№ 1182
гр. Варна, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204318 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от ИВ. Р. БЛ. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0819-003121/17.08.2021г. на началник група към ОД на
МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на лицето били наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва изцяло възприетата в НП фактическа
обстановка и изразява несъгласие с констатациите на наказващия орган
относно вмененото й нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се
явява лично. Представлява се от адв.Бончев от ВАК, който поддържа
жалбата. Привежда допълнителни аргументи за липса на субективна страна
на състава на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат
присъдени такива в минимален размер.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателката притежавала лек
автомобил марка „Мицубиши“ с рег.№ В 4109 РА. По отношение автомобила
към 15.06.2020г. не била налична активна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. На 19.06.2020г. от Гаранционен фонд-
София до собственика на автомобила било изпратено уведомление по чл.574,
ал.10 от КЗ, в което се посочвало, че следва в 14-дневен срок да сключи
съответен застрахователен договор, както и че при несключване на такъв ще
бъдат информирани компетентните органи на МВР с оглед предприемане на
мерки по дерегистрация на превозното средство. Уведомлението било
изпратено като обикновена пратка чрез „Български пощи“ АД. До изтичането
на 14-дневния срок не бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което от Гаранционен фонд била подадена
информация до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и на
02.02.2021г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно, на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Собственикът обаче не бил уведомен за това
обстоятелство по съответния ред. Поради това на 17.02.2021г. около 10,58ч.
жалбоподателката управлявала процесния автомобил по бул.“Княз Борис I“.
На място с координати GPS43.212796,27.937013 автомобилът бил заснет от
„Система за автоматично разпознаване на регистрационни номера (САИРН)“
–АИС „Трафик“ № SD2D0024, което фиксирало автоматично
регистрационните номера на МПС, които нямат сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Техническото средство
отчело липсата на такава застраховка за процесния автомобил и заснело
същия. Впоследствие била извършена проверка, при която било установено,
че застрахователен договор по отношение автомобила действително не е
налице. Установено било също, че регистрацията на автомобила е прекратена
служебно. Във връзка с тези констатации била образувана преписка
№9642/21г. по описа на Районна прокуратура-Варна с оглед данни за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. При извършената проверка Б. попълнила
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочила, че на процесната дата е
управлявала лично автомобила си. Подписала и сведение с аналогично
съдържание. С постановление на ВРП от 03.08.2021г. било отказано
образуването на досъдебно производство, тъй като било счетено, че съставът
на престъплението не е осъществен от субективна страна, а именно- липсва
2
умисъл за извършването му. Делото било изпратено на наказващия орган за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, като на
17.08.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на И.Б. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДП. Междувременно, след като на 26.06.2021г. узнала за липсата на
валидна застраховка, жалбоподателката сключила съответен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за притежавания от нея лек
автомобил, като на 27.06.2021г. регистрацията му била възстановена
служебно.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно-от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Сред тях с най-съществено
значение са представените от Гаранционен фонд документи (справки и копие
от Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ), от които се установяват липсата на
застрахователен договор към процесната дата, предприетите от Гаранционен
фонд действия за изпълнение на задълженията по уведомяване на
собственика, както и за уведомяване на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Варна за несключване на такъв в съответния срок. Промените в
регистрацията на процесния автомобил се установяват от приложената
справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна.
Управлението на автомобила на посочената в НП дата се установява от
разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство „Система за
автоматично разпознаване (идентификация) на регистрационни номера
(САИРН)“- АИС „Трафик“ с №SD2D0024. По делото е приложен снимков
материал, изготвен чрез посоченото автоматизирано техническо средство, от
който е видно, че е било установено движението именно на автомобила, във
връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление.
Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният
автомобил действително е бил в движение на посочените в НП дата и място.
От попълнените от жалбоподателката декларация по чл.188 от ЗДвП и
Сведение е видно, че същата лично е управлявала автомобила-обстоятелство,
което не се оспорва от процесуалния й представител.
За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното
копие на постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
03.08.2021г., ценено в качеството му на писмено доказателство, в което са
отразени фактическите констатации на прокурора по случая, формирани след
извършени съответни действия по разследването.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
3
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от
приложеното копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, допълнена със Заповед №8121з-825/19.07.2019г.), в
шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи
регистрацията представлява административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието
„Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е
установено по делото, че на процесната дата жалбоподателката е управлявала
собствения си лек автомобил, при което е имала качеството „водач“ на
моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът
се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на
4
водач на лек автомобил, управляван по път, отворен за обществено ползване,
Б. е била задължена да управлява само моторно превозно средство, което е
надлежно регистрирано. Като е управлявала автомобил, чиято регистрация е
била прекратена служебно, тъй като не е имал сключен валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, жалбоподателката несъмнено е
осъществила от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени от
процесуалния представител на санкционираното лице, че деянието не е
осъществено виновно. По делото е установено, че Б. не е била уведомена за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Било е изпратено
уведомление от Гаранционен фонд за изтичането на валидността на
сключената застраховка, но няма данни същото да е получено от лицето. При
това положение съдът приема за недоказано осъществяването на
нарушението от субективна страна. В тази насока е и практиката на ВАдмС
по сходни случаи- в Решение № 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н.
д. № 546/2020 г. се приема изрично, че след като не се доказва по безспорен и
категоричен начин, че собственикът е уведомен за служебно прекратената
регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Посочва се също, че след като регистрационните табели
на автомобила са били на предназначените за това места, (както е и в
случая-видно от приложената снимка), на водача не може да му се вмени
вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В аналогичен смисъл са и Решение № 910 от
13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 393/2020 г. (в което се изтъква,
че липсата на субективната страна за извършване на нарушението е
констатирана и в Постановлението на РП-Варна, заради което е отказано
образуване на наказателно производство за деянието), а също и Решение №
2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г. (в което се
обръща внимание, че преди издаване на НП е следвало да бъде проверено
спазена ли е процедурата по уведомяване на собственика за дерегистрацията
на МПС, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което ако е било направено е щяло
да бъде установено, че собственикът не е уведомен за служебно прекратената
регистрацията на автомобила му и да се формира извод за липсата на
субективна страна за извършване на нарушението). Изложените в цитираните
5
съдебни актове становища се споделят изцяло и от настоящия състав. След
като жалбоподателката не е била уведомена за служебно прекратената
регистрация на превозното средство, не би могло да се счете за доказано
наличието на виновно поведение за осъществяване на административното
нарушение
Действително, по начало на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния. За да е налице непредпазливост под формата на
небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат. Както беше посочено по-горе, установената
съдебна практика приема, че неуведомяването на собственика за служебното
прекратяване на регистрацията и наличието на съответни регистрационни
табели на автомобила изключват не само умисъла, но и непредпазливостта.
Дори и да се приеме обаче, че като лице, ползващо определено моторно
превозно средство, Б. е била длъжна да установи дали същото отговаря на
всички законови изисквания, преди да започне да го управлява, съдът намира,
че случаят би следвало да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като очевидно не се отличава с аналогична тежест с нарушенията
от този вид, извършени умишлено, при ясно съзнание за липсата на
регистрация на автомобила. Б. също така е сключила необходимият договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ незабавно след като е узнала за
нарушението, в резултат на което на 27.06.2021г. е била възстановена и
регистрацията на превозното средство. При това положение съдът намира, че
процесният случай дотолкова се отличава от обичайните случаи на
управление на нерегистрирано МПС, че се налага единствено възможния
извод за маловажност на нарушението. Наложените наказания глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца очевидно не
съответстват на тежестта на извършеното и не могат да бъдат счетени за
справедливи- обстоятелство, което би представлявало самостоятелно
основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление поради
неприлагането на чл.28 от ЗАНН и в случай на преценка, че е налице
административно нарушение, извършено по непредпазливост.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова
следва да бъде отменено изцяло поради липса на осъществен състав на
административно нарушение.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателката не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0819-
003121/17.08.2021г. на началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“, с което на ИВ. Р. БЛ. от гр.Варна, с ЕГН:**********, са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7