управлява
и в срока на действие на издадената ЗППАМ№17-0851-000921/21.10.2017г., което
пък от своя страна дава основание установеното от него нарушение да се
квалифицира като престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК. Все пак наложеното от
страна на АНО орган административно наказание с обжалваното НП, се явява по
благоприятно за нарушителя, като това обстоятелство, въпреки решението на
АНО, няма как да не бъде взето при
определяне размера на глобата.
При служебната проверка на
атакуваното НП, не се установи наличието на съществени процесуални нарушения при
издаването му, водещи до неговата отмяна. Нарушението е било достатъчно точно и
ясно квалифицирано, като при връчването на АУАН, нарушителят е разбрал какво му
се вменява във вина. Същия макар, че има възражения по НП, е имал възможност да
организира защитата си и да възрази по него. По отношение на обжалваното НП,
следва да се отбележи, че същото не страда от пороци,поради и което следва да
бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното, Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: