РЕШЕНИЕ
№ 1604
гр.Бургас, 26.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
18 октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1648 по описа на съда за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е М.Д.Х., ЕГН:**********, с адрес *** 39.
Жалбоподателят участва в производството лично и чрез адвокат С.К.от АК Бургас.
Ответник по жалбата е началникът на РУМВР Несебър.
Ответникът не взема участие в производството, редовно призован. Представя
преписката по проведеното пред него производство.
Предмет на обжалване е заповед № 304з-285/18.06.2021г. на
ответника с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“
за срок от 1 месец, за извършено на 05-06.10.2020г. нарушение на служебната
дисциплина – не е въвел и на електронен носител в базата данни чрез РОСД (освен
записването им на хартиен носител) извършените по време на наряда проверки на
лица и МПС. Органът приел, че извършеното представлява дисциплинарно нарушение
по чл.198 от Закона за Министерство на вътрешните работи, съответно основание
за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“.
В жалбата се правят оплаквания за допуснати нарушения на
процедурата и материалния закон по издаването на оспорения акт. Прави се
оплакване, че не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и че не са събрани необходимите доказателства за изясняване
на случая. В съдебно заседание представителят на жалбоподателя сочи, че текста
на заповедта е вътрешно противоречив и неясен, тъй като в първата му част
наказващият орган обсъжда и установява наличие на предпоставки за извършено
дисциплинарно нарушение по чл.199 ал.1 т.5 от ЗМВР, за което се предвижда
наказание писмено предупреждение, а по-нататък излага заключение, че е установено
дисциплинарно нарушение по чл.198 от ЗМВР, за което налага наказание мъмрене. Сочи
се и това, че наистина Х. не е въвел в края на дежурството си по електронен път
отчетната информация за осъществената служебна дейност, но при завръщането си в
сградата на РУМВР е извършил това чрез стационарен компютър. В тази връзка се
прави оплакване, че наказващият орган не е изследвал причината за това и
по-точно дали евентуалната причина не е предвидено в чл.75 ал.2 т.2 от
Инструкция № 8121з-749/2020г. обстоятелство, игнориращо носенето на
дисциплинарна отговорност. Иска се отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна. Иска се присъждане като разноски на заплатената държавна
такса. Не се сочат нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по същество съдът прие от фактическа
страна следното.
По делото е представен заверен препис от оспорения акт –
заповед № 304з-285/18.06.2021 г. на началника на РУМВР Несебър, с което се
установи издаването ѝ. От заповедта и приложените към преписката други
служебни документи се установиха и следните безспорни между страните
обстоятелства : На 05-06.10.2020г. жалбоподателят М.Х. изпълнявал длъжността
младши автоконтрольор в сектор ОП на РУМВР Несебър. За времето от 19.30. до
7.30 часа на посочените дати Х. бил назначен в състава на наряд на автопатрул
пътна полиция в РУМВР Несебър. По делото липсват доказателства Х. да е бил
назначен за старши на наряда. В края на смяната Х. не въвел и на електронен
носител в служебната база данни, чрез РОСД, извършените по време на наряда
проверки на лица и МПС. В последствие извършил това чрез стационарен компютър в
сградата на РУМВР Несебър.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.204 т.4 от ЗМВР. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма,
като същата съдържа предвидените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити. Неоснователно
е оплакването, че не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Такива обстоятелства са изложени, а доколко те осъществяват състава на
визираното дисциплинарно нарушение е въпрос на правилно приложение на
материалния закон. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 и 2 от АПК.
Не се установиха по делото нарушения на процесуалните
правила по издаването на оспорената заповед. От приложените заверени преписи от
документи се установи, че на жалбоподателя е било осигурено правото да вземе
участие в дисциплинарната процедура, като се запознае с разследваните обстоятелства
и даде обяснения по тях. Не са налице основания за оспорване на заповедта по
чл.146 т.3 от АПК.
Съдът счита за неоснователен довода на защитата, според
който текстът на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е вътрешно
противоречив. Според оплакването на жалбоподателя в първата част на изложението
дисциплинарният орган излага фактически изводи и доводи за осъществено
дисциплинарно нарушение по чл.199 ал.1 т.5 от ЗМВР, изразило се в непознаване и
неприлагане на нормативни правила, регулиращи служебната дейност и в частност
правилото на чл.75 от Инструкция № 8121з-749/2020г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, което според
наказващия орган, при установените обстоятелства, обосновавало задължение на
наказания Х., в края на наряда да отчете по електронен път чрез РОСД
резултатите от изпълнението на дейността. Във втората част на текста на
заповедта дисциплинарният орган обосновава довод за осъществено дисциплинарно
нарушение по чл.198 от ЗМВР. Сочените от жалбоподателя обстоятелства са верни,
но изводът за противоречивост на изложената от органа воля не може да бъде
споделен. Крайният извод на дисциплинарния орган е за наличието на маловажно
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.198 от ЗМВР. Маловажните нарушения
нямат самостоятелен състав. Те представляват дисциплинарно нарушение, което се
квалифицира по някой от другите текстове на закона, уреждащи такива състави, но
при наличието на допълнителни обстоятелства, които обосновават извод, че
отклонението от изискванията е незначително по смисъла на чл.198 ал.2 от ЗМВР.
Затова, както и правилно е постъпил наказващият орган, следва преди да се даде
квалификация на дисциплинарното нарушение по чл.198 от ЗМВР да се обоснове
наличието на друго такова, след което да се изложат обстоятелства и извод за
маловажност.
Във връзка с правилното прилагане на материалния закон
съдът прие следното.
Съгласно чл.198 ал.1 и 2 от ЗМВР наказание мъмрене се налага за
маловажни дисциплинарни нарушения, т.е. такива нарушения, които съставляват
незначително отклонение от изискванията.
Приложима в процесния случай е и разпоредбата на чл.199 ал.1 т.5 от ЗМВР, съгласно която едно от дисциплинарните нарушения, за които (при липсата
на основания за маловажност) се налага наказание писмено предупреждение, е пропуски
в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.
Дисциплинарнонаказващият орган, за да наложи оспореното наказание, е
приел, че младши автоконтрольор Х. е имал поведения в разрез с изискванията на
чл.75 от Инструкция № 8121з-749/2020г. В заповедта не е посочено кое именно правило
на чл.75 не е било спазено, но сочейки липсата на въвеждане на отчет за
извършената по време на наряда служебна дейност, органът очевидно е приел, че
жалбоподателят е имал задължение да направи такъв отчет чрез служебното
техническо средство. В тази връзка чл.75 ал.2 т.1 от Инструкцията въвежда
задължение за попълване на ежедневна форма на отчет и контрол, генерирани на електронен
носител в АИСПП (приложение № 11). Това правило не съдържа посочване на
длъжностното лице, което има задължението да направи отчета. В чл.74 ал.2 т.1
от Инструкцията се посочва обаче, че в рамките на отвода, т.е. при
приключването на наряда, резултатите от изпълнението на дейността по контрол на
пътното движение, се докладват от старшия на наряда. подобно правило се съдържа
и в разпоредбата на чл.75 ал.2 т.2 от Инструкцията. Наред с това липсва
правило, което да предвижда, че всеки член на наряда следва да изготвя
самостоятелна ежедневна форма на отчет и контрол. Затова съдът приема, че тази форма се изготвя
от старшият на наряда. В процесния случай липсват доказателства жалбоподателят Х.
да е бил назначен за старши на наряда, а в самата заповед за налагане на
дисциплинарно наказание липсва фактическа констатация в този смисъл. Органът е
приел за установено, че Х. е бил назначен в състава на наряда. Това
обстоятелство, съпоставено с горните текстове на Инструкцията, не може да
обоснове извод, че Х. е имал задължението да състави отчета по чл.75 ал.2 т.1
от Инструкцията и това неизпълнение не може да се квалифицира като
дисциплинарно нарушение по чл.198 вр. с чл.199 ал.1 т.5 от ЗМВР. Оспорената
заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Налице е основание за
оспорване по чл.146 т.4 от АПК, поради което по повод подадената жалба и на
основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се отмени от съда.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ОДМВР
Бургас следва да заплати на Х. разноските по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.Х., ЕГН:**********, с адрес *** 39, заповед
№ 304з-285/18.06.2021г. на началника на РУМВР Несебър.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на М.Х. 10лв. разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :