Решение по дело №51/2020 на Административен съд - Кърджали

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер		година	28.07.2020		град		Кърджали
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Кърджалийският		административен  съд					състав
На	01.07.2020	година
В   публично   заседание   и   следния   състав:
Председател:					АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
Членове:					ВИКТОР  АТАНАСОВ МАРИЯ  БОЖКОВА
Секретар	Мелиха  Халил
Прокурор	Росица  Георгиева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали
като   разгледа   докладваното  от						съдията  Виктор  Атанасов
Кас.   Адм.   Нак.   Дело		номер		51		по описа за	2020	година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.IІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Я.Б.Ч. от ***, против Решение №34 от 26.02.2020 год., постановено по АНД №23/2020 год. по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №2019-318-08-73 от 30.12.2019 год., издадено от началника на РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали.

Жалбодателят заявява в жалбата, че не е доволен от посоченото решение, като счита, че така постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални правила и постановен в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага съображения за това, като сочи най-напред, че съдът приел, че намира административното нарушение за установено, доказано, правилно и законосъобразно, а в мотивите си записал, че видно от разпити на актосъставител и свидетели по делото, „безспорно се установява”, че на посочената дата, около 08:00 часа, употребявайки собствената си ловна пушка, касаторът стрелял по куче извън ловно поле, вследствие което ранил същото и че актосъставителят и свидетел по делото са съставили акта след извършени оперативно издирвателни мероприятия, като по-късно признал и пред актосъставителя за „стореното”. Касаторът заявява в жалбата, че по същество счита мотивите, описани в решението на първоинстанционния съд, като непълни, като счита, че в противоречие с практиката на съдилищата, Районен съд - Момчилград не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не са обсъдени и изследвани в пълна цялост фактите, изложени в жалбата до съда. Счита също, че само на основа приобщените по делото доказателства, по никакъв начин не може да се приеме, че действително е извършил визираното нарушение и още по-малко пък виновно. Намира, че съдът в голяма степен е пренебрегнал или въобще не е разгледал изложените от него факти в жалбата и вместо да бъде обективен и безпристрастен, в голяма степен обжалваното решение е постановено с изложение на факти с изразен обвинителен уклон. Касаторът сочи, че по силата на чл.14, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство предварителните констатации би трябвало да нямат обвързваща доказателствена сила и че в тази връзка, съдът е бил длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи, чрез всички допустими доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, съгл. чл.13 от НПК. Счита също, че едностранчиво са приети фактите, така, както са изложени в АУАН и в НП, за достоверни, като е проявена активност за проверка на изложените в тях обстоятелства, основно и само в полза на АНО, което било в нарушение на процедурните правила, изискващи всестранност и пълнота при провеждане на съдебното производство и мотивираност на издаденото решение. На следващо място касаторът сочи, че съдът по никакъв начин не е разгледал компетентноста на АНО, както и легитимността на жалбодателя относно това, дали е подал жалбата си в срок и че не е разгледан по никакъв начин и посоченият от касатора факт в жалбата му, че по случая в РУ - Кирково е било образувано наказателно преследване и съобразно чл.33, ал.1 от ЗАНН, административно-наказателно производство не е следвало да се образува. Сочи, че пак в ЗАНН, в чл.34 бил посочен и преклузивен срок за образуване на АНП - една година от извършване на нарушението, като в ал.3 е посочено и това, че АНП се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е проявил никаква активност и не се е произнесъл в мотивите си относно преценката, дали са спазени преклузивните срокове, визирани в чл.34 от ЗАНН, а тези факти за касатора били съществени и трябвало да бъдат разгледани от първоинстанционния съд. Счита, че това, само по себе си, е достатъчно основание съдът да прецени, че е нарушено правото му на защита в пълна степен и само по себе си било достатъчно основание за незаконосъобразност на издаденото решение от съда. Касаторът твърди, че предвид миналия голям времеви диапазон от вмененото му извършено нарушение, бил посочил основания, които са логически и житейски обосновани относно това, че няма как по категоричен начин да се установи, както обстоятелствата около конкретното нарушение, така авторството на деянието и че посочените оперативно-издирвателни работи не би следвало да се считат за единствен източник за доказаност на едно нарушение. Сочи също, че терминологията е характерна за наказателно производство във връзка с извършено престъпление, а както посочил и в жалбата си, не бил запознат и не знаел да има повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по случая, като така бил нарушен изцяло принципа на равенство в процеса, който следвал от чл.6 от Конституцията на Р България и в частност от чл.8 от АПК, съгласно който, „всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството имат равни процесуални възможности да участват за защита ...” и привилегии не може да има за никоя страна, като не могат да се отнемат права на страна да представя доказателства. Сочи, че в жалбата си описал и това, че фактическата обстановка, описана в диспозитива на НП за него била неразбираема и неясна, като било описано, че на 14.10.2018 год., около *** часа, по път ***, *** клас, на *** км. + ** метра по посока на движение *** – ***, употребява собствената си ловна пушка с различна цел от целта, за която е придобита, като стреля по куче извън пусията и определеното му ловно поле”, с което нарушил чл.60, ал.1, т.3а, б.„а” от ЗОБВВПИ, но това описание за него било непонятно и объркващо, като не ставало ясно, дали е управлявал автомобил и е стрелял по пътя или е бил на място извън ловно поле и пусия. Счита, че е следвало Pайонен съд - Момчилград да изследва, дали има съответствие между описаното като фактическа обстановка в АУАН и в НП и че съгласно нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган - в случая началникът на РУ – Кирково, следвало да е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, за пълноценна проверка на обстоятелствата по издаденият административен акт. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд изобщо не изследвал и това обстоятелство, посочено от него, а административно-наказващият орган следвало задължително да извърши тази проверка, с оглед преценка за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН. Сочи, че с тази разпоредба на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност нарушител, в частност него, като извършител, в случаите на „маловажност” на нарушението и че прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. Сочи също, че в този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган би следвало да приложи чл.28 от ЗАНН, за да се постигнат, целите посочени в чл.12 на ЗАНН и че в настоящия случай, компетентният орган следвало да отчете степента и тежестта на извършеното нарушение. Касаторът счита, че неприлагането на констатираните предпоставки на чл.28 от ЗАНН са още едно самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. С оглед на тези посочени в жалбата съображения, касаторът моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение №34 от 26.02.2020 год., постановено по АНД №23/2020 год. по описа на Районен съд - Момчилград, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго такова, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление №2019-318-08-73 от 30.12.2019 год. на началника на РУ – Кирково.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът от Я.Б.Ч. от ***, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – началникът на РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага съдът да уважи касационната жалба, депозирана от Я.Ч., против Решение №34 от 26.02.2020 год., постановено по АНД №23/2020 год. по описа на Районен съд – Момчилград, като основателна. Сочи, че в касационната жалба са развити доводи за нарушение на материалния закон и за процесуални нарушения, които са довели до постановяване на неправилно и немотивирано решение. Заявява, че изцяло споделя доводите на касатора и ги счита за основателни и кореспондиращи със събраните гласни и писмени доказателства пред първата инстанция и че основен мотив да счита, че решението е неправилно и необосновано, са мотивите към решението, тъй като техният обем и съдържание е твърде минималистичен и може да бъде приравнен към решение, постановено при липса на мотиви. Счита, че доводите, изложени в първоинстанционната жалба пред Районен съд – Момчилград, изобщо не са били обсъдени, а съдът се е задоволил бланкетно да препише съдържанието на диспозитива на обжалваното НП и да посочи, че са били разпитани свидетели. Поради това, предлага настоящият съдебен състав да отмени обжалваното решение, като неправилно, поради неговата необоснованост и липса на мотиви и да върне делото за ново разглеждане, от друг състав на Районен съд – Момчилград.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора касационни основания са нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №34 от 26.02.2020 год., постановено по АНД №23/2020 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление №2019-318-08-73 от 30.12.2019 год., издадено от началника на РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали, с което, на основание чл.185, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, на Я.Б.Ч. от ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.60, ал.1, т.3а, б.„а” от ЗОБВВПИ.

За да постанови решението си, Момчилградският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че видно от акт и НП, такива били съставени и издадени на жалбоподателя Я. Ч. за това, че на 14.10.2018 год., около *** часа, по път ***, *** клас, на *** км. + ** метра, по посока на движение *** – ***, употребява собствената си ловна пушка успоредка „ИЖ-43”, кал.12, с №***, с различна цел от целта, за която е придобита, като стреля по куче извън пусията и определеното му ловно поле, с което виновно нарушил чл.60, ал.1, т.3а, б.„а” от ЗОБВВПИ.

Съдът е посочил, че видно от разпита на разпитаните по делото свидетели, а именно - С. Ф. Б., С. Я. Д. и О. Р. Ю., безспорно се установява, че на посочената дата, около 08:00 часа, жалбоподателят, употребявайки собствената си ловна пушка, стреля по куче, извън ловно поле, вследствие на което ранява същото и че актосъставителят и свидетел по делото С. Б. съставя акта след извършени оперативни издирвателни мероприятия на свидетелите по акта и по делото С. Д. и О. Ю., като актосъставителят заявил, че в следобедните часове жалбоподателят признал и пред него за стореното от него сутринта на 14.10.2018 година.

При така „установеното от фактическа страна” и с оглед на тези доказателства, от правна страна решаващият състав на Районен съд – Момчилград е приел, че административното нарушение е установено и доказано и че в случая, на тази дата, жалбоподателят е употребил ловната си пушка на места извън определените такива за лов, както и че наложеното наказание е правилно по вид и размер, поради което и следва НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. С това изложение, което в действителност се състои от цели 6/шест/ изречения(!!), всъщност, се изчерпват и всички мотиви към обжалваното решение, т.е. това са пълните „мотиви” към обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

При извършената касационна проверка на решението, обаче, настоящият съдебен състав намира, че са основателни оплакванията в касационната жалба за това, че решаващият съдебен състав на Момчилградския районен съд е постановил своя акт без достатъчно мотиви, а изложените такива не обосновават заключението, изложено в диспозитива, както и че не са обсъдени изложените в първоинстанционната жалба правни съображения за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, а и нещо повече, според настоящия касационен състав, районният съд не е изложил нито едно обосновано правно заключение в мотивите към решението си.

В нарушение на процесуалните правила, районният съд не е обсъдил основните доводи на жалбодателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, развити в първоинстанционната жалба, а именно – че при образуването на административнонаказателното производство, със съставянето на АУАН с бл.№*** от *** год., е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, описано в жалбата; че описаното в акта и в наказателното постановление не е извършено от жалбодателя и че описаната в НП фактическа обстановка е неясна и неразбираема, както и че АНО не е извършил преценка за наличието на възможност за приложението на чл.28 от ЗАНН. Районният съд, освен това, не е направил никакъв анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които не е обсъдил нито поотделно, нито в съвкупност, като се е задоволил в едно изречение да спомене, че „Видно от разпита на разпитаните по делото свидетели, а именно - С. Ф. Б., С. Я. Д. и О. Р. Ю., безспорно се установява, че на посочената дата, около 08:00 часа, жалбоподателят, употребявайки собствената си ловна пушка, стреля по куче, извън ловно поле, вследствие на което ранява същото.”, и в още едно, второ изречение, да посочи, че „Актосъставителят и свидетел по делото С. Б. съставя акта след извършени оперативни издирвателни мероприятия на свидетелите по акта и по делото С. Д. и О. Ю., като актосъставителят заявил, че в следобедните часове жалбоподателят признал и пред него за стореното от него сутринта на 14.10.2018 година.”, като дори не си е направил труда да посочи, как всъщност, въз основа на какви и данни или доказателства, е бил установен касаторът Я.Ч. като извършител на твърдяното деяние.

С тези две изречения, всъщност, се изчерпва обсъждането и анализа на доказателствата по делото, като въз основа на тях, в други, цели три изречения, решаващият състав на Районен съд – Момчилград е извел и правните си изводи, като е посочил, че „Административното нарушение е установено и доказано.” и че „В случая, на тази дата, жалбоподателят е употребил ловната си пушка на места извън определените такива за лов.”, както и че „Наложеното наказание е правилно по вид и размер, поради което и следва НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.”. Предвид това, повече от безспорно е, че обжалваното решение е постановено при липса на анализ на доказателствата и в този смисъл – при липса на мотиви по основните направени от касатора оплаквания, като освен това следва да се отбележи, че действително липсват изводи относно компетентността както на актосъставителя, така на административнонаказващия орган, липсват изводи относно законосъобразността на процедурата по съставяне и връчване на АУАН, както и на процесното наказателно постановление и най-вече предвид обстоятелството, че АУАН е съставен на 14.10.2018 год., а процесното наказателно постановление е издадено на 30.12.2019 год., като в периода между двете е било образувано и водено досъдебно производство, под №124/2018 год. по описа на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, по чл.325б, ал.1 от НК, но явно срещу неизвестен извършител, според приложеното по преписката Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.12.2019 год. на Районна прокуратура – Момчилград. Липсват, освен това, изводи относно наличието на всички изискуеми се от ЗАНН реквизити в АУАН и в  процесното наказателно постановление, както и липсва извод, дали с оглед конкретните обстоятелства, деянието може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28, б.а от ЗАНН или не и защо. За пълнота на изложението следва да се упомене, че в представената по делото пред районния съд молба от процесуалния представител на ответника – М. П., гл.юрисконсулт на ОДМВР – Кърджали/на л.27/, в която са били изложени доводи и съображения в подкрепа на атакуваното наказателно постановление, е било направено и изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. Момчилградският районен съд е потвърдил процесното наказателно постановление, но по повод това искане, нито в диспозитива на обжалваното решение, нито в т.нар. „мотиви”, не е спомената нито дума.

Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части - мотиви и диспозитив. Мотивите са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните не могат да заместят комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения съдебен акт.

От друга страна, пределно ясно е, че касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразността на въззивното решение. Касационният съд не прави собствени изводи относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите и съответно, дейността му при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. При липса на обосновани мотиви, а в случая на каквито и да е мотиви, по направените в производството пред Момчилградския районен съд възражения и изложените в жалбата до този съд доводи за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, то касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на въззивното решение – предмет на касационното обжалване.

При това положение в случая се налага извода, че обжалваното решение е постановено при наличие на касационното основание за отмяната му по чл.348, ал.3, т.2 от НПК, приложим на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, а именно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви към решението.

Ето защо, предвид горното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да направи анализ на събраните доказателства и даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото наказателно постановление и съставомерността на вмененото на касатора Я.Б.Ч. нарушение на посочената разпоредба от ЗОБВВПИ, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното производство оплаквания и възражения, поставени в жалбата до районния съд против това наказателно постановление и евентуално в хода на самото производство пред съда, както и да даде обоснован отговор, дали ги приема за основателни или не и на какво основание.

По изложените по-горе съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.IІ/второ/, във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК и чл.63, ал.1, предл.I/първо/ от ЗАНН, Административният съд

 

Р       Е       Ш       И :

                  

          ОТМЕНЯ Решение №34 от 26.02.2020 год., постановено по АНД №23/2020 год. по описа на Районен съд – Момчилград.

ВРЪЩА АНД №23/2020 год. по описа на Районен съд - Момчилград, на същия районен съд, за ново разглеждане, от друг състав на съда.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                

 

 

                                                                                                                                                          2.