Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, …………..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 2063 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от Т.Е.В. против „З.Д.Е.” АД кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ/отм./
Ищцата твърди, че на 26.04.2013г. настъпило
пътно-транспортно произшествие, по вина на водача на л.а „Рено Меган – Сценик“
с рег. № ********– Л.М., чиято отговорност била застрахована от ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на
пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на нейните родители И.Д.В. и
Е. Т.В.. Ищцата тежко преживяла тяхната загуба,
тъй като завинаги била лишена от възможността да общува с родителите си
и да разчита на тяхната морална подкрепа. Стойността на неимуществените вреди
определя на по 250 000 лв. по всеки от исковете. Моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 250 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на всеки от родителите й,
ведно със законната лихва, считано от 26.04.2013г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва да са се осъществили
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ - оспорва деликтът да е причинен виновно
от водача на л.а „Рено Меган – Сценик“ с рег. № ********, оспорва ищцата да е
претърпяла вреди, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
катастрофата и описаните в ИМ вреди. Твърди, че пътно-транспортното
произшествие настъпило по вина и на друг водач на МПС – З.З., който управлявал
л.а „Ауди А4“ с рег. № ********. Поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалите, които пътували без поставени обезопасителни колани.
Оспорва размера на исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъдат уважени тези искове ищцата трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а „Рено Меган – Сценик“ с рег. № ********към
датата на пътно-транспортното произшествие е била застрахована по договор за застраховка
”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от представена
по делото справка за оповестена информация на електронния сайт на Гаранционния
фонд. Видно
от присъда № 30/22.11.2016г. по НОХД № 86/2015г. на Окръжен съд – София и
решение № 553/11.12.2017г. по внохд № 1164/2017г. на САС, НО, 6 състав, Л.С. М.
е признат за виновен в това, че на 26.04.2013г., около 21.35 ч., на второкласен
път П-81, в района на 16 км., в землището на с.Градец, общ.Костинброд,
обл.Софийска, с посока на движение от гр.Годеч, обл.Софийска, към гр.София, при
управление на л.а „Рено Сценик“ с рег. № ********е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.20, ал.1 от ЗДвП,
в резултат на което по непредпазливост е причинил на смъртта на И.Д.В. и Е. Т.В.,
поради което и на основание чл. 343, ал.4, вр .ал.3, пр.2, б.“б“, пр.1, вр.
ал.1, б.“б“ и „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК му е наложено наказание „
лишаване от свобода“ за срок от четири години, при първоначален „общ режим“ на
изтърпяване на наказанието. Със същата присъда, на основание чл.304 от НПК, съдът
е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за
извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.2, б. „б“, пр. 2, вр.
ал.1, б.„б“, „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, както и по повдигнатото
обвинение за нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на горецитираната влязла в
сила присъда, настоящият състав приема, че е установено противоправното
поведение на водача Л.С. М., неговата вина, съставомерните последици, които са
част от състава на престъплението/настъпилата смърт на И.Д.В. и Е. Т.В./, и причинно-следствената
връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
От представените
удостоверения за наследници се установява, че ищцата е дъщеря на починалите И.Д.В.
и Е. Т.В.. За
установяване на претърпените от Т.В. неимуществени вреди е изслушана
психиатрична експертиза, чието заключение съдът приема. От него се установява,
че след смъртта на родителите на ищцата, е настъпила промяна в психологическото
и емоционалното й състояние. Тази промяна се е изразила в характерни смущения
първоначално от типа на заболяване F 43.0 – „Остра стресова реакция“, последвано от симптоми на заболяване F 43.1 – „Посттравматично
стресово разстройство“ и вероятно развитие на F 62.0 – „Трайна промяна на личността след катастрофални
преживявания“. Посочено е, че естеството на описаните смущения и фазата на
развитието им не изискват активно медикаментозно лечение, освен препарати за
улесняване на съня. Перспективите за пълно възстановяване на В. са свързани с
провеждането на дълговременна и системна психотерапия от висококвалифициран
специалист. Загубата при ПТП на родителите на ищцата, като свръхнатоварващо
събитие с внезапен и необратим характер, се е отразило негативно със силен
интензитет на живота й в емоционален и социален план от момента на събитието да
настоящия етап с последователното разгръщане на „Остра стресова реакция“/F 43.0/, последвана от „Посттравматично стресово разстройство“
/F 43.1/. Експертът е посочил, че има вероятност за развитие и на заболяване с код F 62.0 – „Трайна промяна на личността след катастрофални
преживявявания“, но това е само хипотеза. От раздел
„Експертно обсъждане“ на експертизата се установява, че ищцата е израснала в стабилно семейство с
водещи просоциални родителски модели, изисквания и осигуряване на условия за
развитието на децата. Ищцата е следвала желанията, стремежите и амбициите на
своите родители. Завършила е средно образование, след което е заминала да учи в
Германия, където се е допломирала като икономист, най-вече, поради желанието на
нейната майка. Експертът е приел, че с оглед на личностните качества на В., тя
няма висок потенциал за справяне със социални и други предизвикателства, а по -
скоро е насочена към спазване на установените правила, при непълноценност на
собствената инициатива; има потребност от съвети и напътствия. Без подкрепата
на на семейството ищцата изпитва интензивни негативни преживявявания на загуба,
дестабилизиране и безсперспективност, още повече, че смъртта на родителите й е внезапна
и насилствена. „Острата стресова реакция“ при ищцата се е проявила в ирационално
отричане на реалността, плач, чувство за безизходица, изолация от околните,
заменени от болка и празнина, а в последствие и осъзнаване на реалността. „Посттравматичното
стресово разстройство“ се е изразило в изолация, ограничаване на интересите и
общуването, специфични сънища, обсесивно връщане в ситуацията, нарушения на
съня, отслабване на тегло, промени в цикъла. Развитието на „Посттравматичното
стресово разстройство“ е пролонгирано /продължително/. Към момента на изготвяне
на заключението вещото лице е установило, че ищцата продължава да изпитва относителна
изолация от реалността, потъване в стереотипите на работната среда,
несигурност, подозрителност към вниманието на околните, страх от обвързване,
отсъствие дори на близка или непосредствена цел, отсъствие на интереси и
желание за развлечения, наред с повишена самокритичност и чувство на вина.
С оглед заключението на психиатричната експертиза, съдът приема за доказано
по делото, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, поради което съдът приема исковете за доказани по
основание.
Без значение за уважаването на иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ е дали
поведението на друг водач на пътно превозно
средство, който не е страна по делото, също е било противоправно
и дали е допринесло, наред с поведението на Л.С. М., за настъпването на ПТП,
тъй като искът не е насочен срещу водача
на друго моторно превозно средство, нито
срещу неговия застраховател, поради което съдът не изследва този въпрос.
Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно, но пострадалият сам решава дали и срещу кого ще насочи иска си. В
настоящия процес е достатъчно да бъде установено противоправно и виновно
поведение от страна на водача на л.а „Рено Сценик“ с рег. № ********- Л.С. М.,
чиято отговорност е застрахована от ответника, и наличието на причинно –
следствена връзка между неговото поведение и причинените вреди.
При определяне размера на
обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на Т.В. към
датата на катастрофата – 24г., обстоятелството, че е прекъсната една от
най-силните връзки в живота на човека – тази между детето и неговите родители. Ищцата завинаги е лишена от възможността да
общува с най-близките си хора, да споделя с тях радостните и трудни моменти в
живота си и да разчита на тяхната подкрепа. По делото се установи, че е израснала
в задружно семейство, в което родителите са били отдадени на децата си и са
желаели най-доброто за тяхното бъдеще. В. е завършила икономика в Германия,
като е следвала желанието на майка си. След внезапната насилствена смърт на
родителите й животът на ищцата драматично се е променил. Същата е страдала
дълбоко. При нея последователно са се разгърнали следните психически
заболявания: „Остра стресова реакция“/F 43.0/, последвана от „Посттравматично стресово разстройство“ /F 43.1/. „Острата стресова реакция“ се е изразила в ирационално отричане на
реалността, плач, чувство за безизходица, изолация от околните, заменени от
болка и празнина, а в последствие и
осъзнаване на реалността. „Посттравматичното стресово разстройство“ се е
проявило чрез усещане за изолация, ограничаване на интересите и общуването,
специфични сънища, обсесивно връщане в ситуацията, нарушения на съня,
отслабване на тегло, промени в цикъла. Развитието на „Посттравматичното
стресово разстройство“ продължава и към датата на изготяне на заключението през
2020 г./седем години след загубата на родителите й/. Към момента на изготвяне
на заключението вещото лице е установило, че ищцата продължава да изпитва
относителна изолация от реалността, при нея се наблюдюва потъване в
стереотипите на работната срдеа, несигурност, подозрителност към вниманието на
околните, страх от обвързване, отсъствие дори на близка или непосредствена цел,
отсъствие на интереси и желание за развлечения, наред с повишена самокритичност
и чувство на вина. Съдът отчете обстоятелството, че естеството на изпитваните
смущения не изискват медикаментозно лечение, освен някои препарати за
улесняване на съня, но за да се възстанови напълно ищцата трябва да се провежда
дълговременна и системна психотерапия.
Настоящият състав не обсъжда възможността за проява на друго заболяване при
ищцата – „Трайна промяна на личността след катастрофални преживявания“/F 62.0/, тъй като вещото лице заявява, че съществува вероятност за проява на това заболяване,
но това е само хипотеза./прихиатрична
експертиза, становище в съдебно
заседание/.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2013 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на по 120 000 лв., до който размер исковете са
основателни, а в останалата част, до пълните предявени размери от по 250 000 лв.
следва да бъдат отхвърлени.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа възражения за съпричиняване на вредите от пострадалите, които пътували
без поставени обезопасителни колани.
Възраженията
са неоснователни, поради следните съображения:
Тежестта
на доказване на възраженията е върху ответника. В подкрепа на възраженията си ответното
дружество ангажира комплексна автотехническа и медицинска експертиза.
От
фактическа страна по възраженията за съпричиняване се установи следното: С
оглед на представената по делото присъда на наказателен съд, на основание
чл.300 от ГПК, настоящият състав приема, че Л.С. М. на 26.04.2013г., около
21.35 ч., на второкласен път П-81, в района на 16 км., в землището на с.Градец,
общ.Костинброд, обл.Софийска, с посока на движение от гр.Годеч, обл.Софийска,
към гр.София, при управление на л.а „Рено Сценик“ с рег. № ********е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.20,
ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил на смъртта на И.Д.В.
и Е. Т.В..
От
заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза се
установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: Процесното произшествие е настъпило на второстепенен път П-81 в района на
16 км, извън населено място, в землището на с. Градец, общ. Костинброд. Пътната
настилка е била суха, без неравности, дупки и посипаности. Лек автомобил „Ауди“
с рег. № *******се е движел в посока от гр. София към гр. Монтана със скорост
от 75 км/ч. В същото време в посока от гр. Монтана към гр. София се е движел
лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ********със скорост от 91 км/ч. При
приближаване на разклона за с. Градец и с. Царичина, в района на 16 км, водачът
на лек автомобил „Рено“ е навлязъл в лентата за движение на лек автомобил
„Ауди“. Последвал е челен ексцентричен удар под ъгъл 12-13°, спрямо оста на
пътното платно, между предните десни части на автомобилите. След удара лек автомобил
„Рено“ е извършил сложно ротационно-транслационно движение по посока на
часовниковата стрелка, изминавайки разстояние от около 6 м., напускайки
платното за движение в ляво, спрямо неговата посока за движение. Лек автомобил
„Ауди“ от своя страна е ротирал около своя център по посока на часовниковата
стрелка, изминавайки разстояние от около 1,70 м. Единственият пътен знак,
описан в поротокола за оглед, е „В 24“. Предвид мястото на произшествието,
извън населено място, разрешената скорост за движение е била 90 км/ч. Произшествието
е станало през тъмната част на денонощието, няма данни за намерени дупки в района
на катастрофата. Времето е било сухо и с добра видимост. Пострадалата И.Д.В.
е получила травматични увреждания на главата, гръбначния стълб, гръдния
кош, корема и крайниците. Конкретните увреждания са били следните: по главата -
охлузване на носа; на гръбначния стълб -
счупване на VII шиен прешлен и разкъсване на връзките между него и 1-ви гръден
прешлен; на гръдния кош - контузия на белите дробове, кръвонасядания на
средостението, пълно прекъсване на аортата на ниво на дъгата, счупване на V -
IX леви ребра и от IV до VIII десни ребра, кръв в гръдната кухина 2,6 л. и
съсиреци; на корема - разкъсване на черния дроб, обширни разкъсвания на
слезката, кръвонасядане на задстомашната жлеза, опорака и стените на тънките
черва и бъбреците; на крайниците - счупване на двете бедра в средната трета. Според
вещото лице – ортопед, смъртта на И. В. се дължи на тежка съчетана травма,
изразяваща се в прекъсване на аортата, контузия на беллите дробове, разкъсване
на черния дроб и слезката, двустранно счупване на ребра, счупване на двете
бедра, счупване на VII шиен прешлен. Експертът е посочил, че в медицинската
документация липсват данни за белези и наранявания, които се получават при
правилно поставен предпазен колан, поради което е приел, че пострадалата е била
без поставен колан по време на катастрофата. При пътно-транспортното
произшествие Е. Т.В. е получил следните травматични увреждания: по главата
- кръвонасядания на челнотемената област, по гръбначния стълб - счупване на IV
гръден прешлен; по гръдния кош - кръвонасядане на средостението, разкъсване на
десния бял дроб в долния лоб, разкъсване на сърдечната торбичка, пълно
прекъсване на аортата в областта на дъгата, счупване от IV до XII ребра
двустранно, кръв в гръдната кухина 2,8 л; по корема - разкъсване на черния дроб, разкъсване на
слезката; по крайниците - счупване на дясна раменна кост в горна трета,
охлузвания и кръвонасядания на двете подбедрици. Смъртта на Е. В. се дължи на
тежка съчетана травма, изразяваща в прекъсване на аортата, контузия на белите
добове, разкъсване на черния дроб и слезката, счупване на дясна раменна кост и
двустранно счупване на множество ребра, счупване на IV гръден прешлен. Вещото лице е посочило, че в медицинските
документи няма данни за белези и
наранявания, които се получават от правилно поставен предпазен колан, поради
което е приело, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан към
момента на катастрофата. Експертът заявява, че дори и двамата пострадали да
бяха пътували с поставени колани, биха могли да получат тежки травматични
увреждания, поради високата сумарна скорост на удара. Органи като сърце, черен
дроб, слезка са с по-висока плътност и тегло от останалите вътрешни органи,
поради което запазват движението си в момента на удара по посоката му,
продължават движението си напред и се откъсват от държащите ги тъкани. Ако И. В.
е била с поставен предпазен колан, не би получила счупване на двете бедра,
счупване на големия брой ребра, охлузване на носа. Ако Е. В. бе пътувал с поставен колан, не би получил кръвонасядания в
челно-теменната обраст на главата и счупване на големия брой ребра. Най-тежкото увреждане за всеки от пострадалите
е откъсването на сърцето от аортата, което би могло да настъпи и при поставен
обезопасителен колан, а тази травма е довела до моментална и неизбежна смърт.
При
така изразеното експертно становище на комплексната автотехническа и медицинска
експертиза, че смъртта на пострадалите би настъпила, дори и да бяха пътували с
обезопасителни колани, поради високата енергийност на най-тежките травми, съдът
приема, че възраженията за съпричиняване на вредите останаха недоказани по
делото.
По
разноските:
Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размера на 416 лв., съразмерно на отхвърлената част от
иска. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв.Н. Н.Д., ЕГН **********, от АК – Шумен с адрес за призоваване: гр.София,
ул.”********, четвърти полуетаж, офис № 4, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 7522.56 лв. с ДДС, съобразно
уважената част от предявените искове.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважените искове в размер 9 600 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на
96 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Т.Е.В., ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/,
сумата от 120 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания от смъртта на нейната майка И.Д.В., настъпила на 26.04.2013 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача
Л.С. М., при управление на л л.а „Рено Сценик“ с рег. № ********, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 26.04.2013 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 250 000 лв., ведно със законната лихва от 26.04.2013г. до
окончателното изплащане, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Т.Е.В., ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/,
сумата от 120 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания от смъртта на нейния баща Е.
Т.В., настъпила на 26.04.2013 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача
Л.С. М., при управление на л л.а „Рено Сценик“ с рег. № ********, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 26.04.2013 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 250 000 лв., ведно със законната лихва от 26.04.2013г. до
окончателното изплащане, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.Е.В. да заплати на „З.Д.Е.” АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 416 лв., съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД да заплати на Н. Н.Д., ЕГН **********,
от АК – Шумен с адрес за призоваване: гр.София,
ул.”********, четвърти полуетаж, офис № 4, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 7522.56 лв. с ДДС, съобразно уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА
„З.Д.Е.” АД да заплати на държавата, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове в размер
на 9 600 лв., а на СГС разноски
за вещо лице в размер на 96 лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: