Определение по дело №552/2019 на Окръжен съд - Пловдив

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    № 1143

 

                                           

                                           гр.Пловдив, 12.06.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският  окръжен съд,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в  закрито   заседание   на  дванадесети юни,  през    две   хиляди  и  деветнадесета  година    в    състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                          НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

като   разгледа   докладваното  от  председателя  ч.гр.д.№552  по описа  на ПОС  за   2019г., за  да  се  произнесе, взе   предвид  следното:

 

Производството   е образувано  по  жалба с вх.№8020/12.03.2019г. / с вх.№127 от 23.01.2019г. по по изп.д.№301/2018г. описа на ЧСИ А. Атанасов/  „Допълнение към жалба, с приложени нови доказатества“ /с вх.№211/01.02.2019г по изп.д.№301/2018г. описа на ЧСИ А. Атанасов./ депозирани от „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ №135А, представлявано от изпълнителния  директор  А.Х.Б., чрез процесуалния  представител адв. А.Н., със съдебен адрес:*** –/адв. А.  Н./ против  действията на ЧСИ А. *** действие ПОС, извършени по изп.д.№301/2018г., изразяващи се в  налагане на възбрана, извършване на опис и публична продан на недвижими имоти. Навеждат се доводи за  незаконосъобразност  на извършените действия, по съображения подробно изложени в жалбата, като се иска отмяна им, както и отмяната  на Постановлението за  възлагане на недвижимите имоти, с което на взискателя Т. Д. с а възложени  недвижимите имоти, находящи се в гр. П., ул. ***, с  твърдения, че  имотите не са собственост  на  длъжника  по  изпълнителното дело З.И.П..

Взискателят по изпълнителното дело Т.Д.С.  изразява становище за недопустимост на  жалбата и допълнителната жалба, а по същество за неоснователност по съображения подробно изложени в депозираното становище  в  молба с вх.№14685/13.05.2019г..

Длъжникът по изпълнителното дело З.И.П. изразява становище за недопустимост на  жалбата и допълнителната жалба, а по същество за неоснователност по съображения подробно изложени в  депозираното становище с  вх.№14 380/09.05.2019г.

Постъпили са писмени мотиви по реда на чл.436 ал.3 ГПК от ЧСИ А.А. , за недопустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след като прецени събраните по делото  доказателства намира  за  установено следното:

Съдът е сезиран  с жалба и допълнителна жалба от трето за изпълнителното  производство лице, против действия на ЧСИ А. Атанасов, касаещи  извършени действия  по изп.д.№301/2018г., изразяващи  се в:   налагане на   възбрана,  извършване на  опис, публична продан на  недвижими  имоти и изготвено Постановлението за  възлагане на недвижимите имоти, с  което на  взискателя  Т. Д.  са  възложени  недвижимите имоти, находящи се в гр. П., ул. ***, с   твърдения,  че  имотите не  са  собственост  на длъжника по делото З.И.П., а на И. З.П.,  който е баща на З.П. и  длъжник по друго изпълнително дело №1135/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев И. З.П., като се иска отмяната на тези действия като незаконосъобразни.

Съгласно  разпоредбата  на  чл. 435, ал. 4 ГПК, само  трето лице, което се намира във  владение на имота към  деня на налагане на възбраната, може да  обжалва действията  на  съдебния изпълнител. В конкретният  случай,  нито има спор, нито са  наведени от  жалбоподателя твърдения, че  някога, в какъвто и да е било момент, включително и  към момента на възбраната наложена по   изп.д.№301/2018г. по описа на ЧСИ Атанасов,  процесните имоти са били във владение на жалбоподателя. Ето защо  доколкото липсва положителната  предпоставка, следва  да  бъде направен  извода, че  частната жалба е подадена от трето лице, което не е процесуално легитимирано, поради което жалбата се явява недопустима. Обстоятелството, че жалбоподателят  е взискател  по друго изпълнително дело, не го прави надлежна страна по процесното изпълнително дело и не променя горният извод.

Твърдението  на третото лице, че  имало право да встъпи в  делото като  кредитор/ взискател  и  да участва като наддавач в публичната продан, не би могло да обоснове допустимостта на  жалбата на третото лице и по отношение  на обжалване на  Постановлението за възлагане, доколкото жалбоподателят „де юре“ няма качеството на взискател по изп.д.№301/2018г. по описа на ЧСИ Атанасов, участвал  като наддавач в проданта. Изложеното обосновава извода, че и в тази част жалбата е недопустима, доколкото е депозирана от лице, което не е процесуално легитимирано.

Жалбоподателят твърди да е кредитор на И. З.П. – баща на длъжника по настоящото дело и да е провел против него успешни искове по чл.56 от ЗН, с които са унищожени два броя откази  на И. З.П. от наследството оставено от неговите родители: Н. П. и З. П.. Възникналият спор относно размерът на правата на собственост на длъжниците по двете изпълнителни дела съответно – И. З.П. и З. И.П.,  касаещо процесните имоти, би могъл  да се разреши само по общия исков ред, а не по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител, както неправилно счита  жалбоподателя.

В подкрепа на този извод е и даденото задължително разрешение в мотивите на т. 4 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС " Съдебното решение по жалбата по  чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост. Сила на пресъдено нещо за последното ще се създаде с решението по иска по чл. 440 ГПК, тъй като предмет на този иск е именно принадлежността на това право, като се цели да се отрече, че то принадлежи на длъжника. "

Гореизложеното обосновава недопустимостта на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Липсват доказателства за направени от длъжника разноски, поради което такива не му се присъждат.

   Ето защо съдът    

 

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ   жалба с вх.№8020/12.03.2019г./ с вх.№127 от 23.01.2019г. по по изп.д.№301/2018г. описа на ЧСИ А. Атанасов/ и  „Допълнение към жалба, с приложени нови доказатества“ /с вх.№211/01.02.2019г по изп.д.№301/2018г. описа на ЧСИ А. Атанасов./ депозирани от „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ №135А, представлявано от изпълнителния  директор  А.Х.Б., чрез процесуалния  представител адв. А.Н., със съдебен адрес:*** –/ адв. А.  Н./  против   действията  на  ЧСИ А. *** действие ПОС, извършени  по  изп.д.№301/2018г., изразяващи се в  налагане на възбрана,  извършване на опис, публична продан на недвижими имоти и изготвяне на Постановление за  възлагане на недвижимите имоти, с което на взискателя Т. Д. са възложени  недвижимите имоти, находящи се в гр. П., ул. ***.

 

Прекратява  производството по  гр.д.№552/2019г. по описа на ПОС, осми гр.с.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.      

 

 

                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

                                                  

                                                   ЧЛЕНОВЕ: