№ 493
гр. Варна, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110101967 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Предмет на разглеждане е предявен от А. Т. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
..... № ...., ет. ...., ап. ...., срещу ЗАД „Б. В. и. г.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. "......" № ..., осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 998,95 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на спойлер задна броня на собствения на ищеца л. а. „М. ГЛ 350 ЦДИ 4 матик“, рег. № *
**** **, рама № WDC1648231A788570, вследствие на настъпило за периода 21-22.12.2021 г.
в гр. Варна застрахователно събитие, по договор за застраховка “Каско стандарт”, клауза
„Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица № 4704210800003365/27.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 17.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че има сключен с ответника ЗАД Б. В. и. г. договор за застраховка
„Каско стандарт“, клауза „Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица №
4704210800003365/27.07.2021 г., за собствения му л. а. „М. ГЛ 350 ЦДИ 4 матик“, рег. № *
**** **, рама № WDC1648231A788570, със срок на застрахователното покритие 28.07.2021
г. – 27.07.2022 г. Застрахователната стойност била определена в размер на 35 000 лв., а
дължимата застрахователна премия в размер на 1 647,56 лв. – платена еднократно при
сключване на застрахователния договор. Сочи, че при сключване на застраховката бил
1
направен оглед на МПС, при който било констатирано актуалното състояние на автомобила,
като било установено единствено леко увреждане на предния капак на същия.
Излага се, че на 22.12.2021 г. ищецът паркирал автомобила си в гр. Варна, близо до
дома си, в карето, заключено между бул. „Чаталджа“, бул. „Осми приморски полк“, ул. „Ген.
Столетов“ и ул. „Княз Н. Николаевич“. На следващия ден сутринта намерил автомобила си
ударен в задна лява половина. Застрахователят бил уведомен на официалния му телефон,
като била образувана щета № 51-04000-04844/23.12.2021 г., бил извършен оглед на
автомобила от застрахователна комисия и били констатирани следните увреждания: спойлер
задна броня – за подмяна, светлоотразител задна броня – за подмяна. Било издадено
възлагателно писмо за поправка на автомобила в доверен сервиз – ЕТ „Автосервиз“, за
подмяна на увредените части и монтирането им на автомобила. На 05.01.2022 г. ищецът
посетил сервиза, където му била отказана подмяна на спойлера на задна броня с
обяснението, че застрахователят не признава тази щета, тъй като тя била налична към
момента на сключване на застраховката.
Ищецът подал възражение вх. № 1/07.01.2022 г. В получен по електронната поща
отговор, ведно с приложена снимка, отказът бил потвърден с мотив, че увреждането било
налично и установено към момента на сключване на застраховката. Счита отказа за
незаконосъобразен и в противоречие с Протокол за оглед № 6936-1627551111130, в който
такова увреждане не е посочено. Заявява, че при сключване на застраховката снимки от
направения оглед не са представени на ищеца, като последният не е потвърждавал тяхната
автентичност и съответствие с реалното състояние на МПС. Оспорва снимката, като заявява,
че същата не е направена при огледа за сключване на застраховката.
Сочи, че до настоящия момент застрахователят не е възложил поправката на
увредената част на доверен сервиз, нито е заплатил паричната равностойност на
претърпяната имуществена вреда. С оглед горното, обосновава правния си интерес от
предявяване на претенцията и настоява за нейното уважаване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД Б. В. и. г. депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва ищцовата претенция по основание и размер. Оспорва настъпването
на увреждане, което да представлява покрит риск по застраховка „Б. Каско стандарт“.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва още механизма
на настъпване на пътнотранспортното произшествие и настъпването на евентуални
увреждания. Заявява, че процесното увреждане на „заден спойлер броня“ е било налично по
процесния автомобил при сключване на застрахователния договор и застрахователят не
дължи заплащане на обезщетение. Сочи, че заснемането на превозното средство се извършва
от застрахователя и е необходима предпоставка за влизането в сила на застрахователния
договор. Счита, че застрахователният договор не е влязъл в сила. Счита още, че е налице и
изключен застрахователен риск, съгласно глава трета, раздел първи, т. 7.1 от ОУ по
застраховка „Б. Каско Стандарт“. В евентуалност оспорва размера на исковата претенция,
като счита същата за силно завишена.
По изложените съображения по същество ответникът моли за отхвърляне на
2
предявения иск и претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от свидетелство за регистрация № *********, част I, лек автомобил „М. ГЛ
350 ЦДИ 4 матик“ с рег. № * **** **, рама № WDC1648231A788570, е собственост на А. Т.
А., ЕГН **********.
Видно от застрахователната полица № 4704210800003365, в същата е обективиран
договор между А. Т. А. - застрахован, и ЗАД Б. В. и. г. за застраховка „Б. Каско Стандарт“ за
лек автомобил „М. ГЛ 350 ЦДИ 4 матик“, рег. № * **** **, рама № WDC1648231A788570,
валидна за периода от 28.07.2021 г. до 27.07.2022 г., основни покрития: пълно каско и
доверен сервиз, застрахователна сума: 35 000 лв., застрахователна премия: 1647,55 лв.,
плащане: в брой, еднократно. Посочено е, че покритието на полицата влиза в сила след
извършване на оглед и заснемане.
От Протокол № 6936-16275511130 от 29.07.2021 г. за извършен оглед на ППС при
сключване на полица каско № 4704210800003365 със срок на валидност от 29.07.2021 г. до
28.07.2022 г. се установява, че по автомобил марка „М.“, модел „GL“, рег. № * **** **, рама
№ WDC1648231A788570, собственост на застрахования А. Т. А., е констатирано следното
увреждане: детайл - преден капак, степен на увреждане - лек ремонт, боя. Отбелязано е, че
по автомобила няма наличие на корозия, следи от градушка и шупли по предно стъкло.
Протоколът е подписан от извършителя на огледа - представител на Генерална агенция
Варна, и от собственика на автомобила.
С Опис на претенция № 51-04000-04844/23.12.2021 г., извършен от М. Н. М. за ЗАД
Б. В. и. г., са установени щети по следните части на лек автомобил марка „М. Body X164 GL
Class“, peг. № * **** **, рама № WDC1648231A788570: спойлер задна броня - за подмяна (с
отбелязване: да се върне в Б.), светлоотразител задна броня ляв - за подмяна.
Видно от Възражение вх. № 001/07.01.2022 г. от А. А. до ЗАД Б. В. и. г., в същото се
излага, че при посещение в посочения от застрахователя автосервиз по повод претенция по
каско № 51-04000-04844/23.12.2021 г., на застрахования е отказана услуга подмяна на
спойлер задна броня, тъй като в изпратеното от застрахователя възлагателно писмо е
налична забележка, че не се признава позиция 1 от описа на щетата, увредена при
сключване на застраховката. Отправено е искане за преразглеждане на становището на
застрахователното дружество.
С писмо изх. № 1360/11.01.2022 г. по повод възражение по претенция № 51-04000-
04844/23.12.2021 г. ЗАД Б. В. и. г. уведомява застрахования А. А., че при извършена
проверка не са установени несъответствия с Общите условия на застраховка „Каско
стандарт“, като частичният отказ за изплащане на обезщетение е въз основа на подраздел I,
т. 4.1 от ОУ, тъй като увреждането по спойлера на задната броня е удостоверено със
снимков материал при сключването на полица № 4704210800003365. С прикачен към
писмото файл е изпратена снимка.
Видно от Общи условия по застраховка „Каско стандарт“ на ЗАД Б. В. и. г., с т.4.1 от
подраздел I на раздел „Общи положения“ е уредено, че застрахователят не дължи
застрахователно обезщетение след сключването на договора за установените при огледа
заснети и/или описани повреди и/или липси на части. Съгласно т. 7.1 от глава трета на
раздел „Каско“, застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение в случай че при
извършената проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и снимков
материал, които се изпращат до застрахования заедно с аргументираното становище за
отказ.
Със заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза вещото лице
3
А. В. определя общата стойност с вкл. ДДС на необходимите нови части, основни,
спомагателни материали и труд за възстановяване на процесния автомобил по средни
пазарни цени, без да се прилага обезценка, в размер на 1010,19 лв., от които 894,84 лв. - за
подмяна на спойлер задна броня, и 115,35 лв. - за подмяна на светлоотразител задна броня
ляв. Общият размер на действителната стойност на вредите по лек автомобил „М.“ с peг. №
* **** ** и средствата, необходими за неговия ремонт по средни пазарни цени към датата на
ПТП при проучване на цените за ремонт на три независими сервиза (извън официалния
сервиз за марката „М.“) е определен на сумата от 998,95 лв., от която 884,90 лв. - за подмяна
на спойлер задна броня, и 114,05 лв. - за подмяна на светлоотразител задна броня ляв.
Констатирано е, че нужните резервни части се предлагат само като оригинални такива и не е
налице предлагането им от алтернативни производители.
В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свид. П. К. П. - на страната на ищеца. В показанията си свидетелят излага, че познава ищеца
от 10-15 години, съседи са и офисите им се намират един до друг, поради което често
пътуват до тях заедно. През лятото на 2021 г. ищецът си купил „М.“, внос от Германия, и със
свидетеля коментирали цената - ищецът бил дал малко повече пари за автомобила, но нямал
никакви забележки по него. Поради високата цена свидетелят посъветвал ищеца да си
направи застраховка каско. След като последният избрал застрахователна компания, отишли
заедно за оглед, който се състоял в „Б.“, на ул. „Заменхов“; там снимали колата и след това
страните се подписали на таблет. Свидетелят излага още, че малко преди Коледа на 2021 г. с
ищеца били заедно на пазар с колата на последния, след което паркирали зад Общинска
полиция на „Чаталджа“. На следващия ден щели да ходят на работа пак с колата на ищеца,
като свидетелят отишъл първи до автомобила и видял, че светлоотразителят на бронята е
счупен - бил долу на земята, а бронята отзад вляво била леко ожулена.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС следва да носи
отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит
застрахователен риск в застрахователния договор и в общите условия към него.
Възражението на ответното дружество, че договорът, обективиран в застрахователна
полица № 4704210800003365, не е влязъл в сила, ако не е извършено заснемане на
застрахования автомобил, съдът намира за неоснователно. Съгласно т. 4, подраздел I на
раздел „Общи положения“ от приложените по делото Общи условия, заснемането се
извършва от застрахователя, поради което не следва последният да черпи права от
неизпълнение на собствените си задължения по договора. Освен това, с цитираната от
ответника т. 4.1 от същия раздел на ОУ е уредено, че застрахователят не дължи
застрахователно обезщетение след сключването на договора за установените при огледа
заснети и/или описани повреди. Следователно, по собствените условия на ответника е
достатъчно дадена повреда да не е описана при огледа за сключване на застраховката, за да
се приеме, че същата е в обхвата на предвидения като покрит застрахователен риск.
Видно от Протокол № 6936-16275511130 от 29.07.2021 г. за извършен оглед на ППС
при сключване на полица № 4704210800003365, изготвен от представител на застрахователя
и подписан от двете страни, единственото увреждане, констатирано при огледа, е на детайл
- преден капак, степен на увреждане - лек ремонт, боя. Въпреки заявеното с отговора на
исковата молба оспорване на посочения документ по отношение на авторството и
съдържанието му, ответникът не ангажира доказателства в тази насока. При това положение
съдът приема, че подписаният от представител на ответника Протокол № 6936-16275511130
по естеството си представлява извънсъдебно признание на неизгоден факт - същото
противопоставимo на твърденията на ответника, и като такова е надлежно доказателство, че
увреждане на спойлер задна броня не е било налично към датата на сключване на
4
застраховката. Последното се потвърждава и от показанията на св. П..
При така установеното, възражението на ответника за изключен застрахователен риск
и на основание т. 7.1 от глава трета, раздел I на ОУ - поради различия между фактическата
обстановка и декларираните обстоятелства, се явява неоснователно. Доводите за
несъответствие на констатираните деформации по автомобила с механизма на удара, описан
в исковата молба, съдът намира за бланкетни, доколкото в същата се твърди удар в
паркирано състояние в отсъствието на ищеца. Ищецът не се позовава на конкретен
механизъм на събитието. Същото не е и необходимо, доколкото застрахованият собственик
не носи тежест за установяване на конкретен механизъм на причиняване на повреда,
нанесена на автомобила в паркирано състояние. Съгласно параграф 1, т. 3 от ДР на ЗК
"застрахователен риск" е обективно съществуващата вероятност от настъпване на
вредоносно събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята
на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. Горното обосновава извод,
че законодателят е поставил акцент върху съществуващата вероятност от увреждане на
имущественото благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от
волята на застрахованото лице, следователно ограниченията на рисковете следва да се
търсят в насока целенасочено поведение на последното.
С оглед на изложеното, съдът приема, че процесното увреждане е в обхвата на
предвидения като покрит застрахователен риск, поради което застрахователят дължи за него
застрахователно обезщетение.
Относно размера на обезщетението:
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума, освен когато това е
предвидено в КЗ. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при
пълна увреда) се счита стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна
стойност (при частична увреда) се счита стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните
норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото
имущество, в рамките на застрахователната сума. Когато по делото не са налични данни за
заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че тази стойност не следва да се изчислява нито
само въз основа на цената, предлагана от сервизи, притежаващи европейски сертификат за
качество, тъй като това би ощетило застрахователя, нито само с оглед на цената в
несертифицирани сервизи, тъй като последното, от своя страна, би довело до ощетяване на
увреденото лице, предвид правото му, в качеството на потребител, на достъп до качествени
стоки и услуги.
По изложените съображения съдът кредитира установената със заключението на
вещото лице по т. 2 на допуснатата САТЕ стойност на вредите по лек автомобил „М.“ с peг.
№ * **** ** и средствата, необходими за неговия ремонт по средни пазарни цени към датата
на ПТП, в размер на 998,95 лв., от които 884,90 лв. - за спойлер задна броня, и 114,05 лв. - за
5
светлоотразител задна броня, ляв.
Предмет на настоящия иск е обезщетението само за спойлер задна броня, поради
което същият се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 884,90 лв., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
17.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Искът следва да бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 998,95 лв.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват и на двете страни, съразмерно с
уважената и съответно отхвърлената част на иска.
Ищецът претендира сторени такива в размер на 100 лв., от които 50 лв. - държавна
такса, и 50 лв. - внесен депозит за САТЕ, както и адвокатско възнаграждение за оказана
правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв в размер на 400
лв. Съразмерно с уважената част на иска, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
88,58 лв., а на адв. Й. - възнаграждение в размер на 354,33 лв.
Ответникът е доказал сторени разноски в размер на 150 лв. - внесен депозит за САТЕ,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съответно,
съразмерно с отхвърлената част на иска, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на
51,38 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ, ЗАД „Б. В. и. г.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. "......" № ..., да заплати на А. Т. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. ..... № ...., ет. ...., ап. ...., сумата от 884,90 лв. (Осемстотин
осемдесет и четири лева и 90 ст.), представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер задна броня на
собствения на ищеца л. а. „М. ГЛ 350 ЦДИ 4 матик“, рег. № * **** **, рама №
WDC1648231A788570, вследствие на настъпило за периода 21-22.12.2021 г. в гр. Варна
застрахователно събитие, по договор за застраховка “Каско стандарт”, клауза „Пълно
каско“, обективиран в застрахователна полица № 4704210800003365/27.07.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.02.2022 г.,
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Т. А.,
ЕГН **********, срещу ЗАД "Б. В. и. г.", ЕИК *********, осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 884,90 лв. (Осемстотин осемдесет и
четири лева и 90 ст.) до пълния предявен размер от 998,95 лв. (Деветстотин деветдесет и
осем лева и 95 ст.)
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „Б. В. и. г.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. "......" № ..., да заплати на А. Т. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. ..... № ...., ет. ...., ап. ...., сумата от 88,58 лв. (Осемдесет и осем
лева и 58 ст.), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски,
включващи държавна такса и внесен депозит за допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, съразмерно с уважената част на иска.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „Б. В. и.
г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. "......" № ..., да заплати
на адвокат С. З. Й. - ВАК, със съдебен адрес: гр. В., ул. ....,бл. ..., ап. ..., сумата от 354,33 лв.
(Триста петдесет и четири лева и 33 ст.), представляваща възнаграждение за оказана правна
помощ и съдействие на ищеца А. Т. А., ЕГН **********, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл.
3 от ЗАдв, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, А. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. ..... № ...., ет. ...., ап. ...., да заплати на ЗАД "Б. В. и. г.", ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., пл. "......" № ..., сумата от 51,38 лв. (Петдесет и един лева и 38
ст.), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, включващи
внесен депозит за допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7