Р
Е Ш Е Н И Е
№ 864
гр. Хасково,11.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Цвета
Пазаитова от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №1202 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 84, ал.2 вр. с чл. 70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано
е по жалба от А.У.М. - гражданин на А., с адрес: РПЦ – Харманли – ДАБ, ж.к.“Д.“
№.., срещу Решение № УПХ-510/10.10.2019 г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците.
В
жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение,
поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
разпоредбите на материалния закон. Нарушени били чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като
изложените в акта съображения, обосноваващи отказа били изцяло
незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на
заплаха за неговия живот и сигурност. Оспорващият посочва, че изложил подробно
своята бежанска история пред органа, но същият неправилно приел, че не били
налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него
не следвало да бъде пренебрегвана, поради несигурната обстановка в А. и
засилено присъствие на талибаните, в района, в който живеел. Нямал друг избор
освен да избяга оттам. Причините за напускане на А. били свързани със заплахата
за свободата и живота му, породени от непрекъснатите заплахи от страна на
талибаните и влошаващата се икономическа обстановка. Живеел в непрестанен страх
от убийство или отвличане. Непрестанните заплахи принудили чужденеца да напусне
страната си. Като неотговарящи на истината се определят твърденията на органа
описани в административния акт, че търсещият закрила не заявил заплаха за
живота си. Навежда се довод, че обстоятелството за съществуваща заплаха, която
налагала търсене на убежище в България, не било взето предвид при издаването на
оспорения акт. В тази връзка изводът за липса на основания за предоставяне на
закрила бил необоснован и изцяло в противоречие със закона. Не били разгледани
по отделно и в съвкупност изложените от търсещия закрила обстоятелства,
обосноваващи основателността на искането за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното
му завръщане в Афганистан щяло да доведе до реална заплаха за сигурността и
живота му. Вътрешното преселване в случая не било приложимо, тъй като не било
препоръчвано от ВКБООН, защото защитата от страна на племето и семейството била
ограничена до областите, в които съществували фамилни и племенни връзки.
Организацията съветвала да се избягва връщане в райони, в който липсвали такива
връзки, включително в урбанизираните части на страната. Твърди се, че за търсещия
закрила е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и същият
не може да се завърне в А. поради изложените обстоятелства. Като незаконосъобразен
се възприема извода на органа относно неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ. Отбелязва се, че решението било издадено въз основа на официалната справка
на ДАБ за актуалното положение в А.. Налице били обаче съществени пропуски при
оценката на ситуацията в страната на произход на търсещия закрила. Обстановката
в А. била оценена от административния орган едностранчиво и избирателно, без да
бил направен обективен и задълбочен анализ. Не били взети предвид последните
Насоки на ВКБООН, публикувани на 30.08.2018 г., данните от които сочели, че по
настоящем А. се намирал във въоръжен конфликт, което представлявало основание
за предоставяне на международна закрила на афганистанските граждани. В
оспореното решение липсвал коментар за тежкия бомбен атентат в Кабул на 18.08.2018
г. и значителния брой загинали и ранени цивилни лица. В справката се съдържали
и други данни за такива атентати, а в интернет пространството имало публикации,
които водили до извода, че положението в Афганистан оставало напрегнато и
нестабилно, съдържали се и публикации, които потвърждавали данните за
самоубийствени атентати. Прави се обобщен извод, че макар в страната да не е
налице въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице такъв, който
в значителна степен засягал цивилните лица, като конфликтът не бил само в една
област и не било възможно контролирането му от официалните власти. Предвид
последното се счита, че ситуацията може да бъде определена като безогледна по
своите последици, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след
решението на органа ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при които загивали
цивилни лица. Във връзка с горното се навежда довод, че направената от
ответника преценка за неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена
едностранно и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка
наличната информация. Твърди се, че ситуацията в страната достигала степен на
безогледно насилие и била на такова ниво, което предполагало предоставянето на
хуманитарен статут. Сочи се, че органът допуснал съществено нарушение, като не
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водило до
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят сочи още, че от протокола от проведеното
с него интервю се установявало, че не посочил икономически съображения за
напускане на А.. Причината била свързана с липсата на сигурност и перспектива
на млад човек като него. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и взето
предвид от органа. Навеждат се доводи за липса на подробни аргументи в
оспорения акт относно сигурността на държавата по произход на жалбоподателя,
като се прави извод че пропускът да бъдат изследвани факти, свързани с личното
положение на молителя, представлява нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
В
съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Назначеният му процесуален
представител поддържа жалбата.
Ответникът
- Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ при МС, редовно призован не се
явява. Представлява се от процесуален представител юрк. Х., която моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита атакуваното решение
за правилно и законосъобразно. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково излага съображения за неоснователност на
жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С
молба до ДАБ при МС с вх. №105450-2560/24.09.2019 г. (с рег.№УП-15289/01.10.2019
г.) на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – Любимец, от името на А. М., гражданин на А.
е поискана закрила в Р. Б.. Желанието за закрила е потвърдено и с молба вх. №1159/01.10.2019
г. на РПЦ – Харманли, в която лицето е записано като А.У.М.. Тъй като
чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена
с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице
се индивидуализирало с имената А.У.М., гражданин на А., роден на *** г. в общ Д.,
провинция Б. в А.. Попълнен бил Регистрационен лист към молбата, в който
търсещият закрила бил записан като А.У.М., гражданин на А., роден на *** ***,
провинция Б. в А., религия – ……, етническа принадлежност – …, семейно положение
– ….
С
Писмо рег.№ УП-15289/02.10.2019 г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли към ДАБ
при МС, изискал от Директора на Специализираната дирекция „Миграция“ към
Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба
за международна закрила, като в писмото било посочено, че на границата
чужденецът се представил като А. М., роден на *** г., от А.. Такова становище
не е приложено към преписката.
На
02.10.2019 г. с кандидата било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.
63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в протокол рег. №УП-15289/02.10.2019
г. В хода на производството жалбоподателят заявил, че напуснал А. през юли 2019
г., нелегално и без документи. През П. отишъл в И., където прекарал 15 дни,
след това влязъл в Т. и там останал месец и половина. Оттам преминал в Г., през
река, а после, през септември 2019 г., влязъл в Б.. Близо до гр. С. бил
задържан от полицаи. Напуснал А. заради талибаните, които го тормозили, не му
давали да работи. Бил … в селото си. Понякога поправял дрехите на хора от
армията, затова талибаните му „имали око“ и веднъж дошли при баща му да го
разпитват защо го е направил. Нищо друго не се било случило. След това вуйчо му
му казал, че талинабите можело да го тормозят цял живот и било по-добре да
напусне А.. Подал оплакване в полицията, но те не направили нищо по въпроса. Не
отишъл в друг град, защото вуйчо му му казал, че където и да ходи ще го
намерят, тъй като били навсякъде. Добри пари изкарвал, когато поправял дрехите
на армията, но не и когато поправял тези на селяните. Нямал средства да напусне
А.. Посочил, че тръгнал към И., но полицаите го задържали, а трафикантите му
взели парите, затова решил да подаде молба за закрила в България. Заявил, че не
бил арестуван или осъждан, като в страната си, така и в друга държава, не
посочил да му е било оказвано насилие, не е имал проблеми заради етническата
или религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с официалните власти в А..
Не членувал в политическа партия или организация. Не посочил да е имало отправяни
заплахи лично към него.
С
Решение № УПХ-510/10.10.2019 г. Интервюиращ орган в РПЦ – гр. Х. отхвърлил
молбата за предоставяне на международна закрила на А.У.М., на основание чл. 70,
ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 от ЗУБ. Решението било съобщено на
лицето на 15.10.2019 г. и същият бил запознат със съдържанието му на език,
разбираем за него, като жалбата е подадена чрез органа и регистрирана на 15.10.2019
г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е съобщено на жалбоподателя на 15.10.2019 г., а жалбата е подадена на същата
дата, следователно е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал.2 от ЗУБ.
Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния
административен съд, срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са
налице основания по чл. 159 от АПК. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н.П., на
длъжност младши експерт в Регистрационно–приемателен център – гр. Харманли,
определен със Заповед № РД05-227/23.03.2016 г. на председателя на ДАБ на
основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за изпълняващ функциите на интервюиращ
орган.
Процесният
административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се
мотивира с посочване на конкретни факти, на които се дава и съответна правна
обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на
жалбоподателя. Оспореният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който
той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са
извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила
чужденец. Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството
по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него
молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 01.10.2019
г., а оспореният акт е издаден на 10.10.2019 г., следователно същият се явява
издаден при спазване на срока по чл. 70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена
процедура. В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – Харманли ТП
на ДАБ при МС, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен
протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за
него език.
Не
се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е
изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила, каквото не се установява да е дадено, но следва да се
отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на
оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ -
в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Ето
защо съдът намира, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.
Оспореното
решение съдът намира за съответно и на материалния закон. Причините, които
българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут
на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно
чл. 8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се
преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут
конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното
води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се
получи от държавата по произход. В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият заявява
причини които не биха могли да се определят като обосноваващи предоставянето
международна закрила на основанията визирани материалния закон. Според съда,
така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се
интерпретират от органа, като такива, които не попадат в предметния обхват на
закрилата по ЗУБ, т.е. не установяват обстоятелството, че спрямо търсещия
закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено
преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият
основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската
история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещия
закрила поради причините, които се релевират в закона.
Макар
чужденецът да сочи, че има причина да напусне А., то следва да бъде посочено,
че същия е направил това доброволно по собствено желание, воден предимно от
социални и икономически съображения. В тази връзка следва да се има предвид, че
напускането му е продиктувано от това, че искал да стигне до И.. Не се изтъква
никаква релевантна по смисъла на ЗУБ причина за напускането на А., даваща
основание за предоставяне на международна закрила. В интервюто пред орган се споменава
само за проведен разговор между талибаните и бащата на оспорващия във връзка с
дрехите, които последният е поправял на военни лица. Не се изтъкват никакви
възникнали проблеми във връзка с дейността, която търсещият закрила е
осъществявал в А., в частност в селото, в което е живял. Напускането не е
резултат от отправени конкретни заплахи и упражнено насилие, дори изрично пред
интервюиращия орган жалбоподателят е заявил, че нищо друго (освен срещата) не
се е случвало. От така заявеното не може да се направи извод, че по отношение
на жалбоподателя е налице преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. В хода
на интервюто, в нито един момент молителят и настоящ жалбоподател не е заявил,
че е бил обект на преследване или на репресии от подобно естество.
Пред
органа търсещият закрила изрично е посочил, че иска да стигне до И., но
полицаите го задържали, а трафикантите му взели парите, затова решил да подаде
молба за закрила в България. В тази връзка, в обстоятелствената част на
оспореното решение са анализирани факти и обстоятелства от разказаната история
от жалбоподателя, въз основа на които административния орган е направил
правилна и коректна преценка, че изнесената от А.У.М. история не следва да бъде
приета за основателна за предоставяне на закрила. Действително, от
представената бежанска история, така както е разказана пред ответника, се
открояват обстоятелства, които сочат за желанието на жалбоподателя да получи
международна закрила, без да са налице основания за това. Важното за решаващата
роля на ответника е именно липсата на каквито и да е конкретни данни за
проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова по
някоя от причините, установени в чл.8 от ЗУБ при пребиваването му на
територията на А.. При липса на данни за такова, правилен се явява извода,
който прави ответникът, че оспорващият напуска страната, мотивиран единствено
от съображения, които не са релевантните за производството по ЗУБ, а са такива
от икономически характер.
Съдът
намира, че след извършената преценка на фактите от бежанската история,
обосновано се приема, че визираните причини за напускане на А. не са правно
значими по смисъла на ЗУБ. Изложените в жалбата опасения на жалбоподателя, за
преследване не почиват на обективна ситуация, породена от причините визирани в
нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. От обясненията на чуждия гражданин пред
интервюиращия орган, не може да се направи извод за това, че същият е бил
принуден да напусне страната по произход поради основателен страх от
преследване по смисъла на ЗУБ. В материалите по преписката липсват данни той
или семейството му да са били обект на преследване. Освен това в представената
пред административния орган бежанска история, жалбоподателят не е посочил да е
получавал конкретни заплахи от някого или че престоят такива. При тези данни,
няма как да се приеме, че лицето е напуснало Афганистан по причини, даващи
основание за прилагане на чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Както в бежанската си история,
така и в жалбата, оспорващият не излага никакви данни са осъществено спрямо
него преследване в тази страна, такова по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ
Съдът
намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност
на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в
чл. 9, ал.1, т.1-2. Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай, чужденецът не
навежда, като причина за напускането на Афганистан или Пакистан, наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен
статут е това по чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът приема, че не е
налично по отношение на оспорващия. Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон
с чл. 15 б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г.
(отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и
правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство
като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна
закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое
Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs
Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално
запитване за приложението на чл. 15 б."в" от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече
Директива 95/2011) се постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в
смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. Последните обстоятелства, по мнение на съда не са налице.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган
се позовава изцяло на факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-434/23.08.2019
г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ за актуалното положение
в А.. На основание чл. 21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция
за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира
база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща
географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за
правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираната справка е
изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява
официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите,
удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства,
каквито де факто не се представят. Наведените в жалбата доводи в насока липса
на използвана от други източници информация за страната, в която оспорващият е живял,
не може да се счита за пропуск от страна на административния орган, тъй като
последният е изследвал достатъчно подробно и детайлно обстановката в А.. По
мнение на съда макар да има информация за наличие на известни проблеми в тази
страна, същите не биха могли да се определят, като такива даващи основание да
се предостави международна закрила в конкретния случай. По делото липсват данни
ситуацията в А. да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по см. на
чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност,
т.е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота, и здравето на
всеки цивилен намиращ се на тази територия. Т.е. не се доказва наличие на такъв
вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на А.,
който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на
Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в"
от Директива 2004/83 ЕО (отм.).
В
разглеждания случай, както се сочи в обжалваното решение, чужденецът не навежда
като причина за напускането на А., наличието на опасност да бъде осъден на
смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Важното е, че реална опасност
или риск от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго тежко
посегателство по отношение на чужденеца в качеството му на цивилно лице, не се
сочи и съответно не се установява пред органа. Третото обстоятелство, което
обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут, е това по чл.9, ал.1,
т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца
като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или
международен въоръжен конфликт. Органът приема, че тя също не намира приложение
в конкретния случай, който извод е изцяло обоснован.
От
изложените данни в официалната справка на ДАБ за положението в А., въз основа
на която е постановено оспореното решение, както и след анализ от страна на
съда на информацията в представената по делото актуална Справка с вх. № МД-564/17.10.2019
г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, се установява, че на
територията на тази страна има прояви на въоръжени сблъсъци и други конфликти и
проблеми. Не са обаче налице данни за проявя на такъв въоръжен конфликт, който
да обхваща цялата територия на страната по произход на оспорващия, поради което
съдът приема, че макар и да е налице несигурност в тази държава, вкл. и да има
прояви на насилие, то положението там не може да се приеме за достигащо такава
степен на безогледно насилие, което го определя като въоръжен конфликт, по
отношение на който да намира приложение тълкуването на чл.15, б.„в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с цитираното по-горе решение от
17.02.2007 г. по дело №С-465/2007 г., съответно не е налице специфичната
хипотеза по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут.
Цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на А. не е
изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Действително, не
се установява в А. да е налице конфликт, който не би позволил на оспорващия до
води нормален живот там. От наличните по дело данни и доказателства следва да
се направи извод, че жалбоподателят не е напуснал страната си поради реална
опасност от тежки посегателства, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. Не са установени проблеми с официалните
власти и не съществува бъдещ или евентуален риск от посегателства. Въпреки вероятно
несигурната обстановка в А., от данните в справките на ДАБ за тази страна става
ясно, че вътрешното разселване в нея е възможно и всеки би могъл да се
възползва от него и да потърси по-спокоен район, в който да се установи.
Не
се установява да са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ,
за да се приема извод за предоставяне на такъв статут. Административният орган
изпълнява задължението си за задълбочено и всестранно установяване на
релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно извършва проверка
доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална
опасност от тежко посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в А.,
като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на
интервюиращия орган. Изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не
са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение
не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл. 146 от АПК и затова
следва да се потвърди, поради което подадената против него жалба се явява
неоснователна.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.У.М. - гражданин на А.,
срещу Решение № УПХ-510/10.10.2019 г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: