РЕШЕНИЕ №
гр. Р.,
17.12.2020г.
Р.нският
окръжен съд ...... наказателна колегия в публично заседание на
Пети ноември…през двехиляди и двадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЪР БАЛКОВ МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
Членове: РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ………...Светла Пеева...........................в присъствието на
прокурора ……Г. Манолов.......... като разгледа докладваното от
съдията Пейчева ...ВНОХ дело № 845 по описа за 2020
г., съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 69/21.07.2020г. на Р.нския районен съд, постановена по НОХД № 1972/19 на РРС, подсъдимият
М. Г.М. е признат за НЕВИНЕН, в това, че на 03.03.2019г.,
в гр.Р., държал акцизни стоки по смисъла на чл.2 т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове: „На облагане с акциз подлежат: т.2 тютюневите изделия” и
чл.12 ал.2 от ЗАДС „ за тютюн за пушене се смятат изделяия,съставени
изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на
изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал.1 , както и изделия за пушене
с водна лула /наргиле/, които освен тютюн или заместители на тютюн /изделия на
базата на разстения, билик
или плодове или изделия в твърдо състояние/ съдържат и ароматизиращи вещества“
, а именно 200 броя кутии, всяка по 50 гр, съдържащи
тютюн, предназначен за пушене с водна лула /наргиле/, марка „Al Fakher“, с общо нетно тегло 10 кг., без
акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.28, ал.1 от Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия: “Тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията
и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове“; - чл.64, ал. 4 от ЗАДС
„Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е
видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на
стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“, всичко на обща
стойност 3 600 лв., като случаят е немаловажен, поради което и на основание
чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 234, ал. 1, пр.2 от НК.
С присъдата е постановено, след влизането й в
сила, веществените докаазетлства- 200 броя кутии, всяка по
50 гр, съдържащи тютюн, предназначен за пушене с
водна лула /наргиле/, марка „Al Fakher“, с общо нетно
тегло 10 кг, да бъдат върнати на подсъдимия.
Присъдата е протестирана от РРП с доводи за необоснованост, липса на
мотиви относно приетата от съда фактическа обстановка и постановяване на
присъдата при съществени процесуални нарушения, по подробно изложени
съображения, като се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първонистанционния съд.
Протестът се
поддържа в съдебно заседание от представителя на РОП, като се иска отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд или постановяване на осъдителна присъда, с определяне на наказние в размера поискан от прокурора пред районния съд.
Постъпило е
възражение от подсъдимия, подадено чрез упълномощеният му защитник адв.Г.Т. ***, който счита протеста за неоснователен и иска
потвърждаване на присъдата на РРС.
В съдебно
заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат възражението. Считат обвинението
за недоказано, опрадвателната присъда за законосъобразна
и правилна и искат да бъде потвърдена.
Като съобрази
доказателствата по делото, доводите на страните и след като извърши служебна
проверка на присъдата, Окръжният съд намира следното:
За да постанови оправдателната
си присъда Р.нският районен съд е приел
за установено, че подсъдимият М.Г.М., който е
роден през 1989г.в гр.Д., не е неженен, има висше
образование, не е осъждан и работи, често пътувал в чужбина, в това число и до И.,
където *****.
На 03.03.2019г. в
гр.Р. около обяд подсъдимият и свидедетелят Л.Д.Д.се намирали в лек автоомбил „Б.“
с рег.№ ****на паркинга на магазин „К.“ в кв.“Д.“ гр.Р.. В същото време и на
същото място свидетелите Н.С.и Ю.К.- м.с.в сектор „*****“ осъществявали контрол
по дейности, свързани с използването на акцизни стоки без бандерол. Те
забелязали автомобила и тъй като бил с регистрация от друго населено място,
решили да извършат проверка за наличието на подобни стоки. След като се
представили и пристъпили към проверката, констатирали, че в багажника на
автомобила се намирали 200 броя кутии, всяка по 50 гр., съдържащи тютюн,
предназначен за пушене с водна лула (наргиле), марка „Al Fakher“, без български бандерол, за които подсъдимия обяснил, че
са негови и са закупени от И.. Във връзка с направените констатации било
образувано досъдебно производство.
Първата инстанция е анализирала разпоредбите
на ЗАДС и ППЗАДС и събраните по делото множество доказателства и е направила
извода, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е имал
задължение за заплащане на акциз, тъй като е установено, че процесните
кутии, съдържащи тютюн, за пушене с водна лула /наргиле/ са закупени от подсъдимия,
неговата сестра и приятели, за което по делото са представени документи за
покупка от И.. Тютюнът е бил предназначен за лична употреба, а не за търговски
цели. С оглед на това, като е държал процесния тютюн
в лекия автомобил подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.234 ал.1 пр.2 от НК, в което е обвинен, поради което е
оправдан.
Настоящият състав
споделя изцяло съображенията на районния съд.
По делото няма спор, че на 03.03.2019г.в
гр.Р. в горепосочеиня лек автомобил са намерени 200 броя
кутии, всяка по 50 гр, съдържащи тютюн, предназначен
за пушене с водна лула /наргиле/, марка „Al Fakher“, с общо нетно тегло 10 кг. Няма спор, че стойността на този тютюн е
3600 лева. Категорично е установено, че процесният
тютюн е акцизна стока, както и че същият е нямал български акцизен бандерол. С
оглед обясненията на подсъдимия, дадени още пред митническите служители е
налице държане на процесния тютюн от негова страна,
предвид съхранението му в багажника на лекия автомобил.
Спорните
по делото въпроси са свързани с това дали се касае за тютюн
предназначен за търговски цели или за такъв за лична употреба; следвало ли е
този тютюн да бъде с български акцизен бандерол и дали подсъдимият е осъществил
престъплението, в което е обвинен от обекитвна и
субективна страна.
Настоящият състав
намира, че делото е напълно изяснено от фактическа страна. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, включително и
сочените от представителя на РОП такива, свързани с липса на мотиви кога, кои
лица, на колко пъти и какви разрешени количества тютюн са внесли от И. в
България.
Законосъобразен и
правилен е анализа, направен от
районния съд, на разпоредбите от ЗАДС и ППЗАДС, отонсими към случая,
който се споделя от настоящия състав.
Съгласно чл.234,
ал.1, пр.2 от НК, който държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от
една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на
разпространяваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
От цитираната разпоредба е видно, че за да е съставомерно деянието, бандеролът за държаните акцизни
стоки, следва да се изисква по закон.
Съгласно разпоредбата
на чл. 2 от ЗАДС /Законът за акциза и данъчните складове/ тютюневите изделия са акцизни стоки. Според чл.12, ал.2 от ЗАДС за „тютюн за пушене“ се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1, както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества.
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от „Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия“ тютюневи изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само
с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
Закона за акцизите и данъчните складове, а според чл.64, ал. 4 от ЗАДС, бандеролът се поставя върху потребителската
опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и
който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване. Съгласно
чл. 100 от ЗАДС бутилираните алкохолни изделия, както и тютюневите изделия,
предназначени за местния пазар се предлагат и продават само облепени с
бандерол. Според чл. 99, ал.2, т.2 от ЗАДС е
забранено държането на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е
задължителен.
Общото правило е, че съхранение, продажба, складиране и други на акцизните стоки се осъществява
само след наличие на платен акциз и съответно поставен български акцизен
бандерол.
Съществуват обаче изключения
и те касаят именно случаите, когато акцизните стоки биват закупувани от лицата за лични нужди.
В нормата на чл. 4в от ППЗАДС са предвидени конкретни
количества на закупените тютюневи изделия в друга държава - членка от физически
лица за лични нужди, които се освобождават от акциз и по отношение на тях не
важи задължението да бъдат държани с български акцизен бандерол, за конкретния
случай - тютюн за пушене до 1 килограм. Подобно разрешение е дадено и в ППЗДДС– чл. 51а, който предоставя
възможност за безмитен внос на определени количества стоки в личния багаж на пътниците. Същевременно
в чл. 4в, ал.3 ППЗАДС това изключение не се прилага в случаите, когато бъде
установено, че държаните акцизни стоки са с търговско предназначение, в които
случай се дължи заплащането на акциз.
Следователно,
нормата на чл. 234, ал.1, предл. първо НК, която
предвижда наказателна отговорност за лице, което държи акцизни стоки без
бандерол се отнася и за случаите, в които стоките, от държава-членка на ЕС са
предназначени за търговска продажба. При тази хипотеза отпада изключението на
чл. 4в, ал.1 ППДС и на общо основание се дължи заплащането на акциз, а неизпълнението на това публично задължение е скрепено
и с наказателна отговорност.
