№ 1301
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501595 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 5102/26.01.2022г., подадена от
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, представлявано от В.В. – управител, срещу
Решение № 2142 / 23.12.2021г., постановено по гр.д. № 5659 / 2021г. по описа на РС –
Варна, в неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от "Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД, ЕИК *********, срещу Ф. М. Ф., ЕГН**********, адрес
********************************, иск с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде признато
за установено по отношение на ответника, в качеството му на потребител на В и К услуги,
ползвани на адрес ***********************************, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД следните суми: сума в общ размер на 471.70 (четиристотин
седемдесет и един лева и 70ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани
В и К услуги за периода от 21.02.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен
номер *******, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до
окончателното плащане, както и сумата от 42.26лв. (четиридесет и два лева и 26ст.),
представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от 471.70лв. за
периода от 27.04.2019г. до 07.02.2021г.; сума в общ размер на 178.02лв. (сто седемдесет и
осем лева и 02ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги
1
за периода от 25.03.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер ********,
ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до окончателното
плащане, както и сумата от 11.44лв. (единадесет лева и 44ст.), представляваща сбор от
обезщетения за забава за плащане на главницата от 178.02лв. за периода от 11.05.2019г. до
07.02.2021г., за които суми е издадена заповед № 261203 от 16.02.2021г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 2197/2021 г. по описа на ВРС.
В жалбата се излага, че решението е неправилно - постановено в противоречие с
материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Съдът не бил обсъдил
направените признания от страна на ответника в отговора на исковата молба, което довело
до постановяване на неправилен съдебен акт. Твърди, че било налице ясно заявено
признание от страна на Ф. по отношение на ежемесечно задължение за главници в размер на
30лв., считано от 2019г. Счита, че с конклудентните си действия-ежемесечно плащане на
сума от по 30лв. през периода от м.януари-м.декември 2020г. и за м.февруари-м.март 2021
г., относими съответно към задълженията по фактури, издадени през периода м.декември
2019г.-м.ноември 2020г. и за м.януари 2021 г., така и със съдебното признание в отговора на
исковата молба и приложените писмени доказателства за извършени плащания, Ф. бил
признал своите задължения до размера на 30 лв./месечно за посочените главници в
съответните фактури. Съдът бил достигнал до неправилния извод за недоказаност на
консумацията на процесните количества вода. В опис на отчети от таблет, модул, самоотчет
по двете пратиди на ответника бил отрезен извършен реален отчет на показанията на
водомерите на ответника на дати: 24.01.2019г., 25.03.2019г., на 11.04.2019г., на 16.05.2019г.,
17.06.2019г., 16.07.2019г., 11.09.2019г., 16.10.2019г., 15.01.2020г. и 13.02.2020г., като след
тази дата било обявено и извънредно положение в България във връзка с пандемията. Със
заповед № ЗД-44 от 16.03.2020г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация-Варна"
ООД временно (за срока на извънредното положение) били преустановено извършването на
визуален отчет на водомерите на потребителите. На официалната страница на Дружеството
(www.vikvarna.com) били публикувани съобщения от 10.03.2020г. и от 24.03.2020г., с които
потребителите били уведомени за въведените мерки за защита на живота и здравето на
служителите, в т.ч. и за възможностите за извършване на самоотчет на водомерите си. Това
била причината през м.март, м.април и м.май 2020г. водомерите на всички потребители на
територията на Варненска област да не са отчитани визуално, като било начислявано
служебно определено количество вода-в случая-за м.март 2020г.-7м3 по партида ******* и
1м3 по партида ********, на обща стойност 25.70лв.; за м.април 2020г.-8м3 и 2м3 на обща
стойност 32.12лв.; за м.май 2020г.-8м3 и 2м3 на обща стойност 32.12лв., т.е. до м.февруари
2020г. бил налице реален отчет, отразен в Описа на отчети от таблет, модул, самоотчет.
Сочи, че тези реални отчети не били оспорени от Ф. по реда на чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. на МРРБ-чрез писмено възражение в указания за това срок. Напротив, той бил
знаел, че дължи ежемесечна сума от 30лв., поради което бил плащал същата през цялата
2020г. (а според признанието му в отговора на исковата молба-от 2019г.) Счита, че не следва
Ф. да черпи права от своето трайно недобросъвестно бездействие, съответно последиците от
неизпълнението на неговите нормативно регламентирани задължения да рефлектират по
2
неблагоприятен начин в правната сфера на Дружеството. Ищецът бил изправна страна по
правоотношението, като доставяло вода и отчитало показанията на водомерите му, а
ответникът не бил положил грижата на добрия потребител да изпълни задълженията си и не
бил оспорвал по съответния ред отчетените и начислените му количества потребена вода до
момента на подаването на отговора на исковата молба. Отчетът чрез електронен карнет
(таблет) се осъществява по същия начин, както и чрез хартиения карнет-визуално-
инкасаторът отчита, констатира показанието на водомера и го вписва, нанася, отразява в
таблета. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ, не се
изисква подпис на потребителя в електронния карнет (таблет). В края на деня въведените
данни се трансферират (прехвърлят, снемат) от таблета в базата данни на Дружеството и се
генерират фактурите. Счита, че този процес на обработка на отчетените количества вода е
неотносим към предмета на настоящия спор, поради което и изводът на съда, че не била
доказана методологията по отчитането на посочените количества бил необоснован. Сочи, че
указания в тази насока не били давани на ищеца при разпределение на доказателствената
тежест. Твърди, че изложените в решението доводи на съда относно подписването на
фактурите били необосновани и нямали връзка с предмета на спора. Договорните
отношения между страните в процеса възниквала не възоснова на издадените фактури, а
възоснова на придобитото от ответника право на собственост върху недвижим имот в
сграда-етажна собственост. След като по делото било установено по безспорен начин, че на
14.04.2018г. длъжностното лице на ВиК оператора било установило потребител-Ф. с
непроверени индивидуални водомери в 10-годишния срок за това и след като бил изтекъл 3-
месечния срок за предприемане на съответните действия от страна на ответника, то било
възникнало правото на ВиК оператора да начислява служебно определено количество вода
съгласно методиката по чл.39, ал.5 във връзка с ал.6 от Наредба № 4-при доказан брой от 6-
ма обитатели в имота-по 30м3/месечно за първите три месеца, по 36м3/месечно за вторите
три месеца, по 42м3/месечно за третите три месеца и т.н. до момента, в който Ф. изпълни
задължението си да провери метрологичната годност на водомерите си или си монтира
нови. Ищецът бил начислявал служебно определено количество вода в пъти по-ниско
количество, отколкото е длъжно да го изчисли, което и изцяло в полза на Ф.. Въпреки това,
той не бил заплащал и това минимално количество вода. Неправилен бил извода на съда, че
липсвали доказателства, че водомерите на Ф. са с изтекъл срок на валидност на
метрологична проверка. Това обстоятелство не било спорно по делото. Ответникът
признавал, че не бил искал периодична проверка на водомерите му. Моли съда да отмени
решението, като постанови ново, с което да уважи иска и за присъждане на разноските за
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ф. М. Ф.,
с който сочи, че решението е правилно и обосновано. Изводите на решаващият състав били
в съответствие със събраните по делото доказателства за твърдените от страните
обстоятелства. Съдът бил съобразил всички обстоятелства и всички доказателства по делото
и изложил подробни мотиви. Доводите на въззивника срещу решението за неправилност и
3
необоснованост на решението са неоснователни. В исковата молба ищецът е заявил, че
основанието за служебно начисляване на
консумацията, поради изтекла метрология на водомерите, е възникнало към месец 6.2020г.В
последствие заявява и представя доказателства, че метрологична годност на водомерите, не
е имало към м. 04.2018г. Спор за метрологичните качества на СТИ не е бил въведен от
ищеца за периода 02.2019-06.2020г. Нито били начислявани служебни количества по
причина изтекла метрология на водомерите в този период. В чл.21 от действащите ОУ
изрично било записано, че представител на ВиК оператора установява потребителите с
непроверени индивидуални водомери и им прави предписание /индивидуално на всяко лице
имащо качество на потребител/ за извършване на периодична проверка със срок за
изпълнение три месеца. ВиК няма задължение да информира индивидуално всеки
потребител за нормативните му задължения, но ако действително искало водомерите да
бъдат проверени е следвало да изпълни стъпките в чл. 34а, ал.5 от Наредбата и чл.21 от ОУ
или е могло да инициира проверка за точността на водомерите по всяко време /чл.34 от
Наредба №4/2004г. и чл.16, ал.5 от ОУ/. Изявленията на ответника, че е заплащал по 30 лв.
месечно със съзнанието, че заплаща месечната си сметка е защитно възражение за плащане
и следва да се разгледа едва когато се приемат от съда за доказани твърденията на ищеца по
основание и размер. Ето защо правилно съдът не го бил разгледал, а и не го ценил като
признание за факт. Оспорването на реалното потребление на претендираните ВиК услуги в
периода 02.2019-06.2020г. с твърдение, че никой не бил отчитал реалното потребление и
показанията на двете СТИ, изключва признания за този релевантен за основателността на
иска факт. От друга страна твърдението за плащане на задължение по договора поначало не
можело да се третира като неизгоден за ответника-въззиваем факт. Наред с това се
установява, че част от претендираните месечни задължения за главници са в по-малък
размер от 30 лв,, което значи, че потребителят не е знаел каква е била месечната му
консумация, а и сочи на добросъвестност от негова страна. И накрая ако ищецът- въззивник
бил съгласен с обстоятелството, че ответникът е имал воля да заплати месечната си сметка
за вода и това е било действителното основание за плащане, тогава сам би признал исковата
си претенция за неоснователна до размера на плащането. Защото основанието или
причината, поради която плащането било извършено, било от съществено значение в
отношенията между платеца и получилото плащането лице, като меродавна за това била
волята на платеца. Доколкото ответникът бил оспорил в цялост дължимите суми с отговора
на исковата молба, както и оспорил дължимите количества за периода 02.2019-06.2020г., в
тежест на ищеца било да установи каква е била методологията по отчитането на посочените
количества. Метод за отчитане с електронен карнет не бил предвиден нормативно, нито бил
уреден в ОУ. Отчитане чрез електронен карнет не било равнозначно на отчитане по
електронен път. Последното представлявало операции и взаимодействие между две машини
като изключвало визуализация на данни и ръчното им въвеждане в техническо устройство.
Ето защо въпросното отчитане по електронен път предполагало СТИ с възможност за
дистанционно предаване на данни. В конкретния случай било безспорно, че водомерите на
потребителя нямали такива технически характеристика и следователно отчитането по
4
електронен път било невъзможно. Същевременно не се установявало кой точно ред на
отчитане се прилагал, как и къде е регулиран. Този ред следвало да е изрично вписан в
общите условия или уреден с нормативни разпоредби, каквото било положението при реда
за отчитане с хартиен карнет. Потребителите имали право да знаят какво се случва при
отчитането с електронен карнет. Обясненията на представителя на дружеството не били
подкрепени от никакви доказателства. Дори оригинал от документа не можел да представи,
защото нямало такъв, а всяка страна представяща препис от електронен документ, какъвто
документ бил и електронния карнет, поначало била длъжна да го представи на електронен
носител при поискване. След като нямало оригинали от карнети, то разпечатките от таблет
въобще на могат да се ценят като годни писмени доказателства и следвало да се изключат от
доказателствената съвкупност. Затова счита, че предложеното от въззивника тълкуване на
чл. 23, ал. 4, изречение последно от ОУ, влиза в противоречие с изискванията на чл.32, ал.4
от Наредба 4/2004г. Твърдението, че потребителят имал право да оспори реалните отчети
пред доставчика на ВиК услуги, по реда на чл. 40, ал.2 от Наредба 4/2002г. било вярно, но
потребителят нито имал задължение да възрази, нито пък такова възражение било
предвидено като необходима предпоставка за упражняване на процесуалните му права.
Следователно позоваването на чл. 40, ал.2 от Наредбата било неоснователно. Данни за
отсъствие на потребителя през исковия период нямало по делото, а точно обратното.
Следователно не били налице фактите визирани в хипотезата на нормата на чл.35, ал.4 от
Наредбата, при които да е възникнало задължение за потребителя да се уговаря с ищеца-
въззивник за реално отчитане в удобно за двамата време. Реално доказателство за броя на
обитателите в имота през исковия период не било ангажирано, като житейски нелогично
било 6-ма обитатели да потребяват само 12 куб.м. вода месечно. Още по -нелогично било те
да са потребявали 8 кубика вода месечно или по-малко. Нормативната уредба определяла
нормално потребление за 1 човек от 5 куб. метра вода на месец. Поради това тезата, че от
посочената консумацията можело да се потвърди наличието на 6 броя обитатели била
нелогична.С оглед твърдението във въззивната жалба /признание на факт/, че през периода
на извънредно положение/03-05.2020г/ не били правени визуални отчети на двете СТИ и
липсата на последващи реални отчети, следвало да се приеме за безспорен факта, че
периодът на реален отчет не бил заявеният в исковата молба-02.2019г.-06.2020г., а е с три
месеца по-къс-от м.02.2019г. до м.03.2020г.
В открито съдебно заседание, страните се представляват от своите процесуални
представители, които поддържат жалбата, респ. отговора на същата. Въззивникът моли за
отмяна на решението и за присъждане на разноски, като представя списък, а въззиваемата
страна моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба, да потвърди
първоинстанционното решение и да присъди разноски по представен списък.. Въззиваемата
страна депозира и писмена защита.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от
5
"Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД гр.Варна, ул.Прилеп № 33, ЕИК *********,
представлявано от В.В.-Управител чрез пълномощник юрисконсулт П. В., срещу Ф. М. Ф.,
ЕГН**********, адрес ********************************, иск с правно основание чл. 422
ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на
ответника, в качеството му на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес
***********************************, дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна"
ООД следните суми: сума в общ размер на 471.70 (четиристотин седемдесет и един лева и
70ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
21.02.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер *******, ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до окончателното плащане,
както и сумата от 42.26лв. (четиридесет и два лева и 26ст.), представляваща сбор от
обезщетения за забава за плащане на главницата от 471.70лв. за периода от 27.04.2019г. до
07.02.2021г.; сума в общ размер на 178.02лв. (сто седемдесет и осем лева и 02ст.),
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
25.03.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер ********, ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до окончателното плащане,
както и сумата от 11.44лв. (единадесет лева и 44ст.), представляваща сбор от обезщетения за
забава за плащане на главницата от 178.02лв. за периода от 11.05.2019г. до 07.02.2021г., за
които суми е издадена заповед № 261203 от 16.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 2197/2021 г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното
производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 261203 от 16.02.2021г., а именно: заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се,
че „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, в качеството си на В и К оператор
съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на Ф. М. Ф., за имот
на адрес ***********************************. Ползваните В и К услуги на този адрес се
отчитат по партиди с абонатен номер ******** и номер *******. Сочи, че реален отчет на
водомерите в процесния обект е извършен в периода от м. 02.2019г. до м. 02.2020г., като за
периода от м.03.до м.05.2020г. са начислявани служебно определени количества вода.
Ответникът не бил оспорил чрез писмено възражение вземанията по реда на чл. 40 ал.2 от
Наредба No 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия
за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в
срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Твърди се, че на
15.02.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
6
чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Ф. М. Ф., въз основа на което било образувано
ЧГД № 2197/2021г. по описа на ВРС, ГК-49 състав. Твърди се, че на 16.02.2021г. съдът
издал заповед № 261203 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която
разпоредил на длъжника да заплати на кредитора (сега ищец) сума в общ размер на 471.70
(четиристотин седемдесет и един лева и 70ст.), представляваща сбор от незаплатени
главници за ползвани В и К услуги за периода от 21.02.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по
партида с абонатен номер *******, ведно със законната лихва върху тези главници, считано
от 15.02.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 42.26лв. (четиридесет и два
лева и 26ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
471.70лв. за периода от 27.04.2019г. до 07.02.2021г.; сума в общ размер на 178.02лв. (сто
седемдесет и осем лева и 02ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани
В и К услуги за периода от 25.03.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен
номер ********, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до
окончателното плащане, както и сумата от 11.44лв. (единадесет лева и 44ст.),
представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от 178.02лв. за
периода от 11.05.2019г. до 07.02.2021г., както и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25,00лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. Твърди се, че на 12.03.2021г.
ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1
ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал в
съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Не оспорва, че е абонат на ищцовото
дружество, както и че е собственик на водоснабдения имот. Оспорва реалната доставка и
ползване на ВиК услуги през сочения период. Оспорва се реалното отчитане на СТИ от
представител на ищеца, както и служебното начисляване, поради изтичане на
метрологичната годност на СТИ. Оспорва се приложената справка за недобор. В проведено
открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа исковите
претенции. В проведено открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител поддържа отговора и направените възражения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
7
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно от приобщеното ч.гр.д. № 2197/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ф. М. Ф., ЕГН **********,
адрес ********************************, да заплати на „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 471.70 лв./четиристотин седемдесет
и един лева и седемдесет ст./, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с
абонатен № ******* за периода от 21.02.2019 г. до 14.01.2021 г. и сумата от 178.02 лв./сто
седемдесет и осем лева и две ст./, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по
партида с абонатен № ******** за периода от 25.03.2019 г. до 14.01.2021 г., за имот,
находящ се в *******************************, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до окончателното плащане на
задължението, сумата от 42,26 лв./четиридесет и два лева и двадесет и шест ст./,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 471,70 лв., дължима за периода
от 27.04.2019 г. до 07.02.2021г., сумата от 11,44 лв./единадесет лева и четиридесет и четири
ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 178,02 лв., дължима за
периода от 11.05.2019 г. до 07.02.2021г., ведно със сумата от 25.00 лв./двадесет и пет лева/
заплатена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв./петдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение, на осн.чл.78 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника В.К.К. лично и
същият в едномесечния срок е подал възражение. Заявителят е предявил иска си по чл. 422
вр. чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК в срока по ГПК.
ПРИЕТИ ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните
са следните обстоятелства: 1/ от ВРС - че ответникът Ф. М. Ф. е собственик на процесния
водоснабден имот, както и че е титуляр на двете партиди с клиентски №******* и
№******** за същия, както и че не е изискал провеждането на периодична проверка на
водомерите; 2/ от ВОС - че реален отчет на водомерите в процесния обект е извършен в
периода от м. 02.2019г. до м. 02.2020г., като за периода от м.03.до м.05.2020г. са
начислявани служебно определени количества вода.
Представена по делото е справка от 15.04.2021г. за недобора на абонат с
потребителски клиентски № ******* - Ф. М. Ф. и адрес на обекта на отчитане – апартамент
– *************************************, от която се установява, че за периода от
21.02.2019г. до 14.01.2021г. задълженията по посочените в недобора фактури за
предоставени ВиК услуги възлизат на общо 471,70 лв., а обезщетението за забава в размер
на начислената законна лихва за забава върху всяко просрочено задължение е 42,26 лв.
Представена е и втора справка от 15.04.2021г. за недобора на абонат с потребителски
клиентски № ******** - Ф. М. Ф. и адрес на обекта на отчитане – апартамент –
*************************************, от която се установява, че за периода от
8
25.03.2019г. до 14.01.2021г. задълженията по посочените в недобора фактури за
предоставени ВиК услуги възлизат на общо 178,02 лв., а обезщетението за забава в размер
на начислената законна лихва за забава върху всяко просрочено задължение е 11,44 лв.
Ищецът е изготвил и представил и справка – опис на отчети на абонат No ******* от
таблет, модул, самоотчет от интернет за периода от 24.01.2019г. – 14.01.2021г., като общата
отчетена консумация за периода е 159 куб.м., като стойностите кореспондират със справката
за недобора. Представена е и втора справка – опис на отчети на абонат No ******** от
таблет, модул, самоотчет от интернет за периода от 24.01.2019г. – 14.01.2021г., като общата
отчетена консумация за периода е 56 куб.м., като стойностите кореспондират със справката
за недобора. Установява се от справката за недобора и опис на отчети, че за периода м.
02.2019г. до м. 02.2020г. са извършени реални отчети, а за периода от м.03.до м.05.2020г. са
начислявани служебно определени количества вода, като водомерите са посочени като
изправни, а след този период до края на отчитането са начислени количества служебно, като
водомерите са посочени като повредени.
Видно от Уведомително писмо № **********/17.04.2018г. до клиент Ф. М. Ф., ВиК -
Варна ООД го уведомява, че е изтекла валидността на метрологична проверка и на двата
водомер, монтирани в имота, съответно с аб. №******* и с аб. №********, като абонатът
следва да предприеме необходимите действия по монтиране на нов водомер.
Уведомителното писмо е получено лично от клиента.
Представен е констатитивен протокол No 39 / 21.05.2021г., съставен между
служители на ищеца и ответникът, от който се установява, че на адрес:
****************************************** са монтирани два водомера за абонатни
номера – ******* и ******** със средна консумация, като и двата водомера са с изтекла
метрономия.
Видно от удостоверение от Община Варна, район „Владислав Варненчик“ относно
броя на регистрираните лица по постоянен и настоящ адрес на процесния адрес №
РД21022326131-001131 от 02.11.2021г. се установява, че на процесния адрес, като
обитаващи го по постоянен и настоящ адрес са регистрирани шест лица.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „ Водоснабдяване и
канализация“ ООД – Варна. Приобщени са Решение № Ц-34/15.12.2017г. на Комисия за
енергийно и водно регулиране, ведно с два броя обяви и Решение № Ц-20/28.12.2018г. на
Комисия за енергийно и водно регулиране, ведно с два броя обяви, ведно с два броя обяви, с
които решения са одобрени общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите. Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите
условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД са публикувани в два ежедневника.
От страна на ответника са ангажирани платежни документи, издадени от Easy Pay,
установяващи плащания на задължения към ВиК и Енерго про за потребена вода и ток за
9
процесния имот. В платежните документи липсва отразяване кое задължение погасява
ответникът.
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съдът приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че общият
размер на месечните задължения за заплащане на ВиК услуги за ползвани В и К услуги по
партида с аб. №******* за периода от 21.02.2019г. до 14.01.2021 г. на процесния абонатен
номер е в размер на 471,70 лв., а лихвата за забава върху всяко едно от месечните
задължения за периода от 27.04.2019г. до 20.02.2021г. е в размер на 42,39 лв. Вещото лице
установява, че общият размер на месечните задължения за заплащане на ВиК услуги за
ползвани В и К услуги по партида с аб. №******** за периода от 25.03.2019г. до 14.01.2021
г. на процесния абонатен номер е в размер на 178,02 лв., а лихвата за забава върху всяко
едно от месечните задължения за периода от 11.05.2019г. до 20.02.2021г. е в размер на 11,55
лв.
Вещото лице изчислява, че извършените плащания към ищеца в периода от
07.01.2020г. до 03.03.2021г. за сумата от по 30 лв. месечно възлизат на общо 420 лв. В
основанието за плащане в системата на Easy Pay е отразено „вода от 14.09.2015г.,
18.01.2016г., 16.08.2017г. или 19.09.2017г. до датата на актуалното отчитане -за
предхождащия плащането отчетен период“. Самият длъжник не е посочил период на
плащане. След справка в счетоводството на ВиК - Варна ООД експертизата констатира, че
плащанията са отнасяни за предходни периоди, за които се дължи плащане /извън
процесните/.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
261203/26.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 2197/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ответникът е потребител на ВиК услугите, предоставени от ищеца
за съответния процесен имот, както и че реално е потребено твърдяното количество, което
следва да се заплати, респ. размера на задължението. Ответникът, от своя страна следва да
докаже фактите, на които основава своите правоизключващи възражения.
Не е спорно между страните, че за процесния имот, ищецът като ВиК оператор
предоставя водоснабдителни и канализационни услуги. Настоящият състав намира, че от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че Ф. М. Ф. е потребител на ВиК
услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, чл. 3 от Наредба No 4 / 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, възпроизведени и в чл. 2 ал.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК – Варна ООД.
Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги и чл. 8 ал.3 и ал. 4 от Наредба No 4 / 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
10
канализационните системи, одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги регулират отношенията между страните, в случай, че същите
не са уговорили нещо различно в споразумение помежду си. Доколкото по делото не се
твърди от страните да са постигнали различни договорки, то и приложими в техните
отношения са ОУ, представени от ищеца по делото.
По двата спорни въпроса в производството – по отношение на реално потребеното
количество и съответно размера на задължението, следва да се съобрази следното:
Представените доказателства са достатъчни да обосноват извод, че отчетените и
осчетоводени количества вода са реално доставени. Безспорно се установява, че към
17.04.2018г., ответникът Ф. е бил уведомен, че е изтекла валидността на метрологична
проверка и на двата водомера, монтирани в имота, съответно с аб. №******* и с аб.
№********, като абонатът следва да предприеме необходимите действия по монтиране на
нови водомери. Действително, че по делото като доказателство е представено единствено
лицевата страна на уведомително писмо № **********/17.04.2018г., но липсата на
доказателства за уведомяването за съдържанието на гърба на писмото, не налага извод, че
клиентът не е бил задължен да подмени водомера си, което задължение се извежда от
Наредба No 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и от приложимите ОУ. В
случая, дори и след уведомителното писмо за периода м. 02.2019г. до м. 02.2020г. са
извършени реални отчети, за което са приложени надлежни доказателства, а за периода от
м.03.до м.05.2020г. са начислявани служебно определени количества вода, предвид
въведеното „извънредно положение“ във връзка с пандемията от Ковид 19. Водомерите са
посочени като изправни за описаните по-горе периоди, а след този период до края на
отчитането – 14.01.2021г. са начислени количества служебно, като водомерите са посочени
като повредени. Представените доказателства, а именно справки за недобора и описи от
отчитането на водомера са годни доказателствени средства, като отчитането е било
извършвано съобразно изискванията на Наредба No 4 от 14.09.2004г. и ОУ. От страна на
ответника се правят общи оспорвания, като не са ангажирани насрещни доказателства, с
които да се опровергаят твърденията, че отчитането е вярно. Напротив, приети за безспорни
и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че в определения период е извършен
реален отчет, а впоследствие са начислявани служебно суми. Служебното начисляване е
било по 3, 4 и 5 куб.м на месец, което дори за част от периода е в полза на ответника с оглед
на предвиденото в чл. 25 ал.8 от ОУ, респ. чл. 39 ал.5 от Наредба No 4 от 14.09.2004г.
Отделно и ищецът не е приложил посочените разпоредби и по отношение на останалите
обитатели на процесния обект, доколкото безспорно се установява, че на адреса са
регистрирани общо шестима души, за пет от които не е начислено и не се претендира
служебно потребление. Отделно не са представени доказателства, че потребителят е
предприел оспорване на начислените му суми, съобразно изискванията на чл. 34 ал.1 от ОУ.
От събраните доказателства безспорно се установява, а и ответникът реално не оспорва, че в
имота има извършено потребление. Реално спорът се концентрира върху начин на отчитане
11
и служебното начисляване, като по този въпрос и предвид, че категорично се установява, че
към 2018г. ответникът е със знанието за неизправността на водомерите, като не представя
доказателства за подмяна на същите, то и не следва същият да черпи изгодни за себе си
последици от собственото си недобросъвестно поведение, оспорвайки основанията за
служебно начисляване.
По отношение на твърденията на въззиваемата страна за извършено плащане, то
същите не се установиха. Видно от представените от самия ответник доказателства за
извършени плащания, същият има и други задължения за предходни периоди. Именно тези
предходни задължения са погасявани с частичните му плащания, като видно и от
заключението на вещото лице, сумите, претендирани за процесния период са дължими и
няма извършени плащания по тях. Доколкото липсва изрично изявление на длъжника при
извършване на плащането по отношение на кои конкретно задължения погасява, то и
кредиторът правилно е приложил разпоредбата на чл. 76 ал.1 изр. трето от ЗЗД.
Несъстоятелни са и възраженията на въззиваемата страна за неравноправност на
клаузата на чл. 33 ал.2 от ОУ, което възражение е релевирано и за първи път пред
въззивната инстанция и то с представената писмена защита по делото. Не се създава
неяснота по отношение на периода на отчитането, респ. за времето на издаване на
фактурата. Чл. 23 ал.5 от ОУ сочи кога и как се извършва отчитането месечно, като след
този момент следва да се издаде и фактурата за месечното потребление.
От заключението на вещото лице се установяват следните размери на задълженията -
за заплащане на ВиК услуги за ползвани В и К услуги по партида с аб. №******* за периода
от 21.02.2019г. до 14.01.2021 г. в размер на 471,70 лв., а лихвата за забава върху всяко едно
от месечните задължения за периода от 27.04.2019г. до 20.02.2021г. - в размер на 42,39 лв. , а
за заплащане на ВиК услуги за ползвани В и К услуги по партида с аб. №******** за
периода от 25.03.2019г. до 14.01.2021 г. - в размер на 178,02 лв. и лихвата за забава върху
всяко едно от месечните задължения за периода от 11.05.2019г. до 20.02.2021г.- в размер на
11,55 лв.
С оглед изложеното ответникът дължи заплащане на ВиК услуги за ползвани В и К
услуги по партида с аб. №******* за периода от 21.02.2019г. до 14.01.2021 и по партида с аб.
№******** за периода от 25.03.2019г. до 14.01.2021 г., както и законната лихва върху
съдебно признатото вземане за посочените периоди до размерите, до които е заявена,
доколкото от заключението на вещото лице се установява дължимостта на по-голяма сума,
както и считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК – 15.02.2021 г., от когато се счита предявен искът на основание чл.422 от
ГПК, до окончателното му изплащане.
Поради различие в крайните изводи на двете инстанции и решението на ВРС следва
да бъде отменено.
По разноските в производството:
При този изход от делото отговорността за разноски следва да бъде ревизирана, като
решението в тази част бъде изцяло отменено, като разноските, сторени от ищеца бъдат
възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
12
За заповедното производство на ищеца се дължат общо 75 лв., от които 25 лв. –
заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За
първоинстанционното производство му се дължат разноски в размер на 175 лв. – заплатена
държавна такса, 200 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице и 5 лв. – държавна такса
за издадено съдебно удостоверение, както и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на тази стойност, съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК, или общо разноските
за първа инстанция възлизат на 580 лв. В рамките на въззивното производство следва да се
присъдят следните суми, за които се установява да са заплатени: 100 лв. – заплатена
държавна такса за въззивната жалба; 15 лв. – държавна такса, заплатена в производството по
подадената частна жалба срещу разпореждането на съда за връщане на въззивната жалба и
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на тази стойност,
съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2142 / 23.12.2021г., постановено по гр.д. № 5659 /
2021г. по описа на РС – Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф. М. Ф.,
ЕГН**********, адрес ********************************, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Прилеп“ 33, представлявано от В.В. – управител, в качеството му на потребител на В и
К услуги, ползвани на адрес ***********************************, следните суми: сума в
общ размер на 471.70 /четиристотин седемдесет и един лева и седемдесет стотинки/,
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
21.02.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер *******, ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до окончателното плащане,
както и сумата от 42.26лв. /четиридесет и два лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от 471.70лв. за
периода от 27.04.2019г. до 07.02.2021г.; сума в общ размер на 178.02лв. /сто седемдесет и
осем лева и две стотинки/, представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и
К услуги за периода от 25.03.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер
********, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до
окончателното плащане, както и сумата от 11.44лв. /единадесет лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата
от 178.02лв. за периода от 11.05.2019г. до 07.02.2021г., за които суми е издадена заповед №
261203 от 16.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2197/2021 г. по
описа на ВРС, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ф. М. Ф., ЕГН**********, адрес ********************************,
13
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, представлявано от В.В. –
управител, следните суми: сумата от общо 75 лв. / седемдесет и пет лева/, представляваща
сторените в заповедното производство по ч.гр.д. 2197/2021 г. по описа на ВРС, разноски;
сумата от общо 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляваща сторените в
производството пред първоинстанционния съд по гр.д. 5659 / 2021г. по описа на
ВРС,разноски; сумата от общо 215 лв. /двеста и петнадесет лева/, представляващи
сторените разноски в настоящото - въззивно производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14