Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260032 07.01.2022 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на десети декември две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15613 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ***, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление*** против С.В.Ш., ЕГН **********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответницата и *** възникнало
облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер № *** от 18.05.2017
г., за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер ***, с избран
тарифен план ***, с месечна абонаментна такса 23.99 лева, със срок за 24
месеца, т.е. до 18.05.2019 г.
Ищецът твърди, че абонатът не бил заплатил мобилните услуги в общ размер на
88.41 лева, фактурирани за месец юни 2017 г., месец юли 2017 г., за месец
август 2017 г. и за месец септември 2017 г. Незаплащането в срок на издадените
от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото
на *** да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, на основание
т. 43 от Общите условия, като датата на деактивация на процесния абонамент била
от 25.09.2017 г.
При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на
22.19 лева за периода 12.10.2017 г. – 01.04.2020 г.
В исковата молба се твърди, че претендираните вземания били прехвърлени в
полза на *** с договор за цесия от 16.10.2018 г., което дружество от своя
страна ги е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г., за което
ответницата била уведомена.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК за процесните суми, по което било образувано ч.гр.д. № 8580/2020г.
по описа на РС Пловдив. На осн. чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК предявил настоящите
искове.
Претендира се установяване на вземане за сумата в размер на 88.41 лева – главница, представляваща
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договора от 18.05.2017 г.,
както и обезщетение за забава в размер на 22.19
лева, за периода от 12.10.2017 г. до 01.04.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден
отговор от особения представител на ответника, с който искът се оспорва по
основание и размер.
На първо място твърди, че няма
никакви договорни отношения с ищеца ***, както и, че не са й съобщени
договорите за цесии – нито са й изпращани, нито е получава уведомления за
прехвърляне на процесните вземания. Изразява становище, че не може да се счита,
че ответницата е уведомена за извършените цесии, с връчването на исковата
молба, тъй като същата се представлява от особен представител. Освен това,
оспорва действителността на договорите за цесия – същите били недействителни,
поради противоречие със закона, съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като
естеството на вземането не допускало валидното му цедирано, евентуално – поради
невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД; липсвала и цена на
прехвърленото вземане; не бил уточнен и точният размер на прехвърленото
вземане, както и от какво се състои цедираното към ответника вземане.
Поради което и оспорва изцяло, че
вземането е прехвърлено в полза на ищеца. Не била уведомена като длъжник по
описаната цесия.
На следващо място
оспорва съществуването на валидно облигационно правоотношение между ответницата
и *** от 18.05.2017 г. Оспорва автентичността на положения по договора за
мобилни услуги подпис – същият бил подправен и неавтентичен и не е положен от
ответницата.
На следващо място
оспорва, че ответницата не е ползвала твърдените мобилни услуги за мобилен
номер ***; оспорва фактурираните количества предоставени мобилни услуги, както
и остойностяването им.
Отделно, договорът
бил нищожен, поради съдържанието на неравноправни клаузи пи см. на чл. 146 и
чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на
парично задължение № 3948/20.07.2020 г. по чл. 410 ГПК, издадена по частно гр.
дело № 8580/2020 г. на ПРС, ІV бр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на
ищеца следните суми: главница в размер на 88.41
лева, представляваща дължими суми за незаплатени далекосъобщителни услуги
по сключен договор с клиентски номер *** от 18.05.2016 г., сключен с ***, вземанията по който са прехвърлени в полза на
*** с договор за цесия от 16.10.2018 г.,
което дружество ги прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“
ЕООД; 22.19 лева – обезщетение за
забава за периода от 12.10.2017 г. – 01.04.2020 г., както и разноските по
делото в размер на 25 лева за държавна такса и 180 лева- адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е връчена редовно по
чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
За основателност на исковете, в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи следните правопораждащи
факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на
валидно правоотношение между *** и ответника по договора за телекомуникационни
услуги, със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне
на твърдените мобилни услуги за исковия период и ползването им от ответника,
при което е възникнало задължение за плащане на абонаментни такси и услуги; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за
предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния
размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане, т.е.
да докаже по основание и размер дължимостта на претенцията; вкл. валидно прехвърляне на
вземанията в полза на ***, което ги е прехвърлило на ищеца с твърдените
договори, както и, че ответникът е уведомен за цесиите от съответните цеденти.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти,
които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при
установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът приема исковете за
неоснователни, поради следното:
По делото е
представен процесният Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № *** от 18.05.2017
г., сключен между „*** и ответника С.В.Ш..
Във връзка с извършено оспорване на истинността на
горепосочения процесен Договор, е открито производство по оспорване истинността
му по реда на чл. 193 ГПК, относно съдържащия се в него подпис на лицето С.В.Ш..
От приетото по делото заключение
съдебно – почеркова експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че подписът, положен за
„абонат“ в процесния договор, е изпълнен от С.В.Ш..
Ето защо, съдът приема, че доколкото същият е
подписан от ответника, последната е удостоверила, че го приема и се задължава
да спазва.
Предвид изложеното, съдът намира, че между страните
е възникнало валидно облигационно отношение по гореописания договор от
18.05.2017 г..
В хода на
производството, обаче не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за –
реално предоставяне на твърдените телекомуникационни
услуги за исковия период и ползването им от ответника, както и начина на
формиране и размера на претенцията, въпреки изричните
указания за това към ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото /виж Определение по чл. 140 ГПК от 13.07.2021 г. – л. 74 – получено редовно – л.77/.
Не се установява
дали сумите са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. – дали те
съответстват на предвидената в договора, както и дали са потребени мобилни
услуги, смс, интернет и прочие и за какъв период. Твърдените фактури, които са
представени по делото, не внасят яснота по горните въпроси – те са частни
документи, оспорени и отразяващи само изгодни за ищеца обстоятелства.
На следващо място, ищецът не доказва да е и материалноправно легитимиран да предяви
исковете, съответно да е носител на твърдяното вземане, доколкото, макар договорите за цесия да са представени по
делото, не е представено Приложение № 1 към първия договор за цесия от
16.10.2018 г., сключен между ** и ***, а
съгласно чл.1. от посочения договор, вземанията, предмет на прехвърляне при
условията на договора, са посочени в Приложение № 1 към него, а такъв по делото
не е представен.
Представеното Извлечение
от Приложение № 1 към последващия договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен
между *** и ***, не може да санира този
пропуск, доколкото следва да бъде установено по безспорен начин, че първият
цесионер е носител на това вземане, за да може да го прехвърли. Ответникът, в
отговора на исковата молба, изрично е оспорил договорите за цесия, а
установяването им е част от фактическия състав на претенцията.
При това положение не се установяват основни елементи от фактическия
състав на иска, при което и същият не може да бъде уважен. За дължимостта на
сумите, следва да се докаже по категоричен начин, че услугите са предоставени и
потребени от ответника, както и да се установи начинът на формиране на
търсената цена, като същевременно се докаже и, че именно ищецът има качеството
на кредитор и носител на вземанията. Такова доказване не е проведено.
Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от фактическия
състав на претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се
приема за нестанало.
Съдът не формира извод за наличие на дълг,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени, както предявения
установителен иск относно претендираната главница, така и предявения установителен иск за акцесорно вземане /обезщетение за
забава/.
С оглед изложеното, исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Няма доказателства за сторени
такива, поради което не се присъждат.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да плати разноски за
съдебно - почеркова експертиза от 80 лева в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК: **, против С.В.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца, следните суми: сумата в размер на 88.41 лева - главница, представляваща дължими суми за незаплатени
далекосъобщителни услуги по сключен договор с клиентски номер *** от 18.05.2016
г., сключен с „***, вземанията по който били прехвърлени в полза на *** с договор за цесия от 16.10.2018 г., което
дружество ги било прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на ***; сумата
в размер на 22.19 лева – обезщетение
за забава за периода от 12.10.2017 г. – 01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.07.2020
г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3948/20.07.2020 г. по ч.гр.д. № 8580/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ІV бр.с., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Пловдив, сумата от 80 лева /осемдесет
лева/ - платени от бюджета разноски за приетата съдебно– почеркова експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
К.ТАБАКОВА
Вярно с
оригинала!
Н.К.