Предвид посочения анализ на
правната уредба относима към случая и събраните по
делото доказателства не може да се приеме, че намерения в лекия автомобил тютюн
е за търговски цели. На първо място подсъдимият или неговият спътник не са
предлагали за продажба от процесния тютюн в деня на
проверката, край лекия автоомибл не е имало други
лица, дори багажникът на автоомбила не е бил отворен.
На второ място само поради факта, че те са пътували с лек автомобил с
регистрационен номер от населено място различно от Р., били са спрели пред
голяма търговска верига и че в багажника на автомобила е имало 10 кг. тютюн за
наргиле не може да се направи категоричен извод, че този тютюн е за търговски
цели. Тези обстоятелства може да бъдат индиция за съхранение
на процесния тютюн именно с търговски цели, но в инкакъв случай не са достатъчни и безспорни доказателства
за такова. Напротив събраните по делото доказателства опровергават това
предположение. С оглед
начина, времето на придобиване и целта на придобиването на тютюна, не може да се
приеме, че подсъдимият е
имал задължение за заплащане на акциз, поради което
деянието му е несъставомерно от обективна и субективна страна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна, като освен събраните на ДП доказателства, са събрани и допълнителни такива и в хода на
съдебното следствие. По делото са приложени протокол за извършена проверка от
ГУМ /л.5-9 от ДП/ и протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум
към него /л.21-35 от ДП/, от които е видно, че на 03.03.2019г.
в Р. в лекия автомобил, в който е бил подсъдимият са намерени, иззети и описани
200 кутии по 50 грама или общо 10 кг тютюн за пушене с водна лула марка „Al Fakher“. Приложени са фактури за закупен от И. тютюн за наргиле марка „Al Fakher“ с различин аромати, от различни дати през
2019г. /в оригинал на л.120 от делото на РРС/ и в превод на български език.
Приложена е справка за движението на
л.а.с рег. № ****за времето от 04,48ч. на 02.03.2019г. до 16,56 ч. на 03.03.2019г. /л.111 от делото на РРС/, която установява
предвижването на лекия автомобил от гр.Варна, през гр.Д. към гр.Р.. Приложени
са писмени доказателства имащи отношение към личността и съдимостта на подсъдимия
и други.
Разпитани са свидетелите Н.С.и Ю.К.-
митническите служители извършили проверката на лекия автомобил в гр.Р., които
установяват кога и къде са открили процесния тютюн,
както и обясненията дадени пред тях от
подсъдимия. Разпитани са свидетелите Л.Д.- водачът на лекия автомобил, с когото
подсъдимият е бил в момента на проверката; С.Г.М.- сестра на подсъдимия; К.П.К.и
А.П.П.- приятели на подсъдимия, които сочат, че както
подсъдимият, неговите родители, така и свидетелите при пътуванията си до И. са
закупували тютюн за наргиле, който се е съхранявал при подсъдимия, а когато се
събирала компанията той го носел и пушели от него. Подсъдимият е дал подробни обяснения
в същата насока.
Приети са изготвените на ДП
физико-химическа експертиза /л.38-47 от ДП/, от заключението на която се
установява, че процесните иззети стоки са тютюн за
пушене с водна лула /наргиле/ с аромати. Изготвена е съдебна ценова-икономическа
експертиза /л.50-51 от ДП/. Приета е повторна комплексна СЦИЕ /л.120-124 от ДП/,
която е установила, че процесният тютюн за пушене с
водна лула с различни аромати е на обща стойност 3600 лева. Приета е назначената
в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна и финансово- ценова експертиза
/л.159-167 от делото на РРС/, която е посочила, че от представените опростени
фактури с превод от испански език за закупена стока до 03.03.2019г. е видно, че е закупен
тютюн за наргиле марка „Al Fakher“ с различин аромати в общ размер на 20 кг и 850 кг. Налице са
такива фактури за закупен идентичен тютюн и след 03.03.2019г.
Експертът е посочил, че е налице идентичност на отразените в опростените
фактури стоки- тютюн за наргиле с намерените такива от органите на Агениця митници на 03.03.2019г.
Съдът дава вяра на посочените
писмени и гласни доказателства, като ги намира за обективни, последователни,
логични и кореспондиращи помежду си. Ескпертизите
намира за обосновани и компетенти. Обясненията на
подсъдимия, се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели- неговата
сестра и приятели, като съдът няма основание да се съмнява в достоверноста на техните показания, тъй като от една странате са дадени под страх от наказателна отговорност, а от
друга те кореспондират с отразеното в писмеите
такива- справката за движението на лекия автомобил, в който е намерен тютюна, на
02.03.2019г.-03.03.2019г.; фактурите от И. за закупен
тютюн на наргиле; заключението на съдебното следствие
съдебно-счетоводна и финансово- ценова експертиза. Обясненията на подсъдимия и
показанията на неговата сестра и приятели, кореспондират и с показанията на
двамата митнически служители, относно заявеното пред тях от подсъдимия в момента
на проверката. С оглед на това се налага извода, че процесният
тютюн за наргиле е закупуван легално от търговската мрежа в И. от подсъдимия,
от негови близки и приятели, след което е внасян законно в България и
съхраняван от подсъдимия.
От обясненията на подсъдимия, подкрепени от
свидетелските показания, писмените и веществените доказателства /процесния тютюн/, се установява категорично, че инкриминираните 200
броя кутии, съдържащи тютюн, предназначен за пушене с водна лула (наргиле),
марка „Al Fakher“ са закупени от И.. Установява се че подсъдимият, неговите приятели и сестра му, често са пътували до И.. Както от обясненията му, така и от показанията на свидетелите Л.Д., К.К., С.М.и А.П.се установява, че при всяко от пътуванията в И., те са носели в България тютюн от
този вид и марка в позволените количества. Такъв тютюн носели и родителите му,
които живеели в И. при връщането си България. Същият бил предназначен за лична
употреба – на подсъдимия и на неговите близки и приятели и като цяло бил събиран
и съхраняван в гр.Д. и в гр.В. градовете, в които подсъдимият и посочените свидетели
имат жилища или живеят. Посочените свидетели и подсъдимият сочат, че когато се събират, използват наргиле,
с което пушат от този тютюн, като въпросния ден са отивали именно на такова
събиране, където също са щели да пушат наргиле. Тези техни твърдения по никакъв
начин не са дискредитирани или
разколебани от останалия доказателствен материал и са напълно
логични.
От заключението на
съдебно-счетоводна и финансово- ценова
експертиза /л.159-167 от делото на РРС/е категорично установено, че за периода
от началото на 2019г. до 03.03.2019г. е закупен от И.
тютюн за наргиле, напълно идентичен с намерения в лекия автомобил, и то в
количество повече от 20 кг., докато намереният в л.а. е такъв в размер на 10
кг. Това е още един аргумент в подкрепа на тезата на подсъдимия, че той и приятелите
му са закупували и пушели от този тютюн. С оглед на това възражеинята
на прокуатурата в тази насока са неоснователни.
Възраженията
на прокуратурата са неоснователни.
Не е налице пълна
или частична липса на мотиви към протестираната
присъда. Първата инстанция достатъчно ясно и подробно е посочила какво приема
за установено и защо, обсъдила е събраните по делото доказателства и е
направила своите изводи въз основа на тези доказателства. С оглед на това
присъдата е обоснована и мотивирана.
Неоснователни са възраженията, свързани с липсата на
мотиви относно това кой, кога е пътувал в чужбина и какви количества е
закупувал и внасял в страната. Районният съд е посочил кои лица от коя страна
са закупили тютюна, а кога това е станало е отразено в приложените фактури, с
оглед на което не е необходимо по-подробно описание на тези обстоятелства.
Обвинението не е докаазно по несъмнен и безспорен
начин, за което съдът е изложил своите съображеиня и
в тази насока не е било необходимо подробно изследване на това кой от
свидетелите кога е посещавал И. преди 03.03.2019г.
Въззивнитят съд не споделя
възраженията, свързани с факта, че по фактурите са закупени количества тютюна
повече от 1 килограм, а разрешеното количество за внос в България е до 1 кг.
Фактурите са за
закупен тютюн, действително в количества над 1 кг., но самото закупуване на
такива количества в И. не е забранено. Това не означава автоматично, че цялото
закупено количество е било внесено в България и то от едно лице. Няма никакви
доказателства, които да оборват тезата на подсъдимия, нито такива, от които да
се направи извод, че в страната ни е внесен тютюн извън разрешените количества,
че същият не е бил събиран във времето и съхраняван в дома на подсъдимия в град
Д., от където той сочи, че го е взел преди да пристигне в гр.Р., че тютюна не е
предназначен за лични нужди, а за търговски цели. Нещо повече видно от показанията
на свидетелите Сираков и Кочан, извършили митническата проверка и открили процесния тютюн, още тогава подсъдимият е заявил, че е
внесен от И. за лична употреба и че ще представи документи доказващи това
негово твърдение, каквито е представил още на ДП. Прокуратурата е можела да
провери тези факти, включително и
пътуванията на лицата зад граница, още на ДП, което не е сторила.
За да бъде направен извод относно това, че подсъдимият е
държал акцизни стоки, за които се е дължал акциз и поради незаплащане
на такъв, същите са били съответно и без поставен български акцизен бандерол, е
необходимо да бъде категорично установено, че въпросната стока е била с търговско предназначение. След като не е установено по категоричен начин, че инкриминираните вещи не са били предназначени
за продажба, а са били за лични цели и употреба, не може
да се приеме, че е осъществен
състава на престъплението по чл. 234, ал.1 от НК, тъй
като не е установено търговското предназначение на инкриминираните стоки. В този смисъл законосъабрзон районият съд се е позовал и на Решение № 2/2012 г.
на ВКС ІІ н.о. по н.д. № 2976/11 г., по подобен случай, но при
който било установено, че внесените в допустимите без дължим акциз количества
цигари, са били предназначени за продажба.
Подсъдимият не е осъществил престъплението,
в което е обвинен, от обективна страна- държал е акцизни стоки, които обаче не
са били за търговски цели, а за лично потребление, за което съдът изложи мотивите
си по-горе.
Подсъдимият не е осъществил престъплението
и от субективна страна. Престъплението
по чл.234 ал.1 от НК се осъществява само с пряк умисъл, което сочи, че е
необходимо подсъдимият да съзнава обществено-опасния
характер на деянието, да предвижда неговите обществено-опасни последици и да иска
настъпването им. В случая да знаел, че тютюна за наргиле е акцизна стока, че по закон се изисква същият да
бъде облепени задължително с
български бандерол за удостоверяване на платения за него акциз в страната ни. Да знае, че не е разрешено притежаването
на такива акцизни стоки без
изискуемия по закон бандерол и че
държането им е престъпление. Въпреки
това той напълно съзнателно да е извършил
престъплението, като държи процесия
тютюн без бандерол, който ттютюн да е за търговски цели. Доказателствата по делото не
позовляват да се направи подобен извод, напротив
налага се точно обратния извод. При положение, че подсъдимият и негови
близки са закупили легално от търговската мрежа в И. тютюн за наргиле, за което
има документи. При положение, че този тютюн легално е внесен в България, с цел
да бъде използван за лична употреба, не може да се приеме, че подсъдмият е имал съзнание за гореизложеното и не може да
се приеме, че е налице пряк умисъл от негова страна.
Предвид изложеното законосъобразно и правилно районният
съд е приел, че установеното държане на тютюн от подсъдимия не съставлява престъпление, поради което на
основание чл. 304 от НПК, е постанол оправдателна присъда за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 234 ал.1
от НК.
С оглед изхода на делото закоонсъобразно е постановено веществените доказателства 200 броя кутии,
всяко по 50 гр., съдържащи тютюн, предназначен за пушене с водна лула
(наргиле), марка „Al Fakher“,
с общо нетно тегло 10 кг., да бъдат върнати на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила, тъй като не се явяват предмет на
престъпление.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.4
от НПК правилно на подсъдимия
не са възложени направените по делото разноски.
Присъдата не страда от пороците, посочени в протеста. При извършената служебна проверка
въззивната инстанция не намери основания за отмяна на присъдада и за връщане делото за
ново разглеждане от друг състав
на първата инстанция. Не намери
основания и за постановяване на осъдителна
присъда. Оправдателната присъда е законосъобразна, правилна и мотивирана, поради което следва
да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание
чл.338 от НПК,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА Присъда № 69/21.07.2020г.,
постановено по НОХД № 1972/ 2019г. на Р.нския районен
съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: