РАЗПОРЕЖДАНЕ № 5935
гр.Пловдив, 16.07.2018г.
Пловдивски
окръжен
съд, ХХІI гр.с-в, в
закрито заседание от 16.07.2018г. с
председател Пенка Стоева, като
разгледа докладваното от
председателя новообразувано гр.дело N 1606
по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.130 от ГПК.
Гр.дело №1606/18г. е
образувано по иск на Г.М.А. срещу Д.В.К. с искане съдът да прогласи за нищожен
договора за покупко продажба, сключен на 15.02.08г. между страните, досежно ½ ид.част от имотите, предмет
на продажба по р.І от договора,
находящи се в жилищна сграда, с административен адрес: ***, понастоящем -***,
изградена в парцел ІV, отреден за имот пл.№405, в кв.23 по плана на кв.“***, а
именно: гараж №* с площ от 19.70кв.м., находящ се на партера на описаната
сграда, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и от правато
на строеж; апартамент *, с площ 103.10кв.м., находящ се на *** етаж на
описаната сграда, ведно с изба №* и съответните ид.части от общите части на
сградата и от правато на строеж; апартамент тип мезонет *, с площ 103.10кв.м.,
на две нива, ведно с изба № * и съответните ид.части от общите части на сградата
и от правото на строеж, прехвърлена от ищеца, като продавач, на ответника, като
купувач, поради това, че договорът е сключен при заобикаляне на закона- подписан
е не с цел прехвърляне на собствеността върху имотите, описани с договора, а
като обезпечение на заемните средства, които ответникът е предоставил на ищеца Х.,
Г.А. и „Е.“ЕООД, всички страни по нотариалния акт, за погасяване на техни
задължения към различни кредитори, подробно описани с исковата молба, като по
този начин е заобиколена забраната на чл.152,предл.2 от ЗЗД за предварително
уговоряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в
закона.
Съдът
намери, че на основание чл.130 от ГПК, исковата
молба следва да бъде върната на ищцата, поради недопустимост на предявения от
нея иск, воден от следните съображения:
На съда е служебно
известно, като бивш докладчик по гр.дело
№1144/17г. на ПОС, след подадения от Д.В.К. отговор
на исковата молба по същото дело, с възражение за недопустимост на предявения иск, поради
решаване на спора с влезли в сила решения по гр.дела №№1750/09г. и 443/14г. на
ПОС, а при отхвърляне на това
искане- за съединяване за общо разглеждане на новообразуваните през 2017г. две
дела- №1144/17г. и №989/17г. на ПОС, и
за привличане на трето лице помагач в лицето на Г.А., щото:
Гр.дела
№№1750/09г. и 443/14г., приключили с влезли в сила съответно на
16.01.14г. и 15.06.17г. съдебни решения, са водени между Н.Х., Г.А. и „Е.“
ЕООД, като ищци, и Д.К., като ответник, с предмет субективно активно съединени
искове на описаните ищци, в качеството им на продавачи, срещу Д.К., в
качеството му на купувач, за
прогласяване нищожност на сключения помежду им на 15.02.08г. договор за
покупко- продажба, обективиран с н.а. №68, том І, дело 68/08г. на нотариус Н.Б.-
№***в регистъра на НК, вписан като акт №79, том 10, дело 2299/08г. в АВ,
СВ-Пловдив, поради противоречието му със
закона, доколкото прехвърлянето на имотите, предмет на договора, е
извършено, за да бъде обезпечено вземането на отв.К. по предоставен на ищците
заем, в нарушение на забраната на чл.152 от ЗЗД и така по начин, различен от
предвидените в чл.149 от ЗЗД /по гр.дело №1750/09г/, съответно, поради неспазване на предвидената в закона
форма, поради липса на съгласие и като
привиден-абсолютно симулативен, тъй като продавачите не са имали волята
да прехвърлят на купувача собствеността върху имотите по нотариалния акт, нито
да му прехвърлят собствеността на такива ниски цени, нито цена им била
заплатена от него, а действителната воля на страните била по този начин
продавачите да гарантират заплатените от Д.В. разходи и разноски, които той бил
решил да заплати по изп.дела №№923/07г., 162/06г., 252/06г., 406/06г.- всички
на ЧСИ О., №98/07г. на ЧСИ Н.В.и №33/08г. на ЧСИ Д., отнасящи се до задължения
на продавача „Е.“ ЕООД, с които исковете са отхвърлени, като е отречено ищците
да са доказали обстоятелствата, на които исковете им са основани и конкретно-
договорът да е бил сключен, за да бъде обезпечено вземането на отв.К. по
предоставен на ищците заем, в нарушение на забраната на чл.152 от ЗЗД и така по
начин, различен от предвидените в чл.149 от ЗЗД.
Гр.дело
№1144/17г. е било образувано по иск на Н.Г.Х. срещу Д.В.К., за прогласяване нищожността на договора за покупко-
продажба, сключен на 15.02.08г. с н.а. №68, том І, дело 68/08г. на нотариус №***,
вписан под №79, том 10, дело 2299/08г. в АВ, досежно ½ ид.част от
имотите, предмет на продажба по р.І от договора, находящи се в жилищна сграда,
с административен адрес: ***, понастоящем -***, изградена в парцел ІV, отреден
за имот пл.№405, в кв.23 по плана на кв.“***, а именно: гараж №* с площ от
19.70кв.м., находящ се на партера на описаната сграда, ведно със съответните
ид.части от общите части на сградата и от правато на строеж; апартамент *, с
площ 103.10кв.м., находящ се на трети етаж на описаната сграда, ведно с изба №
* и съответните ид.части от общите части на сградата и от правато на строеж;
апартамент тип мезонет *, с площ 103.10кв.м., на две нива, ведно с изба №* и съответните
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, прехвърлена от
ищеца, като продавач, на ответника, като купувач, поради това, че договорът е
сключен при заобикаляне на закона- подписан е не с цел прехвърляне на
собствеността върху имотите, описани с договора, а като обезпечение на заемните
средства, които ответникът е предоставил на ищеца Х., Г.А. и „Е.“ЕООД, всички
страни по нотариалния акт, за погасяване на техни задължения към различни
кредитори, подробно описани с исковата молба, като по този начин е заобиколена
забраната на чл.152,предл.2 от ЗЗД за предварително уговоряне на начин на
удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.
По него, с определение в з.з. от 13.07.17г. този
докладчик е приел, че възражението на ответника за недопустимост на предявения
иск, основано на чл.299 от ГПК, е неоснователно, поради различното основание,
на който той се води, независимо от идентичността на страните и на договора,
нищожност на който се иска да бъде прогласена / в случая- от един от
продавачите и по отношение на част от продаваемите обекти или правата върху
тях/, отказал е да съедини за общо разглеждане гр.дело №1144/17г. и №989/17г.
на ПОС, и е конституирал Г.А. като трето лице- помагач в процеса, в качеството
и на съсобственик за другата ½ ид.част от същите обекти, които са
предмет на спора, тъй като въпросът за валидността на сключения договор за
продажба от 15.02.08г., от гледна точка изискването на чл.26,ал.1предл.2 от ЗЗД
да не се заобикаля закона, в частта за имотите по р.І, продадени на Д.В. от Н.Х.
и Г.А., като техни собствени, при липса на други данни относно естеството е
характера на съсобствеността, следва да се реши еднакво и за двамата прехвърлители.
С определение в с.з. от 28.02.18г. новият
докладчик е ревизирал становището, взето с определение в з.з. от 13.07.17г. и е
прекратил като недопустимо производството по гр.дело №1144/17г., тъй като
искът, по който е заведено, има за предмет искане за прогласяване нищожност на
договора от 15.02.08г., поради обстоятелства, идентични с тези по двете
приключили вече с влязли в сила решения гр.дело №№№№1750/09г. и 443/14г. между същите страни.
Това определение е било обжалвано от ищеца, като
делото е понастоящем в ПАС за решаване на правилността му.
Гр.дело
№989/17г. на ІV гр. с-в. на ПОС е
все още висящо- насрочено в с.з. на 02.10.18г. Същото има за предмет съединени
за евентуално разглеждане искове на „Е.“ЕООД срещу Д.К. за прогласяване нищожност
на договора, сключен на 15.02.08г., в частта за имотите по р.ІІ от нотариалния
акт, прехвърлени от дружеството, като продавач, на Д.К., като купувач, поради
това, че договорът е сключен при заобикаляне на закона и поради противоречието
му с добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации на
страните. Основният иск за прогласяване нищожност на договора, поради това, че
е сключен в заобикаляне на закона, е основан на същите обстоятелства, както и
искът, предмет на настоящото дело.
Всичко
описано сочи, че този
е поредният заведен иск от някой от продавачите по посочения договор, срещу
купувача Д.В., за прогласяване нищожността на договора, все при едни и същи
обстоятелства- че договорът е подписан не с цел прехвърляне на собствеността
върху имотите, описани с договора, а като обезпечение на заемните средства,
които ответникът е предоставил на ищеца Х., Г.А. и „Елада-ГМ“ЕООД, като единствената разлика е по отношение хипотезата, под която
сочените обстоятелства се подвеждат формално от ищеца /ищците с искането по различните дела, тъй
че спорът да изглежда различен, поради
липса на еднаквост в основанието, както е приел и този докладчик с определение в з.з. от
13.07.17г. по гр.дело №1144/17г., а също и докладчикът по гр.дело №989/17г. с
определение в з.з. от 14.07.17г.
Това процесуално поведение на продавачите по
договора, по създаване и поддържане на една непрекъсната висящност на спор за
материалното право на собственост, прехвърлено от тях на купувача по договора, считано
от 2009г. и досега, се намира от съда за явна злоупотреба с правото на иск и
осигуряване на съдебна защита, доколкото по релевантните факти, на които всеки
от исковете е основан, съдът вече се е произнесъл и тези факти са обхванати от
силата на пресъдено нещо по постановените влезли в сила решения.
Това е първата причина, заради която съдът счита,
че предявеният иск е недопустим, поради завеждането му в отклонение от
основното положение, закрепено с чл.3 от ГПК, относно гражданския процес-задължение
на участващите в съдебното производство лица да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Отделно от това, доколкото Г.А. е конституирана
като трето лице по гр.дело №1144/17г., производството по което е все още
висящо, доколкото определението на съда от 28.02.18г. за прекратяване на
производството по делото не е към датата на това разпореждане стабилизирано,
следва да се счита, че за провеждане на предявения от нея иск е налице и
пречката по чл.126 от ГПК.
При тези мотиви и на основание
чл.130 от ГПК във вр. с чл.3 от ГПК и чл.126 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
Връща исковата молба, по която е образувано гр.дело №1606/18г. на ПОС, поради недопустимост на предявения с нея от Г.М.А. срещу Д.В.К. иск.
Разпореждането подлежи на обжалване
с частна жалба пред ПАС в 1-седмичен срок от съобщаването му на ищцата.
Окръжен съдия: